Кратък наръчник по македонския въпрос
Историята е потребна, не тъй като четем в нея предишното, а тъй като четем в нея бъдещето. С такава настройка разтворих новата книга на доктор Костадин Костадинов " Кратък справочник по македонския въпрос ". Въпреки, че не съм необикновен обожател на историческите писания, които от позиция на дистанцията на времето са постоянно пристрастни, в светлината на днешните нелюбезни връзки сред Р Северна Македония и България, Наръчникът сграбчи вниманието ми през цялото време.
" Както е добре известно, не всички българи са македонци, само че всички македонци са българи ". Tози закачлив принцип на доктор Костадинов намира своето историческо и писмено съображение в новата му книга.
Книгата съдържа подробна историческа, филологическа и етнологическа информация за Македония. Има подробна информация за това какъв брой българи, албанци, турци, роми, власи, сърби и бошнаци живеят във всяка една община на страната. Събрани са десетки карти, таблици и илюстрации, показващи образно за какво македонците са българи и приказват български език.
Винаги сме знаели, че историята, пресъздадена от съвременниците ѝ посредством писма, речи или документи, постоянно се оказва най-автентична, защото не е пречупена през призмата на времето и разрешава на актуалния човек да направи осведомен избор в какво да има вяра.
Артър Ж. Евънс е един от тези хора. Той е изтъкнат британски археолог и етнограф, добър ценител на Балканите. Като член на Британската задача за подкрепяне на потърпевшото население в Македония след Илинденското въстание, Евънс самичък е взел участие на място в разпределението на помощите.
Писмото, което изпраща до в. " Таймс “ на 30 септември 1903 година, носи многозначителното заглавие " Кои са македонците? ".
Ето какво написа сър Артър Евънс: " Нека да стартира с поправката на една съвсем всеобща илюзия. Там няма " македонци ". Там са българи. Там има румънци – остатъци от латиноговорещите поданици на римо-илирийските провинции, които още се намират в планинската верига на Пинд и в прилежащите градове. Там има гърци, включително повече или по-малко изкуствено елинизирани румънци. Там има турци, включително мохамедани-българи, и някои същински турски села по Вардардаската котловина, представляващи население, по-ранно от отоманското завладяване. Там има една смес от шкипетари или албанци към западните и северните краища. Накрая, там има едно огромно испански говорещо еврейско население в Солун. Но там няма " македонци " – написа Евънс - Фактът е, че даже в тази страна, и то при заинтригуваните старания да се скрие същинското състояние, огромното превъзходство на българския детайл е единствено ненапълно признавано. Аз мога единствено да кажа, и то от мое персонално наблюдаване след изследване съвсем на цялата сърцевина на региона, че вън от тесния пояс, към този момент упоменат, и някои дребни градски центрове, на практика цялата маса от население е славянска, говореща особено български диалекти ".
Фактите, изнесени от доктор Костадинов в този Наръчник, са неоспорими. Ако някой към момента ги оспорва, е задоволително да си напомним, че най-важният писмен монумент за тях е от 1860 година Тогава излиза сборникът с български национални песни от Македония, формиран от Стефан Веркович. Сборникът е озаглавен " Народне песме македонски бугара ". Какво по-голямо доказателство от това заглавие? Стефан Веркович – най-големият сръбски фолклорист на XIX век. Неговата научна почтеност го кара да напише още в предговора към изданието, че националните песни, които е събрал, потвърждават несъмнено българския темперамент на популацията по земи, към които от край време протягат ръка сърби и гърци, а след възникването на македонизма и експанзията, на така наречен " македонци ". Затова фолклористът Стефан Веркович е недолюбван в родната си Сърбия, а в Царство България Народното Събрание му гласоподава пожизнена пенсия, в символ на благодарност.
Или пък Цариградската конференция от 1876–1877 година, която е най-важното интернационално самопризнание за българския темперамент на македонското население. Англия, Франция, Австро-Унгария, Германия, Италия и Русия, т.е. Великите сили, юридически признават Македония за част от българското етническо пространство с подписите си под плана за бъдещото устройство на българската страна.
![Спомен за Кървавата Коледа в Македония и избитите 1200 българи]( "Спомен за Кървавата Коледа в Македония и избитите 1200 българи")
Спомен за Кървавата Коледа в Македония и избитите 1200 българи
Преглеждайки архивните бележки за това какво се е случило на днешния ден попаднах на нещо, което беше непознато за мен. По остарял жанр на...
Ето за какво доктор Костадинов декларира във връзка новоизлязлата си книга: " Българската национална еднаквост на македонските славяни не е будила подозрение у никого. Столетия наред тя е очевидно демонстрирана от самото македонско население - във всяко едно отношение - българско. Въпреки погрома, осъществен над българщината през 40-те години на ХХ в., Македония е, и ще остане българска земя ".
Историк по обучение и българофил по предопределение, доктор Костадинов е посветил научните си ползи напълно на историческите доказателства за героизма и родолюбието на българите в многовековната българска история. Все неща, които днешните ръководещи или не помнят, или съзнателно неглижират.
