Истинската сила, чрез която можете да постигнете всичко, което желаете

Истинската мощ, посредством която можете да постигнете всичко, което желаете е вашият личен облик /вашето его/, а какво съставлява той?

Това е методът, по който виждате самия себе си във въображението си. Причината този облик да е толкоз важен, демонстрира, че държанието ви съвсем ни­кога няма да се отклони от тази вътрешна карта.

Този облик работи като тип предсказване, което ви споделя по какъв начин да се държите, с цел да сте в синхрон с визията си за това, какъв човек сте.

Много хора даже не осъзнават, че имат подобен облик за самите себе си, до момента в който не си отворят очите/или по скоро не ги затворят и стартират да се концентрират върху него и да си го представят/.

Всички сме срещали хора, които външно са привле­кателни, само че възприемат себе си като грозни – много дебели или доста слаби, прекомерно остарели или пък млади.

Ако в действителност се смятате за неприветлив, вие не­съзнателно саботирате всички опити да изглеждате добре.

По тази причина няма да се представяте в най- положителната си светлина, хората също ще ви намират за неприветлив и по този начин предсказанието ще се сбъдне.

Ето за това е значим този ваш личен облик. От него зависи цялото ви държание, нещата, които ви с еслучват и триумфът ви в живота!

Редица проучвания и изследвания демонстрират, че ужасно доста хо­ра, които ненадейно получават огромни суми пари от ло­тария или завещание, ги изгубват много бързо.

Дори хора които изкарват парите си с труд, са склонни да ги прахосат, в случай че им се коства, че получават повече, в сравнение с заслужават.

Те се усещат неловко с парите от горната страна, по тази причина ги похарчват, заемат ги или намират някакъв различен метод да се освободят от тях.

Знаменитостите , чиято звезда се издига прекомерно ви­соко за малко време, могат също да се върнат на земята, притеглени от гравитацията на ограничавания им личен облик .

В реалност толкоз доста звезди страдат от себеунищожително държание, подбудено от неналичието им на себеуважение, че психолозите са основали термин „ звезден синдром ”.

Как възприемате себе си, въздейства и върху чувството на другите за вас

Понеже над 90 % от общува­нето ни е неумишлено, хората към вас непрестанно дават отговор на езика на тялото, интонацията и емоци­оналните сигнали, които изпращате. Дори думите ви да звучат положително, може да откриете, че посланието, което изричате, е напълно друго от това, което изпращате с езика на тялото си.

Ето и главното, което би трябвало да запомните:

Начинът, по който се отнасяте към себе си, непрекъснато демонстрира на другите хора по какъв начин да се отнасят с вас.

Представи си че живееш в ресторант, където храната е в обилие. Ако някой пристигна и ти предложи пица, като в подмяна на това му позволите да ви наскърбява до края на живота си, ще му се изсмеете в лицето. Но в случай че живеете на улицата, не сте яли дни наред и същият човек ви направи това предложение, ще сте склонни да размислите.

Привличаме в живота си това, което мис­лим, че заслужаваме – няма да позволим на никого да ни изтезава повече, в сравнение с ние изтезаваме себе си.

Страхотен образец за силата на промиването на мозъци от военната процедура:

П о време на Корейската революция през петде­сетте години на предишния век китайците в Корея ус­пешно съумяват да покръстят в „ идеологията ” на комунизма голям брой американски военнопленници.

Те не го вършат с принуждение и мъчения, нито даже с обещания за награди – реализират го с смяна на визията на бойците за самите себе си- трансформират визията им за техния личен облик , за личното АЗ за което приказваме.

Китайците доста добре схващат, че нашето държание е директен ре­зултат от това, което имаме вяра, че сме – обликът за самите нас.

А това е като обаян кръг… Постоянно удостоверяваме на себе си, че сме хората, които мислим, че сме, само че системата, която използваме, с цел да тълкуваме нашето държание, е личната ни визията за себе си.

Така китайците прекъсват веригата. Може би си мислите, че е комплицирана задача да се препрограмира човек, който е бил съществено обучаван единствено да споделя името, ранга и серийния си номер, само че те са го създали малко по малко – на дребни дози .

