LCD vs OLED - кое е по-добре
Историята на персоналните компютри не е дълга само че през това време те доста се трансформираха: в началото това бяха огромни кутии под бюрото, само че по-късно се появиха преносимите компютри и таблетите, а в този момент в джобовете си носим смарт телефони, продуктивността на които би провокирала завистта на всеки един PC консуматор преди десет-петнадесет години.
Мониторите също не стояха на едно място: в началото това бяха солидни кутии с електронно лъчеви тръби, в които изображението се получава посредством бомбардиране с поток заредени частици луминофора, с който е покрито предното стъкло. Кинетичната сила на частиците се преобразува в светлина и ние виждаме изображение.
Тези монитори имаха както плюсове, по този начин и минуси. Основният плюс е плавното обрисуване на динамични подиуми, както и поддръжката на високи резолюции от порядъка на 2048х1536: даже и в този момент, най-масовата резолюция е 1920х1080 пиксела, при която броят пиксели е един и половина пъти по-малък. Но минусите на тези екрани са доста повече: преди всичко, изображението мига – с цел да може луминофорът да свети, той би трябвало непрестанно да бъде бомбардиран със заредени частици с периодичност 50-75 Hz и точно това е периодичност, с която техните екрани примигват, което бързо уморява очите. Вторият проблем е качеството на изображението: контрастът не е изключително висок, цветовете също биха могли да бъдат по-добри. А какво да кажем за размерите и тежестта – сходен екран заема повече място и от десктоп компютъра от това време. За компютъра това не е толкоз значимо, само че появяването на преносимите компютри прати тези монитори в историята. През 90-те години преносимите компютри започнаха да стават все по-масови и бе належащо нещо фино и леко. Всичко стартира с пасивните матрици, които можеха да демонстрират 4 цвята и предлагаха по-лошо качество на изображението даже от електронно лъчевите монитори (CRT). Бързо стана ясно, ще се постанова да се употребява нещо друго и новият вид екрани получиха името LCD.
История и устройство на LCD екраните
LCD (Liquid Crystal Display), течнокристалният екран в действителност не е чак толкоз ново събитие – течните кристали бяха открити още през 1888 година и се знаеше, че тяхната съществена специфичност е, че имат свойствата както на течности и могат да текат, само че по едно и също време с това са и кристали (анизотропия, като в този случай, това е опцията за смяна на ориентацията на техните молекули по въздействието на електрическо поле). Първите монохромни LCD екрани започнаха да се появяват през 1970-те години, а първият пъстър течнокристален екран показа Sony през 1987 година. Този екран имаше размер на диагонала едвам 3 инча, само че първата стъпка бе направена. Към сегашен ден LCD екраните са най-масови, а OLED в този момент започнаха да завземат пазара.
Да погледнем, какво е устройството на този екран. Първото равнище на LCD е лампата за подсветка, нужна, тъй като отразената светлина не е задоволителна за обезпечаване на нужната бляскавост на изображението. Светлината минава през поляризационен филтър, след който остават светлинните талази с тъкмо избрана поляризация Поляризираната светлина минава през транспарантен пласт с ръководещи транзистори и попада върху молекулите на течния кристал. Тези молекули, под въздействието на електрическото поле на ръководещите транзистори се завъртат и по този метод ръководят интензивността на преминаващата светлина. Тези лъчи попадат върху субпикселите на съответния цвят (червен, наследник или зелен) и според от поляризацията минават или не минават през този филтър.
История и устройство на OLED екраните
OLED (organic light-emitting diode, органически светодиод) е доста по-млад от течните кристали. За пръв път луминесценцията в органичните материали е следил Андре Бернаносе от френския Nancy-Université през 1950-те години. Първият OLED екран се появява малко по-късно, а цветните екрани от този вид – през 1987 година, само че тяхното интензивно потребление стартира през последните 5 години, тъй като първоначално тяхното произвеждане бе прекомерно скъпо.
Да погледнем в резюме, по какъв начин работят тези екрани. Между катода (1) и анода (5) се намират два полимерни пласта – емисионен (2) и проводящ (4). При подаване на напрежение на електродите, емисионният пласт поличава негативен заряд (електрони), а проводящият – позитивен (дупки). Под влияние на електростатичните сили дупките и електроните се движат един против различен и при срещане се рекомбинират – т.е., изчезват с обособяване на сила, която в този случай е във тип на фотони във забележимата светлина (3).
