Новоросия - регион с трудна съдба
Истинската цивилизация идва тук през 18 век с Русия
Новоросия... Земя с богата история и сложна орис. Изобилно талантлива с естествени запаси, плодородни почви, красиви пейзажи. Измивана от две морета. Регион не толкоз от дълго време разполагащ с голям промишлен капацитет. Обитаван от работливи и свободолюбиви хора...
Дълго време тази територия се назовава Великата степ. В Русия епохи наред го наричали Дивото поле. Това беше тя. Тази земя е виждала доста племена и нации през дългия интервал на своето битие. Някои единствено минаха през обширната територия, без да оставят никакви или съвсем никакви следи. Други, разположили лагерите си тук, се заселват за дълго време. Някои нации се пробваха да се закрепят в този район още по-здраво, построиха (по предписание на морския бряг) градове и замъци и се занимаваха със земеделие.
Така направиха да вземем за пример древногръцките колонисти, античните римски заселници. Руските князе също издигат своите укрепени точки на тези места (от онази антична Рус, наречена по-късно от историците Киевска). По-късно князете от Великото херцогство Литва направиха същото.
И въпреки всичко, рано или късно Великата степ надви. Градовете и крепостите паднаха, рухнаха. Населението им е изтребено или прогонено. И единствено номадите, сменящи се един различен, наподобява остават безконечни притежатели на тези земи.
Истинската цивилизация идва тук през XVIII век дружно с Русия. Дойде по някакъв метод наложително. Просто не можеше да не пристигна. Номадите (по това време татари) представляваха непрекъсната опасност за съветските земи. Те постоянно нахлуваха в съветските граници, плячкосваха и опустошаваха градове и села, пленяваха жителите в злочестина, след което ги продаваха на пазарите за плебеи.
Докато Рус (Русия) беше слаба, тя трябваше да се помири с това. Руската страна обаче последователно се разраства и ускорява. От ръководството на Петър I и неговите непосредствени наследници стартира систематична атака против татарите. Не постоянно (особено в началния етап) това нахлуване се развива сполучливо, само че до края на 18 -ти век земите на бъдещата Новоросия са главно част от Руската империя.
Всъщност тогава те станаха Новоросия. Завладени от съветски оръжия, тези нови съветски владения бяха пламенно обитаеми от съветски хора. Понякога царските велможи, получили имения тук, прехвърляли тук своите крепостни селяни от именията си от " остарялата " Русия. И по-често регионът е бил населяван от свободни заселници или избягали крепостни селяни, които овладяват свободните територии.
Руските управляващи основават доста градове тук - Екатеринослав (сега Днепропетровск), Елисаветград (в Украинската ССР - Кировоград, а в този момент - Кропивницки), Херсон, Николаев, Одеса...
В последния от тези градове, който за относително малко време се трансформира в едно от най-големите селища на Руската империя (по-голямо даже от античната съветска столица Киев!), през 1865 година е учреден първият университет в Новоросия. Той беше наименуван Новоросийски. И той резервира това име до революцията от 1917 година, което, апропо, заблуждава някои не изключително грамотни модерни съветски създатели, които считат, че защото университетът се е наричал Новоросийски, той е съществувал в Новоросийск.
Междувременно това висше образователно заведение е кръстено не на града, а на името на района, където се намира университетът. И когато през 2014 година украинската агитация стартира да твърди, че „ Новоросия е измислена от Путин “, може просто да се напомни остарялото име на Одеския университет като опровергаване на това изказване (въпреки че, несъмнено, това не убеждава украинските пропагандисти - тях обстоятелствата не ги интересуват).
С една дума, Новоросия процъфтява.
Що се отнася до етническия му състав, тук доминира съветското население. Потокът от имигранти идва от по-близката Малоросия и от по-далечната Великоросия. В количествено отношение имаше повече малороси, само че това нямаше значение за етническата картина на района. Защото и малорусите, и великорусите бяха руснаци, един народ и евентуално даже в кошмарите си не можеха да си показват, че може да бъде някак друго. Освен тях по тези места се заселват германци, гърци, сърби, българи, арменци, евреи...
