Перлите от железния сейф и богатството на Бахрейн
„ История в фотоси “ е графа за забавни прекарвания на забавни хора от забавни места. Епизоди от живота, майсторски разказани и красиво показани от техните създатели. Днешните истории по фотоси са на журналиста от „ 24 часа “ Георги Милков за последното му странствуване в Кралство Бахрейн. Публикуваме я с неговото съгласие.
Снощи преследвах месечината из Манама. Търкалях я по покриви и минарета, провирах я през изкорубени сателитни чинии и дърворезбовани парапети, коронясвах с нея златните куполи на кралския замък “Гудайбия “.
Снимки: Георги Милков
Безделническо шляене, маскирано като сантиментално занятие, което ме води под солидния чардак на една къща, издигната през 1921 година от търговец на перли. В една от стаите и до през днешния ден възголям сейф, който не могли да помръднат даже по време на ремонта, свидетелства за положението на семейството.
Търговията с перли е “биг бизнес ”-ът на отминалите епохи, направил някои бахрейнски кланове приказно богати. Много преди епохата на петродоларите, а по-късно и вложенията във всичко - от недвижимости до криптовалути - да трансформират Персийския залив до неразбираемост. Но и преди, а и след перлите, локалните хора постоянно са имали нюх към правенето на пари.
Ако имаме вяра на Херодот, финикийците произлизат точно от архипелага, на който се намира сегашен Бахрейн. Оттук поели към крайбрежията на Източното Средиземноморие и земите на Леванта, където се открили с времето. Може да се каже в най-общ смисъл, че парите създали историческото си завръщане в прародината , когато от Бейрут банките и финансовите институции на Арабския свят се пренесли в Бахрейн след началото на гражданската война в Ливан през 70-те години на предишния век. Тъкмо в точния момент, с цел да компенсират началото на изчерпването на петролните находища.
Днес част от постъпленията в хазната идват и от гостоприемството, превърнато в промишленост - разбирайте всичко, което е неразрешено у съседите от другата страна на моста, който свързва огромния остров с континенталната суша. Ето за какво, да се обикалят питейните заведения и заведенията за хранене в Манама, може да се окаже по-занимателно даже и от лунно фотосафари.
Има едно впечатляващо изключение в Манама, където петзвездните хотели не се отличават с освен това от баналния разкош и обстоятелството, че са издигнати посред великански строителни площадки, опасани с автомагистрали, което ги прави извънредно неуместни за хора, които обичат да вървят, наслаждавайки се на градската среда. The Merchant House е единственият бутиков петзвезден хотел в остарялата част на бахрейнската столица, а с изключение на всичко друго предлага същинско културно прекарване.
Хотелът има забележителна сбирка от към 300 творби на модерното изкуството, измежду които даже работи на Марк Шагал, Анри Матис, Анди Уорхол и Деймиън Хърст.
Забелязал интереса ми към платната в централното предверие, един от работещите в хотела се доближава дискретно с въпроса: Бихте ли желали да видите нашия Пикасо, сър?
Докато отиваме към мецанина, където Пикасо ненатрапчиво битува посред библиотека с над хиляда книги, се чудя дали изобщо е подходящо да назовавам това място хотел. Изкуството тук се разгръща доста оттатък упованията да бъде просто интериорна украса и господства като че ли сме в музей на модернизма или картинна изложба.
Това възприятие се придвижва и към стаите (само 46 на брой), в които параваните на спалнята и стените на банята са покрити със скици на един от известните бахрейнски художници Насър ал Заяни. Произведенията на изкуството (главно поп арт) те следват до самия покрив на хотела , където барът и ресторанта минават в открита градина с доста зеленина, цветя и всевъзможни шубраци и билки, като че ли си в двора на селска къща.
Очевидно замисълът на този хотел следва безсмъртните думи на Цицерон: Ако имате градина и библиотека, значи имате всичко, от което се нуждаете.
Преди да си потегли от Манама взех решение да си направя едно селфи на Форт Бахрейн – тукашната Баба Вида, по този начин да се каже. Отидох малко преди залез, тъй като мнозина гости вършат грешката да вървят там измежду бял ден, когато слънцето прежуря и на фотосите им всичко наподобява като една безформена купчина камъни, стоварени посред бледосивкаво пепелище.
