Как авторът на „Джурасик парк“ се подигра с Харвард
Историята е изцяло същинска и доста занимателна. Когато огромният американски публицист на бестселъри Майкъл Крайтън постъпва да следва в Харвард, преподавателите му там непрестанно му поставяли слаби оценки по писане. Един ден той решил да „ ревизира компетентността им “, и вместо да им съобщи своята работа, им пробутал едно есе на Джордж Оруел. Няма да повярвате, само че професорът оценил есето на Оруел с три плюс, написа Дир.бг.
Така Крайтън спрял да се преценява с университетските критерии и траял да си написа по този начин, както си знае. В резултат става един от най-хубавите в жанра научно-фантастичен трилър. Крайтън е почетен с голям брой литературни и кинематографични награди, а критиците го назовават „ бащата на технотрилъра “.
След като приключва Харвард с несъвършен триумф, Крайтън постъпва да учи антропология в Кембридж и за добър триумф бил заплатен с награда да замине на едногодишна експедиция в Европа и Северна Африка. След като се завръща назад в Щатите, приключва и Харвардското здравно учебно заведение – става лекар за свое познание – не взима лиценз за частна процедура. На по-късен стадий от живота си се интересува от екстрасензорика и даже взе участие в опити.
През 2000-та година на негово име е наименуван нов тип анкилозавър „ Bienosaurus crichtoni “, а през 2003-та – динозавърът броненосец „ Crichtonsaurus bohlini “.
Придобил толкоз доста образования и житейски опит, Майкъл Крайтън написа на разнообразни тематики и издава романите си под разнообразни псевдоними. Някои споделят, че това е известно „ продължение “ на случката с Оруел. Едва ли може да се подозира, че писателят е страдал от студентските си комплекси и поради това се е „ криел “ зад непознати имена, тъй като самоличността му от дълго време е „ разкрита “, а романите му и до през днешния ден се продават като „ топъл самун “ и не престават да ги филмират с нови екранни версии.
Крайтън най-вероятно просто се е забавлявал с псевдонимите си. Повечето от тях са задявка с растежа му. Най-употребяваните са Джон Ленг, Джефри Хъдсън, Майкъл Дъглас и други Последният псевдоним сплотява в едно име съавторството му с по-малкия му брат. Впрочем, Крайтън стига до такава степен с „ анонимността “ си, че един път даже употребява за фотография на задната корица на своя книга фотография на брат си.
Романът му „ A Case of Need “, издадена под псевдонима Джефри Хъдсън, получава наградата „ Едгар “ за най-хубав детективски разказ на годината.
Майкъл Крайтън е роден на 23-ти октомври 1942-ра година в Чикаго. Когато е едвам на шест, фамилията се реалокира в едно предградие на Ню Йорк. Малкият Майкъл бил любознателно дете, което стартира да разказва забавни случки от всекидневието и още на 14 разгласява в „ Ню Йорк Таймс “ свои пътни бележки.
Може да се каже, че това е началото на писателската му кариера.
Известността на този „ загадъчен “ създател идва с издадения през 1969-а година разказ „ Щамът Андромеда “, който става неоспорим бестселър и доста скоро след издаването си е екранизиран.
Крайтън е многоспестърен гений. Освен създател на романи, той се занимава с журналистика, написа сюжети и даже е режисьор на няколко кино лентата. Той е модернист във филмовото изкуство – един от първите, които употребяват цифрова техника за специфични резултати (филмът „ Westworld “).
Крайтън живее на „ бързи обороти “ във всяко едно отношение. Така, около голямата си по мащаб активност, съумява и да се ожени цели пет пъти и да се разведе четири. Последната му съруга е Шери Александър, която износва в шестия месец сина им Джон Майкъл Тод Крайтън, когато писателят умира. Момченцето се ражда след гибелта на татко си. Преди него Крайтън има щерка – Ан Тейлър, от актрисата Ан-Мари Мартин.
Майкъл Крайтън умира от рак в Лос Анджелис на 4-ти ноември 2008-а година.