IPS и OLED – кое е по-доброто?
От целия клас LCD екрани има смисъл да се избере IPS – това е най-технологичният от тях. Нека да ги противопоставим.
Ъгли на виждане : и двата типа екрани оферират съвсем 180 градуса във всички направления, само че при IPS, при по-голям ъгъл понижава яркостта, а в тъмните сектори се появяват паразитни отенъци (така нареченият glow ефект). При OLED нищо сходно няма. Цветови обсег . Добрите IPS матрици обгръщат съвсем цялото sRGB цветово пространство. При OLED, естественият цветови обсег е доста по-широк от sRGB и доближава до Adobe RGB и редица производители оферират профили за своите OLED матрици, които стесняват цветовия обсег до границите на sRGB. Контраст . При IPS рядко надвишава 1500:1, което с частичното осветление на прилежащите пиксели прави черното по-скоро тъмносиво с сектори с нараснала бляскавост. При OLED, черният пиксел се получава посредством изключване на неговото напрежение и той в действителност е черен. На доктрина, контрастът може да е безконечен, а на процедура доближава над 50000:1. И несъмнено, тук няма подсветка, светят самите пиксели и няма паразитно осветление на прилежащите пиксели. Примигване на подсветката . Технически, за работата на IPS екраните, не е належащо регулирането на подсветката с ШИМ и тъкмо това виждаме при скъпите IPS монитори, които изобщо на мигат при целия диапазон на яркостта. При OLED няма подсветка, светят самите пиксели и единственият метод да се понижи яркостта на пиксела е да се употребява ШИМ. Честотата на намигване на широчинно-импулсната модулация в екраните на Samsung да вземем за пример, е определена 240 Hz и е незабележима за мозъка. Но очите бързо се уморяват. Време за реакция на точката . В най-хубавите IPS екрани времето за реакция на точката е 4-6 милисекунди, което е съществено по-зле от OLED, където постоянно е под 0,1 милисекунда. Да, динамичните подиуми при OLED екраните наподобяват доста по-добре. Дълготрайност . IPS екраните не утежняват своите качества с времето. Органичните диоди въпреки това изгарят с течение на времето и това води до остатъчно изображение (под новия кадър се вижда стария). Първи изгарят сините светодиоди, тъй като с цел да дадат същата бляскавост като зелените и алените, на тях би трябвало да бъде подавано по-високо напрежение. Изображение . IPS екраните имат квадратни пиксели и операционните системи са направени да употребяват точно сходни пиксели. Така да вземем за пример, шрифтовете в Оценка за съвместимост Windows се изглаждат по подобен метод, че да наподобяват най-детайлно точно при потреблението на квадратни пиксели. При OLED, пикселите са по-скоро във тип на ромбове (PenTile) и границите на обектите и изключително шрифтовете, не наподобяват доста детайлно. Този проблем отчасти се взема решение с нарастване плътността на пикселите, само че при идентична компактност, LCD изображението е по-ясно. Яркост . На доктрина, яркостта при IPS може да е случайна, тъй като всичко зависи от подсветката. При OLED, единственият метод за приемане на по-висока бляскавост е подаването на по-високо напрежение на диодите, а това понижава техния живот и усилва времето на реакция на точката. Обикновено, яркостта на IPS е по-висока. Икономичност : при IPS, подсветката свети непрестанно и няма значение какво ще бъде изведено на екрана – потреблението е все същата. При OLED, когато имаме черен цвят, диодът е изключен и не употребява електрическа сила. Ето за какво, колкото повече тъмни и черни сектори има, толкоз потреблението е по-ниска и има смисъл потреблението на тъмни тематики. Цена . Сега не е мъчно да бъде открит FHD IPS екран при цена към $150-$200, до момента в който цените на OLED стартират от $1300.
В последна сметка, както нормално, безапелационен победител няма. OLED несъмнено е доста добър, само че има свои “детски болести” – изгарянето на пиксели, ШИМ мигането, не доста високата бляскавост. Но в бъдеще това ще бъде оправено – ще бъдат открити по-добри полимерни материали, които ще устоят по-високи напрежения, времето на живот на органичните диоди ще бъде увеличено. Очаква се и честотата на намигване да се усили до 480 Hz.
IPS от дълго време се избави от тези проблеми, а неговите характерности са задоволителни за елементарните консуматори, а и цената му падна дотолкоз, че в този момент всеки може да си разреши сходен екран.
