145 години София столица на България
Историята на най-големия актуален град в България датира още от Древността. Във времето София е сменила няколко имена - Сердика, Улпия Сердика, Триадица, Средец. И макар че през днешния ден я познаваме като столица, тя не постоянно е била град с водещо значение за България.
В централната част на българската столица и през днешния ден са забележими античните римски пътища, доказателство на развиването на античното средище. Археологията на гр. София потвърждава, че за Римската империя Сердика е била значим транспортен, търговски и нравствен център.
Първата крепостна стена на града е издигната по самодейност на император Марк Аврелий в края на II век. В началото на IV век император Константин Велики уголемява града и построява втора външна крепостна стена. Не него се преписва и крилатата фраза “Сердика е моят Рим ”, защото е обичал да прекарва време в този съвременен за времето си търговски и нравствен център.
Разположението на града е разрешавало да се направи връзка сред Азия и Централна Европа, както и да се реализира контакт сред Северна и Югоизточна Европа. Това е и повода идващите завоеватели да оценят значимостта на този град.
Въпреки стратегическото си местонахождение, в средновековната история на българските царства тя не е определена за административен център.
След Освобождението Българското Княжество трябвало да си избере столица. По концепция на историка и общественик проф. Марин Дринов София е препоръчана за централно средище на българската държавност. Той е бил част от гражданското ръководство отпред с княз Черказки.
Проф. Дринов обосновал предлагането си с това, че София има стратегическо централно местонахождение, среща се на кръстопът сред Централна Европа и Азия, естествено предпазено от планини поле и опция за разгръщане на града. Отбелязани са били и естествените запаси като въглища и злато наоколо до гр. София, които щели да обезпечат бързо развиване на промишлеността.
На 03 април 1879 година (по нов стил) на съвещанието на Учредителното заседание във Велико Търново Найден Геров изрича потребността от избор на столица за Княжеството. Единственото предложение е било за град София и то единомислещо е признато в същия ден.
Работата по създаване на съвременна българска столица стартира незабавно. Първият градоустройствен проект на София като столица е направен от инженер С. Амадие. За неговото реализиране са назначени изключителни архитекти, които са били почитатели на Виенската строителна школа. Примери са Константин Йованович - австрийски проектант с български генезис, който е проектирал постройката на Народното събрание; австриецът Фридрих Гюнангер, проектирал Духовната семинария; арх. Йордан Миланов, приключил образованието си във Виена и проектира дефинитивно постройката на Ректората на Софийския университет “Св. Климент Охридски ”.
Тези здания и още доста други основават цялостната визия на център до през днешния ден. Работата на видните инженери и архитекти се е съхранила във времето и е придала един благороден образ на столицата. Модернизмът, Сецесионът и други архитектурни посоки в композиция с многопластовата археология вършат София забавна и за туристически визити от целия свят.
В централната част на българската столица и през днешния ден са забележими античните римски пътища, доказателство на развиването на античното средище. Археологията на гр. София потвърждава, че за Римската империя Сердика е била значим транспортен, търговски и нравствен център.
Първата крепостна стена на града е издигната по самодейност на император Марк Аврелий в края на II век. В началото на IV век император Константин Велики уголемява града и построява втора външна крепостна стена. Не него се преписва и крилатата фраза “Сердика е моят Рим ”, защото е обичал да прекарва време в този съвременен за времето си търговски и нравствен център.
Разположението на града е разрешавало да се направи връзка сред Азия и Централна Европа, както и да се реализира контакт сред Северна и Югоизточна Европа. Това е и повода идващите завоеватели да оценят значимостта на този град.
Въпреки стратегическото си местонахождение, в средновековната история на българските царства тя не е определена за административен център.
След Освобождението Българското Княжество трябвало да си избере столица. По концепция на историка и общественик проф. Марин Дринов София е препоръчана за централно средище на българската държавност. Той е бил част от гражданското ръководство отпред с княз Черказки.
Проф. Дринов обосновал предлагането си с това, че София има стратегическо централно местонахождение, среща се на кръстопът сред Централна Европа и Азия, естествено предпазено от планини поле и опция за разгръщане на града. Отбелязани са били и естествените запаси като въглища и злато наоколо до гр. София, които щели да обезпечат бързо развиване на промишлеността.
На 03 април 1879 година (по нов стил) на съвещанието на Учредителното заседание във Велико Търново Найден Геров изрича потребността от избор на столица за Княжеството. Единственото предложение е било за град София и то единомислещо е признато в същия ден.
Работата по създаване на съвременна българска столица стартира незабавно. Първият градоустройствен проект на София като столица е направен от инженер С. Амадие. За неговото реализиране са назначени изключителни архитекти, които са били почитатели на Виенската строителна школа. Примери са Константин Йованович - австрийски проектант с български генезис, който е проектирал постройката на Народното събрание; австриецът Фридрих Гюнангер, проектирал Духовната семинария; арх. Йордан Миланов, приключил образованието си във Виена и проектира дефинитивно постройката на Ректората на Софийския университет “Св. Климент Охридски ”.
Тези здания и още доста други основават цялостната визия на център до през днешния ден. Работата на видните инженери и архитекти се е съхранила във времето и е придала един благороден образ на столицата. Модернизмът, Сецесионът и други архитектурни посоки в композиция с многопластовата археология вършат София забавна и за туристически визити от целия свят.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