"Истините, на които държим" – Камала Харис разказва живота си
Истините, на които държим " - автобиографичната книга на вицепрезидента на Съединени американски щати Камала Харис, излезе на български, заяви издателство " Локус ". Тя е оповестена на британски при започване на 2019-та - дни преди Харис да влезе в напредварата за президент на Съединени американски щати.
Книгата е призната с голям интерес от медиите в Съединени американски щати и бързо се трансформира в бестселър на " Ню Йорк таймс ". Критиката постоянно я съпоставя с " Dreams from My Father " - първата книга на Барак Обама, оповестена през 1995 година
Камала Харис е родена на 20 октомври 1964 година в Оукланд, Калифорния, в семейство на имигранти. Баща й е почитан икономист от Ямайка, а майка й - изявена изследователка в региона на раковите болести от Индия. Запознават се като деятели на придвижването за цивилен права, до момента в който са аспиранти в " Бъркли ". Развеждат се, когато щерка им е петгодишна.
Камала следва в университет за чернокожи, получава купата " лекар по право " в юридическия Хейстингс Колидж на Калифорнийски университет. Професионалната й кариера стартира като областен прокурор на окръг Аламида, след което е определена за областен прокурор на Сан Франциско. Прави забележителна кариера и в Демократическата партия. Тя е първата жена, определена за вицепрезидент на Съединени американски щати, както и първият негър политик и първият политик от азиатски генезис, определен на този пост.
Из " Истините, на които държим " от Камала Харис
Истините, на които държимС код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
- Камала, хайде! Хайде, ще закъснеем. - Майка ми губеше самообладание.
- Само секунда, мамо - обадих се аз. (Да, майка ми беше и постоянно ще бъде " мама " за мен.) Бяхме напът към щаба на акцията, където се събираха доброволците. Майка ми постоянно заставаше отпред на доброволческата интервенция и не си губеше времето. Всеки знаеше, че когато Шямала приказва, би трябвало да слушаш.
Пътувахме от жилището ми - покрай Маркет Стрийт - около богатия и цялостен с атракции център на Сан Франциско до един най-вече черен квартал в югоизточната част на града, прочут като Бейвю - Хънтърс Пойнт. Бейвю е бил мястото на военноморската корабостроителница " Хънтърс Пойнт ", която е помогнала за построяването на американския военен флот в средата на ХХ век. През 40-те години вероятността за положителни работни места и налични жилища към корабостроителницата привлякла хиляди чернокожи американци, които търсели опция и облекчение от болката и несправедливостта на сегрегацията. Тези служащи огъвали стоманата и заварявали плочите, които помогнали на нацията ни да завоюва Втората международна война.
Но както прекалено много сходни квартали в Америка, в следвоенната ера Бейвю бил зарязан. Когато корабостроителницата затворила, нищо не заело мястото й. Прозорците на красивите остарели къщи били заковани; токсични боклуци замърсявали почвата, водата и въздуха; опиати и принуждение тровели улиците; и се разпростряла дълготрайно беднотия от най-лошия тип. Това беше общественост, непропорционално показана в системата на наказателното правораздаване и унизена от неразкрити закононарушения.
Семействата в Бейвю, доста от които имаха поколенчески корени в Сан Франциско, бяха откъснати - безусловно и преносно - от обещанията на процъфтяващия град, който те назоваха дом. Бейвю беше такова място, което никой в града в никакъв случай не виждаше, в случай че нещо съответно не го води там. Не минаваш около него по автомагистралата. Не го прекосяваш, с цел да стигнеш от една част на града в друга. Беше по един надълбоко драматичен метод незабележим за света оттатък него. Исках да вземам участие в смяната на това. Затова открих седалището на акцията ми на Трето авеню и Галвес, тъкмо в сърцето на Бейвю.
Политическите консултанти ме помислиха за луда. Казаха, че няма да намеря доброволци, които биха пристигнали в Бейвю от други елементи на града. Но точно места като Бейвю ме бяха въодушевили да се кандидатирам. Не го правех, с цел да имам изтънчен офис в центъра. Кандидатирах се поради шанса да съставлявам хора, чиито гласове не се чуваха, и с цел да донеса обещанието за социална сигурност до всеки квартал, а освен до някои. Освен това не имах вяра, че хората не биха пристигнали в Бейвю. И бях права: те пристигнаха. Десетки от тях.
