Насилие срещу паметта. Защо е важно да има хронология на атаките срещу историци
Историците са подложени на офанзиви на разнообразни места по света. Всеки, който пази нежелани отзиви за предишното, може да попадне в обсега на нападателите. Сега един академик и неговият екип са се заели да създадат последователност на тези офанзиви. Стефан Дечев изяснява за какво това е значимо.
През последните години на разнообразни места по света историците бяха подложени на офанзиви. В Русия се стигна до ликвидирането на получилата Нобелова премия за мир неправителствена организация „ Мемориал “ . Налице бе масирана корист с историята от страна на Владимир Путин и при оправдаване на неговата експанзия в Украйна.
В Китай се водеше акция въодушевена персонално от генералният секретар на Китайската комунистическа партия и ръководител на страната Си Дзинпин и ориентирана против това, което той назовава „ исторически нихилизъм “ и „ етническо разединение “. Във Франция се стигна до Самуел Пати , дело на ислямски екстремисти.
Немалко образци имаме и за редица други случайни арестувания, измежду които се откриват имена и на значително историци. Такива арести на историци се случиха в Китай по време на репресии през 2017 година против „ двуличните “ уйгурски интелектуалци, упрекнати в фракционизъм, екстремизъм или тероризъм. Не липсваха арести на историци и в Беларус, изключително след фалшифицираните избори през 2020 година В Турция през 2016 година на гонене бяха подложени подписалите петиция за прекъсване на антикюрдското принуждение в страната.
Проектът „ Атаките против историците “
Ето за какво, употребявайки рамката на човешките права, интернационален проучвателен план управителен от изтъкнатия холандски историк Антун де Бейц от Университета в Грьонинген ще се опита да опише и проучва в енциклопедично издание офанзивите против историята и историците като най-насилствената форма на политика обвързвана с паметта и историята. Окончателният артикул се чака да се появи през 2027 година в влиятелното академично издателство „ Палгрейв “. Проектът ще се ограничи за времето след края на Втората международна война, като изключително акцентиране ще бъде сложено върху интервала след 2000 година
Предстои да се прегледат най-различни форми на офанзива. Сред тях са офанзиви против историците като индивиди; офанзиви против общността на историците; офанзиви против самата активност на историците.
Кое е офанзива над историците?
При предварителното уточняване на понятията Антун де Бейц открива какво историците имат право да вършат и какви са техните човешки права при реализиране на специалността им. Те могат да бъдат открити в Общата декларация за правата на индивида от 1948 година Особено в член 19 от Декларацията ясно е казано, че всеки, в това число и историците, има свободата на мнение и на изложение.
Тези две свободи включват правото да се развиват и поддържат мисли по отношение на предишното, правото да се търси историческата истина посредством изследване, замяна на мнение и спор, както и правото да се показва сериозно мнение обвързвано с предишното.
За офанзиви против историята ще бъдат считани закани или използва на мощ против историци с желание те да бъдат накарани да замълчат.
За офанзиви против историята ще бъдат считани закани или използва на мощ от страна на страната или недържавни органи против историци и тяхната активност с желание те да бъдат накарани да замълчат.
В този смисъл тук се включват офанзиви над историците като човеци (политически убийства, закани от политически водачи, случаен арест и задържане, ограничаване на придвижването, незаслужено уволняване, злонамерено гонене, онлайн тормоз), както и офанзиви над историците като колектив и тяхната активност (възпрепятстване на срещи и конференции, прекъсване на списания, възпрепятстване на онлайн платформи, спънки и проблеми създавани на исторически департаменти, възпрепятстване на сдружения, наблюдения и следене над групи историци).
Какво се схваща под историци?
В упоменатия план основно се имат поради професионалните историци. И въпреки всичко, прозорливо терминът „ историци “ се употребява и в един по-широк смисъл. Причина за това е събитието, че най-често причинителите на офанзивите се пробват да отстраняват всички форми на история, които са нежелани за тях.
