Историкът Иван Илчев и писателят Иван Гранитски са вече акдемици
Историкът Иван Илчев и писателят Иван Гранитски са измежду новоизбраните членове на Българската академия на науките. Те към този момент са учени, оповестиха от институцията, която организира избори тази седмица.
Иван Илчев и юристът Иван Русчев са двамата нови учени в област Хуманитарни и публични науки. Русчев е първият учен измежду експертите по право от доста години насам.
В своята кариера на академик и учител Иван Илчев демонстрира забележителна поредност и образцова целеустременост в научноизследователските търсения. Научната и научно-приложната активност на Иван Илчев е съсредоточена в историята на България, Балканите и Европа от Берлинския конгрес до края на Втората международна война, показват новия си сътрудник от Българска академия на науките. В своите проучвания Илчев търси и намира подтекста – на балканската история в европейски и световен подтекст, а на българското минало в районния подтекст на Балканите.
Най-важните посоки в научните и научно-приложните приноси на Иван Русчев обгръщат фундаментални проблеми на българското частно право – неговата трансформация и кодификация, неотложната потребност от приемане на български цивилен кодекс. В центъра на научните ползи на Русчев постоянно са били и типичен институти на облигационното право –престацията – център, през който се преглеждат всички типове облигационни връзки. Особено настоящи през последните няколко години са изявленията по въпросите на измението на Конституцията, на Истанбулска спогодба, на допустимостта за смяна пола и други
Иван Гранитски е единственият нов учен в област Изкуства и изкуствознание. Писател, създател е на над 50 книги (поезия, рецензия, журналистика, детска литература, есеистика и пр.). За последните 3 години единствено е издал две значими фундаментални книги – „ Енергията на българския дух “ за български писатели от Възраждането до съвременността ни, в която се демонстрира голямото многообразие на самостоятелни креативен почерци на подбраните създатели от век и половина, запазили народностния си дух и религия, и „ Душата на облика “ за български художници и статуи, творили от 20-те години на предишния век и началото на нашия, показват го от Българска академия на науките. Гранитски е бил общоприет шеф на Българската национална телевизия и шеф на стратегия „ Христо Ботев “ в Българското национално радио, основен редактор на вестници и списания. Основател на едно от влиятелните български издателства – „ Захари Стоянов “ (1997) и на поредицата „ Дълг и чест “.
В биологическите науки за учен е определена Илза Пъжева. Нейните съществени и научни достижения са в региона на биоинформатиката и QSAR моделирането. Тя основава международно известна школа за in silico проучване на взаимоотношението на протеини асоциирани с разнообразни заболявания при индивида с техните лиганди. Работи в Института по биофизика и биомедицинско инженерство – Българска академия на науките.
В аграрните и лесовъдните науки новите учени са двама. Христо Найденски е академик с принос в установяването на фактори и механизми на бактериална вирулентност при домашни животни; създаването на способи за диагностика на инфекциозни болести с бактериален генезис при животните; основаване на нови подходи за превъзмогване на антимикробна устойчивост. Работи в Института по микробиология на Българска академия на науките, чийто шеф е бил от 2012 до 2020 година
Иван Илиев има принос в установяването на екологичните, обществените и икономическите функционалности на горите в България; анализиране на антропогенни горски екосистеми от ландшафта на страната; създаване на способи за реювенилизация на възрастни човеци от икономически скъпи генотипове на горско-дървесни типове. Работи в Лесотехническия университет – София, където е бил ректор (2016 – 2024 г.).