Сан Франциско, както и страната ни като цяло, е разнообразно, само че надълбоко сегрегирано място - по-скоро мозайка, в сравнение с хомогенна примес от народности и култури. И въпреки всичко нашата акция притегли хора, представляващи жизнеността на цялата общественост. Доброволци и поддръжници се изсипаха от Чайнатаун, Кастро, Пасифик хайтс, Мишъндистрикт: бели, черни, азиатци и латиноамериканци; заможни и такива от работническата класа; мъже и жени; остарели и млади; хомо- и хетеросексуални.
Група младежи графити художници украсиха задната стена на предизборната централа, като изрисуваха с великански букви " СПРАВЕДЛИВОСТ ". Централата гъмжеше от доброволци, някои се обаждаха на гласоподавателите, други седяха дружно към масата и пълнеха пликове, трети вземаха клипбордове и тръгваха от врата на врата, с цел да приказват с хората от общността за това, което се опитваме да създадем.
Стигнахме до щаба тъкмо в точния момент. Отворих на майка ми да излезе.
- У теб ли е дъската за гладене? - попита тя.
- Да, несъмнено, на задната седалка е.
- Добре. Обичам те - сподели тя, до момента в който затваряше вратата на колата.
Докато се отдалечавах, я чух по какъв начин вика:
- Камала, ами тиксото?
У мен беше.
Върнах се на пътя и потеглих към най-близкия супермаркет. Беше събота заран, еквивалентът на час пик в питателните магазини. Спрях на паркинга, вмъкнах колата си на едно от дребното свободни места и сграбчих дъската за гладене, тиксото и табелата за акцията, която изглеждаше леко износена от разнасянето и внасянето в колата.
Ако мислите, че кандидатирането за пост звучи блестящо, бих желала да ме бяхте видели по какъв начин вървя през паркинга с дъска за гладене под мишница. Спомням си децата, които я гледаха и сочеха любопитно, и майките, които ги побутваха да вървят. Не можех да ги обвинявам. Сигурно съм изглеждала не на място - в случай че не и напълно луда.
Но дъската за гладене е идеална за стояща катедра. Поставих я пред входа на супермаркета, покрай количките отстрани, и залепих табелата с надпис " КАМАЛА ХАРИС - ГЛАС ЗА СПРАВЕДЛИВОСТ ". Когато акцията едвам започваше, с приятелката ми Андреа дю Стийл бяхме стъкмили първото ми документално послание - една черно-бяла страница с къса биография и обобщение на моите позиции. По-късно Андреа щеше да открие " Emerge America " - организация, която набира и образова дами демократи, които да се кандидатират за изборни длъжности в цялата страна. Сложих няколко купчини от моята брошура върху дъската за гладене и до нея клипборда с регистрационния лист. После се захванах за работа.
Пазаруващите изкарваха количките си през автоматизираните порти, присвивайки очи на слънчевата светлина в опит да си напомнят къде са паркирали колата си. И тогава, отляво:
- Здравейте! Аз съм Камала Харис. Кандидатирам се за областен прокурор и се надявам да получа вашата поддръжка.
В интерес на истината, щях да се задоволя, в случай че просто запомнеха името ми. В началото на акцията направихме анкета, с цел да забележим какъв брой души в окръг Сан Франциско бяха чували за мен. Отговорът беше едни зашеметяващи 6 %. Тоест шест от всеки 100 души бяха чували за мен преди. Чудех се дали майка ми не беше измежду тези, на които са звънели на инцидентен принцип?
Но не бях се заела с това, мислейки, че ще бъде елементарно. Знаех, че ще би трябвало да работя интензивно, с цел да показва себе си и това, за което се застъпвах, пред доста хора, които нямаха визия коя съм.
Кандидатирайки се за първи път, човек може да изпитва несръчност при взаимоотношението с непознати и това е разбираемо. Не е елементарно да започнеш диалог с някой, който минава около теб на улицата, или да се опиташ да завържеш диалог на спирката напът за у дома след работа, или пък да влезеш в магазин и да се опиташ да заговориш притежателя.
Получих своя дял от вежливи - и понякога не толкоз вежливи - отводи, като че ли бях чиновник от телемаркетинга, който се обажда по време на вечеря. Но доста по-често срещах хора, които бяха приветливи, отворени и нетърпеливи да приказват за проблемите, засягащи всекидневието им и очакванията им за фамилията и общността им - без значение дали това означаваше репресии против домашното принуждение, или основаване на по-добри благоприятни условия за рисковите деца. Години по-късно към момента се сблъсквам с хора, които си спомнят нашите диалози на тези автобусни спирки.