По време на разпитите пандизчиите са убеждавани да създадат едно-две меки изказвания против американ­ците или за комунистите.

Например „ Съединените щати не са съвършени ” или „ В комунистическите страни има по-ниска безработица и по-малко престъпност ”.

Ко­гато тези незначителни изказвания са направени, затвор­никът е трябвало да изясни в какво тъкмо Съединените щати не са идеални. Когато се изтощи, го молят да се подпише под листата с аргументите, които е изброил.

По-късно пандизчията би трябвало да прочете своя спи­сък пред група за полемики с други пленници. Тогава китайците излъчват името му и листата с аргументите, които е изброил, по антиамериканско радио.

То се слу­ша освен в неговия лагер, само че и във всички други лагери с военнопленници в Северна Корея, както и от Американските сили в Южна Корея.

Изведнъж пандизчията е жигосан като помощник на врага.

Когато неговите съратници в пандиза го по­питат за какво е направил това, той не може да изясни, нито да твърди, че е бил малтретиран. Но в последна сметка е направил тези изказвания и се е подписал.

Обяснението:

Психологическо проучване демонстрира, че хората могат да толерират несъмнено количество разминаване сред мислите и държанието си.

Като всеки човек, който не е наясно със силата на облика, който си е съз­дал, боецът усеща, че би трябвало да оправдае своите дейности, с цел да резервира целостта на вътрешното си възприятие за еднаквост. Той ще твърди, че всичко, което е споделил, е правилно. В този миг обликът за соб­ственото му „ аз ” се трансформира.

Сега той счита, че е про-комунистически надъхан, а неговите съратници ут­върждават неговата нова еднаквост, като се отнасят с него друго. Цикалът е приключен. Не след дълго желанието му да работи съгласно новия си облик ще го накара да сътрудничи на китайци­те още повече, което ще докара до по-нататъшното одобряване на този облик, до момента в който той даже спре да се пита дали той е същински.

Как се образува личният облик?

„ Раждаме се принцеси, само че цивилизационният развой ни трансформира в жаби. ” Ерик Бърн

Докато някои послания, които получавате от фамилията си в ранно детство, са без подозрение положителни, доста от тях не са.

Дали ви споделят, че сте „ неуместно дете ”, „ непризнателен ” или „ неумел ”, попивате всички отрицателни внушения наред с позитивните.

Когато стартирате учебно заведение, толкоз доста хора са по-големи от вас и наподобява, че знаят повече.

Цял нов свят от проблеми се изпречва на пътя ви.

Учителите неумишлено подтискат гениите ви с напъните си ga ви вкарат в шаблон. Вашата детска спонтанност из­чезва в конкуренцията да ви създадат възрастен.

Тъкмо да му хванете цаката и идва пубертетът. Космите порастват, тялото трансформира формата си и даже единствено да си жив наподобява неловко и притесняващо.

Разбира се, към вас се навъртат хора с ниска себеоценка, които подкопават вашето самочувствие, с цел да се усещат те по-добре.

Изследване демонстрира, че на към четиринайсетгодишна възраст 98 на 100 от децата имат отрицателна себеоценка. И става все по-лошо. Ирландският публицист Дж. X. Бренан го разказва по този начин:

„ Ако има една дума, която най-точно да разказва юношеството, тя е комплицираност . И объркването се усеща толкоз мощно, че може елементарно да накърни облика на личното ви „ Аз ”. Това е жалка картина: малък… безпомощен… безсилен… мръсен… обществено неприемлив… подчинен… комплициран – а в някои неприятни случаи, също по този начин необичан и нежелателен. Съжалявам, че е по този начин, само че обликът става много прецизен, когато е дефиниран – не от вас, само че от дейностите и мненията на другите. На този стадий природата ви изиграва най-мръсния трик, който можете да си визиите. Вие пораствате само че не и обликът на личното ви „ Аз ”. Нищо чудно, че има толкоз доста хора, които не реализират това, което желаят, в живота си! ”

Каква е връзката сред триумфът и личният облик

„ Сами търсим зъбите, които оставят рани. ” Афоризъм

За страдание, до момента в който всяка неточност усилва самоизпълняващото се предсказване на отрицателния ви облик, успе­хът ви на открито рядко ще се трансформира към по-добро.

