Културни мостове: Специално интервю с директора на литературния музей в Сараево
Историята на Исак Самоковлия е история и на връзките сред българската и босненската просвета и литература. Той написа и демонстрира живота на сефарадските евреи от Сараево, живяли по време на Втората международна война, когато една доста огромна част от тях е унищожена.
Николай Кръстев беседва с директорката на музея на литературата в Сараево Шейла Шехабович
Kакви са културните връзки сред България, Босна и Херцеговина.
Босна и Херцеговина и България споделят някои исторически периодa, споделят и подобие в езика, също по този начин са и в една и съща езикова натрупа. Така че нашите връзки са исторически, културни и езикови. Това са трите съществени. Тези връзки не са употребявани задоволително. През последните исторически интервали, през последните даже няколкостотин години тези връзки не се следят, даже при взаимното съдействие. А те към момента са солидни. Така че в Самоков първо, с помощта на Посолството на Република България в Сараево и на първо място с помощта на господин Никола Николов успяхме да открием галерия, отдадена на Исак Самоковлия, народен публицист на Босна и Херцеговина, балкански сефарадски евреин, който е получил семейството си с помощта на това, че фамилията му, бягайки от Испания, първо се е открило в град Самоков в България. Това е образец за такива връзки. Където и да стартираме да изследваме, ще намерим в нашите архиви сходни връзки.
Какви културни планове осъществихте, до момента в който бяхте в България?
Това, което ние в този момент желаеме да създадем с град Самоков, по-специално с музеите на град Самоков, чиито началник е господин Веселин Хаджиангелов, който е извънредно зает, е следното - съществува една доста значима историческа персона в град Самоков, споделя се Образописов. Има къща, която би трябвало да реставрираме, също по този начин в Сараево има къща на Исак Самоковлия, която е оповестена за народен монумент, само че е разрушена. Бихме желали да създадем общ план, да се представим на културна Европа с нашата обща културна история, да разменяме изложения и в това време да защитим националното ни завещание – както българското, по този начин и босненско-херцеговското. Има воля в град Самоков, локалните управляващи също демонстрираха воля, ние в Сараево несъмнено желаеме това. И бихме желали по всевъзможен метод, защото нашите езици са доста близки и споделяме тази част от историята, да се възползваме от тези връзки, с цел да разкажем на европейците истории, които другояче не биха могли да узнаят за тях.
Госпожо Шехабович, какво е мястото на Исак Самоковлия в литературата на Босна и Херцеговина?
В босненско-херцеговската литература и в Босна и Херцеговина Исак Самоковлия е публицист със непокътнато място.Това значи, че неговата книга, която скоро беше преведена на български - споделя се „ Хамалинът Самуел “, в превод на Жела Георгиева, е в литературата за главното учебно заведение в Босна и Херцеговина. Това значи, че ние в главното учебно заведение към този момент учим Исак Самоковлия. Неговата драма „ Ханка “ се играе във всички театри в Босна и Херцеговина, в цяла някогашна Югославия. И това е по този начин от интервала сред двете международни войни. Така че той е фамозен и прочут публицист.По неговите произведения са снимани филми и несъмнено, се учи във висшите учебни заведения. А последната фаза на канонизация, както знаем от теорията, е ставането и като част музейните реликви. Държавният Музей за литература и театрално изкуство на Босна и Херцеговина има огромна колекция, чиято кураторка направи изложбата за музея в Самоков. Казва се Джана Кукич. Тя се грижи за повече от триста експоната - истински експонати, от които се състои тази колекция. Тази колекция е по някакъв метод безконечна памет за Исак Самоковлия в Босна и Херцеговина.
Той е писал книгите си, свързани с живота на сефарадските евреи, които са живеели във вашия град, в Сараево – столицата на Босна и Херцеговина. Кажете ми по какъв начин е изглеждало това.
Исак Самоковлия демонстрира Сараево на бедните евреи, демонстрира живота на застрашените дами. Неговата известна и ценена драма е за ромка, която е страдала поради маргинализацията. Той употребява малцинствени знаци, ладински език, културата, която в Сараево тогава не е била малцинствена. До 1941 всеки пети гражданин на Сараево е бил евреин. Едва през Втората международна война тази численост трагично е унищожена, само че въздействието върху културата и историята е останало вечно. Така ние през днешния ден четем истории, в които в разговорите се появява ладино език. Въпреки че към този момент съвсем никой не го приказва в Босна и Херцеговина, ние припознаваме това остаряло Сараево, припознаваме Сараево, което е мултикултурно, което е солидарно, в което богатият доктор Самоковлия е бил почитан доктор, от положително семейство. Той се солидаризира с бедните, с дамите, с хората, които са напълно в публичната външна страна. Това е един извънреден образец, когато човек идва от малцинствена просвета, само че написа универсална човешка история. Не съществува опция да не разбирате това, което той написа. Дори и може би да не знаете нищо за сараевските сефарадски евреи, нито за Сараево, когато четете книгата „ Хамалинът Самуел “, ще припознаете една част и от българската просвета.