Може да звучи необичайно, само че нещото, на което ми подсещаше най-вече, беше подборът на журито. Когато работех като прокурор, прекарвах доста време в правосъдната зала, разговаряйки с хора от разнообразни елементи на общността, които бяха призовани да извършват отговорностите на правосъдни заседатели. Моята работа беше да им задавам въпроси в границите на няколко минути и въз основа на това да се опитам да схвана техните цели и вероятности.
Агитацията беше нещо сходно, само че без опълчването на юриста на съперника. Обичах да се наемам. Понякога някоя майка излизаше от магазина за хранителни артикули с малко дете на седалката на количката и по-късно се оказваше, че сме прекарали към двайсет минути в диалог за нейния живот, нейните битки и костюма за Хелоуин на щерка й. Преди да се разделим, я поглеждах в очите и споделях: " Надявам се да получа вашата поддръжка ". Удивително е какъв брой постоянно хората споделяха, че никой преди не ги е молил за това персонално.
И въпреки всичко за мен това не беше естествено. Обичах да приказвам за работата, която следва да се свърши. Но гласоподавателите желаеха да чуят освен това от политики. Искаха да опознаят мен - коя съм, какъв е бил животът ми, прекарванията, които са ме формирали. Искаха да схванат коя съм надълбоко в себе си. Но аз бях възпитана да не приказвам за себе си. Бях отгледана с убеждението, че има нещо нарцистично в това. Нещо суетно. И по този начин, макар че разбирах какво мотивираше въпросите им, лиши известно време, преди да привикна. В първата ми конкуренция за областен прокурор имаше голям брой претенденти и балотажът беше неминуем. Но нашето допитване (което бе доста усъвършенствано с времето) сподели, че в случай че стигнем до балотаж, можем да спечелим пет седмици по-късно.
Прекарах изборния ден по улиците, ръкувайки се с хората от ранни зори до затварянето на изборните секции. Кризет - една от най-близките ми приятелки - се притече на помощ в последния миг на пропагандата. Чувствах се като на последната четвърт миля1 от спринта в края на маратона - вълнуващо по собствен личен метод. Когато резултатите започнаха да идват, излязохме на вечеря със фамилията ми, другари и старшите чиновници в акцията.
Мениджърът на акцията ми, Джим Стърнс, беше в предизборния офис, където наблюдаваше преброяването и обявяваше числата. Докато се хранехме, моят безценен другар Марк Лено, който тогава беше член на Калифорнийския сенат, следеше преброяването дружно с Мая, консултантът на акцията ми Джим Ривалдо и приятеля ми Матю Ротшилд. С постъпването на данните от всеки сектор и сред хапките спагети те актуализираха резултатите върху хартиената завивка.
Съвременните акции разчитат на огромни данни, разбори и усъвършенствани модели за изборна интензивност. Но моят опит демонстрира, че един другар, химикалка и купичка спагети са също толкоз ефикасни.
Приготвяхме се да тръгнем, когато Мая ме хвана за ръката. Беше постъпила нова актуализация.
" О, Боже, направи го! - възкликна тя. - Стигна до балотажа! "
Сама пресметнах, с цел да съм сигурна, че е права. Спомням си, че гледах Мая, Мая гледаше мен и двете възкликнахме: " Не е за поверие - в действителност сме вътре! ".
Балотажът се организира пет седмици по-късно. Този ден валеше дъжд и го прекарах подгизнала, до момента в който се ръкувах с гласоподавателите по спирките. Онази нощ, както се надявах, спечелихме решителна победа.
Направихме празненство в щаба на предизборната акция и аз излязох да приказвам на фона на " We Arethe Champions ", ехтяща в залата.
Поглеждайки към тълпата - другари, семейство, наставници, доброволци от акцията, - видях една общественост. Имаше хора от най-бедните квартали и от най-богатите. Полицейски чиновници дружно със покровители, борещи се за промяна в полицията; младежи, аплодиращи дружно с възрастните жители. Това беше отражение на нещо, в което постоянно съм вярвала: когато става въпрос за фактически значимите неща, имаме доста повече общо между тях от това, което ни разделя.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Книгата е призната с голям интерес от медиите в Съединени американски щати и бързо се трансформира в бестселър на " Ню Йорк таймс ". Критиката постоянно я съпоставя с " Dreams from My Father " - първата книга на Барак Обама, оповестена през 1995 година
Камала Харис е родена на 20 октомври 1964 година в Оукланд, Калифорния, в семейство на имигранти. Баща й е почитан икономист от Ямайка, а майка й - изявена изследователка в региона на раковите болести от Индия. Запознават се като деятели на придвижването за цивилен права, до момента в който са аспиранти в " Бъркли ". Развеждат се, когато щерка им е петгодишна.