Може да се каже, че към сегашен ден IPS и OLED са наедно, само че до момента в който IPS технологията повече няма да се развива, бъдещето е пред OLED, която може да доближи доста надалеч.
Мониторите също не стояха на едно място: в началото това бяха солидни кутии с електронно лъчеви тръби, в които изображението се получава посредством бомбардиране с поток заредени частици луминофора, с който е покрито предното стъкло. Кинетичната сила на частиците се преобразува в светлина и ние виждаме изображение.
Тези монитори имаха както плюсове, по този начин и минуси. Основният плюс е плавното обрисуване на динамични подиуми, както и поддръжката на високи резолюции от порядъка на 2048х1536: даже и в този момент, най-масовата резолюция е 1920х1080 пиксела, при която броят пиксели е един и половина пъти по-малък. Но минусите на тези екрани са доста повече: преди всичко, изображението мига – с цел да може луминофорът да свети, той би трябвало непрестанно да бъде бомбардиран със заредени частици с периодичност 50-75 Hz и точно това е периодичност, с която техните екрани примигват, което бързо уморява очите. Вторият проблем е качеството на изображението: контрастът не е изключително висок, цветовете също биха могли да бъдат по-добри. А какво да кажем за размерите и тежестта – сходен екран заема повече място и от десктоп компютъра от това време. За компютъра това не е толкоз значимо, само че появяването на преносимите компютри прати тези монитори в историята. През 90-те години преносимите компютри започнаха да стават все по-масови и бе належащо нещо фино и леко. Всичко стартира с пасивните матрици, които можеха да демонстрират 4 цвята и предлагаха по-лошо качество на изображението даже от електронно лъчевите монитори (CRT). Бързо стана ясно, ще се постанова да се употребява нещо друго и новият вид екрани получиха името LCD.
История и устройство на LCD екраните
LCD (Liquid Crystal Display), течнокристалният екран в действителност не е чак толкоз ново събитие – течните кристали бяха открити още през 1888 година и се знаеше, че тяхната съществена специфичност е, че имат свойствата както на течности и могат да текат, само че по едно и също време с това са и кристали (анизотропия, като в този случай, това е опцията за смяна на ориентацията на техните молекули по въздействието на електрическо поле). Първите монохромни LCD екрани започнаха да се появяват през 1970-те години, а първият пъстър течнокристален екран показа Sony през 1987 година. Този екран имаше размер на диагонала едвам 3 инча, само че първата стъпка бе направена. Към сегашен ден LCD екраните са най-масови, а OLED в този момент започнаха да завземат пазара.
Да погледнем, какво е устройството на този екран. Първото равнище на LCD е лампата за подсветка, нужна, тъй като отразената светлина не е задоволителна за обезпечаване на нужната бляскавост на изображението. Светлината минава през поляризационен филтър, след който остават светлинните талази с тъкмо избрана поляризация Поляризираната светлина минава през транспарантен пласт с ръководещи транзистори и попада върху молекулите на течния кристал. Тези молекули, под въздействието на електрическото поле на ръководещите транзистори се завъртат и по този метод ръководят интензивността на преминаващата светлина. Тези лъчи попадат върху субпикселите на съответния цвят (червен, наследник или зелен) и според от поляризацията минават или не минават през този филтър.
История и устройство на OLED екраните
OLED (organic light-emitting diode, органически светодиод) е доста по-млад от течните кристали. За пръв път луминесценцията в органичните материали е следил Андре Бернаносе от френския Nancy-Université през 1950-те години. Първият OLED екран се появява малко по-късно, а цветните екрани от този вид – през 1987 година, само че тяхното интензивно потребление стартира през последните 5 години, тъй като първоначално тяхното произвеждане бе прекомерно скъпо.
Да погледнем в резюме, по какъв начин работят тези екрани. Между катода (1) и анода (5) се намират два полимерни пласта – емисионен (2) и проводящ (4). При подаване на напрежение на електродите, емисионният пласт поличава негативен заряд (електрони), а проводящият – позитивен (дупки). Под влияние на електростатичните сили дупките и електроните се движат един против различен и при срещане се рекомбинират – т.е., изчезват с обособяване на сила, която в този случай е във тип на фотони във забележимата светлина (3).
IPS и OLED – кое е по-доброто?
От целия клас LCD екрани има смисъл да се избере IPS – това е най-технологичният от тях. Нека да ги противопоставим.