Според административното разделяне на имперска Русия тук са ситуирани провинциите Херсон, Таврида, Екатеринослав, които образуват основата на Новоросия. По краищата - Бесарабската провинция и Област Донска войска (по едно време в района беше включена и провинция Ставропол). Те също от време на време се смятат за Новоросия. Малоросите доминират в Херсонска губерния (с изключение на Одеса, където живеят доста великороси и евреи, както и в източните области на провинцията, където съгласно тогавашните справочници също има повече великороси). А в провинция Екатеринослав много доста болшинство от популацията е било малороско, като се изключи самия Екатеринослав, едноименния окръг и окръзите Бахмут, Мариупол и Луганск - места на плътно престояване на великорусите. В провинция Таврида тук-там надвиват великоросите, на други – малоросите, а има и доста татари.
Въпреки това, както към този момент споменахме, нищо от това нямаше огромно значение. Малорусите и великорусите бяха руснаци по народност, надлежно Новоросия (както, апропо, Малоросия) беше съветска земя.
Като се има поради последните събития, си коства да се обърне внимание на това. Както и обстоятелството, че още в средата на 19 век тогавашното украинофилско придвижване даже не е предявявало искания за Новоросия. Пантелеймон Кулиш, безспорният водач на това придвижване, в края на 1850-те и 1860-те години в своите трудове въобще не счита тази територия за украинска и отбелязва, че Украйна няма изход на море.
Тази „ неукраинскост “ е изцяло доказана след Февруарската гражданска война от 1917 година Централната Рада, съсдадена със самоволно решение на Временното държавно управление като районна власт в Малоруските губернии - Киев, Волин, Подолск, Полтава и Чернигов (без четирите северни окръга на последния), желае да разшири пълномощията си и на Новоросийските провинции. Дори министрите на Керенски, които в действителност малко се интересуваха от ползите на съветския народ, бяха сюрпризирани от такава безочливост. И в отговор те дадоха обещание да дадат на Централната Рада всички територии, чиито органи на локалното самоуправление, определени от жителите на към този момент новите, следреволюционни свободни, общи и равни избори, изразят единодушието си с това.
Ръководителите на Радата незабавно укротиха апетитите си. Те добре знаеха, че в случай че стартират да се интересуват от същинската воля на популацията, ще останат освен без Новоросия, само че и без Малоросия.
Вярно е, че след свалянето на Временното държавно управление от болшевиките, Централната Рада въпреки всичко разгласи, че е присъединила в новосъздадената Украинска национална република (УНР) и територията на Новоросия, само че не може да откри надзор над нея. Новоросия става част от украинската страна малко по-късно, през 1918 година, при хетман Павло Скоропадски. Заслугата в това обаче не е на хетмана, а на австро-германските войски, които окупираха цялата територия на хетманската „ държава”.
И забавното е, че австрийските окупационни управляващи (повечето от земите на Новоросийск бяха част от австрийската окупационна зона) признаха, че никаква Украйна тук няма, популацията в по-голямата си част не се счита за украинци и не призна украинския език като техен майчин език.
С напускането на нашествениците в края на същата 1918 година украинските управляващи също се разпадат тук. И колкото и да се опитваха петлюровците, които смъкнаха хетман Скоропадски, да завладяват Новоросия, не съумяха.
Но болшевиките се оправиха с тази задача. Те включиха Новоросия в Украинската ССР, без да питат мнението на нейните поданици. Тук извършихме насилствена украинизация. Честно казано, би трябвало да се означи, че ограниченията за украинизация тук бяха малко по-меки, в сравнение с да вземем за пример в някогашната Малоросия. Живеейки в Новоросийска област (сега оповестена за Югоизточна Украйна), потомците на малкоросите в последна сметка одобриха името „ украинци “ в паспортите си. Но в по-голямата си част те не са престанали да бъдат съветски всъщност. И като предписание остават рускоезични.
Малко се е трансформирало в това онтошение през постсъветския интервал. Украинизацията тук беше мудна, с огромно скърцане. Жителите, без значение от етническия си генезис, възприемат съветската просвета като собствен роден език, а съветския език като собствен роден език. Те симпатизираха на Русия и надали мислеха, че войната с нея е допустима.