Когато денят преваля, кардинално е и най-подходящото време за съзерцаване. От крепостната стена на изток се виждат небостъргачите на модерния град – финансовото сърце на Арабския свят. От другата страна на зидовете, издигнати от португалците през XVI век, като че ли е селска идилия, а лек лъх напразно подсказва, че някъде наоколо има конюшни.
Старият форт, придобил ясни очертания от последните лъчи на слънцето, е най-подходящото място човек да се опита да се върне обратно в историята на тази страна, която постоянно е била като врящ казан от несъгласия. По-голямата част от бахрейнците изповядват шиитския ислям, за разлика от кралското семейство и елита на страната, които са сунити.
За борбите на другите мюсюлмански секти тук може да се напише многотомник. Какви ли не „ бранители на правдата “ са кръстосвали саби по тия земи , само че евентуално една от най-впечатляващите истории е от Х век, когато карматите – дребна, само че изключително войнствена фракция, чиито вярвания съчетавали исмаилитски ислям с персийски мистицизъм – открили на територията на сегашен Бахрейн освен база, само че и цяла страна, в която богатствата се разпределяли поравно.
Има откриватели, които считат, че карматите са съумели да създадат първото комунистическо общество, което траяло съществуването си за най-малко едно потомство на огромна територия, доста преди познатите ни „ триумфи “ от ХХ век.
Карматите водили дълги войни с Абасидския халифат и даже нападнали свещения град Мека. Избили част от поклониците, други взели в иго и на потегляне най-безцеремонно отмъкнали от Кааба свещения черен камък, за който мюсюлманите имат вяра, че е изпратен на хората от Бог след грехопадението на Адам. Занесли светинята в земите на сегашен Бахрейн, вярвайки че ще пренасочат потока от поклоници (и всички свързани с това приходи) към своята страна.
Пазили го повече от две десетилетия, само че никакви пилигрими не посмели да пристъпят в земите им, по тази причина най-после склонили да го върнат против огромен откуп. Сложили го в една торба и го занесли до Куфа, в сегашен Ирак, където хвърлили чувала в двора на джамията. Камъкът се счупил и бил върнат в Мека на части.
Като изключим дребни парчета, които през днешния ден се намират в Истанбул, останалото от камъка си е все по този начин в източия ъгъл на Кааба, където могъщата му притегателна мощ завихря безкраен поток от поклоници всяка година и всеки ден по пет пъти сочи посоката за молитва на милиарди мюсюлмани по света.
Християнството в Бахрейн също има дълга история , която стартира още през III – IV век, само че след Ефеския събор през 431 година и появяването на несторианството – тази християнска фракция бързо намира разпространяване тук. Днес измежду локалните хора към момента има доста християни, само че несъмнено, по-голямата част от 15-те хиляди изповядващи католизицма, са непознати жители.
В Бахрейн има също зороастрийци и даже дребна еврейска общественост, която през 2008 година излъчи Худа Нуну за дипломат на Бахрейн в Съединени американски щати – първата в историята еврейка, станала дипломат на арабска страна. Преди това пък Алис Самаан, която е локална християнка, оглави горната камара на бахрейнския парламент , ставайки първата жена в Близкия изток на такава позиция. През 2011 година тя бе изпратена за дипломат на Бахрейн в Лондон.
Грижата за малцинствата и религиозната приемливост е политика, на която Бахрейн доста държи и скорошното посещаване на папата в Манама бе част от напъните по лъскането на този деликатно поддържан имидж.
За разлика от други страни обаче тук проблемите постоянно са били свързани основно с болшинството. Повечето протести през последните десетилетия идват от средите на шиитите, които съставляват 60-ина % от популацията, без да се не помни, несъмнено, ролята на прилежащ Иран в тези битки. След огромните разтърсвания, почнали с така наречен Арабска пролет и интервал на изключително състояние, в този момент в Бахрейн е умерено. Разбира се, това успокоение ненапълно зависи и от развиването на събитията в прилежащ Иран.
