Историята на една провалена държава, която бе сред най-богатите преди 100 години
Историята на Аржентина е неповторим стопански абсурд, когато една просперираща страна ненадейно и без забележима причина изпада в продължителна меланхолия. В началото на 20-ти век на Аржентина беше предсказано да стане международна суперсила. Държавата беше една от 10-те най-богати страни на планетата и се състезаваше при равни начала със Съединените щати за надмощие на континента.
Въпреки това, 20-ти век, с войните, с индустриализацията, икономическия напредък и софтуерните революции, като че ли заобикаля латиноамериканската страна и от 50-те години на предишния век тя се търкаля към бездната.
Какво докара до упадъка на Аржентина и за какво от най-богатата страна в Латинска Америка се трансформира във безконечен дебитор?
Несъстоялият се златен век
Най-добрият индикатор за благосъстоянието на една страна е Брутния вътрешен артикул на глава от популацията. През 1926 година Аржентина изпревари по този параметър всички страни в Европа като се изключи Англия и Франция.
Страната превъзхожда Австралия и Канада по население и народен приход. Годишният растеж на Брутният вътрешен продукт доближава 6%, делът на националната стопанска система в света е 1,2% при население от 10 милиона души!
Страната притегли вложители от целия свят, селското стопанство и промишлеността се развиваха с големи темпове. Аржентинците бяха измежду главните снабдители на говеждо месо, цитрусови плодове, зърнени култури, слънчогледово масло. Изглеждаше, че 20-ти век ще се трансформира в Златния век за историята на тази страна.
Успехът се основава на голямото количество плодородна земя и топъл климат. Основният източник на приходи беше износът на селскостопански артикули. За съпоставяне, през 1903 година от Аржентина са продадени 2,7 млн. тона пшеница. Този размер е по-голям единствено в Русия и Съединените щати.
В аржентинската столица Буенос Айрес метрото е пуснато още през 1913 година. Тук идват мигранти от цялостен свят, в това число и от Европа. Страната бе водач на Южна Америка и се състезаваше със Съединените щати за сфери на въздействие в Новия свят. Но в кой миг всичко се обърка?
Аржентинският абсурд
" На Земята има четири типа страни: богати, небогати, Япония и Аржентина " (Саймън Кузнец, нобелов лауреат по стопанска система за 1971 г.)
За икономистите неочакваният спад на Аржентина е тайнственост. Светът е минал през доста тествания през 20 век. Държавите в Европа няколко пъти се превръщаха в руини, агонизираха от многочислени стопански рецесии Съединени американски щати и Канада, само че всички тези страни се оправиха с проблемите си. Аржентина - по някаква причина не можа.
Все отново експертите разпознават 3 съществени фактора, заради които аржентинската стопанска система се срина: акцентът върху селското стопанство без развиване на индустрията, зле премислени стопански политики и слабостта на политическите институции.
Щастие на хартия
Бързият път към триумфа на Аржентина беше съществуването на доста плодородна земя. Страната обаче се концентрира върху износа на храни и не развива лична промишленост. С течение на времето Аржентина трябваше да внася от ден на ден по-сложни артикули, машини, коли и други артикули.
Експортният модел се провали по време на международните войни и Голямата меланхолия. Засегнатите от тези бедствия просто стопираха да купуват стоките си от аржентинците в нужните размери и без приток на облаги страната изпадна в рецесия. Започвайки да печатат пари, управляващите обезцениха локалната валута и предизвикаха хиперинфлация, която единствено смъкна стопанската система на дъното.
За да се оправят с това, управляващите се пробваха да национализират задграничните компании, да ползват импортозаместваща и да вкарват ограничавания върху свободната търговия. Тази комерсиална политика обаче се провали и докара до инфлация, несъстоятелност и непрекъсната икономическа криза.
