Коя е най-лошата година за живеене в човешката история
Историята е цялостна с мрачни времена. Отваряйки която и да е глава от човешката история се открива, че мирът и благоденствието са по-скоро изключение, в сравнение с предписание. Да, имало е интервали на обилие и доброта, само че постоянно те са приключвали с експлоадиране на принуждение или – в случай че хората са имали шанс – постепенно са изчезвали в забвение.
Въпреки това, измежду всички тежки интервали в историята, една съответна година се откроява изключително ясно като синоним на страдалчество: 536 година сл. Хр.
Този интервал е бил тъмен – освен поради кръвопролитни войни или страховити заболявания, а заради вулканично изригване, което изхвърлило пепел и прахуляк в небето, покривайки Слънцето с мека, сива пелена.
Никой не е изцяло сигурен кой тъкмо вулкан е виновен за това, въпреки че вулканът Илопанго в Ел Салвадор от дълго време се счита за главен обвинен. Въпреки това, проучване от 2018 година показва доказателства, че изригването е станало в Исландия, защото ледени ядра в Европа съдържат вулканично стъкло със състав, подобен с частици, открити в цяла Европа и Гренландия. Възможно е също по този начин така наречената „ вулканична зима “ да е била резултат от поредност от мощни изригвания в интервала сред 536 и 540 година
Който и да е бил вулканичният провинен, последствията са били трагични. В писмо, написано през 538 година, римският общественик Касиодор написа:
„ Хората са изплашени – и с право – от невероятните знамения в небето, и с тревожни сърца питат какво ли ще донесат тези събития. Слънцето, първата от звездите, като че ли е изгубило нормалната си светлина и наподобява със синкав нюанс.
Учудени сме, че по обяд телата ни не хвърлят сенки, че могъщата му топлота отслабва до изтощение [...] Луната също, даже когато е в цялост, е лишена от нормалния си искра. “
Прокопий, византийски историк, живял по това време в Близкия изток, също написа за „ смут “, провокиран от мъгливо затъмнение на Слънцето.
Съществуват голям брой физически и научни доказателства за това събитие. Дървета, отсечени в Дания, демонстрират извънредно тесни годишни пръстени през средата на VI век, поради фрапантни климатични промени, настъпили през 536 година сл. Хр. Ледени ядра от Гренландия и Антарктида също свидетелстват, че атмосферата е била покрита с солиден киселинен прахов воал.
Сред тази мрачевина, температурите в Северното полукълбо спаднали внезапно, а земеделието се сринало. Изследователите считат, че изригванията от 536 година са в основата на така наречен Малък ледников интервал от Късната древност, почнал точно тогава и заздравен от още вулканични събития към 540 и 547 година
Летните температури в целия свят спаднали с няколко градуса, а климатът на Земята бил съществено разтресен. В Китай валял сняг през лятото, в Южна Америка се появили засушавания, а в Близкия изток хората били обезпокоени от смъртоносната мъгла в небето.
Неизбежно, апетит и страдалчество последвали бързо. Ирландските летописи означават липса на самун през 536 година, а бубонната чума обхванала римското пристанище Пелузий в Египет.
Това се е случило преди близо 1500 години, тъй че не разполагаме със обществени мрежи, с цел да проследим паниките на света, а и директните исторически източници са лимитирани. Въпреки това, доста историци са съгласни, че 536 година сл. Хр. бележи началото на един от най-мрачните интервали в човешката история, най-малко в някои елементи на света.
В Европа и елементи от Азия, годината 536 година „ бележи началото на един от най-лошите интервали, в които човек е можел да живее, в случай че не и най-лошата година въобще “, споделя Майкъл МакКормик, историк и археолог от Харвардския университет, в изявление за списание Science през 2018 година
В рамките на пет години след началото на Малкия ледников интервал от Късната древност, пандемията от юстинианова чума обхванала Средиземноморието. Константинопол, сърцето на Източната Римска (Византийска) империя, бил изключително тежко обиден и милиони хора починали в идващите десетилетия. Макар краят на империята да настава доста епохи по-късно, някои учени считат, че съчетанието от климатична злополука и пандемия е изиграло основна роля за началото на нейния крах.
Вълната от последствия обаче не се лимитирала единствено до Средиземноморието. В по-хладните и сухи условия на Централна Азия, пасищата почнали да понижават, което принудило няколко номадски племена да се придвижат на изток – към Китай. Това придвижване провокирало конфликти сред мигриращите групи и локалните сили в степите на Северен Китай. Изненадващо, част от тези степни племена по-късно сключили съюзи с Източната Римска империя и дружно помогнали за сриването на Сасанидската империя в Персия.
Въпреки всичко, може би вулканичната зима от 536 година не е била неприятна за всички. Докато Източната римска и Сасанидската империи страдали, Арабският полуостров почнал да се радва на повече превалявания.
С отслабването на старите империи, Арабският полуостров – към този момент малко по-зелен, в сравнение с в предходни епохи – се оказал подготвен да стане сцена на възхода на нова мощ. И тя в действителност се появила: наред с доста други фактори, Арабската империя се издигнала на международната сцена през VII век сл. Хр., бързо трансформирайки се в една от най-могъщите и авторитетни сили в историята.