Бих добавил още, че заради механизмите на действие на академичната просвета и разпоредбите за израстване в тази среда, съществуват задоволително създадени механизми за генериране на принудителен консенсус по избрани тематики от предишното измежду професионалните историци в една обособена страна. Появилите се в България в последно време са много красноречиви в това отношение.
Всеки, който пази нежелани отзиви за предишното, може да попадне в обсега на нападателите.
Следователно, „ историци “ в тази ситуация на упоменатия план са всички, които вземат участие в събиране, основаване или предаване на история, професионална или не. Неслучайно всеки, който пази нежелани отзиви за предишното, може да попадне в обсега на нападателите.
Бих споделил добра дефиниция, която ще даде опция в нашия случай да бъдат прегледани и абсурда „ Батак “ от 2007 година и нападките над Мартина Балева , както и издевателството през 2020 година в Република Северна Македония над юриста Денко Малески както от страна на медиите свързани с тогавашното опозиционно ВМРО-ДПМНЕ, по този начин и персонално от тогавашния опозиционен водач и през днешния ден министър председател на страната Християн Мицкоски. Подобни офанзиви поради отзиви за предишното имаше в югозападната ни съседка и против философката Катерина Колозова и историка Драган Зайковски .
Как се гледа на държавни и недържавни офанзиви?
Проектът заслужено счита да регистрира и по какъв начин е допустимо внимателно държавни органи също да предизвикват или утвърждават офанзиви осъществявани от други лица и ориентирани против историци. Те най-често съзнателно не реагират на тях по подобаващ метод. Типичен образец е да се организира диалога плануван за 3 април в Софийския университет и отдаден на 80 годишнината от отбелязването на „ спасението на българските евреи “ през 2023 година Причина за това, несъмнено, бе събитието, че участниците изрично бяха декларирали желанието си да не премълчават и съучастието на българската страна, локални управляващи, армия и полиция в депортирането на 11 343 евреи от Вардарска Македония, Беломорието и Пирот и предаването им на нацистите.
Случилото се прекомерно добре отразява съобразителността и чувствителността на холандския историк към сходни произшествия по целия свят. Тук несъмнено страната и службите могат умерено да употребяват крайни националисти и малодушни ректори за задачите си.
Кога историкът е историк?
По предписание планът не има намерение да включва историци, които са в качеството си на други функции – политици, публицисти, цивилен деятели и така нататък И въпреки всичко, както акцентира в предварителните си планове Антун де Бейц, би трябвало да се регистрира по какъв начин и самите историци може да са възприели някои от другите им функции след прозрения, добити в следствие от проучването на историята.
Освен това офанзивите против историци, изпълняващи други функции, към момента могат да имат индиректен резултат и да са пагубни за тяхната професионална работа. Споменатата дефиниция включва и осуетяването на 16 май 2022 година от група на Вътрешна македонска революционна организация предвождана от Ангел Джамбазки на планувана среща-разговор във Военния клуб в столицата с някогашния македонски министър председател и член на Клуба за българо-македонско другарство Любчо Георгиевски .
Най-известните съответни случаи
Очевидно, че обект на бъдещия справочник могат да станат едни от най-известните случаи на гонене на историци. В предишното на Съюз на съветските социалистически републики има изобилие от сходни типичен образци, измежду които се откроява разправата на комунистическите управляващи сред 1956 и 1959 година с водещото историческо списание „ Въпроси на историята “ .
Няма по какъв начин да бъде подминат и случая с турския публицист, арменецът Хрант Динк . Многократно заплашван, най-после той бе погубен на 19 януари 2007 година от 17-годишен турски националист, поради неведнъж декларирания си апел да се признае арменския геноцид от 1915 година През 2010 година Европейския съд по правата на индивида изрично реши, че турската страна, със своята полиция и жандармерия, е нарушила правото на живот на Хрант Динк, като не е предотвратила убийството макар предизвестията и съответните данни, с които е разполагала.