Освен това аржентинските управляващи се отличават с желанието си непрекъснато да вземат заеми, като се допуска, че те ще ги харчат за развиването на стопанската система. Но, както постоянно се случва, парите са употребявани за погашение на остарели отговорности, погашение на заплати и пенсии и поддържане на валутния курс. В резултат на това парите от заемите завършват без резултат, а страната остава безконечен дебитор на целия свят.
Слабо и безконтролно ръководство
В последна сметка, съгласно американския икономист Саймън Кузнец, аржентинските политически институции просто не знаят по какъв начин да възнамеряват стопанската система си в дълготраен проект.
Всички доходи се изразходват мигновено, не се влагат, не се отсрочват за по-късно. Огромен разход са обществените осигуровки. Властта не може да предложи икономическа тактика най-малко за 20-30 години напред.
Трябва да се каже, че сходен проблем се следи освен в Аржентина, само че и в съвсем всички страни от Латинска Америка. Техните държавни управления постоянно раздуват обществената поддръжка, обещавайки да решат едновременно всички стопански проблеми, само че в последна сметка вкарват страните си в дългова серпантина. Но единствено Аржентина обаче загуби цялата огромна икономическа мощност, която имаше при започване на 20 век.
Отчасти отговорен е локалният нрав. Аржентинците не са привикнали да пестят. Веднага щом заплатите им бъдат понижени, те излизат на улицата, принуждавайки държавното управление да заплаща сметките им, което в допълнение утежнява цялостната икономическа обстановка.
Желанието да отбраните правата си има своите преимущества, само че от време на време единствено вреди. Освен това това предпочитание се демонстрира по чудноват метод. Така да вземем за пример страната е на 96-то място по корупция. И това макар непримиримостта към несправедливостта и икономическите закононарушения.
Поради зле премислени стопански дейности Аржентина е минала през 9 банкрута в своята история. Днес тя дължи към 300 милиарда $, равняващи се на 70% от нейния Брутният вътрешен продукт. Малко евентуално е в миналото да се изравнят със Съединени американски щати и Канада във връзка с икономическо развиване и може да се не помнят за статута на дори районна суперсила.
Дали аржентинците в миналото ще съумеят да стабилизират държавата си да се върнат към устойчиво икономическо и обществено развиване, единствено времето ще покаже.
Въпреки това, 20-ти век, с войните, с индустриализацията, икономическия напредък и софтуерните революции, като че ли заобикаля латиноамериканската страна и от 50-те години на предишния век тя се търкаля към бездната.
Какво докара до упадъка на Аржентина и за какво от най-богатата страна в Латинска Америка се трансформира във безконечен дебитор?
Несъстоялият се златен век
Най-добрият индикатор за благосъстоянието на една страна е Брутния вътрешен артикул на глава от популацията. През 1926 година Аржентина изпревари по този параметър всички страни в Европа като се изключи Англия и Франция.
Страната превъзхожда Австралия и Канада по население и народен приход. Годишният растеж на Брутният вътрешен продукт доближава 6%, делът на националната стопанска система в света е 1,2% при население от 10 милиона души!
Страната притегли вложители от целия свят, селското стопанство и промишлеността се развиваха с големи темпове. Аржентинците бяха измежду главните снабдители на говеждо месо, цитрусови плодове, зърнени култури, слънчогледово масло. Изглеждаше, че 20-ти век ще се трансформира в Златния век за историята на тази страна.
Успехът се основава на голямото количество плодородна земя и топъл климат. Основният източник на приходи беше износът на селскостопански артикули. За съпоставяне, през 1903 година от Аржентина са продадени 2,7 млн. тона пшеница. Този размер е по-голям единствено в Русия и Съединените щати.
В аржентинската столица Буенос Айрес метрото е пуснато още през 1913 година. Тук идват мигранти от цялостен свят, в това число и от Европа. Страната бе водач на Южна Америка и се състезаваше със Съединените щати за сфери на въздействие в Новия свят. Но в кой миг всичко се обърка?
