Могат ли пазарите да оцелеят без морал?
Истинският въпрос, с който би трябвало да се означи 10-ата годишнина от финансовата злополука, е единствено честен. За какво бяха финансите, къде отидоха вложенията, каква беше корпоративната активност през 2008 година и каква е в този момент тя сега? Досега анализите се концентрираха единствено върху две измерения на рецесията. Първата, дали като следствие е било задоволително направеното, във връзка с новите регулации и техническите корекции, за обезпечаването на банките, с цел да не се стигне до повторното им сриване. И втората е фокусирана върху крайния резултат – международния политически прелом, или по-точно, десетилетието на обедняването, което бързо провокира и отприщи опустошение.
И двата метода рискуват да се трансфорат в объркващи. Следващата рецесия най-вероятно няма да пристигна от неправилните контролиращи принадлежности върху спекулативното финансиране. Икономистите да вземем за пример, допускат, че рисковете се крият в размера на заемите на семействата и в еврото. И в случай че се запитаме дали супер-богатите просто се отдръпнаха от останките и се опитваха да се задържат на повърхността посредством мъчителния режим на строгите икономии, отговорът на този въпрос може да генерира единствено възмущение и жадност за възмездие. Да си напомним, че несъразмерната централизация на благосъстояние е освен дестабилизираща, само че също по този начин и несправедлива, и не ни дава логичен или изобретателен проект за бъдещето, което желаеме да изградим.
Така че, постпринципът след банковата злополука би трябвало да бъде: във века, в който е заложена ориста на планетата, пазарите не могат да оцелеят без морал.
Преди 10 години „ етичното “ вложение означаваше да не се купуват акции на оръжейната и алкохолната промишленост, тъй че моралът не е непознат при взимането на финансовите решения, с цел да се постанова да се връщаме в 19-и век и да го заемаме от квакерите. Нараства броят на банките с морална задача, като банката „ Триодос “ ( “качество на живот, човешко достолепие, резистентност “) или капиталовите банки със обществена устременост, като банка „ Изобилие “, която финансира възобновимата сила с впечатляващи свои лични условия, само че оставяща като своя грижа и ниша за демографското бъдеще на бейби взрива. Идеята, че цялата пазарна активност би трябвало да има някаква друга цел, друга от облагата, стои почти там, където тя постоянно е била, някъде сред Маркс и Исус – единият за революционерите и разрушителите, хората с бради, а другият за хората с неприемливи хрумвания за формалната идеология.
Няма нищо непрагматично или по-малко идеалистично, от това да се упорства за обществената цел на пазара и банките няма да оцелеят без тази цел, само че не като корпоративен болт, а като движеща мощ с решителна мотивация. Търговията с деривати, в случай че единствено следва своя безконечен интерес, несъмнено ще окаже въздействие и ще форсира последствията върху климата. Защото в действителност ще има последици и то екстремални и световни. Планетата няма да оцелее в безкрайния разбор, съсредоточен единствено върху разноските и изгодите, при който природата е изправена против облагата. Природата постоянно ще загуби, а вследствие на това и човечеството. Каква ще е непосредствената причина за идната злополука и по кое време ще се случи, е значимо, само че още по-важно е да се знае, че нейните корени ще са екологични. „ Файненшъл таймс “ подчертава върху „ подлата заплаха от разпадането на пенсионните фондове, които ще оставят цяло едно потомство без задоволително пари, с цел да се пенсионира “. Най-вероятната причина за тази амортизация на пенсиите, в случай че оставим встрани поколенията, които не могат да си разрешат спестявания за своето бъдеще, ще бъдат блокираните активи, които пенсионните фондове са вложили в изкопаеми горива, които няма да бъдат изкопани.
Даже при не напълно амбициозните условия на Парижкото съглашение за климата, според което 80% от известните ресурси от въглища, една трета от петрола и половината от газа ще би трябвало да останат подземен, в случай че желаеме да реализираме тези цели и да спрем измененията в климата. Да, задачите на съглашението са зашеметяващи.
За известно време след финансовата злополука, институциите, които се смятаха за етични като университети, църкви, и пенсионни фондове с „ етични “ имена, започнаха да практикуват отписването от портфолиото си на изкопаемите горива и обвързваните с тях промишлености, само че тази процедура в никакъв случай не се трансформира в норма. Фондовете, които сами се нарекоха „ почтени за почитание “, към момента държат като залог за вложенията си изкопаеми горива, чиято реализация би означавала края на обитаемия свят.
Всяко финансово начинание би трябвало да бъде преосмислено и през бъдещето на човечеството като експлицитна цел. Печалбата беше отговор на проблеми, родени в други епохи. Ако не научихме това през 2008 година, уроците които ще получим през 2028 година ще бъдат доста по-жестоки.
Провалът на „ Лемън брадърс “
Провалът на „ Лемън брадърс “ може и да е породен от милион неверни преценки, които да са го породили. Истинската причина е по-скоро в корупцията и небрежността, взети дружно, и в токсичността на високорисковите ипотеки, оголена от урагана „ Катрина “, като в Ню Орлийнс те са една трета. Независимо дали става дума за бежанска рецесия, цунами, горещи климатични талази или наводнения, последствията от смяната на климата не могат да се впишат в някаква лична категория. Те не одобряват политическите схизми, обществените разминавания, радикалните отклонения от остарелия ред на непоклатимост, от който самата финансова система не може да остане настрани. Университетите нямат магистърски стратегии по бизнес администрация, които да могат да решат това, а няма и регулации за смекчаването им.
