Историята на Американския Запад през 19 век е изпълнена с

Историята на Американския Запад през 19 век е изпълнена с цветни персони като Били Хлапето, Джеси Джеймс, Ани Оукли и още доста други. Сара Бауман безспорно може да бъде съпоставена с някои от тези персонажи, поради смелостта и издръжливостта си. По време на нестихващите войни кръчмарката се грижи за празните стомаси на американската армия и е постоянно подготвена за пердах, в случай че се постанова. 

Сара Бордет през живота е наричана с доста разнообразни имена. Точната дата на раждането й остава тайнственост както по-голямата част от ранния й живот, само че се счита, че момичето се появява на бял свят през 1813 година някъде на границата сред Мисури и Тенеси. Някои историци даже допускат, че същинската й фамилия е допустимо да е била Найт. Предполага се, че Сара е дете в фамилията на ирландо-шотландски имигранти, които се заселват в Южна Америка през 18 век. Детството й е забулено в тайнственост. Въпреки че тя самата твърди, че е израснала в уважавано и заможно семейство, фактът че е необразована опонира с това изказване. Ако изобщо е имала късмет да върви на учебно заведение, то там очевидно е получила доста лимитирано обучение.

Знае се, обаче че от дребна е по-едра от своите връстнички. Когато доближава пълноправие се счита, че към този момент е била висока 182 метра и е тежала цели 90 кг. Независимо от необикновените си размери близките я разказват като атрактивна жена, само че малко ухажори се престрашават да я заговорят, поради внушителното й физическо наличие. Именно размера й й печели прякора “Великата Уестърн ”, който е взет от един от първите параходи (на изображението), особено издигнат за трансатлантическо пътешестване сред Англия и Ню Йорк. Направено е това съпоставяне, поради обстоятелството че Сара постоянно се мести от едно място на друго, тъкмо като плавателния съд.

Младата жена се дами за боец и по този начин се причислява към американската войска по време на Втората семинолска война, водена сред Съединените щати и семинолските индианци във Флорида сред 1835 и 1842 година. Ролята й там най-вероятно е била като готвачка, перачка или е правила друга работа, обвързвана с грижа за бойците на бойното поле. След краят на войната военачалник Закари Тейлър управлява едни от най-значимите борби на Съединените щати на 19 век, които ще отведат Сара чак в щата Тексас – Мексиканско-американската война. Преди да се стигне до спора земите на Горна Калифорния и Ню Мексико били добре познати на американските ловци и търговци, които обменяли кожи и други артикули. Всички тези територии преди войната били суверенни територии на Мексико в продължение на 25 години, а преди този момент част от испанската колония Нова Испания. С извоюване на независимостта си Мексико губи от своята власт щата Тексас, който по това се открива като свободната Република Тексас, само че това не продължава дълго. За по-малко от 10 години самостоятелната страна е превзета от Съединените щати. Мексико мъчно преглъща тези загуби и нещата ескалират с предлагането от страна на Америка новата граница сред двете страни да бъде река Рио Гранде, до момента в който мексиканците не са съгласни с това. Размяната на остри реплики скоро прераства във война през 1846 година.

Закари Тейлър

Сара се отличава още в първите дни на сраженията, които се състоят на 21 март  покрай река Аройо Колорадо, намираща се в Тексас. Бордет предлага на бойците да ги поведе през реката и да нападна врага дружно с тях. Това й печели страховита известност измежду армията, както и лагерните почитатели. По това време е женена за втория си мъж с фамилното име Боргинес, най-вероятно от френски генезис. Той е боец в Петата пехотна дивизия и по този начин живота на дамата продължава да е обвързван с бойното поле. В последвалите седмици Сара набира огромна известност на военния пост Форт Браун, където държи трапезария за офицерите и става много известна с безстрашието си по време на обсадата през май. Вестникари чак от Ню Йорк и Филаделфия описват истории за бойците на Форт Браун и тяхната спасителка.  Името “героинята на Форт Браун ” се употребява като синоним за безстрашната Сара, която държи всеки боец да бъде сит най-малко три пъти на ден и готви, до момента в който към нея всичко експлодира покрай бойното поле. Знае се, че даже носи със себе си мускет при положение, че някой мексиканец реши да нахлуе в укреплението. 

Към привършването на войната възможностите на Мексико да завоюва стават все по-малки и американската армия се мести на юг към Буена Виста. Заедно с тях вървят и лагерните почитатели, където Сара става очевидец на жестоки сражения през 1847 година. Тук отваря хотел в град Салтило, където дава храна и заслон на изморените бойци. Докато сраженията завършват съдбовно за врага, Америка съумява да завладее столицата Мексико Сити през февруари 1848 година под ръководството на военачалник Уинфийлд Скот, който принуждава мексиканците да признаят Рио Гранде като новата граница сред двете страни. С това щата Тексас публично става част от Америка.

Сара обитава в Мексико до краят на войната, само че защото не може да седи на едно място за дълго време ще се запъти към Калифорния. За местенето й са известни две аргументи – вторият й брачен партньор умира по време на сраженията и златната тресчица. В щата са открити огромни находища на злато, което го прави атрактивна дестинация за всеки, който желае да забогатее. Големи талпи от хора, наречени “четиридесет и деветите ” се стичат от близки и далечни градове да открият новите си домове в Калифорния. Сара употребява тази опция да стартира нов бизнес в град Ел Пасо, където ръководи хотел, в който приютява пътуващи златотърсачи. Заведението е надалеч от място единствено за заслон, тъй като задоволява и интимните потребности на своите посетители като се счита, че самата Бордет е обслужвала клиенти. Скоро по-късно отваря различен хотел в град Сокоро, Ню Мексико, където научава на занаята си доста млади осиротели девойки.

Там се среща и с третия и последния си брачен партньор на име Албърт Бауман, тапицер от Германия. Двойката води относително номадски живот като пътува от едно място на друго, до момента в който не доближава Аризона, където работи като перачка известно време. С времето Сара се трансформира в един от най-успешните предприемачи на щата, отваряйки разнообразни кръчми и заведения за хранене. Отдадена на своята работа се грижи за няколко сирачета, на които демонстрира по какъв начин сами да се устоят с готвене и почистване. След дълъг и друг живот от този на свои връстнички “Великата Уестърн ” умира на 22 декември 1866 година от среща с токсичен паяк. От сполучливата си работа в армията до живота си като бизнесменка, Сара остава като един паметен облик в дългата история на Американския Запад.