Историята на света е изпъстрена с разкази за слава и

Историята на света е изпъстрена с разкази за популярност и великолепие, проваляне и крах. Тези велики разкази се пишат от персони, надарени с смелост, хъс и упоритост, способни да разрушават империи и да заличават цивилизации. Имената на неколцина измежду тях са добре известни в целия свят, само че с изключение на хора като Кортес и Писаро, международната история пази загатна за още десетки велики откриватели, авантюристи и завоеватели, които пренаписват орисите на цели райони.

Тяхната история е показателна за методът, по който се развиват цивилизациите. Тя показва неограничените благоприятни условия на човешкия дух и упоритост. Съдбата на тези персони ни оказва помощ да разберем епохата, в която са живели и в която са изковали своята легенда и ни дава опция да потърсим героите на своята лична ера.

Деветнадесетото столетие е ера на приключенци, чудеса и геройства. Европейците, подсилени от достиженията на Индустриалната гражданска война, потеглят по четирите краища на света, завземайки всички тези територии, които са останали отвън техен надзор през предходните епохи. В тази среда на дива конкуренция и безкомпромисна конкуренция, една организация изпъква много на фона на останалите – Британската източноиндийска компания (БИК). Мегакорпорация с световни пропорции БИК управлява всички търговски интервенции на Англия в Индийския океан. Компанията в действителност ръководи Индия и Пакистан, както и останалите континентални и островни владения, развяващи „ Юниън Джак “. В лоното на тази вездесъща финансова империя се раждат и умират генерации приключенци, авантюристи и опортюнисти. Особено място в аналите на компанията заема един човек, издигнал се до върха на хранителната верига в Островите на подправките – Джеймс Брук.

Джеймс Брук произлиза от английско семейство, представители на междинната класа в кралството. Един от предците му е кмет на Лондон, а татко му и чичо му са високопоставени чиновници в Индийската компания. Майка му е потомка на шотландския боен и аристократ Уилям Стюарт лорд Блантайър. Джеймс се ражда в европейския квартал Секрор в град Бенарес (Варанаси) в източна Индия. За разлика от доста други деца на европейци, Брук остава при родителите си в ранното си детство, отгледан като любимец на дамската половина от фамилията. Изпратен е да учи в Англия едвам когато навършва 12.

Родителите му го записват в влиятелно учебно заведение в Норич, само че образованието не се оказва по усета му и едвам навършил 16, Джеймс се записва във войските, служещи на Индийската компания. В техния състав, през 1825 година, одеве навършил пълноправие, Брук се включва в Англо-бирманската война. Ранен е тежко по време на военните дейности и се уволнява от дейна работа. Според едната версия, раната е понесена в белите дробове. Според другата версия – в гениталиите, с което се изяснява и неналичието му на деен интерес към нежния пол. Най-новите изследвания на английски историци подсказват, че неналичието на увлечение се дължи по-скоро на неговата хомосексуалност, в сравнение с злощастната му военна кариера.

Семейството на Джеймс отпътува за Англия през 20-те години на XIX век и татко му прекарва последните си години в заслужена пенсия в град Бат. Старият Брук умира през 1835 година и оставя на Джеймс една забележителна сума в размер от 30 000 паунда (1 815 000 по днешни стандарти). С тез пари, Брук може умерено да изживее дните си в Англия, само че през 1838 година се оказва, че 35-годишният мъж има други проекти. Той наема и екипира за пердах личен транспортен съд с екипаж от морски вълци ветерани и поема към моретата на Далечния Изток в търсене на популярност, пари и завършения. Основната му цел е едва познатият о голям остров Борнео. По пътя на там, Брук стопира в Сингапур, където идва напролет на 1839 година Приет е добре от локалните колониални управляващи и поради своето име, и поради принадлежността към Кралския яхтен клуб, чийто байрак вее на мачтата на своя транспортен съд.

Бонъм, губернаторът на Сингапур, разпорежда на Брук задача да се свърже с представителите на султана на Бруней в размирната провинция Сарауак – котило на локални главорези, пирати и ловци на глави. Тези банди постоянно тероризират английските търговски съдове и Източноиндийската компания се надява посредством султана да обуздае бандитите. Брук се съюзява с представителите на султан Омар Али Сайфудин. В идващите месеци, Джеймс и екипажа му водят поредност от сражения с престъпнически банди, групи търговци на плебеи и печално известните ловци на глави.