През 2015 година съветският министър на културата Владимир Медински, ръководител на финансираното от страната Руско общество за военна история, заплаши чиновници на Държавния списък на Русия . Причината са оповестените от тях документи, с които развенчават като имитация мита за починалите 28 панфиловци по време на Втората международна война при отбраната на Москва. Тогава Медински застъпва възгледа, че „ Руският държавен списък не би трябвало да дава лична оценка на архивните документи “, която да е друга от формалната позиция на страната.
Какви български епизоди могат да влязат в световната енциклопедия?
Ако приказваме комунистическия интервал, то несъмнено в бъдещия справочник не могат да не се упоменат унищожените книги на историка Николай Генчев от края на 60-те и началото на 70-те години. Няма по какъв начин да се мине и без на практика смълчаването на историци като Вера Мутафчиева за сметка на обвързаните с така наречен „ Възродителен развой “.
Невъзможно е да не се проследят другите акции против български историци за опазване в учебниците по история на термина „ турско иго “, белязали изключително времето на 90-те години на предишния век. След това неизбежно би трябвало да се премине към офанзивата против плана „ Батак “ през 2007 година, в която участваха и държавни институции. Не могат да бъдат подминати и сериозни бележки отправени от президента Георги Първанов към „ новите тълкования “ на „ Българското Възраждане “.
Няма по какъв начин да се пропусне и свалянето персонално от ректора на Софийския университет Иван Илчев на сборника от два тома с истински архивни документи на Румен Аврамов и Надя Данова отдадени на депортация на евреите от март 1943 година от така наречен „ нови земи “. Тук неизбежно ще попаднат и опитите в последно време да се изкара фалшификат съглашението „ Белев-Данекер “ от февруари 1943 година
Силен претендент за включване в наръчника на издателство „ Палгрейв “ може да бъде и неотдавнашната тирада на настоящия президент Румен Радев против тези, които.
Въобще в последните офанзиви над историците и реализирането на политика наизуст и история прави усещане включването даже на управленията на Българска академия на науките и Софийския университет, както и на обособени представители на българската страна от Смесената комисия с Република Северна Македония.
*Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
През последните години на разнообразни места по света историците бяха подложени на офанзиви. В Русия се стигна до ликвидирането на получилата Нобелова премия за мир неправителствена организация „ Мемориал “ . Налице бе масирана корист с историята от страна на Владимир Путин и при оправдаване на неговата експанзия в Украйна.
В Китай се водеше акция въодушевена персонално от генералният секретар на Китайската комунистическа партия и ръководител на страната Си Дзинпин и ориентирана против това, което той назовава „ исторически нихилизъм “ и „ етническо разединение “. Във Франция се стигна до Самуел Пати , дело на ислямски екстремисти.
Немалко образци имаме и за редица други случайни арестувания, измежду които се откриват имена и на значително историци. Такива арести на историци се случиха в Китай по време на репресии през 2017 година против „ двуличните “ уйгурски интелектуалци, упрекнати в фракционизъм, екстремизъм или тероризъм. Не липсваха арести на историци и в Беларус, изключително след фалшифицираните избори през 2020 година В Турция през 2016 година на гонене бяха подложени подписалите петиция за прекъсване на антикюрдското принуждение в страната.
Проектът „ Атаките против историците “
Ето за какво, употребявайки рамката на човешките права, интернационален проучвателен план управителен от изтъкнатия холандски историк Антун де Бейц от Университета в Грьонинген ще се опита да опише и проучва в енциклопедично издание офанзивите против историята и историците като най-насилствената форма на политика обвързвана с паметта и историята. Окончателният артикул се чака да се появи през 2027 година в влиятелното академично издателство „ Палгрейв “. Проектът ще се ограничи за времето след края на Втората международна война, като изключително акцентиране ще бъде сложено върху интервала след 2000 година
Предстои да се прегледат най-различни форми на офанзива. Сред тях са офанзиви против историците като индивиди; офанзиви против общността на историците; офанзиви против самата активност на историците.
