Историята на света е изпъстрена с разкази за слава и

Историята на света е изпъстрена с разкази за популярност и великолепие, проваляне и крах. Тези велики разкази се пишат от персони, надарени с смелост, хъс и упоритост, способни да разрушават империи и да заличават цивилизации. Имената на неколцина измежду тях са добре известни в целия свят, само че с изключение на хора като Кортес и Писаро, международната история пази загатна за още десетки велики откриватели, авантюристи и завоеватели, които пренаписват орисите на цели райони.

Тяхната история е показателна за методът, по който се развиват цивилизациите. Тя показва неограничените благоприятни условия на човешкия дух и упоритост. Съдбата на тези персони ни оказва помощ да разберем епохата, в която са живели и в която са изковали своята легенда и ни дава опция да потърсим героите на своята лична ера.

Потънала в зеленината на екваториалната джунгла, Виетнам е земя на несъгласията. Пристисната сред планините и Жълто море, тази територия се намира под непрекъсната опасност на своите съседи, а пътища за оттегляне няма. В многовековната си история, земята на Виетнам (или Анам както се наричала преди) е била неведнъж атакувана, завладявана и опустошавана от непознати нашественици. Но в никакъв случай не е оставала нечия задълго. Да се завладее Виетнам е мъчно. Да се задържи – още повече.

В края на XIV век, в Китай династията Мин отхвърля върховенството на монголите от династията Юен и основава нова империя от руините на монголо-китайската страна. Като всяка млада династия, Мин също са жадни за завоевания с цел да затвърдят своя политически авторитет както вкъщи, по този начин и измежду съседите си. Първите владетели от династията водят война на север и изток с остатъците на моголските орди и джурчените. В следствие третият император от династията – Юнлъ взема решение да завладее земите на Виетнам. Причината за това е богатата на дървен материал джунгла, която може да зареди сериозните потребности на тогавашния китайски флот, обикалящ света на длъж и гуляй отпред с фамозния Джън Хъ. Китайската окупация продължава над десетилетие, изпълнено с превратности и принуждение. Съдбата отрежда виетнамците да се освободят от игото със лични сили, водени от воин, трансформирал се в легенда още приживе – Ле Лой, Принцът на мира.  

Когато Ле Лой се ражда на 6-ти август, 1385 година, китайската опасност към момента е надалеч в бъдещето. Ле израства в богато аристократично семейство, което от генерации владее обширни земи в Северозападен Виетнам – гранична зона, в която живеят няколко разнообразни етнически групи. Баща му Ле Хуан е измежду първенците на тази част от царството. Ле Лой получава положително обучение, изучавайки както четмо и писмо, по този начин и умеенето да се бори – главен дълг на тогавашните аристократи.

Оказва се че през втората половина на XIV век главният проблем за Виетнам не са външните врагове. Страната е пометена от поредност от неприятни реколти, съчетани с климатични промени, почнали още ок. 1330 година Именно това засушаване в Далечният Изток ще отприщи Черната гибел, която покосява и Виетнам през 1330-те години, преди да се „ насочи “ към Европа. Следват гладни години, в които голям брой локални аристократи се пробват да узурпират трона от гаснещата династия Тран. През 1400 година, династията Тран най-сетне рухва, пометена от амбициозния и безсъвестен Хо Цюи Ли. Той се афишира за потомък на античните китайски императори и се прогласява за император на Виетнам и на нова династия – Хо.

За да завоюва поддръжката на популацията, Хо лишава доста земи от аристокрацията и стартира д аги раздава на малоимотните селяни. Същевременно, новият държател предизвиква възобновяване на напоителните канали и обновяването на обработваемите площи. Радикалните му промени ядосват остарялата аристокрация и тя се обръща за помощ към владетеля на Китай, император Юнлъ. Династията Мин кардинално смята царството Дай Виет за собствен заден двор. Юнлъ не е благополучен от вероятността Виетнам да е в ръцете на упорит и дръзновен държател, който да не зачита китайското въздействие. Нещо повече, Юнлъ има проекти за цялостна агресия на Китай на юг и югозапад и би желал да разчисти от пътя си всевъзможни рискови съперници.

Опирайки се на поддръжка на виетнамските северни кланове, през 1406 година Китай стартира огромна атака с формалния предлог че ще възвърне остарялата династия Тран на трона. В реалност, водени от Жан Фу и Му Шен, над 200 000 китайски бойци заливат като потоп Дай Виет и окупират страната, трансформирайки я в колония на Китай. Новозаветните територии са обединени в провинция Зяоти. Китайците подменят цялата администрация, назначавайки свои хора на всички позиции. Виетнамците са заставени да употребяват китайския за формален език и да стартират да се обличат като китайци, както и да изоставят своите будистки обичаи в името на конфуцианството. Новата обстановка трансформира живота и на Ле Лой.

