Салем: Последният лов на вещици – когато страхът управлява
Историята на Салемските вещици не стартира в Америка. Тя е финален отзвук от дълъг и тъмен интервал в европейската история, когато страхът от дявола и магията се трансформира в държавна и църковна политика. От XV до края на XVII век на територията на Европа са екзекутирани сред 40 и 60 хиляди души, множеството дами, упрекнати във вещерство.
Това не е средновековна дивотия, както постоянно се счита, а плод на епохата на Реформацията — време, когато религията, науката и властта се преплитат в битка за надзор над човешкия дух.
Католицизмът и протестантството, макар враждата между тях, споделят обща паника:
дяволът участва на всички места и изкушава индивида. Инквизицията в Южна Европа, само че и съдилищата в протестантски Германия, Швейцария, Англия и Скандинавия, водят същинска „ война против невидимия зложелател “. Всяко естествено злополучие, болест или злощастие можело да бъде обяснено посредством наличието на „ вещици “ – най-често дами, които са „ сключили контракт с дявола “.
Когато първите пуритани напущат Англия и се заселват в Америка, те носят със себе си този боязън, пречупен през суровата нравственос на протестантството. Вярата им споделя, че Бог избира избавените, само че и че общността би трябвало да поддържа морална непорочност, тъй като прегрешението на един може да навлече проклинание над всички. Оттук произтича и първият принцип на пуританската страна: „ невинността би трябвало да се потвърждава посредством праведност “.
Малкият Салем и огромният боязън
Годината е 1692, а мястото – селцето Салем Вилидж в колониалния Масачузетс. Това е дребна, изолирана общественост от фермери, пречупена от тежка зима, заболявания и политически напрежения след войните с индианците. Но най-силното напрежение е духовното – сред тези, които имат вяра в строгия честен ред, и тези, които упорстват за по-свободен живот и търговия.
Началото е съвсем почтено. Четири девойки – Бети Парис и Абигейл Уилямс, щерка и племенница на локалния свещеник Самюел Парис, и Анна Пътнам и Елизабет Хъбард стартират да се държат необичайно – падат в спазми, крещят, настояват, че ги изтезават невидими сили. Лекарите не откриват физическа причина. В атмосфера, в която всичко необяснимо е дело на Сатаната, обяснението идва естествено: вещици са ги обладали.
Скоро нервността обгръща цялото село.
Под натиска на духовници и уплашени родственици, девойките показват първите „ виновници “ – робинята Титуба, бедната Сара Гуд и старата Сара Озбърн. От този миг събитията се развиват лавинообразно. Обвиненията се множат, доноси се появяват на всички места, а страхът се трансформира в оръжие.
През пролетта на 1692 година в Салем е основан специфичен съд — Court of Oyer and Terminer, зависещ на новия губернатор на Масачузетс, Уилям Фипс. Съдиите – набожни пуритани, имат вяра, че дяволът е действителна мощ, която може да работи посредством хора. Те позволяват доказателства, известни като „ спектрални свидетелства “ – изказвания, че обвиненият се е явявал в съня или видението на някого като дявол.
Резултатът е предсказуем: над 200 души са упрекнати, 20 са екзекутирани, а още петима умират в пандиза. Сред тях няма нито един, който да е признал непринудено виновност без напън, само че изтезанията и натискът върху очевидците трансформират процеса в всеобща неуравновесеност.
Особено злокобен е казусът на Джайлс Кори, 81-годишен фермер, който отхвърля да се признае за отговорен. За наказване е притиснат с тежки камъни, до момента в който умира. Последните му думи, съгласно очевидци, били „ Още тежест “.
Салемските процеси не могат да се схванат без да се прегледа ролята на протестантската теория, изключително на пуританизма. За пуританите светът е сцена на битка сред Бог и Сатаната, в която всеки човек може да стане оръдие на злото.
Поради това общността се следи взаимно, а самостоятелното държание се трансформира в мерило за избавление.
Салем става самобитна метафора за набожен фанатизъм, подхранен от обществена неустановеност. Протестантската религия в „ избраността “ ражда надълбоко възприятие на паника: в случай че не си сигурен дали си избавен, всяко прелъщение може да е знак, че си анатемосан. Тази неустановеност се трансферира върху другите — съседът, вдовицата, беднякът.
Историците постоянно акцентират, че процесите в Салем са финален стадий от европейския лов на вещици, само че в протестантски подтекст: не инструмент на монархията и инквизицията, а на общността, ръководена от боязън и набожен дълг.
Краят на нервността и урокът от Салем
Още до есента на 1692 година в Масачузетс се появяват първите подозрения. Съпругите на авторитетни колониални управници също са упрекнати, а това кара елита да се намеси. Губернатор Фипс разпуска съда и не разрешава потреблението на „ спектрални доказателства “.
В идващите години стартира постепенна реабилитация на наказаните, а някои съдии обществено се разкайват. През 1711 година колониалното ръководство публично анулира присъдите, а потомците на жертвите получават даже алегорично обезщетение.
Но същинската последица е духовна:
Салем се трансформира в огледало на пуританската съвест. Мнозина стартират да се съмняват в безпогрешността на духовната власт. В дълготраен проект това събитие приготвя почвата за секуларизацията и възхода на рационализма в американската просвета на XVIII век.
Историята на Салемските вещици надживява своето време. Тя се трансформира в знак на публичната нервност, на заплахата от разбъркване на религиозната доктрина с правораздаването и на потребността обществото да пази студен разсъдък в лицето на страха.
От Европа до Америка ловът на вещици минава през вековете, само че същността му остава една и съща – търсене на отговорен, когато няма пояснение. В Салем пуританството даде на страха лице и име, само че с него роди и подозрението, което по-късно ще постави основите на нова, по-разумна Америка.
Днес Европа и Америка от дълго време са оставили лова на вещици в предишното — той е останал в учебниците като урок за заплахата от набожен фанатизъм и групова нервност. И въпреки всичко, в други елементи на света този мрак не е изцяло пропъден.
В някои страни от Субсахарска Африка, както и в елементи от Индонезия и Папуа Нова Гвинея, и през днешния ден се записват случаи, при които хора — най-вече дами, възрастни или деца — биват упреквани в магьосничество и подлагани на принуждение или даже ликвидиране. Тези трагични произшествия нямат връзка с европейските и американските гонения от XVI-XVII век, само че произлизат от местни вярвания, обществено напрежение и липса на обучение и правна отбрана.
Така „ ловът на вещици “ оцелява не като религиозна доктрина, а като обществен механизъм за възмездие на страха и бедността. Историята на Салем припомня, че когато обществото разреши ирационалното да замести справедливостта, вещиците в никакъв случай не изчезват — просто сменят континента и имената си.
Още вести четете в: Живот, Свят, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News
