Историята на автомобилостроенето е изпълнена с автомобили, които са били

Историята на автомобилостроенето е изпълнена с коли, които са били проблематични по един или различен метод. Те може да са били неприятно проектирани, неприятно конструирани, несъответстващо рекламирани или просто несъответствуващи за времето си. Възможности всевъзможни. Повечето от тях са се продавали доста зле, само че някои – постоянно порицавани в наши дни – в действителност са се показали удивително добре на пазара.

Материалът дава английската позиция за „ неуспехите “, които са били в действителност сполучливи в автомобилната промишленост, а не тази на соц блока.

1. AMC Gremlin

Gremlin постоянно се появява в описите с неприятни коли поради името си, дизайна си или постоянно и поради двете. Това е малко незаслужено. Има хора, които правят оценка високо този автомобил в ретроспекция поради комбинацията от мощ и изгодност (в взаимозависимост от това кой от многото мотори с размер от 2,0 до 5,0 литра е монтиран), забележителната здравина на структурата на каросерията и обстоятелството, че е изглеждал доста коренно за автомобил, показан през 1970 г. 

Недоброжелателите не могат да избегнат обстоятелството, че са продадени близо 700 000 Gremlins, до момента в който автомобилът не е сменен от доста сходния AMC Spirit през 1979 година

Това се смята за порядъчен триумф. Gremlin се продава доста повече от конкурентния Ford Pinto, само че той се създава от доста по-малка компания от която и да е от Голямата тройка (Chrysler, GM, Ford), която разполага с доста по-големи запаси.

2. Austin Allegro

Британският конгломерат Leyland е бил и си остава лесна цел за смешки по отношение на неприятните дизайн и надеждност. Моделът Allegro, пуснат на пазара през 1973 година и спрян от произвеждане девет години по-късно след две огромни обновявания, е имал повече от обективен дял от тях.

Той изглеждаше доста по-необичаен, в сравнение с дизайнерът Харис Ман (роден през 1938 г.) възнамеряваше, моторите му бяха старомодни, а работата на скоростната кутия – слаба. След това се появява известният квадратен волан, за който доста хора считат, че е бил отличителната линия на автомобила, макар че е бил отстранен от гамата на ранен стадий.

Всичко това е доста добре, само че Allegro не беше чак подобен неуспех, за какъвто постоянно го считат. Вярно е, че той не изкарва задоволително пари, с цел да измъкне компанията BL от проблемите ѝ. Но въпреки това, за по-малко от десетилетие от него са продадени близо 670 000 екземпляра, което не е по никакъв начин неприятно, като се има поради цялата “помия ” по него.

3. Chevrolet Citation

От всички коли, които Chevrolet е произвеждал в продължение на повече от век, малко от тях са били толкоз порицавани, колкото Citation. Тази известност би била огромна изненада за доста хора, които са били запленени от него първоначално.

Това е първият нов модел на Chevrolet през 80-те години на предишния век и първият модел с предно предаване. Първите известия в пресата били доста удобни. Какво би могло да се обърка?

Citation може да се смята за голям триумф, в случай че се погледнат данните за продажбите единствено за 1980 година През тази година са продадени повече от 800 000 екземпляра. Но по-късно настава сривът. Само почти същият брой откри купувачи през останалите пет години на произвеждане, взети дружно.

Има няколко отчета, съгласно които колите, дадени за обзор на публицисти, са били доста по-добри от продадените на клиенти, основно тъй като в тях е било отстранено буйното отклоняване от курса поради въртящ миг. Освен това Citation си завоюва репутацията на автомобил, който блокират блокират колела при прекъсване, постоянно с пагубни последствия. Продажбата на 1,6 милиона екземпляра от един модел може да се смята за триумф, само че това се случи единствено тъй като клиентите от първата година не осъзнаваха какво купуват.

4. Chevrolet Corvair

Първото потомство на Corvair е известно с инсталирания откъм гърба мотор и задното окачване с swing rear axle. Това беше сложна композиция за водачите, които не бяха привикнали с нея, а точно тези, които преди този момент не бяха имали Volkswagen Beetle – основна цел за този нов стилен модел.

В своя бестселър „ Опасно при всякаква скорост “ Ралф Нейдър (роден през 1934 г.) остро подлага на критика оформлението на задното окачване и други съставни елементи. Можеше да се чака, че тази лавина от неприятна реклама ще унищожи възможностите на Corvair на пазара, само че не беше толкоз просто.

