Противоречивите теории, свързани с някои от най-значимите събития в световната история
Историята изобилства от образци за значими събития, които не стопират да разпалват яростни диспути. Те повдигат въпроси, на които учените не всеки път могат да дадат безапелационни отговори. Това на собствен ред води до основаването на разнообразни теории. Някои от тях са неуместни и нямат съвсем нищо общо с действителността, само че други са учредени на безспорни обстоятелства и се трансформират в обект на задълбочени проучвания. В идващите редове може да се запознаете с няколко изказвания, които образно показват, че историческите обстоятелства би трябвало да бъдат оценени от разнообразни гледни точки.
Looking at ancient DNA, researchers discovered at least eight previously unknown populations of European hunter-gatherers. They coexisted for thousands of years, apparently trading tools and sharing cultures.
— The New York Times (@nytimes)
Ловци или земеделци
Повечето учени споделят мнението, че преди да открият земеделието, нашите далечни предшественици са водели тъмен живот, изпълнен с ограничения и рискове. Не всички, обаче, са съгласни с това изказване. Някои специалисти считат, че прадедите ни в действителност страдали от доста по-малко болести и имали доста по-здравословна диета, до момента в който били номади и осигурявали прехраната си с лов. Като доказателство в поддръжка на своята теза те показват остатъци от скелети на антични ловци събирачи, открити на територията на Гърция и Турция. Те разкрили, че височината на хората намаляла сензитивно след откриването на земеделието. Освен това, зърнените храни и опитомените животни се трансформирали в едни от главните аргументи за появяването на редица рискови заболявания. И още – по това време се зародило и общественото неравноправие. За пръв път в историята земеделците, които имали плодородни земи, можели да наемат служащи, да забогатяват и последователно да уголемяват следената от тях територия. Ролята на дамите също се трансформирала. Преди откриването на земеделието те взели участие интензивно в лова и събирането на храна, само че по-късно отговорностите им били лимитирани до раждането на деца и поддържането на реда и чистотата в техните домове.
Good weather may have helped Genghis Khan extend the Mongol Empire, scientists suggest
— BBC News (World) (@BBCWorld)
Зверствата на монголите
В визиите на множеството хора монголите били кръвожадни варвари, избили милиони хора по време на своите завоевателни акции. Несъмнено, броят на техните жертви е величествен, само че той бил мощно пресилен от враговете им. Ето и един съответен образец – съществуват сведения, че монголите избили към 2 млн. души в Херат (град, намиращ се в Афганистан). По това време, обаче, там живеели не повече от 200 000 души. В интерес на истината, сходни клюки били добре пристигнали за Монголската империя. Докато тя се разширявала, владетелите ѝ почнали да предизвикват разпространяването им. В множеството случаи тези изказвания били извънредно пресилени или нямали съвсем нищо общо с истината. Стратегията, обаче, се оказала извънредно сполучлива. В няколко исторически източници се загатва за градове, които монголските войски завладяли, без да срещнат никаква опозиция, защото бранителите им били ужасени от нашествениците и не желали да се изправят против тях в борба.
Inside the Museum of the American Revolution
— CBS News (@CBSNews)
Истинското лице на Американската гражданска война
Американската война за самостоятелност, траяла в интервала 1775 – 1783 година, безспорно е преломен миг в историята на Съединени американски щати. Много хора считат, че колониите показали невероятна храброст, започвайки спор с зложелател, който ги превъзхожда доста. Истината е малко по-различна. Историците означават, че Британската империя разполагала с доста по-малко бойци и оръжия спрямо американците. Освен това, когато войната избухнала, тя била ангажирана и със отбраната на други свои колонии. В резултат, към 40 000 английски бойци били натоварени със задачата да потушат революцията. Срещу тях, обаче, се изправила надалеч по-многобройна войска (смята се, че в състава ѝ имало сред 250 000 и 350 000 души). Нещо повече – Британската империя се сблъскала и с коалиция, в която взели участие Франция, Холандия и Испания. Тези страни освен помогнали на американците с финансови средства и оръжия, само че и лимитирали въздействието на мощния английски флот. Редица модерни специалисти считат, че британците били обречени на неуспех. За да завоюват войната, те трябвало да реализират безапелационен триумф против съперниците си. В същото време, задачата на американците била да изтощят своите врагове, убеждавайки по този метод Британската империя, че продължаването на спора е безсмислено.