Това някаква връзка ли е, когато приказваме за евреите от Босна и Херцеговина и тяхното трагично изгубване през Втората международна война и спасяването на българските евреи от тогавашната българска власт? Виждате ли връзката тук?
Това е доста значим въпрос. Мисля, че тук съществува някакъв тип връзка - самата бройка и въздействието на балканските сефарадски евреи върху културата на Босна и Херцеговина, и изключително върху град Сараево и фактът, че българите въпреки всичко са намерили метод да защитят своите евреи даже по време на фашизма. Това приказва за оня тип общуване, което се подхранва от епохи. Не е все едно когато за първи път в живота си се срещате с някоя нова просвета и когато по този начин сте заживели с нея, че през днешния ден я смятате за своя. В Сараево културата на сефарадските евреи се приема за наше завещание, даже и броят на евреите да е необикновено дребен, само че културоложките обстоятелства, като литературата на Исак Самоковлия - той е наш босненски публицист. Никой не отхвърля, че той е бил евреин. Но е реалност, че в Босна и Херцеговина го считат за част от личната просвета, без който и нашата просвета не съществува. Ние разчитаме, че тази просвета през днешния ден изобщо не би съществувала, в случай че го нямаше да вземем за пример и Исак Самоковлия.
Госпожо Шехабович, знаем, че господин Самоковлия е бил в положителни връзки с нобелиста Иво Андрич. Кажете ми по какъв начин те са поддържали тези контакти?
В сбирката, обвързвана с Исак Самоковлия, която Музеят за литература и театрално изкуство на Босна и Херцеговина има сериозна преписка на писателя с всички писатели от това време, които са говорили нашия език, както и с тези, които не са го говорили, тъй че има и с задгранични писатели. Съществуват доказателства за този тип живот и съдействие и са солидни доказателства.По това време Иво Андрич не е бил един от писателите, които са съставлявали огромна част от културния живот, с цел да е кореспондирал с всички, само че съществуват доказателства за неговото съдействие. Иначе е забавно, че за Исак Самоковлия има огромна колекция, само че за Иво Андрич е останало доста малко в нашия музей. Голяма част от наследството на Андрич е в Белград. Освен това, ние притежаваме истинският ръкопис на романа „ Мостът на Дрина “. Той е наш, тъй като Андрич е желал той да остане в Сараево и в Музея на литературата в Сараево. Той се е интересувал от нашия музей. Самоковлия също е желал да се основе този музей, който е учреден през 1961 година, когато Андрич получава Нобелова премия за литература. Всички те са взели участие в някакъв тип акция да се основе този книжовен музей, с цел да може всички наши сбирки, в това число и една от първите, които е получил музеят, а това е сбирката на Исак Самоковлия, да останат в нашия музей.
Николай Кръстев беседва с директорката на музея на литературата в Сараево Шейла Шехабович
Kакви са културните връзки сред България, Босна и Херцеговина.
Босна и Херцеговина и България споделят някои исторически периодa, споделят и подобие в езика, също по този начин са и в една и съща езикова натрупа. Така че нашите връзки са исторически, културни и езикови. Това са трите съществени. Тези връзки не са употребявани задоволително. През последните исторически интервали, през последните даже няколкостотин години тези връзки не се следят, даже при взаимното съдействие. А те към момента са солидни. Така че в Самоков първо, с помощта на Посолството на Република България в Сараево и на първо място с помощта на господин Никола Николов успяхме да открием галерия, отдадена на Исак Самоковлия, народен публицист на Босна и Херцеговина, балкански сефарадски евреин, който е получил семейството си с помощта на това, че фамилията му, бягайки от Испания, първо се е открило в град Самоков в България. Това е образец за такива връзки. Където и да стартираме да изследваме, ще намерим в нашите архиви сходни връзки.
Какви културни планове осъществихте, до момента в който бяхте в България?
Това, което ние в този момент желаеме да създадем с град Самоков, по-специално с музеите на град Самоков, чиито началник е господин Веселин Хаджиангелов, който е извънредно зает, е следното - съществува една доста значима историческа персона в град Самоков, споделя се Образописов. Има къща, която би трябвало да реставрираме, също по този начин в Сараево има къща на Исак Самоковлия, която е оповестена за народен монумент, само че е разрушена. Бихме желали да създадем общ план, да се представим на културна Европа с нашата обща културна история, да разменяме изложения и в това време да защитим националното ни завещание – както българското, по този начин и босненско-херцеговското. Има воля в град Самоков, локалните управляващи също демонстрираха воля, ние в Сараево несъмнено желаеме това. И бихме желали по всевъзможен метод, защото нашите езици са доста близки и споделяме тази част от историята, да се възползваме от тези връзки, с цел да разкажем на европейците истории, които другояче не биха могли да узнаят за тях.
Госпожо Шехабович, какво е мястото на Исак Самоковлия в литературата на Босна и Херцеговина?