Всъщност Chevrolet продава повече от 1,8 милиона Corvair-а през 60-те години. Интересното ръководство на Corvare не наподобява да е отказало хората да го купуват. Освен това книгата на Нейдър е оповестена в края на 1965 година, когато модифицираният Corvair с по-конвенционално окачване към този момент е бил разполагаем повече от година.

Продажбите спадат през 1966 година и не се възвръщат, само че това не се дължи безусловно на Надер. Сред другите фактори са пониженият маркетинг от страна на GM, фактът, че Corvair изглеждал все по-старомоден, и възходящата известност на по-модерния Ford Mustang.

5. Chrysler PT Cruiser

Представеният през 2000 година PT Cruiser е основан на Chrysler Neon, само че има повече вътрешно пространство и ретро жанр в жанр 30-те години на предишния век, създаден от Брайън Несбит (роден 1969 г.).

Първоначално е добре признат и печели няколко награди. Когато производството завършва десетилетие по-късно, автомобилът към момента има правилни почитатели, само че други хора са изгубили самообладание към него. Версията кабриолет, чието трептене на жабката един път беше съпоставено с това на кабриолета Morris Minor от 1960 година, беше обект на особена рецензия.

Независимо от мнението на тези, които са решили, че към този момент не го харесват – или в никакъв случай не са го харесвали – PT Cruiser е много сполучлив през десетгодишния си живот.

Общите му продажби надвишават 1,3 милиона. Това е средногодишно към 130 000, само че в продължение на няколко години тази цифра беше достигната както в Съединени американски щати, по този начин и в Европа. Едва след 2007 година публичният интерес и от двете страни на Атлантическия океан спадна, защото този ретрофутуристичен автомобил стартира да омръзва.

6. Ford Escort Mk5

Ford беше водач на пазара в Обединеното кралство в продължение на съвсем половин век до напълно скоро, а предходните версии на Escort преобладаваха в класациите през по-голямата част от 80-те години.

През 1990 година излиза нов Escort, който незабавно е подложен на критика в медиите за блудкав дизайн и слаба динамичност на шофиране. Със сигурност триумфите на фамозната марка бяха към своя край? Очевидно за създаването му са изхарчени 1 милиард паунда, само че не сме сигурни по какъв начин.

Ford реагира доста бързо на неприятната медийна реакция и единствено след две години в шоурумите се появи изцяло освежен Escort. Що се отнася до регистрациите обаче, това наподобява нямаше значение.

През 1990 и 1991 година Escort в действителност изостана от Fiesta, само че година по-късно още веднъж зае първото място. Актуализацията не може да е била причина за това, защото новата версия се появи едвам през септември. Изглежда, че английските купувачи са желали Escorts без значение какъв е бил той – освежен или необновен.

7. Ford Pinto

Репутацията както на Pinto, по този начин и на самия Ford, беше мощно накърнена от данните за сигурността на автомобила, които включваха склонността му да избухва в пламъци, когато нещо друго се блъсне в задната му част.

Това е нещо, което може да сложи производителя на колене. В случая с Pinto това не се е случило.

Въпреки голямата отрицателна гласност Pinto остава доста известен модел и първият субкомпактен автомобил на Ford, продаван в Америка. Общото произвеждане от 1970 година до 1980 година надвишава 3,1 милиона, а през 1974 година – годината, в която стартира необятно да се показва угриженост за сигурността на автомобила – надвишава половин милион.

Продажбите спадат незабавно по-късно, само че Ford продължава да създава близо 200 000 екземпляра годишно досега, в който Pinto – и неговата марка – са спрени от произвеждане.

8. Lada

„ Лада Класик “ не е публично название, а общ термин за седаните и комбитата, произлезли от Fiat 124, създавани от съветската компания АвтоВАЗ от 1970 до 2012 година Популярни в родината си, където са доста подобаващи за пътищата, колите се изнасят и в други страни, в това число в Обединеното кралство. Тук те бяха считани за нещо като смешка, с изключение на от хората, които харесваха концепцията да си купят чисто нов автомобил за доста малко пари и не се интересуваха какво мислят другите за него.

Казвайте каквото желаете за тези аавтомобили Lada, само че те откриха доста купувачи. По времето, когато бяха спрени от произвеждане, АвтоВАЗ съобщи, че е създал съвсем 18 милиона броя от тях. Дългият живот явно има доста общо с това, само че в случай че цифрата е вярна, това значи, че междинното годишно произвеждане е над 400 000 екземпляра всяка година от разпадането на „ Бийтълс “ до началото на кариерата на Тейлър Суифт. Кой производител не би приел няколко смешки в подмяна на сходно показване?