Hiroshima survivors recall the horrors of the day an atomic bomb code-named " Little Boy " was dropped on their city during World War II.
— DW News (@dwnews)
Трагедия, която можеше да бъде избегната?
Атомните бомбардировки над Хирошима и Нагасаки са едни от най-важните и трагични моменти от Втората международна война, които на процедура поставили завършек на кървавия спор. Атаките лишили живота на десетки хиляди хора, а позицията на Съединени американски щати и до през днешния ден е, че по този метод били предотвратени доста по-големи кръвопролития, до които щяло да стигне, в случай че военните дейности продължат още няколко месеца или даже години. Наистина ли бомбардировките били неизбежни? Повечето историци считат, че е невероятно да се даде еднопосочен отговор на този въпрос. Около месец преди капитулацията на Германия, Япония изпратила секрети известия до Съюзниците, в които се намеквало за готовността ѝ да се съобщи, само че при едно изискване – императорът да резервира властта си. Тези оферти били отхвърлени, а след това Съединени американски щати прибягнали до използването на атомно оръжие. Трябва да се означи, че след края на войната, спечелилите въпреки всичко разрешили на император Хирохито да остане на престола, само че пълномощията му били лимитирани. Според някои специалисти, бомбардировките в действителност имали друга цел – да „ изплашен “ Съюз на съветските социалистически републики, като по този метод да се ограничи разпространяването на комунизма. Резултатът, обаче, се оказал радикално друг. Случилото се довело до ускоряването на руската атомна стратегия. Само четири години по-късно – на 29 август 1949 година, Съюз на съветските социалистически републики направил първото си сполучливо тестване на нуклеарно оръжие. Тогава, на полигона край Семипалатинск, намиращ се на територията на сегашен Казахстан, била детонирана бомбата РДС-1. Мощността ѝ била 22 килотона, почти колкото била тази на американската бомба „ Дебелака “, хвърлена над Нагасаки.
Looking at ancient DNA, researchers discovered at least eight previously unknown populations of European hunter-gatherers. They coexisted for thousands of years, apparently trading tools and sharing cultures.
— The New York Times (@nytimes)
Ловци или земеделци
Повечето учени споделят мнението, че преди да открият земеделието, нашите далечни предшественици са водели тъмен живот, изпълнен с ограничения и рискове. Не всички, обаче, са съгласни с това изказване. Някои специалисти считат, че прадедите ни в действителност страдали от доста по-малко болести и имали доста по-здравословна диета, до момента в който били номади и осигурявали прехраната си с лов. Като доказателство в поддръжка на своята теза те показват остатъци от скелети на антични ловци събирачи, открити на територията на Гърция и Турция. Те разкрили, че височината на хората намаляла сензитивно след откриването на земеделието. Освен това, зърнените храни и опитомените животни се трансформирали в едни от главните аргументи за появяването на редица рискови заболявания. И още – по това време се зародило и общественото неравноправие. За пръв път в историята земеделците, които имали плодородни земи, можели да наемат служащи, да забогатяват и последователно да уголемяват следената от тях територия. Ролята на дамите също се трансформирала. Преди откриването на земеделието те взели участие интензивно в лова и събирането на храна, само че по-късно отговорностите им били лимитирани до раждането на деца и поддържането на реда и чистотата в техните домове.
