Историческо време! Как живеем в епохата на COVID-19? бе темата

" Историческо време! Как живеем в епохата на COVID-19? " бе тематиката на социологическо изследване, което имаше за цел да ревизира житието и битието на българите по време на пандемията.

Изследването бе инициирано от екип, с началник социологът Георги Георгиев и механически уредник Димитър Русев.  Идеята бе да се съберат данни, с цел да може обществото да се запознае с " българския жител по време на изключително състояние и изолираност “, чийто профил в най-общи линии може да бъде закрепен количествено на основата на отговорите, на въпросите, включени в анкетата. Ето какво още оповестяват създателите на изследването:

Реализацията на социологическото проучване бе посредством онлайн платформа. Проучването бе изцяло анонимно и се финансира със лични средства. Всеки можеше да взе участие в изследването, като отговори на въпросите, които са качени в онлайн платформата на адрес: https://glasuvai.bg/

В края на изключителното състояние ви представяме " автопортрета “ на българина в изолираност.

Той беше щрихиран от самите респонденти, които се отзоваха на поканата да вземат участие в начинание – проучване в изискванията на рестриктивните мерки, наложена ни от събитията, законотворците и държавните решения.

Може би, мнозина от читателите ще кажат, че сме закъснели и към този момент не ги интересува това. Ние обаче не изповядваме концепцията за слагане на тъждество сред специалността на социолога и новинаря, заради което, макар сходно отзиви, въпреки всичко ще ви представим нашите данни и разсъжденията ни по тях. Дано са ви потребни, когато си вършиме равносметка за претърпяното.

Как достигнахме до всичко това, което нарекохме: " автопортрета “ на българина в изолираност?

Просто се отказахме от общоприетия извадков метод и по тази причина авансово заявяваме, че не претендираме в границите на академичната доктрина за представителност на социологическото проучване. Нашата концепция е, че би могло да бъде проучено публичното мнение, разчитайки на действителният респондент и на неговите действителни отговори, отвън признатите стандарти за представителност, статистически отклонения или неточности плюс- минус 3 %-та и прочие

За задачата се обърнахме към само свободния терен за проучване - пространството на интернет, където можеше да достигнем до действителните ни респонденти в другояче " затвореното “ ни общество.

Изпратихме покана в обществените мрежи, посредством нашите анкетьори, а може би по-точно казано инфлуенсъри, разчитайки хората да се отзоват.

Изчакахме две седмици (между 13 и 30  април 2020 г.) да отворят нашия уебсайт и да маркират определените от тях отговори във въпросника ни.

И, въпреки да се фиксираше полово-възрастовата принадлежност на отговарящите, ние не си позволихме да ги претегляме съгласно някаква статистическа матрица, защото за нашата изследвана генерална цялост от към няколко десетки хиляди участника в групите, към които се обърнахме в обществените мрежи, просто няма такава статистика на която бихме могли да се опрем.

В резултат достигнахме до следните констатации и разсъждения по тях.

Отзовалите се са единствено 0,55 % от общността към която се обърнахме.

На пръв взор това евентуално не значи нищо, само че в случай че ви споделим, че в далечната 1992 година при провеждането на една пощенска анкета, при което, с цел да ни отговорят нашите респонденти, трябваше да попълнят анкетна карта, да я слагат в приложения от нас по-малък плик, да отидат до някоя пощенска кутия или до пощата и да ни я изпратят, т. е. да си отделят част от своето време. Тогава отзовалите се бяха 55 – 65 %! Вероятно този факт към този момент си коства да се осмисли. Например, какъв брой през днешния ден сме  подготвени да споделим отговорно мнението си, (не става дума за постовете във фейса, с цел да се похвалим какъв брой сме " най-..., по-..., по-..., най...! “, че си купихме нова кола, че сме на някое екзотично място на отмора..., или за безотговорният неизвестен хейт и дръзки словесни демонстрации в мрежата).

От друга страна, още първоначално констатирахме, че 2/3 от далите отговор на нашите въпроси са дами.