Бахрейн не е нито най-богатата, нито най-населената, нито най-влиятелната измежду арабските страни. Но е изключително забавна. Стига да имаш време да се вгледаш в пепелявосивата на пръв взор безформена камара, която при подобаваща светлина придобива причудливи контури и виждаш темелите на многовековна история.
Снощи преследвах месечината из Манама. Търкалях я по покриви и минарета, провирах я през изкорубени сателитни чинии и дърворезбовани парапети, коронясвах с нея златните куполи на кралския замък “Гудайбия “.
Снимки: Георги Милков Безделническо шляене, маскирано като сантиментално занятие, което ме води под солидния чардак на една къща, издигната през 1921 година от търговец на перли. В една от стаите и до през днешния ден възголям сейф, който не могли да помръднат даже по време на ремонта, свидетелства за положението на семейството.
Търговията с перли е “биг бизнес ”-ът на отминалите епохи, направил някои бахрейнски кланове приказно богати. Много преди епохата на петродоларите, а по-късно и вложенията във всичко - от недвижимости до криптовалути - да трансформират Персийския залив до неразбираемост. Но и преди, а и след перлите, локалните хора постоянно са имали нюх към правенето на пари.
Ако имаме вяра на Херодот, финикийците произлизат точно от архипелага, на който се намира сегашен Бахрейн. Оттук поели към крайбрежията на Източното Средиземноморие и земите на Леванта, където се открили с времето. Може да се каже в най-общ смисъл, че парите създали историческото си завръщане в прародината , когато от Бейрут банките и финансовите институции на Арабския свят се пренесли в Бахрейн след началото на гражданската война в Ливан през 70-те години на предишния век. Тъкмо в точния момент, с цел да компенсират началото на изчерпването на петролните находища.
Днес част от постъпленията в хазната идват и от гостоприемството, превърнато в промишленост - разбирайте всичко, което е неразрешено у съседите от другата страна на моста, който свързва огромния остров с континенталната суша. Ето за какво, да се обикалят питейните заведения и заведенията за хранене в Манама, може да се окаже по-занимателно даже и от лунно фотосафари.
Има едно впечатляващо изключение в Манама, където петзвездните хотели не се отличават с освен това от баналния разкош и обстоятелството, че са издигнати посред великански строителни площадки, опасани с автомагистрали, което ги прави извънредно неуместни за хора, които обичат да вървят, наслаждавайки се на градската среда. The Merchant House е единственият бутиков петзвезден хотел в остарялата част на бахрейнската столица, а с изключение на всичко друго предлага същинско културно прекарване.
Хотелът има забележителна сбирка от към 300 творби на модерното изкуството, измежду които даже работи на Марк Шагал, Анри Матис, Анди Уорхол и Деймиън Хърст.
Забелязал интереса ми към платната в централното предверие, един от работещите в хотела се доближава дискретно с въпроса: Бихте ли желали да видите нашия Пикасо, сър?
Докато отиваме към мецанина, където Пикасо ненатрапчиво битува посред библиотека с над хиляда книги, се чудя дали изобщо е подходящо да назовавам това място хотел. Изкуството тук се разгръща доста оттатък упованията да бъде просто интериорна украса и господства като че ли сме в музей на модернизма или картинна изложба.
Това възприятие се придвижва и към стаите (само 46 на брой), в които параваните на спалнята и стените на банята са покрити със скици на един от известните бахрейнски художници Насър ал Заяни. Произведенията на изкуството (главно поп арт) те следват до самия покрив на хотела , където барът и ресторанта минават в открита градина с доста зеленина, цветя и всевъзможни шубраци и билки, като че ли си в двора на селска къща.
Очевидно замисълът на този хотел следва безсмъртните думи на Цицерон: Ако имате градина и библиотека, значи имате всичко, от което се нуждаете.
Преди да си потегли от Манама взех решение да си направя едно селфи на Форт Бахрейн – тукашната Баба Вида, по този начин да се каже. Отидох малко преди залез, тъй като мнозина гости вършат грешката да вървят там измежду бял ден, когато слънцето прежуря и на фотосите им всичко наподобява като една безформена купчина камъни, стоварени посред бледосивкаво пепелище.
