Историята на спорът дали траките са писмен или безписмен народ

Историята на разногласието дали траките са писмен или безписмен народ е интересна. Когато България е в 70-те години, стартира да постанова една своя културна интернационална политика, в която тракийските съкровища и траките започнаха да играят съществена роля.

Тракологията беше млада просвета, която се очакваше да развие знанията за траките в международната просвета и международните ни познания за културата на античните нации. Тогава се появи тази теза, че траките са безписмен народ, че това, което те предават, е тайнственост, само че ето, че тракийските съкровища ще ни опишат за културата на траките. Това сподели археологът проф. Диана Гергова в предаването " Операция история "  и рубриката " Тяхната история ".

Тя съобщи, че за траките се знае, че са имали писани закони от Залмоксис, антични създатели споделят, че в светилището на Дионис е имало таблички с орфееви слова. Тези сведения водят до заключението, че траките са били писмен народ.

" Както българите са основатели на славянската писменост, употребена от толкоз доста нации, имаме сходен проблем: един по-малък народ, който не се е развил така че да остави огромна литература, към този момент е умишлен, че е безписмен. В нашите научни кръгове се откриват нови доказателства за това, че траките са писали и от ден на ден нови и нови четения на тези надписи ни доближават до това да разберем каква е била културата на траките, защо те пишат и в какво имат вяра ", обясни  проф. Гергова пред Bulgaria ON AIR.