Без значение какъв брой материални неща притежавате – голя­ма къща, хубава кола, доста пари – това няма да ви за­доволи, в случай че не се чувствате добре със себе си.

Можете да видите по какъв начин доста известните и богати хора непрестанно ни удивляват с това какъв брой доста от тях си основават външен искра, с цел да прикрият персоналното си възприятие на недостатъчност. Например те се пробват да изпъкнат с най-различни неща, които да компенсират неналичието им на самочувствие, като парадират със здраве, чин, интелектулни достижения, фи­зическа мощ, обществени контакти или морално „ превъз­ходство ”, в опита си да потвърдят, че не са толкоз нез­начителни, колкото се усещат.

Понякога това стартира с дребна неистина или превземка, само че с течение на годините се развива в цялостна персона, която те демонстрират на открито и която е изцяло про­тивоположна на вътрешното им чувство. Те непрес­танно се усещат като мошеници, опасяват се, че могат да бъдат хванати във всеки един миг и всичко да им бъде отнето.

В реалност доста хора, за които считаме, че имат всичко, скрито ненавиждат себе си. Наричам това фактор_на_ външния искра ” – колкото по-голямо е бижуто, толкоз по-ниско е самочувствието.

Този „ фактор на външния искра ” никога не е приоритет единствено на богатите и известните. Почти всеки човек до някаква степен крие или компенсира част от себе си, която не харесва.

Може да си външно богат, прочут, даже да изглеждаш благополучен, само че към момента да си празен от вътрешната страна!

Залата се взривила от смях. Той траял, като обяснил, че всички сме задоволително умни и ловки, с цел да подправим триумфа и да се измъкнем безнаказано за из­вестно време, само че рано или късно вярата ни в себе си ще бъде накърнена, а с нея и самочувствието, уважението и доверието в самите нас.

Това е основният урок от тази публикация: Това, че прахосвате прекалено много време и енер­гия в прикриването на своя негативен  съгласно вас образ  е повода да не живеете към момента живота на фантазиите си.

Когато цялата ви сила отива в поддържане на илю­зията за измисленото ви „ Аз ” и прикриване на облика, който се страхувате да покажете на света, тихият глас на същинското ви „ Аз ” – това, което в действителност сте, едвам може да се долови .

Каквито и негативните черти да разпоз­навате, те не са същински ваши – те принадлежат на неприятния ви облик и са програмирани във вас през детството. Като почтено ги разкривате у себе си, сте на път да ги надживеете!

Програмиране на личния ви облик

Според мен обичайното положително мислене не е изключително дейно. Да се надигнем пред огледалото u да споделяме: „ Ден след ден във всяко отношение ставам все по-добър u по-добър ” , не работи същински в случай че в това време не сте в положение фактически да си създадете възприятието, че ставате все по добър. Например, в случай че спрете да четете за малко и кажете на сърцето си да бие по-бързо, няма да се получи.

Но в случай че живо си визиите, че вървите по тъмна алея късно през нощта и чувате стъпки зад тила си, които от ден на ден се доближават, имате всички шансове пулсът ви да се форсира.

Случва се по този начин, тъй като: Ключовите стратегии на човешкото държание са навиците и въображението и те са доста по ­мощни, в сравнение с логиката и волята могат да бъдат по всяко време.

Истината е, че тялото ви реагира доста по-лесно на яркото въображение, в сравнение с елементарна команда. Затова методът, по който виждаме себе си във въоб­ражението си, е определящ за метода по който живеем.

Визуализирайте себе си , подобен какъвто в действителност желаете да бъдете, почувствайте по какъв начин бихте се чувствали в случай че имате всичко, за което мечтаете, изживейте го в съзнанието си!