След като на няколко пъти се пробва да се опълчи на нашествениците, той в последна сметка се завръща в  родната си провинция и се стреми да облекчи ситуацията на виетнамците, служейки като преводач към китайските военни управляващи. В края на 1415 или началото на 1416 година китайците прекрачват и последната граница за Ле Лой – една от дъщерите му е отвлечена от вкъщи му и пратена като наложница в харема на китайския император. Ле Лой и още 17 души бягат в джунглите на Лам Сон и се заклеват да не сложат оръжие до момента в който и последния окупатор не бъде пропъден. Така стартира един от най-мащабните протести в историята на Югоизточна Азия – протестът Лам Сон.

Силите наподобяват неравни – китайците разполагат с над 87 000  бойци, ситуирани в 40 замъци. Те разполагат с оръдия и аркебузи, както и добре функционираща администрация и интендантска работа. Позициите им могат да се зареждат и по море от китайския флот. Бунтовниците стартират постепенно да градят своята войска. Първите стадии на битката са свързани със сформирането на ударни групи, които да тормозят разпръснатите китайски предни постове. Ле Лой действително провежда цялостно огромна партизанска война. Последователите му построяват скрити укрепени лагери в джунглата, а правилни на идеята виетнамски майстори-оръжейници стартират да основават скрити арсенали за произвеждане на огнестрелни оръжия и оръдия.

Подготовката продължава близо две години. За алегорично начало на протеста, Ле Лой, който бързо се постанова като негов главен лидер, избира виетнамската нова година Тет. Неслучайно през 1968 година – тъкмо 550 години по-късно, виетнамските комунистически войски ще нарекат „ атака Тет “ своята най-мащабна настъпателна интервенция за цялата Виетнамска война против Съединени американски щати.  След първичните триумфи на партизанските отряди на Ле, китайците минават в контранастъпление. Възползвайки се от изменничество измежду локалните, китайските войски изненадват силите на Ле Лой и ги разрушават. Въпреки това, виетнамските бунтовници съумяват да се прегрупират и да нанесат съществени провали на вражеската снабдителна система. Въпреки това бунтовниците към момента са прекомерно слаби, а китайците разполагат със обилни средства и през 1423 година, Ле Лой е заставен краткотрайно да се изтегли към граничните зони на провинция Лам Сон.

През 1424 година на китайския престол се възкачва нов държател – Хун Си. Той прави оценка че продължаващите опити за омиротворяване на Виетнам костват прекомерно скъпо и редуцира разноските за окупационните сили на Китай там. Императорът приключва и плаванията на Джън Хъ, оценявайки презокеанските случки като пагубни за държавния бюджет. Хун Си умира от инфаркт година по-късно, само че умерените му политики са продължени от сина му Сюанди. Възползвайки се от намаляването на китайското военно наличие, Ле Лой активизира още веднъж своите сили и стартира да завзема планинските зони по границата сред днешните Виетнам и Лаос.

Бунтовническият водач набира хиляди бойци от локалното население, обещавайки им разцвет и награди след изгонването на китайците. През 1425 година, бунтовниците стартират огромна партизанска война против разпръснатите китайски гарнизони в сегашен централен Виетнам.  До края на 1426 година, Ле Лой съумява да завладее целия сегашен Централен Виетнам. Войските му печелят няколко значими победи против локалните китайски гарнизони, а бунтовниците доста усилват запаса си от огнестрелни оръжия.

Към началото на 1427 година, виетнамските бунтовници превземат всички земи на юг от р. Хонгха (Червената река) и обсаждат последните китайски бастиони в района, измежду които и град Ханой. Китай прави финален опит да си върне изгубените земи – 100 000-на войска отпред с генералите Лиу Шен и Му Шен навлиза във Виетнам. Ле Лой съумява да ги подмами да разделят силите си на части, след което унищожава двете армии една след друга. Няколко месеца по-късно, през октомври, 1427 година и последните китайски замъци в региона, прочут като Делтата на Червената река, са завладени от силите на Ле Лой. Китайците се отхвърлят от по-нататъшно разхищаване на силите си и изтеглят и последните си войски от Северен Виетнам.  В знак на благосклонност, Ле Лой освобождава близо 90 000 китайски военнопленници и ги изпраща да се приберат по домовете си.

През 1431 година, император Сюанди признава Ле Лой за легален държател на Дай Виет, с което се отстраняват и последните официални останки от китайска политическа взаимозависимост. Вече отпред на страната, Ле Лой организира огромни поземлени промени, с които раздава парцели на своята войска и употребява демобилизираните бойци и фамилиите им като заселници, с които да запълни обезлюдените от войната зони. Същевременно страната реновира и строи нови пътища, мостове и плавателни канали. По отношение на администрацията, Ле Лой възвръща китайската процедура за полагане на изпити за заемане на административни позиции и също така контролира законите, контролиращи активността на държавния уред.

През последните две години от живота си, Ле Лой води непрекъснати походи на юг и запад против бунтовни кланове и племена по границите на своето царство. По време на един от походите заболява тежко и умира на 5-ти септември, 1433 година, скоро откакто навършва 48 години. Победите му над китайците го издигат до ранга на един от най-популярните национални герои на Виетнам. Успехите му са толкоз безапелационни, че Китай няма да атакува Виетнам близо 360 година след гибелта на Ле Лой. Потомците на великият въстаник, военачалник и държател ще ръководят Дай Виет като династия Ле до 1789 година