Историята на света е изпъстрена с разкази за слава и

Историята на света е изпъстрена с разкази за популярност и великолепие, проваляне и крах. Тези велики разкази се пишат от персони, надарени с смелост, хъс и упоритост, способни да разрушават империи и да заличават цивилизации. Имената на неколцина измежду тях са добре известни в целия свят, само че с изключение на хора като Кортес и Писаро, международната история пази загатна за още десетки велики откриватели, авантюристи и завоеватели, които пренаписват орисите на цели райони.

Тяхната история е показателна за методът, по който се развиват цивилизациите. Тя показва неограничените благоприятни условия на човешкия дух и упоритост. Съдбата на тези персони ни оказва помощ да разберем епохата, в която са живели и в която са изковали своята легенда и ни дава опция да потърсим героите на своята лична ера.

Когато се заприказва за колонизация, откривателство и далечни плавания, хората нормално се сещат на първо време за испанците, по-късно за англичаните, а малко по-късно и за португалците и холандците. Има обаче още един народ, който заслужава да се подреди измежду тези откривателски народи и това са французите. Всъщност, за разлика от англичаните, чийто първи колонии в новия свят са цялостен неуспех, французите съумяват да основат една витална и процъфтяваща отвъдморска провинция, наречена Нова Франция.

Точната рождена дата на Шамплен не е известна, както и родното му място. За достойнството спорят Йер Бруаж и Ла Рошел, ситуирани на крайбрежията на Атлантическият океан. За рождената му дата се оферират най-различни версии, като се стартира от 1567 година и се стигне до 1685 година Най-често се счита че е роден някъде преди 1574 година, когато съгласно някои откриватели дребният Самюел бил кръстен. Единственото несъмнено за неговите ранни години е, че израснал в семейство на мореплаватели – и татко му и вуйчо му следвали този поминък и още от дете Шамплен се научава да плава, да се оправя с навигацията, да рисува карти и да води прецизни мемоари. Всички тези умения ще се окажат скъпи в бъдещите му експедиции.

В края на Религиозните войни (1562-1598 г.), Шамплен служи във войските на крал Анри IV Бурбон и се издига от квартирмайстер, отговарящ за обоза на конна част до пълководец на рота, служител в кралските гарнизони на Бретан. През 1598 година, по силата на мира от Вервен, Испания би трябвало да изтегли своите войски от френските територии и Шамплен бил част от екипажите, пренасящи последните испански елементи към Кадис. Когато се завръща във Франция през 1602 година, той трансформира дневника си в отчет, който е предаден персонално на крал Анри IV. В подмяна на тази информация, короната отрежда на Шамплен годишна прехрана.

Година по-рано, вуйчото на Шамплен умира и от него Самюел наследява богат бизнес в областта на превоза на артикули, с активи както в Ла Рошел, по този начин и в Испания. Това и кралската дотация му разрешават да работи свободно като бизнесмен и през 1602 година, Самюел взема решение да пътува за Северна Америка, придружавайки експедиция, натоварена със основаване на непрекъснат търговски продан за докарване на скъпи скотски кожи. Експедицията се управлява от бретонеца Франсоа дьо Пон, умел моряк и мореплавател, който се трансформира в другар и наставник на Шамплен. Година по-късно, обещавайки на краля да обезпечи спомагателни отчети, Шамплен се включва в нова експедиция към крайбрежията на Северна Америка.

Именно в хода на тази експедиция и с дейната помощ на Шамплен е образувана френската колония Акадия, която е основен детайл от заселването на Канада. През идващите 4 години, употребявайки в началото остров Сен Кроа като изходна база, Шамплен обикаля и картографира крайбрежията на залива Сейнт Лорънс и залива Фънди. В плаванията си доближава чак до Масачузетс, само че конфликтите с локалните индиански племена го убеждават, че тези земи не са подобаващи за колонизиране и французите се отдръпват на север. През 1605 година, французите местят своята навигационна база в селището Порт Роял, което остава в столица на Акадия до 1710 година

През пролетта на 1608 година, Шамплен потегля от Франция с нова експедиция. Целта е да се сътвори комфортна база по поречието на р. Сейт Лорънс, която да разреши разширение на търговията с кожи. На 3ти юли, Шамплен и екипажите му доближават мястото, където през днешния ден се намира град Квебек. Под управлението на Шамплен е построено дървено барикада, заобиколено от необятен трап, в което са издигнати хранилища и дървени, двуетажни постройки за живеене. Поетапно, той се среща с представители на виандотите и алгокините, а в следствие и подкрепя техните битки с племената мохок. Присъствието на въоръжените с огнестрелно оръжие французи се оказва решаващо, а в подмяна, локалните съдружници на Шамплен подкрепят изграждащото се колониално общество и уголемяват опциите за търговия с европейците.

През 1613 година, Шамплен е първият европеец, пътувал по течението на р. Отава. Така и не съумява да открие „ великото море на север “ (заливът Хъдзън), за което локалните му приказват, само че подписва нова поредност от покупко-продажби с локалните племена, след което се завръща във Франция. Там през 1614 година, издава следващата си книга с бележки и илюстрации от пътуванията си сред 1604 и 1613 година, след което се заема да разшири бизнеса си. Създава няколко търговски консорциуми с сътрудници от Бретан и Западна Франция, след което се завръща в Северна Америка за да осъществя получените вложения. През 1615 година провежда откривателска експедиция по поречието на р. Военната акция против ирокезите през есента на 1615 година се оказва неуспех, а Шамплен е ранен от няколко противников стрели. Прекарва първите месеци на зимата измежду виандотите, само че по време на един ов на елени се изгубва в пустошта. Преживява самичък в продължение на три дни, хранейки се с дребни животни и спейки под заслона на дърветата. В последна сметка е открит и напролет на 1616 година се завръща в Квебек, след което отплава назад за Франция.

През 1620 година, Самюел Шамплен се завръща в Нова Франция и поема позицията на де факто губернатор на Акадия. Продължава да развива град Квебек и да поддържа положителните взаимоотношения с локалните племена. През 1627 година, Шамплен се включва като един от „ Стоте вложители “ – комерсиална група, инициирана от кардинал Ришельо с цел да развива и контролира търговията с кожи от Северна Америка. През идващите две години, той възвръща Квебек и основава няколко нови поселения по поречието на р. Сейнт Лорънс.

Самюел Шамплен получава инсулт през октомври 1635 година и умира два месеца по-късно, евентуално на Коледа. Погребан е в дребна дървена черква, която обаче изгаря при пожар през 1640 година От тук на сетне, следите на гробът му се губят и до ден сегашен не е ясно къде тъкмо се намира тялото му. Освен това, до нас не е достигнало нито едно негово изображение – всичките му портрети са рисувани след гибелта му и тяхната акуратност остава противоречива. Освен топонимите, в честа на Шамплен има издигнати десетки монументи както в Канада, по този начин и в Съединени американски щати, признавайки го за един от най-важните откриватели в историята на Северна Америка.