Безпомощност или стратегия: Защо държавата все още не може да залови прокурорския син Васил Михайлов?
Историята на подсъдимия Васил Михайлов стартира да наподобява на драмата с убития от барети Ганчо Въчков – Ганеца. Неуспешното търсене на прокурорския наследник припомня за сагата от края на 90-те години. Тогава търсенето на Ганеца продължи цели 36 месеца и приключи с съдбовен разстрел в София. Васил Михайлов е в общодържавно търсене от юни 2025 година след сигнали за нови закононарушения. В момента Министерство на вътрешните работи и прокуратурата наподобяват безпомощни пред дейностите на младия мъж.
Ганчо Въчков стана жертва на изменничество от непосредствен човек и упоритостта на министерството за неговото залавяне. Търсенето му стартира през 1996 година след бягство от столичното Първо РПУ. Ганеца съумя да скочи от прозорец на втория етаж и направи страната за смях. Той беше разследван за стотици въоръжени грабежи и обири на коли в столицата. Сред жертвите му беше и Георги Гергов, чийто джип стана обект на офанзива. По това време Гергов беше кум на вътрешния министър Богомил Бонев. Това задейства системата на най-високо равнище.
Служителите на тогавашната Дирекция за оперативно търсене постоянно се проваляха в опитите си да проследят Въчков. Той се отличаваше с изключителна нерешителност и беше доста добър водач. Повечето оперативни отчети завършваха с фразата:
…обектът мина на червен светофар…
Напрежението в службите растеше поради непрекъснатите неуспехи. Звената за работа по случая се сменяха непрестанно сред Столична дирекция на вътрешните работи и НСБОП. „ Вътрешна сигурност “ даже залови трима чиновници, които са предупреждавали автокрадеца за идни акции. Развръзката пристигна на 6 юни 1999 година след сигнал, че Ганеца ще играе футбол в центъра на София. Преследването под дъжд от патрони приключи на улица „ Мърфи “. Баретите изнесоха Въчков в безсъзнание, а по-късно той умря в болница „ Пирогов “.
Днес прокурорският наследник Васил Михайлов основава сходен прочувствен заряд в връзките си с страната. Софийският градски съд наложи наказване от 20 месеца затвор за закани против някогашната му другарка Боряна Рангелова. Магистратите анулираха предходната условна присъда и постановиха дейно наказване. Михайлов към този момент има четири присъди и едно висящо дело в досъдебна фаза. Неговите закани са ориентирани освен към жертвите, само че и към надзиратели и служители на реда.
Нови данни сочат, че Министерство на вътрешните работи стяга обръча към Михайлов след случай в пернишкото село Люлин. Там той и още двама маскирани мъже са създали опит за нахлуване над служител на реда. Служебният министър Емил Дечев удостовери, че полицията стяга обръча към подсъдимия в село Люлин. Министърът разгласи, че органите на реда вършат всичко допустимо за неговото задържане в най-кратки периоди. Въпреки това Михайлов се укрива сполучливо към този момент повече от осем месеца.
Случаят с побоя над някогашния футболист Румен Андонов през 2022 година сложи началото на поредицата от каузи. Михайлов получи присъда от 4 години за серия от побои от Районния съд. Докато е в конспиративност, той даже разгласява видео изказвания със своята версия за събитията. Тази безочливост предизвика институциите да търсят по-ефективни способи за работа.
В нашата страна, до момента в който няма нищо персонално или специфична поръчка, страната не си мърда пръста.
Михайлов се укрива сполучливо към този момент повече от осем месеца, макар засилените ограничения на Министерство на вътрешните работи. Най-леката мярка за неотклонение „ подписка “ към този момент наподобява изцяло несъответстваща за неговия профил. Прекалено внезапните придвижвания на търсения стартират да стават рискови както за близките, по този начин и за самия него. Историята демонстрира, че сходно опълчване на страната рядко приключва без съществени последици за беглеца.