Разбира се ние не слагаме отначало въпроса за деленето мъж-жена, добре би било да си помислим за какво се получава по този начин. Без да прибързваме с заключения и етикетиране за мъжете и дамите. Например, че дамите са по-доверчиви, приказливи, до момента в който мъжете... А може би дамите са по-често на компютъра или имат по-големия дял от мрежата и прочие, и прочие просто ще ще отележим, че в доста наши проучвания, както количествени, по този начин и качествени, доста постоянно при по-ангажиращите въпроси мъжете, за разлика от дамите, са по-склонни да не дават отговор!?

Колкото до възрастовото разпределание на нашите респонденти е както следва:

18 – 20 години

9.20%

21 – 30 години

8.80%

31 – 40 години

30%

41 – 50 години

26%

51 – 60 години

8.4%

61 – 70 години

10.8%

над 70 години

2.8%

Без отговор

4%

Видимо е, че главният дял на дейния и зает, т.е. самичък избрал да се включи като респондент, човек е във възраст сред 30 и 50 години – несъмнено най-активния интервал от човешкия живот и наличие в обществото. Следвани са от младите сред 18 и 30 години и тези  сред 50 и 70 години, които са с съвсем равни стойности – 18 и 19 %. Какво прелестно равновесие сред хората на старта и носещите мъдростта в живота. Ето за какво с риск да бъде упрекнати в субективни спекулации ще си позволим да създадем обобщението: това съгласно нас е израз на хармонията сред българите в другите стадии от живота. 

Все отново, дано да се върнем към тематиката ни - да забележим българина в изискванията на днешните тествания.

На първо място – къде се намират българите във времето на физическата и обществена изолираност?

Според резултатите които получихме: 2/3 от изследваните от нас лица споделят, че в тази изключителна обстановка те и фамилиите им са затворени без да имат опция да имат опция да излизат отвън периметъра на дома си, в случай че не се броят балконите и прозорците, т. е. живеят в апартамент или къща/кооперация без двор. Останалите – 32, 7 % - се оказаха щастливци, че освен имат опция да излизат на открито, само че и заради това, че се осмислят интензивно времето си като работят на двора или градината.

На второ място – при тези условия има ли българина най-необходимото като условия и средства за живот?

В това отношение към края на първия месец от изключителното състояние споделянията са натоварени  с сдържан оптимизъм. Все отново, би трябвало да не пропуснем и да не изпитаме тревота и угриженост за ония 5 %, които декларират, че не разполагат най-необходимото и мъчно се оправят материално, както и да се замислим какво би трябвало и може като общество и страна да създадем за облекчаването на ситуацията им.

36 % споделят, че " почти се оправят “. Това типично нашенско " почти “ обаче напълно не е отричане на материалните усложнения, с които се сблъскваме, въпреки да носи и нюх за равновесие и баланс към максимата за " две и двеста.

Впечатлява обаче, че 60 % са твърди в отговора " да “, т. е., че имат всичко най-необходимо като условия и средства, което ни даде учредени да изполваме при оценката ни формулата на " умерения оптимизъм “

Но, какъв брой стабилно е това състояние на нещата?

А, в случай че тово състояние се проточи с месеци, дали би могло да се понесем всичко това по този начин, както видяхме нагоре?

Според респондентите ни, към 44 % споделят, че " се надяват “ да съумеят да си обезпечат най-необходимото като условия и средства. 26 % мислят, че " евентуално ще съумеят, само че не са изцяло сигурни “. Независимо люшкането сред вярата, сигурността и несигурността, въпреки всичко съзираме позитивната настройка. Някаква убеденост в самите себе си. Устойчивост.

Сериозно внимание обаче би трябвало да отделим на обстоятелството, че горепосочените 5 %, нарастват с 6 пъти и към този момент хората в идващите месеци пропадат по посока на материалната мизерия. Ето една доста тежка задача, която с цел да бъда избегната стимулира бързото преустановяване на изключителното състояние, т. е. някак се получи: " свободни сте – спасявайте се “, без да са налице ясни следкризисни ограничения.