" Запазване на българщината и българското национално съзнание, запазване на националния блян за " чиста и свята република " - това е повода да стана част от политическия живот на страната ", споделя Костадинов: " Българските политици би трябвало да вземат решения с грижа за българските жители и страна ".
Идеята на " Кратък справочник по македонския въпрос " е историята на македонския въпрос. Книгата не е за експерти. Тя е за доста необятен кръг от хора, които се интересуват и се чете на един мирис.
" Както е добре известно, не всички българи са македонци, само че всички македонци са българи ". Tози закачлив принцип на доктор Костадинов намира своето историческо и писмено съображение в новата му книга.
Книгата съдържа подробна историческа, филологическа и етнологическа информация за Македония. Има подробна информация за това какъв брой българи, албанци, турци, роми, власи, сърби и бошнаци живеят във всяка една община на страната. Събрани са десетки карти, таблици и илюстрации, показващи образно за какво македонците са българи и приказват български език.
Винаги сме знаели, че историята, пресъздадена от съвременниците ѝ посредством писма, речи или документи, постоянно се оказва най-автентична, защото не е пречупена през призмата на времето и разрешава на актуалния човек да направи осведомен избор в какво да има вяра.
Артър Ж. Евънс е един от тези хора. Той е изтъкнат британски археолог и етнограф, добър ценител на Балканите. Като член на Британската задача за подкрепяне на потърпевшото население в Македония след Илинденското въстание, Евънс самичък е взел участие на място в разпределението на помощите.
Писмото, което изпраща до в. " Таймс “ на 30 септември 1903 година, носи многозначителното заглавие " Кои са македонците? ".
Ето какво написа сър Артър Евънс: " Нека да стартира с поправката на една съвсем всеобща илюзия. Там няма " македонци ". Там са българи. Там има румънци – остатъци от латиноговорещите поданици на римо-илирийските провинции, които още се намират в планинската верига на Пинд и в прилежащите градове. Там има гърци, включително повече или по-малко изкуствено елинизирани румънци. Там има турци, включително мохамедани-българи, и някои същински турски села по Вардардаската котловина, представляващи население, по-ранно от отоманското завладяване. Там има една смес от шкипетари или албанци към западните и северните краища. Накрая, там има едно огромно испански говорещо еврейско население в Солун. Но там няма " македонци " – написа Евънс - Фактът е, че даже в тази страна, и то при заинтригуваните старания да се скрие същинското състояние, огромното превъзходство на българския детайл е единствено ненапълно признавано. Аз мога единствено да кажа, и то от мое персонално наблюдаване след изследване съвсем на цялата сърцевина на региона, че вън от тесния пояс, към този момент упоменат, и някои дребни градски центрове, на практика цялата маса от население е славянска, говореща особено български диалекти ".
Фактите, изнесени от доктор Костадинов в този Наръчник, са неоспорими. Ако някой към момента ги оспорва, е задоволително да си напомним, че най-важният писмен монумент за тях е от 1860 година Тогава излиза сборникът с български национални песни от Македония, формиран от Стефан Веркович. Сборникът е озаглавен " Народне песме македонски бугара ". Какво по-голямо доказателство от това заглавие? Стефан Веркович – най-големият сръбски фолклорист на XIX век. Неговата научна почтеност го кара да напише още в предговора към изданието, че националните песни, които е събрал, потвърждават несъмнено българския темперамент на популацията по земи, към които от край време протягат ръка сърби и гърци, а след възникването на македонизма и експанзията, на така наречен " македонци ". Затова фолклористът Стефан Веркович е недолюбван в родната си Сърбия, а в Царство България Народното Събрание му гласоподава пожизнена пенсия, в символ на благодарност.
Или пък Цариградската конференция от 1876–1877 година, която е най-важното интернационално самопризнание за българския темперамент на македонското население. Англия, Франция, Австро-Унгария, Германия, Италия и Русия, т.е. Великите сили, юридически признават Македония за част от българското етническо пространство с подписите си под плана за бъдещото устройство на българската страна.
Преглеждайки архивните бележки за това какво се е случило на днешния ден попаднах на нещо, което беше непознато за мен. По остарял жанр на...
Ето за какво доктор Костадинов декларира във връзка новоизлязлата си книга: " Българската национална еднаквост на македонските славяни не е будила подозрение у никого. Столетия наред тя е очевидно демонстрирана от самото македонско население - във всяко едно отношение - българско. Въпреки погрома, осъществен над българщината през 40-те години на ХХ в., Македония е, и ще остане българска земя ".
Историк по обучение и българофил по предопределение, доктор Костадинов е посветил научните си ползи напълно на историческите доказателства за героизма и родолюбието на българите в многовековната българска история. Все неща, които днешните ръководещи или не помнят, или съзнателно неглижират.
" Запазване на българщината и българското национално съзнание, запазване на националния блян за " чиста и свята република " - това е повода да стана част от политическия живот на страната ", споделя Костадинов: " Българските политици би трябвало да вземат решения с грижа за българските жители и страна ".
Идеята на " Кратък справочник по македонския въпрос " е историята на македонския въпрос. Книгата не е за експерти. Тя е за доста необятен кръг от хора, които се интересуват и се чете на един мирис.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