Упоритостта на Брук се отплаща и към края на 1840 година, по-голямата част от провинция Сарауак е омиротворена. В подмяна на осъществените услуги, султанът на Бруней афишира Джеймс Брук за де факто шеф на Сарауак с купата радж. Така, Джеймс Брук става де факто държател на полу-независимата територия. Това му печели прякора „ Бял радж “. През идващите пет години, Брук съумява да получи от султан Омар правото да предава купата си по завещание, а по-късно и фактическата самостоятелност на Сарауак. По този метод, Брук слага основите на династия, която ръководи Сарауак като независимо притежание до края на Втората международна война, несъмнено под върховенството на Англия.

Белият раджа не си губи времето. Той се заема да реформира и уеднакви законите в своята нова страна, облягайки се на правните правила на Бруней и на настоящото всекидневно право (адат). За да циментира властта си над непокорните локални вождове и племена, Брук се съюзява с братята Хасим и Бедрудин – формалните представители на султана на Бруней в новата страна. Възползвайки се от тяхната поддръжка, Брук се трансформира в медиатор сред локалните ползи, султаната и Англия.

Демонстрирайки забележителна дипломатичност и лавирайки изкусно измежду локалните интриги, Брук съумява да си издейства публична позиция на английски представител на Борнео през 1844 година, след което под негов надзор е предаден значимия остров Лабуан – значима спирка по пътя на английския флот към Филипините и Нова Гвинея. В следствие, Брук съумява да издейства поредност от териториални отстъпки от страна на султаните на Бруней, който предават във притежание на Сарауак огромна част от северните крайбрежия на Борнео, както и обилни територии в джунглите, оформящи днешната малайзийска провинция Сарауак.

Успехите не стопират до тук. През 1847 година, Джеймс пътува за Англия, където се среща с кралица Виктория и принц Албърт. Темпераментния радж прави усещане на кралската двойка и по този мотив е повдигнат в рицарство като сър Джеймс Брук през 1848 година Така, с изключение на рицар на Англия, Брук към този момент съчетава още три трофеи – радж, английски консул в Бруней и губернатор на Лабуан. В последна сметка, с цел да резервира позицията си на самостоятелен държател, Брук се отхвърля през 1854 година от постовете, свързващи го с английското държавно управление.

Пo същото време той съумява да потуши няколко протеста на локални кланове. Успява да се оправи и с опозицията на страховитите войни от племената даяки, като в следствие притегля доста от тях на своя работа.  Страховитите войни го афишират за полу-бог, талантлив с вълшебен сили. Военните победи и поддръжката от Англия му дават опция да усъвършенства администрацията на своите владения и да ги разшири интензивно, получавайки отстъпките от Бруней, за които към този момент стана дума. Последната значима политическа победа на Брук идва през 1863 година, когато Британия де факто признава Сарауак за обособена, самостоятелна страна. По това време, Брук се отдръпва в Англия, където, сходно на татко си, изкарва последните си години.

Тъй като няма деца, припознава за собствен легален правоприемник племенника си Чарлз Брук, който поема купата от чичо си след гибелта на Джеймс през 1868 година Родът Брук остава отпред на Сарауак като владетели на английски протекторат (официално натрапен през 1888 г.) до 1946 година, когато територията е предадена във притежание на новосъздадената страна Малайзия.

Съдбата на Джеймс Брук е неповторим случай в историята на Викторианска Англия. В множеството случаи, експанзиите на короната се опират или на Индийската компания или на военните инициативи на самата Англия. В този случай обаче, едно частно лице извоюва за себе си свое без значение притежание в Далечния Изток, след което посредством дипломатичност, смелост и непримиримост, получава самопризнание както от локалните владетели, по този начин и от самата Англия. Джеймс Брук съумява да постави правовите и административните основи на една самостоятелна, екваториална страна, просъществувала цялостен век в елементи на света, оспорвани от пет велики сили – Япония, Съединени американски щати, Германия, Франция и Англия.

Самият факт, че Сарауак остава независима страна до 1946 година, свидетелства за здравия пиедестал, построен от Джеймс Брук и надграден с гъвкавата и прозорлива политика на неговите наследници.  В завещание, Джеймс оставя и герба на Сарауак – червено-черен кръст върху златен щит, върху който е стъпил язовец – животно, известно в английската хералдика като „ брок “, както и девиза Dum spiro spero – Ще се надявам до момента в който вдишвам.

 Снимки: Wikipedia