Малка смяна, огромни резултати

Един от най-значителните образци по какъв начин дребна смяна може бързо и елементарно да препрограмира личния ни облик е посочен в проучване на обществения психолог Стивън Шърман.

Той си сложил за цел да разбере дали може да усили броя на доброволците в избран регион, които да обикалят от врата на врата, с цел да събират помощи за Американското общество на болните от рак.

Той се свързал по телефона с избран брои поданици на този квартал. Обяснил им, че прави изследване, и ги попитал по какъв начин биха реагирали, в случай че ги помолят да вземат участие по три часа на ден като доброволци за събиране на помощи за доста благородна идея.

Понеже никой не желал да се види като безсърдечен човек, съвсем всички дали отговор, че биха взели участие. Няколко дни по-късно представител на Американското общество на болните от рак позвънил на същите хора.

Какъв бил резултатът? Процентът на доброволците се нараснал с феноменалните 700 %!

Според една история, когато попитали Микеландже­ло по какъв начин дълбае с длетото си толкоз красиви ангели, той дал отговор: „ Виждам ангела в камъка и махам всичко ненужно към него. ”

Препрограмирането на личния ви облик е нещо много сходно – то е по-малко функционалност на опита да бъдеше подобен, какъвто желаете, а е по-скоро разкриване великолепието на този, който сте.

Запомнете, нашите благоприятни условия във всеки миг на живота ни идват не от това по какъв начин ни харесва да мислим за себе си, а от това кои в действителност имаме вяра, че сме.

Така че, колкото повече изравнявате личния си облик с действителното си „ Аз ”, толкоз по-богат и въз­награждаващ ще е животът ви.

Това не е нова концеп­ция, тя се съдържа във всяко духовно обучение на тази планета.

В умозаключение

Когато започнете да живеете с истината на своето достоверно „ Аз ”, ще става все по-лесно да действате съгласно тази истина.

Този резултат на снежната топка (колкото по-голяма става, толкоз по-бързо се движи) – именуван „ придвижване ” от философа Р. Бъкминстър Фулър, ще ви разреши да извършите обилни промени в живота си.

След като един път се ангажираме, останалата част от нас се подрежда по отношение на това. Вместо да прикачвате още някакъв облик или лимитирана персона върху де­финицията ви за „ Аз ”-а, работата по смяната на визията ви за личното ви аз, която вероятно ще свършите през днешния ден след прочитането на тази публикация, ще разреши на най-големите ви качества и по­тенциал да се изяват.

Лично аз имам вяра, че в случай че има сми­съл и цел в живота ни, това може да е основна част от него.

„ Най-дълбокият ни боязън не е, че сме незначителни, най-дълбокият ни боязън е, че сме незмеримо могъщи. Нашата светлина, а не мракът в нас, ни плаши най- доста. Питаме се: кой съм аз, че да съм брилянтен, вели­колепен, надарен, пословичен? В реалност кой си ти, че да не си? Ти си дете на вселената. Ако играеш на дребно, няма да окажеш помощ на света. Няма нищо поучително в самоограничаването. Родени сме, с цел да покажем величието на вселената, което е в нас. То не е единствено в някои от нас: то е във всеки. И като позволим на личната ни светлина да сияе, неумишлено даваме разрешение на другите да създадат същото. Освободим ли се от личните си страхове, нашето наличие автоматизирано освобождава другите. ” – Мариан Уилямсън

Всички съумели хора одобряват своето величие и не се тормозят от него.

Макар че изравняването на личния ви облик с действителността на същинското ви „ Аз ” не е отговор на всички проблеми, то ще ви помогне да реагирате на живота по-находчиво.

Когато този който мислите, че сте, и този, които в действителност сте, се изравняват от ден на ден, ще започнете да се чувствате добре със себе си даже преди животът ви да се е трансформирал външно.

Колкото по добре се чув­ствате вътрешно, толкоз по-добър ще стави животът ви.

Запомнете че вие сте неповторими – няма никой, живял по всяко време, който да прави нещата тъкмо като вас. Вие имате специфична заложба от уникалност, която да дадете на света.