Ъгли на виждане : и двата типа екрани оферират съвсем 180 градуса във всички направления, само че при IPS, при по-голям ъгъл понижава яркостта, а в тъмните сектори се появяват паразитни отенъци (така нареченият glow ефект). При OLED нищо сходно няма. Цветови обсег . Добрите IPS матрици обгръщат съвсем цялото sRGB цветово пространство. При OLED, естественият цветови обсег е доста по-широк от sRGB и доближава до Adobe RGB и редица производители оферират профили за своите OLED матрици, които стесняват цветовия обсег до границите на sRGB. Контраст . При IPS рядко надвишава 1500:1, което с частичното осветление на прилежащите пиксели прави черното по-скоро тъмносиво с сектори с нараснала бляскавост. При OLED, черният пиксел се получава посредством изключване на неговото напрежение и той в действителност е черен. На доктрина, контрастът може да е безконечен, а на процедура доближава над 50000:1. И несъмнено, тук няма подсветка, светят самите пиксели и няма паразитно осветление на прилежащите пиксели. Примигване на подсветката . Технически, за работата на IPS екраните, не е належащо регулирането на подсветката с ШИМ и тъкмо това виждаме при скъпите IPS монитори, които изобщо на мигат при целия диапазон на яркостта. При OLED няма подсветка, светят самите пиксели и единственият метод да се понижи яркостта на пиксела е да се употребява ШИМ. Честотата на намигване на широчинно-импулсната модулация в екраните на Samsung да вземем за пример, е определена 240 Hz и е незабележима за мозъка. Но очите бързо се уморяват. Време за реакция на точката . В най-хубавите IPS екрани времето за реакция на точката е 4-6 милисекунди, което е съществено по-зле от OLED, където постоянно е под 0,1 милисекунда. Да, динамичните подиуми при OLED екраните наподобяват доста по-добре. Дълготрайност . IPS екраните не утежняват своите качества с времето. Органичните диоди въпреки това изгарят с течение на времето и това води до остатъчно изображение (под новия кадър се вижда стария). Първи изгарят сините светодиоди, тъй като с цел да дадат същата бляскавост като зелените и алените, на тях би трябвало да бъде подавано по-високо напрежение. Изображение . IPS екраните имат квадратни пиксели и операционните системи са направени да употребяват точно сходни пиксели. Така да вземем за пример, шрифтовете в Оценка за съвместимост Windows се изглаждат по подобен метод, че да наподобяват най-детайлно точно при потреблението на квадратни пиксели. При OLED, пикселите са по-скоро във тип на ромбове (PenTile) и границите на обектите и изключително шрифтовете, не наподобяват доста детайлно. Този проблем отчасти се взема решение с нарастване плътността на пикселите, само че при идентична компактност, LCD изображението е по-ясно. Яркост . На доктрина, яркостта при IPS може да е случайна, тъй като всичко зависи от подсветката. При OLED, единственият метод за приемане на по-висока бляскавост е подаването на по-високо напрежение на диодите, а това понижава техния живот и усилва времето на реакция на точката. Обикновено, яркостта на IPS е по-висока. Икономичност : при IPS, подсветката свети непрестанно и няма значение какво ще бъде изведено на екрана – потреблението е все същата. При OLED, когато имаме черен цвят, диодът е изключен и не употребява електрическа сила. Ето за какво, колкото повече тъмни и черни сектори има, толкоз потреблението е по-ниска и има смисъл потреблението на тъмни тематики. Цена . Сега не е мъчно да бъде открит FHD IPS екран при цена към $150-$200, до момента в който цените на OLED стартират от $1300.
В последна сметка, както нормално, безапелационен победител няма. OLED несъмнено е доста добър, само че има свои “детски болести” – изгарянето на пиксели, ШИМ мигането, не доста високата бляскавост. Но в бъдеще това ще бъде оправено – ще бъдат открити по-добри полимерни материали, които ще устоят по-високи напрежения, времето на живот на органичните диоди ще бъде увеличено. Очаква се и честотата на намигване да се усили до 480 Hz.
IPS от дълго време се избави от тези проблеми, а неговите характерности са задоволителни за елементарните консуматори, а и цената му падна дотолкоз, че в този момент всеки може да си разреши сходен екран.
Може да се каже, че към сегашен ден IPS и OLED са наедно, само че до момента в който IPS технологията повече няма да се развива, бъдещето е пред OLED, която може да доближи доста надалеч.
Източник: kaldata.com
КОМЕНТАРИ