Историята на света е изпъстрена с разкази за слава и

Историята на света е изпъстрена с разкази за популярност и великолепие, проваляне и крах. Тези велики разкази се пишат от персони, надарени с смелост, хъс и упоритост, способни да разрушават империи и да заличават цивилизации. Имената на неколцина измежду тях са добре известни в целия свят, само че с изключение на хора като Кортес и Писаро, международната история пази загатна за още десетки велики откриватели, авантюристи и завоеватели, които пренаписват орисите на цели райони.

Тяхната история е показателна за методът, по който се развиват цивилизациите. Тя показва неограничените благоприятни условия на човешкия дух и упоритост. Съдбата на тези персони ни оказва помощ да разберем епохата, в която са живели и в която са изковали своята легенда и ни дава опция да потърсим героите на своята лична ера.

Втората половина на XVIII век е плевел интервал от историята на българските земи. Османската империя претърпява интервал на повсеместна рецесия, породен като от провалите, понесени от Русия в войните от 1768-74 и 1787-92 година, по този начин и поради сериозните вътрешни проблеми. Те са свързани с несъразмерната политическа и административна децентрализация на страната и усилването на локалните първенци – аяните, които се трансформират в полунезависими господари на съответните елементи на империята. Шайки главорези обикалят на всички места, локалните селища са оставени на тяхната благосклонност, а жителите им постоянно са принудени сами да се бранят и да избавят живота и имуществото си.

Едно от най-опасните за разбойниците обитаеми места по нашите земи е Котел. Процъфтяващият балкански градец е населяван от корави, непримирими и непоколебими хора, които нямат желание да разделят почтено извоюваните си пари и парцели с шайките кърджалии, които хвърлят алчни погледи към града. В това време на герои, борби и страдалчество, в същия този Котел се ражда Георги Стойков Мамарчев.

Снимка: By www.vacacionesbulgaria.com – Собствена творба, CC BY-SA 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=8012033

Баща му, Стойко Мамарчев (п. 1809 г.) е скотовъдец от Котел, а брачната половинка му, Мария поп Герасимова произлиза от свещенически жанр в Жеравна – различен от центровете на българското Възраждане. Семейството има още четири деца – Руса, Мария, Ради и Стоян. Руса Мамарчева се дами за богатия търговец и шивач Стойко Събев Попович, от който брак се ражда един от най-легендарните ни революционери – Георги Раковски. Но ориста на племенника нямаше да е по този начин величава, в случай че преди него, по пътя на битката за национално избавление не бе минал чичо му.

Вероятно в самото начало на XIX век, едвам навършил 16 години, Георги Мамарчев отпътува във Влашко, където се наема като аргатин в локален чифлик. Именно там го застига следващата Руско-турска война, избухнала през 1806 година През зимата на 1810/11 година, съветският щаб взема решение да сътвори доброволчески корпус, напълно формиран от българи, който да укрепи тила на съветските войски и да им помогне за омиротворяването на Мизия.

Призивът е ориентиран на първо място към множеството българи, евентуално над 100 000, живеещи по това време в Дунавските княжества. Един от тях е и Георги Мамарчев. В последна сметка, руснаците образуват контингент от ок. 3000 души, който получава названието Българска земска армия (същото наименование е употребявано за българската войска след Освобождението – б.а.).

Снимка: By R.M. Volkov (1776-1831) – http://www.picture.art-catalog.ru/artist_1000.php?artist=r_volkov&id_artist=226, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=1821086

През 1811 година, българите вземат участие в разгрома на османските сили край Русе и завладяването на редица замъци по Дунава. Доверието на командващия Дунавския фронт – Михаил Иларионович Котузов е толкоз огромно, че той оставя чисто български гарнизон от 400 бойци да охранява и ръководи Силистра. На върха на триумфа на юг, Русия се въвлича в нова борба с Наполеон и войната с портата е небрежно завършена, макар опитите на Франция да задържи Османската империя в спора.