Кое е офанзива над историците?
При предварителното уточняване на понятията Антун де Бейц открива какво историците имат право да вършат и какви са техните човешки права при реализиране на специалността им. Те могат да бъдат открити в Общата декларация за правата на индивида от 1948 година Особено в член 19 от Декларацията ясно е казано, че всеки, в това число и историците, има свободата на мнение и на изложение.
Тези две свободи включват правото да се развиват и поддържат мисли по отношение на предишното, правото да се търси историческата истина посредством изследване, замяна на мнение и спор, както и правото да се показва сериозно мнение обвързвано с предишното.
За офанзиви против историята ще бъдат считани закани или използва на мощ против историци с желание те да бъдат накарани да замълчат.
За офанзиви против историята ще бъдат считани закани или използва на мощ от страна на страната или недържавни органи против историци и тяхната активност с желание те да бъдат накарани да замълчат.
В този смисъл тук се включват офанзиви над историците като човеци (политически убийства, закани от политически водачи, случаен арест и задържане, ограничаване на придвижването, незаслужено уволняване, злонамерено гонене, онлайн тормоз), както и офанзиви над историците като колектив и тяхната активност (възпрепятстване на срещи и конференции, прекъсване на списания, възпрепятстване на онлайн платформи, спънки и проблеми създавани на исторически департаменти, възпрепятстване на сдружения, наблюдения и следене над групи историци).
Какво се схваща под историци?
В упоменатия план основно се имат поради професионалните историци. И въпреки всичко, прозорливо терминът „ историци “ се употребява и в един по-широк смисъл. Причина за това е събитието, че най-често причинителите на офанзивите се пробват да отстраняват всички форми на история, които са нежелани за тях.
Бих добавил още, че заради механизмите на действие на академичната просвета и разпоредбите за израстване в тази среда, съществуват задоволително създадени механизми за генериране на принудителен консенсус по избрани тематики от предишното измежду професионалните историци в една обособена страна. Появилите се в България в последно време са много красноречиви в това отношение.
Всеки, който пази нежелани отзиви за предишното, може да попадне в обсега на нападателите.
Следователно, „ историци “ в тази ситуация на упоменатия план са всички, които вземат участие в събиране, основаване или предаване на история, професионална или не. Неслучайно всеки, който пази нежелани отзиви за предишното, може да попадне в обсега на нападателите.
Бих споделил добра дефиниция, която ще даде опция в нашия случай да бъдат прегледани и абсурда „ Батак “ от 2007 година и нападките над Мартина Балева , както и издевателството през 2020 година в Република Северна Македония над юриста Денко Малески както от страна на медиите свързани с тогавашното опозиционно ВМРО-ДПМНЕ, по този начин и персонално от тогавашния опозиционен водач и през днешния ден министър председател на страната Християн Мицкоски. Подобни офанзиви поради отзиви за предишното имаше в югозападната ни съседка и против философката Катерина Колозова и историка Драган Зайковски .
Как се гледа на държавни и недържавни офанзиви?
Проектът заслужено счита да регистрира и по какъв начин е допустимо внимателно държавни органи също да предизвикват или утвърждават офанзиви осъществявани от други лица и ориентирани против историци. Те най-често съзнателно не реагират на тях по подобаващ метод. Типичен образец е да се организира диалога плануван за 3 април в Софийския университет и отдаден на 80 годишнината от отбелязването на „ спасението на българските евреи “ през 2023 година Причина за това, несъмнено, бе събитието, че участниците изрично бяха декларирали желанието си да не премълчават и съучастието на българската страна, локални управляващи, армия и полиция в депортирането на 11 343 евреи от Вардарска Македония, Беломорието и Пирот и предаването им на нацистите.
Случилото се прекомерно добре отразява съобразителността и чувствителността на холандския историк към сходни произшествия по целия свят. Тук несъмнено страната и службите могат умерено да употребяват крайни националисти и малодушни ректори за задачите си.