Аржентинският абсурд
" На Земята има четири типа страни: богати, небогати, Япония и Аржентина " (Саймън Кузнец, нобелов лауреат по стопанска система за 1971 г.)
За икономистите неочакваният спад на Аржентина е тайнственост. Светът е минал през доста тествания през 20 век. Държавите в Европа няколко пъти се превръщаха в руини, агонизираха от многочислени стопански рецесии Съединени американски щати и Канада, само че всички тези страни се оправиха с проблемите си. Аржентина - по някаква причина не можа.
Все отново експертите разпознават 3 съществени фактора, заради които аржентинската стопанска система се срина: акцентът върху селското стопанство без развиване на индустрията, зле премислени стопански политики и слабостта на политическите институции.
Щастие на хартия
Бързият път към триумфа на Аржентина беше съществуването на доста плодородна земя. Страната обаче се концентрира върху износа на храни и не развива лична промишленост. С течение на времето Аржентина трябваше да внася от ден на ден по-сложни артикули, машини, коли и други артикули.
Експортният модел се провали по време на международните войни и Голямата меланхолия. Засегнатите от тези бедствия просто стопираха да купуват стоките си от аржентинците в нужните размери и без приток на облаги страната изпадна в рецесия. Започвайки да печатат пари, управляващите обезцениха локалната валута и предизвикаха хиперинфлация, която единствено смъкна стопанската система на дъното.
За да се оправят с това, управляващите се пробваха да национализират задграничните компании, да ползват импортозаместваща и да вкарват ограничавания върху свободната търговия. Тази комерсиална политика обаче се провали и докара до инфлация, несъстоятелност и непрекъсната икономическа криза.
Освен това аржентинските управляващи се отличават с желанието си непрекъснато да вземат заеми, като се допуска, че те ще ги харчат за развиването на стопанската система. Но, както постоянно се случва, парите са употребявани за погашение на остарели отговорности, погашение на заплати и пенсии и поддържане на валутния курс. В резултат на това парите от заемите завършват без резултат, а страната остава безконечен дебитор на целия свят.
Слабо и безконтролно ръководство
В последна сметка, съгласно американския икономист Саймън Кузнец, аржентинските политически институции просто не знаят по какъв начин да възнамеряват стопанската система си в дълготраен проект.
Всички доходи се изразходват мигновено, не се влагат, не се отсрочват за по-късно. Огромен разход са обществените осигуровки. Властта не може да предложи икономическа тактика най-малко за 20-30 години напред.
Трябва да се каже, че сходен проблем се следи освен в Аржентина, само че и в съвсем всички страни от Латинска Америка. Техните държавни управления постоянно раздуват обществената поддръжка, обещавайки да решат едновременно всички стопански проблеми, само че в последна сметка вкарват страните си в дългова серпантина. Но единствено Аржентина обаче загуби цялата огромна икономическа мощност, която имаше при започване на 20 век.
Отчасти отговорен е локалният нрав. Аржентинците не са привикнали да пестят. Веднага щом заплатите им бъдат понижени, те излизат на улицата, принуждавайки държавното управление да заплаща сметките им, което в допълнение утежнява цялостната икономическа обстановка.
Желанието да отбраните правата си има своите преимущества, само че от време на време единствено вреди. Освен това това предпочитание се демонстрира по чудноват метод. Така да вземем за пример страната е на 96-то място по корупция. И това макар непримиримостта към несправедливостта и икономическите закононарушения.
Поради зле премислени стопански дейности Аржентина е минала през 9 банкрута в своята история. Днес тя дължи към 300 милиарда $, равняващи се на 70% от нейния Брутният вътрешен продукт. Малко евентуално е в миналото да се изравнят със Съединени американски щати и Канада във връзка с икономическо развиване и може да се не помнят за статута на дори районна суперсила.
Дали аржентинците в миналото ще съумеят да стабилизират държавата си да се върнат към устойчиво икономическо и обществено развиване, единствено времето ще покаже.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