9. Morris Marina

Marina е един от многото коли, които постоянно по инерция се дефинират като едни от най-лошите, създавани в миналото. Като се имат поради някои от ужасите, които са били породени на автомобилната аудитория през годините, това е мощно пресилено, само че е правилно, че междинният клас модел на British Leyland от 70-те години на предишния век е надалеч от това да бъде отличен.

Той беше планиран небрежно, по остаряла технология и се нуждаеше от по-нататъшно развиване след стартирането му в продажба. Години преди да доближи своя край, той е считан за доста демодиран спрямо конкурентните модели. Провал? Да, ненапълно.

Marina в никакъв случай не превзема въображението на купувачите в същата степен като ранния си противник Ford Cortina, само че за известно време е измежду най-продаваните модели в Обединеното кралство и се показва относително добре в чужбина.

Смята се, че са създадени над 1,1 милиона бройки, като близо 40% от тях са отишли за експорт. Днес автомобилът може да се счита за още по-ужасен от Austin Allegro, само че за почти същия интервал от време той реализира съвсем двойно повече продажби от по-малкия автомобил.

10. Renault Dauphine

Вероятно най-сладкият автомобил, създаван в миналото от Renault, Dauphine е сурогат на следвоенния 4CV с по-голяма и по-мощна версия на същия мотор.

Много известен във Франция, Dauphine е запомнен в Съединени американски щати като презрян неуспех. Причините за това са няколко, в това число, само че освен, склонността му да ръждясва. Както при доста други неща обаче, в действителност нещата са малко по-сложни.

Първоначално Dauphine е бил доста известен за дребен вносен автомобил в Съединени американски щати, защото е бил на гребена на мини-бума при „ вторите коли “ и е бил впечатляващо печеливш за Renault. Внезапното му изпадане в недружелюбност провокира финансов безпорядък, който съвсем сложи компанията на колене.

Като цяло обаче той беше огромен шлагер. На Renault са били нужни единствено четири години, с цел да създаде един милион екземпляра (на 4CV са били нужни 14 години, с цел да доближи същата цифра), а общото произвеждане от 1956 до 1967 година е било 2,1 милиона. Независимо от мнението на американците, Dauphine е успех за Renault.

11. Trabant 601

Моделът 601 е най-дълго съществувалият модел, създаван в тогавашната Източна Германия под марката Trabant. Неговият най-далечен предходник, P50, е бил относително съвременен, когато се появява през 1957 година, само че единствено леко усъвършенстваният 601 от дълго време се е трансформирал в един от най-големите анахронизми на автомобилния свят, когато е спрян от произвеждане през 1990 година

Това бил автомобил, който бихте купили единствено в случай че няма опция. Как можеше да бъде сполучлив този трагичен автомобил?

Отговорът на предходния въпрос е, че 601 беше сполучлив точно тъй като в родината си той нямаше съвсем никаква опция. Клиентите трябваше да чакат с години сред заплащането и доставката (освен в случай че не заплатиха доста повече за образец втора ръка), само че най-малко в последна сметка щяха да имат автомобил, а затова и независимост на напредване.

Оценките за броя на продадените коли варират в необятни граници, само че се счита, че цифрата е към три милиона, което е доста повече, в сравнение с автомобилът е заслужавал. 

Ако източногерманците имаха достъп до това, което се оферираше оттатък границата в Западна Германия, надали някой от тях би си помислил даже да си купи трабант. Всъщност, когато страната се сплотява, някогашните източногерманци бързо си купуват Volkswagen и Trabant излиза от бизнеса.

12. Triumph TR7

Подобно на други коли на British Leyland през 70-те години, TR7 страда от забавено развиване, проблеми с качеството и безкрайни стачки. Не оказа помощ и фактът, че дериватът TR8 с мотор Rover V8, продаван единствено в Северна Америка и считан за най-хубавия от всички, беше въведен доста късно в производството и в никакъв случай не получи опция да се продава в огромни количества. Съществува и въпросът за стила на автомобила, който по това време е бил доста спорен.

Прекратяването на производството на TR7 съвсем значи завършек на марката Triumph. Той е последван единствено от доста другия Acclaim, който съвсем не е Triumph, а версия на Honda Ballade.

От преди малко казаното е елементарно да се мисли за TR7 като за неуспех. Той сигурно не се продава в същите количества като Austin Allegro или Morris Marina, само че като един несъмнено немасов автомобил надали е можело да се чака това.

Всъщност той е най-успешният от всички спортни коли TR на Triumph и единственият, от който са продадени повече от 100 000 екземпляра.