Кога историкът е историк?
По предписание планът не има намерение да включва историци, които са в качеството си на други функции – политици, публицисти, цивилен деятели и така нататък И въпреки всичко, както акцентира в предварителните си планове Антун де Бейц, би трябвало да се регистрира по какъв начин и самите историци може да са възприели някои от другите им функции след прозрения, добити в следствие от проучването на историята.
Освен това офанзивите против историци, изпълняващи други функции, към момента могат да имат индиректен резултат и да са пагубни за тяхната професионална работа. Споменатата дефиниция включва и осуетяването на 16 май 2022 година от група на Вътрешна македонска революционна организация предвождана от Ангел Джамбазки на планувана среща-разговор във Военния клуб в столицата с някогашния македонски министър председател и член на Клуба за българо-македонско другарство Любчо Георгиевски .
Най-известните съответни случаи
Очевидно, че обект на бъдещия справочник могат да станат едни от най-известните случаи на гонене на историци. В предишното на Съюз на съветските социалистически републики има изобилие от сходни типичен образци, измежду които се откроява разправата на комунистическите управляващи сред 1956 и 1959 година с водещото историческо списание „ Въпроси на историята “ .
Няма по какъв начин да бъде подминат и случая с турския публицист, арменецът Хрант Динк . Многократно заплашван, най-после той бе погубен на 19 януари 2007 година от 17-годишен турски националист, поради неведнъж декларирания си апел да се признае арменския геноцид от 1915 година През 2010 година Европейския съд по правата на индивида изрично реши, че турската страна, със своята полиция и жандармерия, е нарушила правото на живот на Хрант Динк, като не е предотвратила убийството макар предизвестията и съответните данни, с които е разполагала.
През 2015 година съветският министър на културата Владимир Медински, ръководител на финансираното от страната Руско общество за военна история, заплаши чиновници на Държавния списък на Русия . Причината са оповестените от тях документи, с които развенчават като имитация мита за починалите 28 панфиловци по време на Втората международна война при отбраната на Москва. Тогава Медински застъпва възгледа, че „ Руският държавен списък не би трябвало да дава лична оценка на архивните документи “, която да е друга от формалната позиция на страната.
Какви български епизоди могат да влязат в световната енциклопедия?
Ако приказваме комунистическия интервал, то несъмнено в бъдещия справочник не могат да не се упоменат унищожените книги на историка Николай Генчев от края на 60-те и началото на 70-те години. Няма по какъв начин да се мине и без на практика смълчаването на историци като Вера Мутафчиева за сметка на обвързаните с така наречен „ Възродителен развой “.
Невъзможно е да не се проследят другите акции против български историци за опазване в учебниците по история на термина „ турско иго “, белязали изключително времето на 90-те години на предишния век. След това неизбежно би трябвало да се премине към офанзивата против плана „ Батак “ през 2007 година, в която участваха и държавни институции. Не могат да бъдат подминати и сериозни бележки отправени от президента Георги Първанов към „ новите тълкования “ на „ Българското Възраждане “.
Няма по какъв начин да се пропусне и свалянето персонално от ректора на Софийския университет Иван Илчев на сборника от два тома с истински архивни документи на Румен Аврамов и Надя Данова отдадени на депортация на евреите от март 1943 година от така наречен „ нови земи “. Тук неизбежно ще попаднат и опитите в последно време да се изкара фалшификат съглашението „ Белев-Данекер “ от февруари 1943 година
Силен претендент за включване в наръчника на издателство „ Палгрейв “ може да бъде и неотдавнашната тирада на настоящия президент Румен Радев против тези, които.
Въобще в последните офанзиви над историците и реализирането на политика наизуст и история прави усещане включването даже на управленията на Българска академия на науките и Софийския университет, както и на обособени представители на българската страна от Смесената комисия с Република Северна Македония.
*Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