Good weather may have helped Genghis Khan extend the Mongol Empire, scientists suggest
— BBC News (World) (@BBCWorld)
Зверствата на монголите
В визиите на множеството хора монголите били кръвожадни варвари, избили милиони хора по време на своите завоевателни акции. Несъмнено, броят на техните жертви е величествен, само че той бил мощно пресилен от враговете им. Ето и един съответен образец – съществуват сведения, че монголите избили към 2 млн. души в Херат (град, намиращ се в Афганистан). По това време, обаче, там живеели не повече от 200 000 души. В интерес на истината, сходни клюки били добре пристигнали за Монголската империя. Докато тя се разширявала, владетелите ѝ почнали да предизвикват разпространяването им. В множеството случаи тези изказвания били извънредно пресилени или нямали съвсем нищо общо с истината. Стратегията, обаче, се оказала извънредно сполучлива. В няколко исторически източници се загатва за градове, които монголските войски завладяли, без да срещнат никаква опозиция, защото бранителите им били ужасени от нашествениците и не желали да се изправят против тях в борба.
Inside the Museum of the American Revolution
— CBS News (@CBSNews)
Истинското лице на Американската гражданска война
Американската война за самостоятелност, траяла в интервала 1775 – 1783 година, безспорно е преломен миг в историята на Съединени американски щати. Много хора считат, че колониите показали невероятна храброст, започвайки спор с зложелател, който ги превъзхожда доста. Истината е малко по-различна. Историците означават, че Британската империя разполагала с доста по-малко бойци и оръжия спрямо американците. Освен това, когато войната избухнала, тя била ангажирана и със отбраната на други свои колонии. В резултат, към 40 000 английски бойци били натоварени със задачата да потушат революцията. Срещу тях, обаче, се изправила надалеч по-многобройна войска (смята се, че в състава ѝ имало сред 250 000 и 350 000 души). Нещо повече – Британската империя се сблъскала и с коалиция, в която взели участие Франция, Холандия и Испания. Тези страни освен помогнали на американците с финансови средства и оръжия, само че и лимитирали въздействието на мощния английски флот. Редица модерни специалисти считат, че британците били обречени на неуспех. За да завоюват войната, те трябвало да реализират безапелационен триумф против съперниците си. В същото време, задачата на американците била да изтощят своите врагове, убеждавайки по този метод Британската империя, че продължаването на спора е безсмислено.
Hiroshima survivors recall the horrors of the day an atomic bomb code-named " Little Boy " was dropped on their city during World War II.
— DW News (@dwnews)
Трагедия, която можеше да бъде избегната?
Атомните бомбардировки над Хирошима и Нагасаки са едни от най-важните и трагични моменти от Втората международна война, които на процедура поставили завършек на кървавия спор. Атаките лишили живота на десетки хиляди хора, а позицията на Съединени американски щати и до през днешния ден е, че по този метод били предотвратени доста по-големи кръвопролития, до които щяло да стигне, в случай че военните дейности продължат още няколко месеца или даже години. Наистина ли бомбардировките били неизбежни? Повечето историци считат, че е невероятно да се даде еднопосочен отговор на този въпрос. Около месец преди капитулацията на Германия, Япония изпратила секрети известия до Съюзниците, в които се намеквало за готовността ѝ да се съобщи, само че при едно изискване – императорът да резервира властта си. Тези оферти били отхвърлени, а след това Съединени американски щати прибягнали до използването на атомно оръжие. Трябва да се означи, че след края на войната, спечелилите въпреки всичко разрешили на император Хирохито да остане на престола, само че пълномощията му били лимитирани. Според някои специалисти, бомбардировките в действителност имали друга цел – да „ изплашен “ Съюз на съветските социалистически републики, като по този метод да се ограничи разпространяването на комунизма. Резултатът, обаче, се оказал радикално друг. Случилото се довело до ускоряването на руската атомна стратегия. Само четири години по-късно – на 29 август 1949 година, Съюз на съветските социалистически републики направил първото си сполучливо тестване на нуклеарно оръжие. Тогава, на полигона край Семипалатинск, намиращ се на територията на сегашен Казахстан, била детонирана бомбата РДС-1. Мощността ѝ била 22 килотона, почти колкото била тази на американската бомба „ Дебелака “, хвърлена над Нагасаки.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