Когато денят преваля, кардинално е и най-подходящото време за съзерцаване. От крепостната стена на изток се виждат небостъргачите на модерния град – финансовото сърце на Арабския свят. От другата страна на зидовете, издигнати от португалците през XVI век, като че ли е селска идилия, а лек лъх напразно подсказва, че някъде наоколо има конюшни.
Старият форт, придобил ясни очертания от последните лъчи на слънцето, е най-подходящото място човек да се опита да се върне обратно в историята на тази страна, която постоянно е била като врящ казан от несъгласия. По-голямата част от бахрейнците изповядват шиитския ислям, за разлика от кралското семейство и елита на страната, които са сунити.
За борбите на другите мюсюлмански секти тук може да се напише многотомник. Какви ли не „ бранители на правдата “ са кръстосвали саби по тия земи , само че евентуално една от най-впечатляващите истории е от Х век, когато карматите – дребна, само че изключително войнствена фракция, чиито вярвания съчетавали исмаилитски ислям с персийски мистицизъм – открили на територията на сегашен Бахрейн освен база, само че и цяла страна, в която богатствата се разпределяли поравно.
Има откриватели, които считат, че карматите са съумели да създадат първото комунистическо общество, което траяло съществуването си за най-малко едно потомство на огромна територия, доста преди познатите ни „ триумфи “ от ХХ век.
Карматите водили дълги войни с Абасидския халифат и даже нападнали свещения град Мека. Избили част от поклониците, други взели в иго и на потегляне най-безцеремонно отмъкнали от Кааба свещения черен камък, за който мюсюлманите имат вяра, че е изпратен на хората от Бог след грехопадението на Адам. Занесли светинята в земите на сегашен Бахрейн, вярвайки че ще пренасочат потока от поклоници (и всички свързани с това приходи) към своята страна.
Пазили го повече от две десетилетия, само че никакви пилигрими не посмели да пристъпят в земите им, по тази причина най-после склонили да го върнат против огромен откуп. Сложили го в една торба и го занесли до Куфа, в сегашен Ирак, където хвърлили чувала в двора на джамията. Камъкът се счупил и бил върнат в Мека на части.
Като изключим дребни парчета, които през днешния ден се намират в Истанбул, останалото от камъка си е все по този начин в източия ъгъл на Кааба, където могъщата му притегателна мощ завихря безкраен поток от поклоници всяка година и всеки ден по пет пъти сочи посоката за молитва на милиарди мюсюлмани по света.
Християнството в Бахрейн също има дълга история , която стартира още през III – IV век, само че след Ефеския събор през 431 година и появяването на несторианството – тази християнска фракция бързо намира разпространяване тук. Днес измежду локалните хора към момента има доста християни, само че несъмнено, по-голямата част от 15-те хиляди изповядващи католизицма, са непознати жители.
В Бахрейн има също зороастрийци и даже дребна еврейска общественост, която през 2008 година излъчи Худа Нуну за дипломат на Бахрейн в Съединени американски щати – първата в историята еврейка, станала дипломат на арабска страна. Преди това пък Алис Самаан, която е локална християнка, оглави горната камара на бахрейнския парламент , ставайки първата жена в Близкия изток на такава позиция. През 2011 година тя бе изпратена за дипломат на Бахрейн в Лондон.
Грижата за малцинствата и религиозната приемливост е политика, на която Бахрейн доста държи и скорошното посещаване на папата в Манама бе част от напъните по лъскането на този деликатно поддържан имидж.
За разлика от други страни обаче тук проблемите постоянно са били свързани основно с болшинството. Повечето протести през последните десетилетия идват от средите на шиитите, които съставляват 60-ина % от популацията, без да се не помни, несъмнено, ролята на прилежащ Иран в тези битки. След огромните разтърсвания, почнали с така наречен Арабска пролет и интервал на изключително състояние, в този момент в Бахрейн е умерено. Разбира се, това успокоение ненапълно зависи и от развиването на събитията в прилежащ Иран.
Бахрейн не е нито най-богатата, нито най-населената, нито най-влиятелната измежду арабските страни. Но е изключително забавна. Стига да имаш време да се вгледаш в пепелявосивата на пръв взор безформена камара, която при подобаваща светлина придобива причудливи контури и виждаш темелите на многовековна история.
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