Без да се въвличаме в пространството на странните " настоящи “ диспути (по-скоро говорене) на тематика рецесия, въз основата на получените от нас резултати ще си позволим да споделим мнението ни, че властимащите очевидно случиха на народ.

Ше подкрепим тази позиция с третата наша констатация – какво е самочувствието на българина в тези смутни времена?

От едната страна - 11 % декларират, че се радват на непредвидената почивка, съчетана с повече време за дома и околните и още 43 %  - споделят, че са спокойни макар рестриктивните мерки на които са подложени. Или общо 54 %.

На срещуположата страна стоят 28 % - тревожни и още 14 % споделят, че са депресирани. Или общо 42 % преживават изискванията мъчно и са подтиснати.

Само два % показаха по-агресивни страсти и настройки и още толкоз просто си премълчаха отговора на въпроса за самочувствието им. Или общо 4 % клатещи се сред експлоадирането и тихото преглътване.

В последна сметка ние си разрешаваме да обобщим, че е налице една въпреки и не напълно безоблачно успокоение, само че въпреки всичко успокоение, което някои евентуално биха вкарали в щампата за " търпеливостта на българина “. Нашата теза е: душевна резистентност и положителна настройка при търсене на излаз от ситуацията, в което сме.

В допълнение на тази картина бихме допълнили получените данни, основавайки се на един значим знак на психологичното ни положение - сънят.

В това отношение 50 %  са безапелационни - не са си изгубили съня и спят " непробудно “. 38 % споделят, че спят, с мигове на пробуждания. Едва 9 % споделят, че не мога да спят от напрежение, а останалите 3% не зачетаха сериозността на въпроса ни и пропуснаха да отговорят.

Каква чудесна и безапелационна поддръжка на нагоре декларираната от нас теза.

Здрави ли сме?

Най-важният въпрос от нашето проучване е въпросът за здравословното положение на българите в по този начин оповестената пандемична конюнктура.

За да бъдем по-сигурни при ориентацията ни по този въпрос за здравословното положение, потърсихме отговори в три аспекта: 1) в персонален проект, 2) във връзка с членовете на фамилията или дома и 3) във връзка с околните - родственици, другари и познати.

На основата на получените отговори с наслада разгласяваме, че нашите респонденти споделиха, че са здрави, в случай че не се брои един от тях, който на смешка или изцяло съществено разгласи, че е с позитивна проба за Ковид 19 (0.42 %).

Подобно е ситуацията и във връзка с хората от най-близкото и освен това на по-широко обграждане.

Тъй като е общоизвестно, че няма човек, който да е извънредно здрав в клиничен проект, би трябвало да отбележим, че в интервала от първия месец на изключителното състояние краткотрайно са били неразположени здравословно – 3 %, а с хронично заболяване – 12.7 %.  (данните са усреднени за трите равнища на питане). При този чист здравословен небосвод надали има човек, който да се запита – за какво ни тогава ни сложиха в изолираност? Такъв въпрос обаче не сме задавали и може би не би трябвало да спекулираме в тази посока, само че...

Нека погледнем към отговорите на въпроса: Как оценявате ограниченията на държавното управление?

изцяло верни и съответни

13.79%

по-скоро верни и съответни

36.95%

по-скоро пресилени

29.56%

пресилени

14.29%

без отговор

5.42%

За разлика от общоразпространеното говорене за всенародната поддръжка на държавните ограничения, съгласно нашите резултати безапелационната поддръжка е единствено измежду към 14 % от нашите респонденти. Колебаещите се по въпроса за поддръжката са към 37 %, което евентуално се дължи на наложената медийна атмосфера.

На другия полюс ситуацията е съвсем аналогично (разликата от към 4 %). Малко над 14 % от отговарящите правят оценка ограниченията като пресилени, а колебаещите да се причислят към безапелационното отричане на ограниченията са към 30 %.

