Хунга Тонга – Хунга Хаапай (накратко Хунга Тонга) изригна на

Хунга Тонга – Хунга Хаапай (накратко Хунга Тонга) изригна на 15-ти януари 2022 година в тихоокеанското кралство Тонга. Той провокира цунами, което докара до появяването на предупредителни сигнали в целия Тихоокеански басейн и изпрати звукови талази по цялото земно кълбо които го обиколиха неведнъж.

Ново изследване, оповестено в Journal of Climate, изследва въздействието на това изригване върху климата.

Направените констатации демонстрират, че вулканът може да изясни изключително огромната озонова дупка от предходната година, както и доста по-влажното от предстоящото лято на 2024 година

Изригването може да има продължителни последствия за времето през зимата за години напред.

Охлаждащ димящ облак

Изригването на Хунга Тонга-Хунга Ха’апа

Обикновено димът от вулкан – и по-конкретно съдържащият се в него серен диоксид – води до кратковременно изстудяване на земната повърхнина.

Това се дължи на обстоятелството, че серният диоксид се трансформира в сулфатни аерозоли, които изпращат слънчевата светлина назад в космоса, преди тя да доближи повърхността. Този резултат на помрачаване значи, че повърхността се охлажда за известно време, до момента в който сулфатът падне назад на повърхността или се разнесе от дъжда.

Не това се е случило с Хунга Тонга.

Тъй като това е подводен вулкан, Хунга Тонга е създал малко пушек, само че доста водни пари: 100-150 милиона тона, или еквивалента на 60 000 олимпийски плувни басейна. Огромната топлота на изригването е трансформирала големи количества морска вода в пара, която по-късно се е изстреляла високо в атмосферата под въздействието на силата на изригването.

Цялата тази вода се озова в стратосферата: пласт от атмосферата на височина сред към 15 и 40 км над повърхността, който не основава нито облаци, нито дъжд, защото е прекомерно изсъхнал.

Водните пари в стратосферата имат два съществени резултата. Първо, те подкрепят химическите реакции, които унищожават озоновия пласт, и второ, те са доста мощен парников газ.

В наблюденията ни на вулканичните изригвания няма подобен казус, с цел да знаем какво би направила цялата тази вода с нашия климат и за какъв брой време. Това е по този начин, тъй като единственият метод за премерване на водните пари в цялата стратосфера е посредством спътници. Те съществуват едвам от 1979 година насам, а през това време не е имало изригване, сходно на това на Хунга Тонга.

Следвайте изпаренията

Експерти в региона на стратосферата от целия свят започнаха да изследват сателитните данни още от първия ден на изригването. Някои проучвания се концентрираха върху по-традиционните резултати на вулканичните изригвания, като да вземем за пример количеството на сулфатните аерозоли и тяхното развиване след изригването, други се концентрираха върху вероятните резултати на водната пара, а трети включваха и двете.

Никой обаче не знаеше по какъв начин ще се държи водната пара в стратосферата. Колко дълго ще се задържи в стратосферата? Къде ще отиде? И най-важното, какво значи това за климата, до момента в който водните пари са към момента там?

Учените желаеха да схванат какво ще се случи в бъдеще, а за жалост това е невероятно да се мери. Ето за какво те се обърнаха към климатичните модели, които са особено основани, с цел да гледат в бъдещето.

Направени са две симулации с еднакъв климатичен модел. В едната се предполагаше, че няма изригване на вулкан, а в другата ръчно са добавени водни пари в стратосферата с размер 60 000 олимпийски плувни басейна. След това е направено съпоставяне на двете симулации, като се знае, че всички разлики би трябвало да се дължат на добавената водна пара.

Шлейфът от пепел от изригването Хунга Тонга на фотография, направена от астронавт на 16-ти януари 2022 година от Международната галактическа станция

Какво открихме?

Голямата озонова дупка от август до декември 2023 година се дължи най-малко частично на Хунга Тонга. Симулациите предсказаха тази озонова дупка съвсем две години по-рано.

Важно е да се означи, че това беше единствената година, в която се очакваше някакво въздействие на вулканичното изригване върху озоновата дупка. По това време водната пара е имала задоволително време да доближи полярната стратосфера над Антарктида и през всички последващи години няма да остане задоволително водна пара, с цел да се усили озоновата дупка.

Тъй като озоновата дупка се задържа до края на декември, дружно с нея през лятото на 2024 година настава позитивната фаза на Южния ануларен режим. За Австралия това значи по-голям късмет за влажно лято, което е тъкмо противоположното на това, което множеството хора чакаха при оповестения Ел Ниньо. Компютърният модел предвижда това две години по-рано.

По отношение на междинните световни температури, които са мярка за това какъв брой мощно е изменението на климата, въздействието на Хунга Тонга е доста малко, единствено към 0,015 градуса по Целзий. (Това бе доказано от друго без значение проучване). Това значи, че необикновено високите температури, които измерваме от към година насам, не могат да се припишат на изригването на Хунга Тонга.

Смущенията във времето до края на десетилетието

Но в някои райони на планетата се следят изненадващи и трайни последствия.

За северната половина на Австралия компютърният модел планува по-студени и по-влажни от нормалното зими до към 2029 година За Северна Америка той планува по-топли от нормалните зими, а за Скандинавия – още веднъж по-студени от нормалните зими.

Изглежда, че вулканът трансформира метода, по който някои талази минават през атмосферата. А атмосферните талази са виновни за високите и ниските температури, които директно въздействат на времето.

Тук е значимо да уточним, че това е единствено едно изследване и един съответен метод за проучване на въздействието, което изригването на вулкана Хунга Тонга може да окаже върху нашето време и климат. Както всеки различен климатичен модел, и този не е идеален.

Освен това в него не са включени никакви други резултати, като да вземем за пример цикълът Ел Ниньо-Ла Ниня. Но се чака, че това проучване ще провокира теоретичен интерес, с цел да се опитаме да разберем какво може да значи толкоз огромно количество водни пари в стратосферата за нашия климат.

Дали това ще удостовери или ще опровергае направените прогнози, следва да разберем.