Вчера бяха определени петима нови учени и в останалите научни области. В математическите науки новият учен е Стефан Иванов. Неговите научни ползи са в региона на геометрията и математическата физика. Той е интернационално приет и одобрен експерт в Римановата и сложна диференциална геометрия, струнните теории, кватернионната геометрия и други, като едни от най-силните му резултати са в струнните теории и геометрия. Работи във Факултет по математика и информатика на СУ и в Институт по математика и информатика на Българска академия на науките. Избран е за член-кореспондент през 2014 година
В химическите науки новоизбраните учени са двама. Вася Банкова е знаменит академик в региона на химията на биологичноактивните естествени съединения. Особено значимите достижения на чл.-кор. Банкова са в проучването на прополиса – пчелен артикул с необятно приложение в обичайна медицина и с все по-нарастващо значение като суровина за търговски артикули у нас и в целия свят. Нейните проучвания съставляват значителен стадий в развиването на актуалните показа за градежа, свойствата и приложението на прополиса.
Тони Спасов работи в региона на физикохимичното материалознание: синтез на метастабилни и нанокристални материали; фазови превръщания в железни сплави и соли; кинетика на зародишообразуване и на бистър напредък в железни стъкла; термични, магнитни и химични свойства на метастабилни материали; наноструктурирани материали за предпазване на водород и синтез и характеризиране на нанопорьозни материали с разнородни приложения. Редица от неговите писания са изиграли основна роля в развиването на материалознанието.
В направление Физически науки Събранието на учените избра за учен Александър Драйшу. Световноизвестен академик в региона на фотониката (нелинейна оптика и оптика на свръхкъсите фемтосекундни импулси), холография, интерферометрия и взаимоотношение на кохерентна светлина с вещество. Участва в създаването на нова технология за генериране на кохерентно рентгеново излъчване. Работи във Физическия факултет на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “.
В направление Инженерни науки беше определен за учен Петко Петков. Основните му научни приноси са в областите: доктрина на автоматизираното ръководство – създаден е нов клас способи за синтез при заложени полюси и синтез на наблюдаващи на положението на линейни системи за управление; числени способи за компютърно планиране на системи за ръководство – препоръчан е нов способ за пертурбационен разбор на задания в доктрина на управлението; цифрова реализация на комплицирани закони за ръководство – създадена е методология за синтез и вграждане на комплицирани закони за ръководство от висок ред в микроконтролери и цифрови сигнални процесори, употребявани за ръководство в действително време.
Иван Илчев и юристът Иван Русчев са двамата нови учени в област Хуманитарни и публични науки. Русчев е първият учен измежду експертите по право от доста години насам.
В своята кариера на академик и учител Иван Илчев демонстрира забележителна поредност и образцова целеустременост в научноизследователските търсения. Научната и научно-приложната активност на Иван Илчев е съсредоточена в историята на България, Балканите и Европа от Берлинския конгрес до края на Втората международна война, показват новия си сътрудник от Българска академия на науките. В своите проучвания Илчев търси и намира подтекста – на балканската история в европейски и световен подтекст, а на българското минало в районния подтекст на Балканите.
Най-важните посоки в научните и научно-приложните приноси на Иван Русчев обгръщат фундаментални проблеми на българското частно право – неговата трансформация и кодификация, неотложната потребност от приемане на български цивилен кодекс. В центъра на научните ползи на Русчев постоянно са били и типичен институти на облигационното право –престацията – център, през който се преглеждат всички типове облигационни връзки. Особено настоящи през последните няколко години са изявленията по въпросите на измението на Конституцията, на Истанбулска спогодба, на допустимостта за смяна пола и други
Иван Гранитски е единственият нов учен в област Изкуства и изкуствознание. Писател, създател е на над 50 книги (поезия, рецензия, журналистика, детска литература, есеистика и пр.). За последните 3 години единствено е издал две значими фундаментални книги – „ Енергията на българския дух “ за български писатели от Възраждането до съвременността ни, в която се демонстрира голямото многообразие на самостоятелни креативен почерци на подбраните създатели от век и половина, запазили народностния си дух и религия, и „ Душата на облика “ за български художници и статуи, творили от 20-те години на предишния век и началото на нашия, показват го от Българска академия на науките. Гранитски е бил общоприет шеф на Българската национална телевизия и шеф на стратегия „ Христо Ботев “ в Българското национално радио, основен редактор на вестници и списания. Основател на едно от влиятелните български издателства – „ Захари Стоянов “ (1997) и на поредицата „ Дълг и чест “.
