Историята на Марин Янакиев Маринов започва в Русе. Той е

Историята на Марин Янакиев Маринов стартира в Русе. Той е роден на 25 март 1856 година в семейство на търговец и като доста други деца в този полис, съумява да приключи своето обучение през 1870 година Пътят му го води в Робърт лицей в Цариград единствено две години по-късно.

През 1876 година работи като писар в родния си град при локален търговец на жито. По време на Руско-турската война е книговодител в Отоманската банка, а в края на войната към този момент е един от новобранците в 14-а русенска тайфа. Следва военно обучение в софийското военно учебно заведение. Историята споделя, че е приключил стрелковото учебно заведение в Санкт Петербург и имал предпочитание да продължи военното си обучение в някоя от влиятелните военни академии.

В този миг връзките сред Русия и България не са толкоз удобни, затова се връща назад в България. През 1885 година се завръща в България и създаден в чин капитан, а скоро е флигел-адютант на Княз Александър I Батенберг. Като един от първите довереници на Батенберг, Маринов съумява да спре в точния момент опит за нападение, поставяйки своя живот в заплаха. Маринов посреща двама генерали, коити желали да влязат в покоите на Батенберг, отхвърля им подпомагане, а в следствие вади и персоналния си револвер, с което охлажда пристрастеностите на генералите, които в този миг имали предпочитание да трансформират хода на историята.

Пристигналата защита съумява да отпрати неканените посетители, само че след подробно претършуване на двореца се разкрили хиляди листовки, в които пишело, че положителният български народ се бунтувал против Батенберг и бързо го изгонил отвън рамките на страната. Разбира се, сходни опити в никакъв случай не са били малко и постоянно се стремели да редуцират възможностите на България и Източна Румелия да създадат толкоз мечтаното съединяване.

Снимка: https://bg.wikipedia.org/w/index.php?curid=124464

Що се отнася до капитан Маринов, той упорствал да бъде причислен в по-активна бойна единица, тъй като не желаел да бъде надалеч от сраженията, а както знаем, такива ще има. Това е и единствената спънка на сръбската войска към София. Капитан Маринов е един от бранителите и с доста съответни ограничения дава директиви за отбраната на позицията. Обикаля персонално всеки пункт и точка, която има потребност от подпомагане.

Първите тежки сражения се означават във Врабча. Неговото главно решение е да употребява двете роти там и да заложи на една от най-древните обичаи във войната – най-хубавата отбрана е нападението. Въпреки чесленото предимство на сърбите, той съумява да изненада съперника и бързо да охлади пристрастеностите за по-нататъчни разходки. Военното обучение и всичко научено през годините ще се отплати, само че Маринов има разполагаем опълченци без особени бойни качества. В един от най-критичните моменти, бойците бягат, принуждавайки и постоянната българска армия да отстъпи.

На 5-и ноември, дружно с отстъпващата войска се включва в отбраната на Сливница. На идващият ден нападна висотата Три уши. Налагащата се тактика за офанзива на нож под звуците на „ Шуми Марица “ започвала да се оказва все по-ефикасна. След две офанзиви най-важната висота на тази позиция била завзета, а доста скоро станало ясно, че точно тя е от най-важно военно и стратегическо значение. Победата била основна за отстъпващите български бойци и опълченци, които до този миг били принуждавани да отстъпват пред многочисления и по-добре въоръжен съперник.

Различни военни репортери са споделяли доста пъти, че тази мистична формула за триумф доста постоянно стимулира родните бойци да не помнят заповеди и с тела да затрупат врага си. Очевидно тази процедура се оказва изключително ефикасна точно тук. На 6 ноември позицията е посетена от Батенберг и Маринов дава обширен отчет на разгръщащия се боен спектакъл до този миг. Капитанът осъзнавал и нещо друго, висотата има изключително значение и врагът би трябвало да бъде отхвърлен, в случай че сражението ще изисква някакви по-особени и съществени дейности.

Снимка: https://bg.wikipedia.org/w/index.php?curid=137141

След като първата висота е взета, капитанът взема решение да даде един необикновен реванш на съперниците си и потегля самоуверено напред против втората висота. В 9 часа Маринов се качва на своя кон, въпреки и мнозина да го поучават да не води офанзивата по този метод, заради простата причина, че е първа сигурна цел, той дава команда за офанзива на нож, подрежда на оркестъра да свири и потегля самоуверено напред. В рамките на офанзивата е ранен няколко пъти, до момента в който последният изстрел не го смъква дефинитивно. Капитанът е в безсъзнание, само че бързо се изнася от сражението. Изпратен е в двореца, където софийските лекари стартират тежка интервенция.

Повикани са по неотложност и лекари от Германия, които вършат втора интервенция и отстраняват едно от ребрата му. Награден е с медал IV степен за проявената смелост. Завръщането на Батенберг в столицата е на 14 декември, тогава Маринов може да излезе и да гледа посрещачите, както и хилядите фамилии, които чакат своите татковци и синове. Това е последният път, в който е видян, по-късно още веднъж е на легло и четири дни по-късно умира. На идващият ден Батенберг написа депеша до родителите на русенския капитан:

„ Русе, Янаки Маринов,
Длъжен съм с огорчение да ви известя, че през днешния ден на Бог било угодно да повика при себе си обичания ви наследник, капитан Маринов. В него Аз загубвам един от най-хубавите и храбрите Си офицери и един от най-обичаните си другари, а отечеството – един от най-верните си синове. Нека Бог ви утеши в това злощастие, като знаете, че името на вашия смел наследник ще остане вечно обвързвано с Българската история. “

Снимка: By Biso – Собствена творба, CC BY 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=73395359

Официалното заравяне било квалифицирано за софийските гробища, когато князът получава депеша от родителите с молба синът им да бъде върнат в обичаното Русе. По разпореждане на Батенберг тялото се балсамира и желанието на родителите се извършва. Русенци посрещат своя воин на 26 декември и го изпращат вечно, оставяйки единствено спомените и архивите да приказват за него. На същата висота е подложен и незабравим мемориал в негова чест за храброто управление на българската отбрана. Капитанът по този начин и не съумява да види своите бойци, които от отбрана минават в нахлуване и не престават багра напред, трансформирали се от бранители в нападатели. 12 000 българи съумяват да отхвърлен 25 000 сърби.

Заглавна фотография: By Biso – Собствена творба, CC BY 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=73395267