В босненско-херцеговската литература и в Босна и Херцеговина Исак Самоковлия е публицист със непокътнато място.Това значи, че неговата книга, която скоро беше преведена на български - споделя се „ Хамалинът Самуел “, в превод на Жела Георгиева, е в литературата за главното учебно заведение в Босна и Херцеговина. Това значи, че ние в главното учебно заведение към този момент учим Исак Самоковлия. Неговата драма „ Ханка “ се играе във всички театри в Босна и Херцеговина, в цяла някогашна Югославия. И това е по този начин от интервала сред двете международни войни. Така че той е фамозен и прочут публицист.По неговите произведения са снимани филми и несъмнено, се учи във висшите учебни заведения. А последната фаза на канонизация, както знаем от теорията, е ставането и като част музейните реликви. Държавният Музей за литература и театрално изкуство на Босна и Херцеговина има огромна колекция, чиято кураторка направи изложбата за музея в Самоков. Казва се Джана Кукич. Тя се грижи за повече от триста експоната - истински експонати, от които се състои тази колекция. Тази колекция е по някакъв метод безконечна памет за Исак Самоковлия в Босна и Херцеговина.
Той е писал книгите си, свързани с живота на сефарадските евреи, които са живеели във вашия град, в Сараево – столицата на Босна и Херцеговина. Кажете ми по какъв начин е изглеждало това.
Исак Самоковлия демонстрира Сараево на бедните евреи, демонстрира живота на застрашените дами. Неговата известна и ценена драма е за ромка, която е страдала поради маргинализацията. Той употребява малцинствени знаци, ладински език, културата, която в Сараево тогава не е била малцинствена. До 1941 всеки пети гражданин на Сараево е бил евреин. Едва през Втората международна война тази численост трагично е унищожена, само че въздействието върху културата и историята е останало вечно. Така ние през днешния ден четем истории, в които в разговорите се появява ладино език. Въпреки че към този момент съвсем никой не го приказва в Босна и Херцеговина, ние припознаваме това остаряло Сараево, припознаваме Сараево, което е мултикултурно, което е солидарно, в което богатият доктор Самоковлия е бил почитан доктор, от положително семейство. Той се солидаризира с бедните, с дамите, с хората, които са напълно в публичната външна страна. Това е един извънреден образец, когато човек идва от малцинствена просвета, само че написа универсална човешка история. Не съществува опция да не разбирате това, което той написа. Дори и може би да не знаете нищо за сараевските сефарадски евреи, нито за Сараево, когато четете книгата „ Хамалинът Самуел “, ще припознаете една част и от българската просвета.
Това някаква връзка ли е, когато приказваме за евреите от Босна и Херцеговина и тяхното трагично изгубване през Втората международна война и спасяването на българските евреи от тогавашната българска власт? Виждате ли връзката тук?
Това е доста значим въпрос. Мисля, че тук съществува някакъв тип връзка - самата бройка и въздействието на балканските сефарадски евреи върху културата на Босна и Херцеговина, и изключително върху град Сараево и фактът, че българите въпреки всичко са намерили метод да защитят своите евреи даже по време на фашизма. Това приказва за оня тип общуване, което се подхранва от епохи. Не е все едно когато за първи път в живота си се срещате с някоя нова просвета и когато по този начин сте заживели с нея, че през днешния ден я смятате за своя. В Сараево културата на сефарадските евреи се приема за наше завещание, даже и броят на евреите да е необикновено дребен, само че културоложките обстоятелства, като литературата на Исак Самоковлия - той е наш босненски публицист. Никой не отхвърля, че той е бил евреин. Но е реалност, че в Босна и Херцеговина го считат за част от личната просвета, без който и нашата просвета не съществува. Ние разчитаме, че тази просвета през днешния ден изобщо не би съществувала, в случай че го нямаше да вземем за пример и Исак Самоковлия.
Госпожо Шехабович, знаем, че господин Самоковлия е бил в положителни връзки с нобелиста Иво Андрич. Кажете ми по какъв начин те са поддържали тези контакти?
В сбирката, обвързвана с Исак Самоковлия, която Музеят за литература и театрално изкуство на Босна и Херцеговина има сериозна преписка на писателя с всички писатели от това време, които са говорили нашия език, както и с тези, които не са го говорили, тъй че има и с задгранични писатели. Съществуват доказателства за този тип живот и съдействие и са солидни доказателства.По това време Иво Андрич не е бил един от писателите, които са съставлявали огромна част от културния живот, с цел да е кореспондирал с всички, само че съществуват доказателства за неговото съдействие. Иначе е забавно, че за Исак Самоковлия има огромна колекция, само че за Иво Андрич е останало доста малко в нашия музей. Голяма част от наследството на Андрич е в Белград. Освен това, ние притежаваме истинският ръкопис на романа „ Мостът на Дрина “. Той е наш, тъй като Андрич е желал той да остане в Сараево и в Музея на литературата в Сараево. Той се е интересувал от нашия музей. Самоковлия също е желал да се основе този музей, който е учреден през 1961 година, когато Андрич получава Нобелова премия за литература. Всички те са взели участие в някакъв тип акция да се основе този книжовен музей, с цел да може всички наши сбирки, в това число и една от първите, които е получил музеят, а това е сбирката на Исак Самоковлия, да останат в нашия музей.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