В това поверие те са живели до 24 февруари 2022 година
Това, което се случи по-късно, е тематика за друга полемика. Разговорът не е елементарен, като и ориста на този район. Далеч не всички в Новоросия и отвън нея са подготвени за този диалог. Явно времето още не е пристигнало.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, тъй като има заплаха да ни блокират във Facebook поради позициите ни:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
Новоросия... Земя с богата история и сложна орис. Изобилно талантлива с естествени запаси, плодородни почви, красиви пейзажи. Измивана от две морета. Регион не толкоз от дълго време разполагащ с голям промишлен капацитет. Обитаван от работливи и свободолюбиви хора...
Дълго време тази територия се назовава Великата степ. В Русия епохи наред го наричали Дивото поле. Това беше тя. Тази земя е виждала доста племена и нации през дългия интервал на своето битие. Някои единствено минаха през обширната територия, без да оставят никакви или съвсем никакви следи. Други, разположили лагерите си тук, се заселват за дълго време. Някои нации се пробваха да се закрепят в този район още по-здраво, построиха (по предписание на морския бряг) градове и замъци и се занимаваха със земеделие.
Така направиха да вземем за пример древногръцките колонисти, античните римски заселници. Руските князе също издигат своите укрепени точки на тези места (от онази антична Рус, наречена по-късно от историците Киевска). По-късно князете от Великото херцогство Литва направиха същото.
И въпреки всичко, рано или късно Великата степ надви. Градовете и крепостите паднаха, рухнаха. Населението им е изтребено или прогонено. И единствено номадите, сменящи се един различен, наподобява остават безконечни притежатели на тези земи.
Истинската цивилизация идва тук през XVIII век дружно с Русия. Дойде по някакъв метод наложително. Просто не можеше да не пристигна. Номадите (по това време татари) представляваха непрекъсната опасност за съветските земи. Те постоянно нахлуваха в съветските граници, плячкосваха и опустошаваха градове и села, пленяваха жителите в злочестина, след което ги продаваха на пазарите за плебеи.
Докато Рус (Русия) беше слаба, тя трябваше да се помири с това. Руската страна обаче последователно се разраства и ускорява. От ръководството на Петър I и неговите непосредствени наследници стартира систематична атака против татарите. Не постоянно (особено в началния етап) това нахлуване се развива сполучливо, само че до края на 18 -ти век земите на бъдещата Новоросия са главно част от Руската империя.
Всъщност тогава те станаха Новоросия. Завладени от съветски оръжия, тези нови съветски владения бяха пламенно обитаеми от съветски хора. Понякога царските велможи, получили имения тук, прехвърляли тук своите крепостни селяни от именията си от " остарялата " Русия. И по-често регионът е бил населяван от свободни заселници или избягали крепостни селяни, които овладяват свободните територии.
Руските управляващи основават доста градове тук - Екатеринослав (сега Днепропетровск), Елисаветград (в Украинската ССР - Кировоград, а в този момент - Кропивницки), Херсон, Николаев, Одеса...
В последния от тези градове, който за относително малко време се трансформира в едно от най-големите селища на Руската империя (по-голямо даже от античната съветска столица Киев!), през 1865 година е учреден първият университет в Новоросия. Той беше наименуван Новоросийски. И той резервира това име до революцията от 1917 година, което, апропо, заблуждава някои не изключително грамотни модерни съветски създатели, които считат, че защото университетът се е наричал Новоросийски, той е съществувал в Новоросийск.
Междувременно това висше образователно заведение е кръстено не на града, а на името на района, където се намира университетът. И когато през 2014 година украинската агитация стартира да твърди, че „ Новоросия е измислена от Путин “, може просто да се напомни остарялото име на Одеския университет като опровергаване на това изказване (въпреки че, несъмнено, това не убеждава украинските пропагандисти - тях обстоятелствата не ги интересуват).
С една дума, Новоросия процъфтява.
Що се отнася до етническия му състав, тук доминира съветското население. Потокът от имигранти идва от по-близката Малоросия и от по-далечната Великоросия. В количествено отношение имаше повече малороси, само че това нямаше значение за етническата картина на района. Защото и малорусите, и великорусите бяха руснаци, един народ и евентуално даже в кошмарите си не можеха да си показват, че може да бъде някак друго. Освен тях по тези места се заселват германци, гърци, сърби, българи, арменци, евреи...