Българската земска армия е разформирована, само че един отряд от 400 бойци е оставен в състава на съветските войски и е изтеглен за битка против „ Великата войска “ на Наполеон. Сред тези бойци е и Георги Мамарчев. Българите се показват безстрашно по време на боевете от 1812 година, само че както и в други сходни обстановки, съветската историография и извори мълчат за българското присъединяване в поддръжка на съветската идея. Знае се, че през 1814 година, формированието е дефинитивно необуздано след края на войната с Франция.

След края на войните, Мамарчев се завръща във Влашко, въпреки да не са останали сигурни сведения за точното му престояване. Около 1820 година, Мамарчев се свързва с гръцката революционна организация „ Филики Етериа “ във Влашко и взема присъединяване в подготвяния през 1821 година протест, паралелно с други български ветерани от миналата руско-турска война. Тук се появяват и първите по-съществени търкания сред българи и руснаци.

За да управлява по-изкъсо активността на българските доброволци, Русия образува независим български корпус в състав ок. 2000 души. Много български доброволци обаче отхвърлят да се включат в него и не престават да работят независимо. Мамарчев е измежду хората, които имат вяра в съдействието с Русия и считат, че могат да насочат имперските ползи чрез подвиг и всеотдайност. Именно заради това, той се записва доброволец в корпуса и се издига до един от командирите на неговите подразделения. Георги Мамарчев е нараснал в чин капитан и отпред на към 100-120 бойци взема ефективно присъединяване в съветското нахлуване през Мизия и Балкана в Тракия.

Непосредствено след края на войната и подписването на Одринския мир, действителностите на съветската имперска политика попарват очакванията на българите. Въпреки това, капитан Мамарчев не стои със скръстени ръце и взема решение да провежда въстани в региона на Сливен и Котел, което да принуди Русия да вземе под внимание стремежите на българите. Отряд казаци е изпратен да арестува Мамарчев и съзаклятниците му и да не позволява развиване на каквото и да е недоволство измежду българите. Когато мирът е открит и съветските сили се изтеглят, Мамарчев е освободен. Жени се и дружно със брачната половинка си Радка се заселва в Силистра, където се заема с търговия. В дунавския град се заселват и мнозина други ветерани от войните на Русия с Портата и образуват квартал Волната, за чийто пръв кмет е определен Мамарчев.

През 1834 година, Георги Мамарчев се заема с организацията на ново въстание. За негов център е определен град Търново, а в организацията влизат още Велчо Атанасов, Димитър Софиялията, хаджи Йордан Брадата и Никола Гайтанджията. В историята, подготвяното въстание остава като „ Велчова завера “, само че е повече от ясно, че Георги Мамарчев е главният мотор що се отнася до чисто военните въпроси, свързани с протеста. В следствие хаджията е съден от османските управляващи за злоупотреби с пари, а персоналното му имане е заграбено от родственици.

Това обаче е дребна разтуха за свиреп изтезаваните водачи на Заверата, които са екзекутирани, без обаче да издадат съзаклятниците си. Единствен Георги Мамарчев се избавя. Според всеобщата визия, това става с помощта на съветското му гражданство. По-малко коментирана версия е тази за намесата на различен котленец – Стефан Богориди (внук на Софроний Врачански и княз на Самос 1836-49 г.). Смъртната му присъда е сменена със изгнание – първо в град Коня (1836-41 г.), а по-късно и на остров Самос под опеката на Богориди (1842-1846 г.).

Заради пререканията му с Русия, Георги Мамарчев дълго време остава в сянката на българската социалистическа историография. Въпреки това, неговото дело е без всякакво подозрение основно за развиването на Георги Раковски и от там и за образуването на цялостната идея за битка за национално избавление на българите. Паметта на Мамарчев заслужава занапред да бъде по-обстойно изследван неговият живот и неговият принос към развиването на българската национална концепция да получи своето почтено място.

Заглавна фотография: By TraceurEmil – Собствена творба, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=17836713