Този резултат на махалото, клатещо се сред " за “ и " срещу “  с лек превес по посоката на плюса, съгласно нас ясно илюстрира какви са настроенията на българите като реакция на решенията и ограниченията на държавното управление се поддържа и от оценката на респондентите по отношение на просветителните ограничения.

На въпроса " Как оценявате отдалеченото образование на децата? “ получихме следните резултати:

позитивно

14.3 %

по-скоро позитивно

21.4 %

по-скоро скептично

22.9 %

скептично

10.4 %

отрицателно

6.3 %

без мнение

24.3 %

И тук се срещнахме с картина много по-различна от наложилото се всеобщо медийно говорене и демонстрации на данни за утвърждение в поддръжка на отдалеченото обучение.

Не, не, че не би трябвало да оценим по достолепие усилието, квалификацията и триумфът на българския преподавател в устрема му да запази на просветителните обичаи на нашия народ, да запази полезността без която не може да си представим българския дух.

Все отново дали бяха основани всички нужни условия, с цел да може да се върне цялостното доверие към образованието.

Според нашите резултати аплодисментите се равняват на към 36 % от респондентите ни, само че съвсем още толкоз обаче са и скептиците – към 34 %. 24 % резервираха безмълвие. И единствено 6 % дадоха своята отрицателна оценка.

Наред с това и с цел да подкрепим цялостната ангажираност на отговарящите с казуса на децата и тяхното обучение ще споделим, че в рейтинга на дейностите, които най-много вършат в изискванията на изолираност преди всичко стои -  заниманията и по-активното другарство (за учене и игри) с децата. Следват с съвсем равни стойности – домакинстването, гледането на телевизия и общуването в обществените мрежи. На трето място са четенето книги и слушането на музика. И колкото и да е извънредно надалеч по-назад остават електронните игри. И още нещо, отвън класацията оставяме това, че доста от респодинтите показаха че вървят на работа или работят от вкъщи си, чийто дял е над всички изброените нагоре действия и занимания. (бележка: тук не посочваме числа и проценти, гъй като в изискването на нашето запитване бяха възможни до пет отговора, а ние направхме класацията по попълнените първи позиции от вероятните пет, което най-вероятно и е редно да ни упрекне в неучтивост, само че ние имахме за цел таман това, кое респондентите сами показват преди всичко и напълно не целяхме да комулираме резултатите).

В резюме може да кажем следното, в случай че се сложим в ролята на куратор представящ един портрет: българинът в първия месец на наложеното изключително състояние на пандемия беше здрав, по-скоро спокоен, заради което резистентен и осмислящ наложеното през неговите плюсове, а не през минусите, колкото и неуют да му създаваха поставените рамки. В последна сметка той е реалист при своите оценки, без да се оставя на страстите, водещи го до крайности като мотивации и дейностна изява. Останалото е инерция на общественото говорене и бъркане на дебата за зравната, икономическа и обществена рецесия с дебата хайде да оправим стопанската система и страната – законодателство, управнически ограничения и прочие и прочие, през призмата на теоретичната ни компетентност – здравна, икономическа, правна и т. н., без да помислим за битието на индивида в неговото всекидневие и непосредствена среда и метод на живот. Вярно е, че рецесията ни откри доста въпроси, които сме натрупвали през годините на така наречен преход, само че времето през днешния ден е обвързвано с вещо по-важно: да се оправим през днешния ден, с цел да има за българинът и на следващия ден.

Екипът, с началник Георги Георгиев, е осъществил голям брой изследвания. Последното бе през 2019 година, когато на територията на Варна организира първото социологическо изследване, касаещо конфликтността измежду учащите. Тогава емпиричното социологическо изследване бе втория модул в плана " Да надмогнем спора в себе си и с другите ", на Сдружение с нестопанска цел " Културно пространство, взаимно с дирекция " Превенции " към община Варна. То обхвана 350 възпитаници сред 14 и 18 години от варненски междинни учебни заведения. Основната извадка е двустепенна на лотариен принцип по учебни заведения и по паралелки в тях, с еднакъв дял по класове - 8, 9, 10 и 11 клас.