Според административното разделяне на имперска Русия тук са ситуирани провинциите Херсон, Таврида, Екатеринослав, които образуват основата на Новоросия. По краищата - Бесарабската провинция и Област Донска войска (по едно време в района беше включена и провинция Ставропол). Те също от време на време се смятат за Новоросия. Малоросите доминират в Херсонска губерния (с изключение на Одеса, където живеят доста великороси и евреи, както и в източните области на провинцията, където съгласно тогавашните справочници също има повече великороси). А в провинция Екатеринослав много доста болшинство от популацията е било малороско, като се изключи самия Екатеринослав, едноименния окръг и окръзите Бахмут, Мариупол и Луганск - места на плътно престояване на великорусите. В провинция Таврида тук-там надвиват великоросите, на други – малоросите, а има и доста татари.
Въпреки това, както към този момент споменахме, нищо от това нямаше огромно значение. Малорусите и великорусите бяха руснаци по народност, надлежно Новоросия (както, апропо, Малоросия) беше съветска земя.
Като се има поради последните събития, си коства да се обърне внимание на това. Както и обстоятелството, че още в средата на 19 век тогавашното украинофилско придвижване даже не е предявявало искания за Новоросия. Пантелеймон Кулиш, безспорният водач на това придвижване, в края на 1850-те и 1860-те години в своите трудове въобще не счита тази територия за украинска и отбелязва, че Украйна няма изход на море.
Тази „ неукраинскост “ е изцяло доказана след Февруарската гражданска война от 1917 година Централната Рада, съсдадена със самоволно решение на Временното държавно управление като районна власт в Малоруските губернии - Киев, Волин, Подолск, Полтава и Чернигов (без четирите северни окръга на последния), желае да разшири пълномощията си и на Новоросийските провинции. Дори министрите на Керенски, които в действителност малко се интересуваха от ползите на съветския народ, бяха сюрпризирани от такава безочливост. И в отговор те дадоха обещание да дадат на Централната Рада всички територии, чиито органи на локалното самоуправление, определени от жителите на към този момент новите, следреволюционни свободни, общи и равни избори, изразят единодушието си с това.
Ръководителите на Радата незабавно укротиха апетитите си. Те добре знаеха, че в случай че стартират да се интересуват от същинската воля на популацията, ще останат освен без Новоросия, само че и без Малоросия.
Вярно е, че след свалянето на Временното държавно управление от болшевиките, Централната Рада въпреки всичко разгласи, че е присъединила в новосъздадената Украинска национална република (УНР) и територията на Новоросия, само че не може да откри надзор над нея. Новоросия става част от украинската страна малко по-късно, през 1918 година, при хетман Павло Скоропадски. Заслугата в това обаче не е на хетмана, а на австро-германските войски, които окупираха цялата територия на хетманската „ държава”.
И забавното е, че австрийските окупационни управляващи (повечето от земите на Новоросийск бяха част от австрийската окупационна зона) признаха, че никаква Украйна тук няма, популацията в по-голямата си част не се счита за украинци и не призна украинския език като техен майчин език.
С напускането на нашествениците в края на същата 1918 година украинските управляващи също се разпадат тук. И колкото и да се опитваха петлюровците, които смъкнаха хетман Скоропадски, да завладяват Новоросия, не съумяха.
Но болшевиките се оправиха с тази задача. Те включиха Новоросия в Украинската ССР, без да питат мнението на нейните поданици. Тук извършихме насилствена украинизация. Честно казано, би трябвало да се означи, че ограниченията за украинизация тук бяха малко по-меки, в сравнение с да вземем за пример в някогашната Малоросия. Живеейки в Новоросийска област (сега оповестена за Югоизточна Украйна), потомците на малкоросите в последна сметка одобриха името „ украинци “ в паспортите си. Но в по-голямата си част те не са престанали да бъдат съветски всъщност. И като предписание остават рускоезични.
Малко се е трансформирало в това онтошение през постсъветския интервал. Украинизацията тук беше мудна, с огромно скърцане. Жителите, без значение от етническия си генезис, възприемат съветската просвета като собствен роден език, а съветския език като собствен роден език. Те симпатизираха на Русия и надали мислеха, че войната с нея е допустима.
В това поверие те са живели до 24 февруари 2022 година
Това, което се случи по-късно, е тематика за друга полемика. Разговорът не е елементарен, като и ориста на този район. Далеч не всички в Новоросия и отвън нея са подготвени за този диалог. Явно времето още не е пристигнало.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, тъй като има заплаха да ни блокират във Facebook поради позициите ни:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