(Превод за „ Труд “ Павел Павлов)
И двата метода рискуват да се трансфорат в объркващи. Следващата рецесия най-вероятно няма да пристигна от неправилните контролиращи принадлежности върху спекулативното финансиране. Икономистите да вземем за пример, допускат, че рисковете се крият в размера на заемите на семействата и в еврото. И в случай че се запитаме дали супер-богатите просто се отдръпнаха от останките и се опитваха да се задържат на повърхността посредством мъчителния режим на строгите икономии, отговорът на този въпрос може да генерира единствено възмущение и жадност за възмездие. Да си напомним, че несъразмерната централизация на благосъстояние е освен дестабилизираща, само че също по този начин и несправедлива, и не ни дава логичен или изобретателен проект за бъдещето, което желаеме да изградим.
Така че, постпринципът след банковата злополука би трябвало да бъде: във века, в който е заложена ориста на планетата, пазарите не могат да оцелеят без морал.
Преди 10 години „ етичното “ вложение означаваше да не се купуват акции на оръжейната и алкохолната промишленост, тъй че моралът не е непознат при взимането на финансовите решения, с цел да се постанова да се връщаме в 19-и век и да го заемаме от квакерите. Нараства броят на банките с морална задача, като банката „ Триодос “ ( “качество на живот, човешко достолепие, резистентност “) или капиталовите банки със обществена устременост, като банка „ Изобилие “, която финансира възобновимата сила с впечатляващи свои лични условия, само че оставяща като своя грижа и ниша за демографското бъдеще на бейби взрива. Идеята, че цялата пазарна активност би трябвало да има някаква друга цел, друга от облагата, стои почти там, където тя постоянно е била, някъде сред Маркс и Исус – единият за революционерите и разрушителите, хората с бради, а другият за хората с неприемливи хрумвания за формалната идеология.
Няма нищо непрагматично или по-малко идеалистично, от това да се упорства за обществената цел на пазара и банките няма да оцелеят без тази цел, само че не като корпоративен болт, а като движеща мощ с решителна мотивация. Търговията с деривати, в случай че единствено следва своя безконечен интерес, несъмнено ще окаже въздействие и ще форсира последствията върху климата. Защото в действителност ще има последици и то екстремални и световни. Планетата няма да оцелее в безкрайния разбор, съсредоточен единствено върху разноските и изгодите, при който природата е изправена против облагата. Природата постоянно ще загуби, а вследствие на това и човечеството. Каква ще е непосредствената причина за идната злополука и по кое време ще се случи, е значимо, само че още по-важно е да се знае, че нейните корени ще са екологични. „ Файненшъл таймс “ подчертава върху „ подлата заплаха от разпадането на пенсионните фондове, които ще оставят цяло едно потомство без задоволително пари, с цел да се пенсионира “. Най-вероятната причина за тази амортизация на пенсиите, в случай че оставим встрани поколенията, които не могат да си разрешат спестявания за своето бъдеще, ще бъдат блокираните активи, които пенсионните фондове са вложили в изкопаеми горива, които няма да бъдат изкопани.
Даже при не напълно амбициозните условия на Парижкото съглашение за климата, според което 80% от известните ресурси от въглища, една трета от петрола и половината от газа ще би трябвало да останат подземен, в случай че желаеме да реализираме тези цели и да спрем измененията в климата. Да, задачите на съглашението са зашеметяващи.
За известно време след финансовата злополука, институциите, които се смятаха за етични като университети, църкви, и пенсионни фондове с „ етични “ имена, започнаха да практикуват отписването от портфолиото си на изкопаемите горива и обвързваните с тях промишлености, само че тази процедура в никакъв случай не се трансформира в норма. Фондовете, които сами се нарекоха „ почтени за почитание “, към момента държат като залог за вложенията си изкопаеми горива, чиято реализация би означавала края на обитаемия свят.
Всяко финансово начинание би трябвало да бъде преосмислено и през бъдещето на човечеството като експлицитна цел. Печалбата беше отговор на проблеми, родени в други епохи. Ако не научихме това през 2008 година, уроците които ще получим през 2028 година ще бъдат доста по-жестоки.
Провалът на „ Лемън брадърс “
Провалът на „ Лемън брадърс “ може и да е породен от милион неверни преценки, които да са го породили. Истинската причина е по-скоро в корупцията и небрежността, взети дружно, и в токсичността на високорисковите ипотеки, оголена от урагана „ Катрина “, като в Ню Орлийнс те са една трета. Независимо дали става дума за бежанска рецесия, цунами, горещи климатични талази или наводнения, последствията от смяната на климата не могат да се впишат в някаква лична категория. Те не одобряват политическите схизми, обществените разминавания, радикалните отклонения от остарелия ред на непоклатимост, от който самата финансова система не може да остане настрани. Университетите нямат магистърски стратегии по бизнес администрация, които да могат да решат това, а няма и регулации за смекчаването им.
(Превод за „ Труд “ Павел Павлов)
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