Превод: GlasNews.bg
Въпреки това, измежду всички тежки интервали в историята, една съответна година се откроява изключително ясно като синоним на страдалчество: 536 година сл. Хр.
Този интервал е бил тъмен – освен поради кръвопролитни войни или страховити заболявания, а заради вулканично изригване, което изхвърлило пепел и прахуляк в небето, покривайки Слънцето с мека, сива пелена.
Никой не е изцяло сигурен кой тъкмо вулкан е виновен за това, въпреки че вулканът Илопанго в Ел Салвадор от дълго време се счита за главен обвинен. Въпреки това, проучване от 2018 година показва доказателства, че изригването е станало в Исландия, защото ледени ядра в Европа съдържат вулканично стъкло със състав, подобен с частици, открити в цяла Европа и Гренландия. Възможно е също по този начин така наречената „ вулканична зима “ да е била резултат от поредност от мощни изригвания в интервала сред 536 и 540 година
Който и да е бил вулканичният провинен, последствията са били трагични. В писмо, написано през 538 година, римският общественик Касиодор написа:
„ Хората са изплашени – и с право – от невероятните знамения в небето, и с тревожни сърца питат какво ли ще донесат тези събития. Слънцето, първата от звездите, като че ли е изгубило нормалната си светлина и наподобява със синкав нюанс.
Учудени сме, че по обяд телата ни не хвърлят сенки, че могъщата му топлота отслабва до изтощение [...] Луната също, даже когато е в цялост, е лишена от нормалния си искра. “
Прокопий, византийски историк, живял по това време в Близкия изток, също написа за „ смут “, провокиран от мъгливо затъмнение на Слънцето.
Съществуват голям брой физически и научни доказателства за това събитие. Дървета, отсечени в Дания, демонстрират извънредно тесни годишни пръстени през средата на VI век, поради фрапантни климатични промени, настъпили през 536 година сл. Хр. Ледени ядра от Гренландия и Антарктида също свидетелстват, че атмосферата е била покрита с солиден киселинен прахов воал.
Сред тази мрачевина, температурите в Северното полукълбо спаднали внезапно, а земеделието се сринало. Изследователите считат, че изригванията от 536 година са в основата на така наречен Малък ледников интервал от Късната древност, почнал точно тогава и заздравен от още вулканични събития към 540 и 547 година
Летните температури в целия свят спаднали с няколко градуса, а климатът на Земята бил съществено разтресен. В Китай валял сняг през лятото, в Южна Америка се появили засушавания, а в Близкия изток хората били обезпокоени от смъртоносната мъгла в небето.
Неизбежно, апетит и страдалчество последвали бързо. Ирландските летописи означават липса на самун през 536 година, а бубонната чума обхванала римското пристанище Пелузий в Египет.
Това се е случило преди близо 1500 години, тъй че не разполагаме със обществени мрежи, с цел да проследим паниките на света, а и директните исторически източници са лимитирани. Въпреки това, доста историци са съгласни, че 536 година сл. Хр. бележи началото на един от най-мрачните интервали в човешката история, най-малко в някои елементи на света.
В Европа и елементи от Азия, годината 536 година „ бележи началото на един от най-лошите интервали, в които човек е можел да живее, в случай че не и най-лошата година въобще “, споделя Майкъл МакКормик, историк и археолог от Харвардския университет, в изявление за списание Science през 2018 година
В рамките на пет години след началото на Малкия ледников интервал от Късната древност, пандемията от юстинианова чума обхванала Средиземноморието. Константинопол, сърцето на Източната Римска (Византийска) империя, бил изключително тежко обиден и милиони хора починали в идващите десетилетия. Макар краят на империята да настава доста епохи по-късно, някои учени считат, че съчетанието от климатична злополука и пандемия е изиграло основна роля за началото на нейния крах.
Вълната от последствия обаче не се лимитирала единствено до Средиземноморието. В по-хладните и сухи условия на Централна Азия, пасищата почнали да понижават, което принудило няколко номадски племена да се придвижат на изток – към Китай. Това придвижване провокирало конфликти сред мигриращите групи и локалните сили в степите на Северен Китай. Изненадващо, част от тези степни племена по-късно сключили съюзи с Източната Римска империя и дружно помогнали за сриването на Сасанидската империя в Персия.
Въпреки всичко, може би вулканичната зима от 536 година не е била неприятна за всички. Докато Източната римска и Сасанидската империи страдали, Арабският полуостров почнал да се радва на повече превалявания.
С отслабването на старите империи, Арабският полуостров – към този момент малко по-зелен, в сравнение с в предходни епохи – се оказал подготвен да стане сцена на възхода на нова мощ. И тя в действителност се появила: наред с доста други фактори, Арабската империя се издигнала на международната сцена през VII век сл. Хр., бързо трансформирайки се в една от най-могъщите и авторитетни сили в историята.
Превод: GlasNews.bg
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