Част от голямото му творчество са следните заглавия в оригинал: „ Odds On “ (1966), „ Scratch One “ (1967), „ A Case of Need “ (1968), „ The Venom Business “ (1969), „ Zero Cool “ (1969) “ Drug of Choice “ (1970), „ Grave Descend “ (1970), “Dealing “ (1971), „ The Terminal Man “ (1972), „ The Great Train Robbery “ (1973), „ Eaters of the Dead “ (1976), „ Sphere “ (1987), „ Rising Sun “ (1991), „ Disclosure “ (1994), „ Twister “ (1996) Airframe (1996) Timeline (1998) State of Fear (2004) Next (2006) и други Книгата му „ Pirate Latitudes “ излиза посмъртно през 2009-а година. „ Micro “ (2011) е довършена от Ричард Престън.
„ Jurassic Park “ (1990) му донася международна популярност. Това е научно-фантастичен трилър за динозаврите, пресъздадени посредством ДНК. Смела и атрактивна концепция, която разпространявана и посредством екрана, владее към този момент няколко генерации деца и възрастни. „ Изгубеният свят “ е продължение на историята за Джурасик парк. Включва търсенето на „ Сайт Б “ – мястото, където са излюпени динозаврите за „ Джурасик парк “. Интересът към динозаврите е толкоз огромен, че развива мощна и разнообразна промишленост, която владее света и до през днешния ден.
Книгите на Майкъл Крайтън се продават в целия свят в над 150 милиона копия. Много от тях са филмирани: „ Щамът Андромеда “, „ Джурасик парк “, „ Изгубеният свят “, „ Сфера “, „ Фатален период “, „ Конго “, „ Жертвата “, „ Състояние на боязън “ и други
Като род творбите на Крайтън са композиция сред екшън и технотрилър. В тях научаваме за нови технологии, включително биотехнологии, новости в научния свят – основно в медицината, както и ролята на индивида в този необхватен лабиринт от познания. Всичко това писателят ни предлага по един извънредно нетрадиционен и доста занимателен метод. Помните ли по какъв начин математикът Иън Малкълм от „ Джурасик парк “ показа посредством кривата на дракона или тъй наречените „ змей “ на Хартер-Хейтуей, една фигура? Крайтън умее да превзема съзнанието и да насочи читателското внимание към детайла, да направи читателя и фена собствен „ съизвършител “ в любопитен опит.
Писателят има ексцентрично мислене, което трансформира всяка тематика в премеждие. Самият публицист се разказва като „ зложелател на консенсуса “, тъй като в единодушието няма нищо потребно за изобретателя. Абсолютно е прав, ще се съгласят мнозина.
„ Нека да е ясно: работата на науката няма нищо общо с консенсуса. Консенсусът е работа на политиците. Науката, в противен случай, изисква единствено един откривател, който се случва да бъде прав, което значи, че той или тя имат резултати, които са проверими в действителния свят. В науката консенсусът е без значение. От значение са възпроизводимите резултати. Най-великите учени в историята са огромни точно тъй като те скъсват с консенсуса. Не съществува такова нещо като консенсус в науката. Ако това е консенсус, това не е просвета. Ако това е просвета, не е консенсус “, споделя Крайтън.
Любопитни и доста настоящи са и разсъжденията му за климата. Мнозина оспорват мнението му за така наречен „ световно стопляне “, което развива в „ Състояние на боязън “ (State of Fear). Влиянието на Крайтън, обаче, е толкоз огромно, че комисия на американската Камара намира за належащо да разиска обществено романа му с предизвестието, хората да не имат вяра на всичко, казано в един научно-фантастичен разказ.
В един спор по тематиката Крайтън твърди, че не е наложително индивидът да е предизвикал измененията в климата и че това не е потвърдено, и че вместо медиите да се концентрират към този проблем, е по-добре да извърнат внимание към казуса с бедността. Стига се до такава степен, че по време на едно изявление писателят смело споделя, че частните самолети би трябвало да бъдат неразрешени, веднага като прибавят повече въглероден диоксид в атмосферата, само че това не е проблем на бедните, тъй като те нямат частни самолети.
Още от Любопитно
