Ошо за истинската и лъжовната любов
Истинската обич е в това по какъв начин да даваш повече и да даваш абсолютно.
Любовта може да има три измерения. Едното е измерението на зависимостта – това е, което се случва с множеството от хората. Съпругът зависи от брачната половинка, брачната половинка зависи от съпруга; те се експлоатират взаимно, господстват един над различен, имат се взаимно, принизяват се един различен до положение на стока. Това се случва в света в деветдесет и девет % от случаите. Ето за какво любовта, която може да отвори портите на парадайса, отваря единствено вратата на пъкъла.
Втората опция е обич сред две самостоятелни персони. И това се случва от време на време. Но и то води до злощастие, тъй като има непрекъснат спор. Не е допустимо адаптиране – двамата са толкоз самостоятелни, че никой не е подготвен за компромис, да се приспособи към другия.
Поети, актьори, мислители, учени, хора, които живеят в известна степен без значение, са такива, с които е мъчно да се живее – прекомерно са ексцентрични. Те дават независимост на другия, само че тяхната независимост наподобява по-скоро на равнодушие, в сравнение с независимост. Те си обезпечават взаимно персоналното пространство. Взаимоотношението наподобява прекомерно незадълбочено – те се опасяват да навлязат по-дълбоко един в различен, тъй като са по-привързани към своята независимост, в сравнение с към любовта, и не желаят да вършат взаимни отстъпки.
А третата опция е взаимозависимостта. Тя се случва доста рядко, само че всякога когато се случи, част от парадайса слиза на земята. Двама души, които нито са самостоятелни, нито са подвластни, само че се намират в голяма синхронност, сякаш дишат един за различен, една душа в две тела – когато това се случи, любовта се е случила. Само това може да се назова обич. Другите две в реалност не са обич, а са просто някакви комбинации – обществени, психически, биологични, само че въпреки всичко комбинации. Третата е нещо духовно.
Човек съзрява сега, в който стартира по-скоро да обича, в сравнение с да се нуждае. Когато стартира да прелива, да споделя, когато стартира да дава. Акцентът тук е изцяло друг. В първия случай акцентът е върху това по какъв начин да получиш повече. Истината е в това по какъв начин да даваш повече и да даваш абсолютно. Това е израстване, зряла възраст, идване в себе си. Зрелият човек дава. Само зрелият човек може да дава, тъй като единствено зрелият човек има. Тогава любовта не е подвластна. Тогава можеш да обичаш без значение от това дали другият човек обича, или не. Тогава любовта към този момент не е взаимодействие, а положение.
Любовта се случва единствено когато си зрял. Ставаш кадърен да обичаш едвам когато си израснал. Когато знаеш, че любовта не е потребност, а преливане – душевна обич или даряваща обич, тогава даваш без никакви условия.
Любовта, с цел да бъде в действителност обич, би трябвало да бъде душевна обич, даряваща обич. Душевната обич значи положение на обич – когато си дошъл вкъщи, когато си познал себе си, тогава в душата ти, в твоето създание поражда обич. Тогава ароматът се популяризира и ти можеш да го даваш на други. Как да дадеш нещо, което нямаш? За да го даваш, първото главно условие е да го имаш.
За зрелостта – Ошо, osho.com
Издателство: Гуторанов