В биологическите науки за учен е определена Илза Пъжева. Нейните съществени и научни достижения са в региона на биоинформатиката и QSAR моделирането. Тя основава международно известна школа за in silico проучване на взаимоотношението на протеини асоциирани с разнообразни заболявания при индивида с техните лиганди. Работи в Института по биофизика и биомедицинско инженерство – Българска академия на науките.
В аграрните и лесовъдните науки новите учени са двама. Христо Найденски е академик с принос в установяването на фактори и механизми на бактериална вирулентност при домашни животни; създаването на способи за диагностика на инфекциозни болести с бактериален генезис при животните; основаване на нови подходи за превъзмогване на антимикробна устойчивост. Работи в Института по микробиология на Българска академия на науките, чийто шеф е бил от 2012 до 2020 година
Иван Илиев има принос в установяването на екологичните, обществените и икономическите функционалности на горите в България; анализиране на антропогенни горски екосистеми от ландшафта на страната; създаване на способи за реювенилизация на възрастни човеци от икономически скъпи генотипове на горско-дървесни типове. Работи в Лесотехническия университет – София, където е бил ректор (2016 – 2024 г.).
Вчера бяха определени петима нови учени и в останалите научни области. В математическите науки новият учен е Стефан Иванов. Неговите научни ползи са в региона на геометрията и математическата физика. Той е интернационално приет и одобрен експерт в Римановата и сложна диференциална геометрия, струнните теории, кватернионната геометрия и други, като едни от най-силните му резултати са в струнните теории и геометрия. Работи във Факултет по математика и информатика на СУ и в Институт по математика и информатика на Българска академия на науките. Избран е за член-кореспондент през 2014 година
В химическите науки новоизбраните учени са двама. Вася Банкова е знаменит академик в региона на химията на биологичноактивните естествени съединения. Особено значимите достижения на чл.-кор. Банкова са в проучването на прополиса – пчелен артикул с необятно приложение в обичайна медицина и с все по-нарастващо значение като суровина за търговски артикули у нас и в целия свят. Нейните проучвания съставляват значителен стадий в развиването на актуалните показа за градежа, свойствата и приложението на прополиса.
Тони Спасов работи в региона на физикохимичното материалознание: синтез на метастабилни и нанокристални материали; фазови превръщания в железни сплави и соли; кинетика на зародишообразуване и на бистър напредък в железни стъкла; термични, магнитни и химични свойства на метастабилни материали; наноструктурирани материали за предпазване на водород и синтез и характеризиране на нанопорьозни материали с разнородни приложения. Редица от неговите писания са изиграли основна роля в развиването на материалознанието.
В направление Физически науки Събранието на учените избра за учен Александър Драйшу. Световноизвестен академик в региона на фотониката (нелинейна оптика и оптика на свръхкъсите фемтосекундни импулси), холография, интерферометрия и взаимоотношение на кохерентна светлина с вещество. Участва в създаването на нова технология за генериране на кохерентно рентгеново излъчване. Работи във Физическия факултет на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “.
В направление Инженерни науки беше определен за учен Петко Петков. Основните му научни приноси са в областите: доктрина на автоматизираното ръководство – създаден е нов клас способи за синтез при заложени полюси и синтез на наблюдаващи на положението на линейни системи за управление; числени способи за компютърно планиране на системи за ръководство – препоръчан е нов способ за пертурбационен разбор на задания в доктрина на управлението; цифрова реализация на комплицирани закони за ръководство – създадена е методология за синтез и вграждане на комплицирани закони за ръководство от висок ред в микроконтролери и цифрови сигнални процесори, употребявани за ръководство в действително време.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