Камала следва в университет за чернокожи, получава купата " лекар по право " в юридическия Хейстингс Колидж на Калифорнийски университет. Професионалната й кариера стартира като областен прокурор на окръг Аламида, след което е определена за областен прокурор на Сан Франциско. Прави забележителна кариера и в Демократическата партия. Тя е първата жена, определена за вицепрезидент на Съединени американски щати, както и първият негър политик и първият политик от азиатски генезис, определен на този пост.
Из " Истините, на които държим " от Камала Харис
- Камала, хайде! Хайде, ще закъснеем. - Майка ми губеше самообладание.
- Само секунда, мамо - обадих се аз. (Да, майка ми беше и постоянно ще бъде " мама " за мен.) Бяхме напът към щаба на акцията, където се събираха доброволците. Майка ми постоянно заставаше отпред на доброволческата интервенция и не си губеше времето. Всеки знаеше, че когато Шямала приказва, би трябвало да слушаш.
Пътувахме от жилището ми - покрай Маркет Стрийт - около богатия и цялостен с атракции център на Сан Франциско до един най-вече черен квартал в югоизточната част на града, прочут като Бейвю - Хънтърс Пойнт. Бейвю е бил мястото на военноморската корабостроителница " Хънтърс Пойнт ", която е помогнала за построяването на американския военен флот в средата на ХХ век. През 40-те години вероятността за положителни работни места и налични жилища към корабостроителницата привлякла хиляди чернокожи американци, които търсели опция и облекчение от болката и несправедливостта на сегрегацията. Тези служащи огъвали стоманата и заварявали плочите, които помогнали на нацията ни да завоюва Втората международна война.
Но както прекалено много сходни квартали в Америка, в следвоенната ера Бейвю бил зарязан. Когато корабостроителницата затворила, нищо не заело мястото й. Прозорците на красивите остарели къщи били заковани; токсични боклуци замърсявали почвата, водата и въздуха; опиати и принуждение тровели улиците; и се разпростряла дълготрайно беднотия от най-лошия тип. Това беше общественост, непропорционално показана в системата на наказателното правораздаване и унизена от неразкрити закононарушения.
Семействата в Бейвю, доста от които имаха поколенчески корени в Сан Франциско, бяха откъснати - безусловно и преносно - от обещанията на процъфтяващия град, който те назоваха дом. Бейвю беше такова място, което никой в града в никакъв случай не виждаше, в случай че нещо съответно не го води там. Не минаваш около него по автомагистралата. Не го прекосяваш, с цел да стигнеш от една част на града в друга. Беше по един надълбоко драматичен метод незабележим за света оттатък него. Исках да вземам участие в смяната на това. Затова открих седалището на акцията ми на Трето авеню и Галвес, тъкмо в сърцето на Бейвю.
Политическите консултанти ме помислиха за луда. Казаха, че няма да намеря доброволци, които биха пристигнали в Бейвю от други елементи на града. Но точно места като Бейвю ме бяха въодушевили да се кандидатирам. Не го правех, с цел да имам изтънчен офис в центъра. Кандидатирах се поради шанса да съставлявам хора, чиито гласове не се чуваха, и с цел да донеса обещанието за социална сигурност до всеки квартал, а освен до някои. Освен това не имах вяра, че хората не биха пристигнали в Бейвю. И бях права: те пристигнаха. Десетки от тях.
Сан Франциско, както и страната ни като цяло, е разнообразно, само че надълбоко сегрегирано място - по-скоро мозайка, в сравнение с хомогенна примес от народности и култури. И въпреки всичко нашата акция притегли хора, представляващи жизнеността на цялата общественост. Доброволци и поддръжници се изсипаха от Чайнатаун, Кастро, Пасифик хайтс, Мишъндистрикт: бели, черни, азиатци и латиноамериканци; заможни и такива от работническата класа; мъже и жени; остарели и млади; хомо- и хетеросексуални.
Група младежи графити художници украсиха задната стена на предизборната централа, като изрисуваха с великански букви " СПРАВЕДЛИВОСТ ". Централата гъмжеше от доброволци, някои се обаждаха на гласоподавателите, други седяха дружно към масата и пълнеха пликове, трети вземаха клипбордове и тръгваха от врата на врата, с цел да приказват с хората от общността за това, което се опитваме да създадем.
Стигнахме до щаба тъкмо в точния момент. Отворих на майка ми да излезе.
- У теб ли е дъската за гладене? - попита тя.
- Да, несъмнено, на задната седалка е.
- Добре. Обичам те - сподели тя, до момента в който затваряше вратата на колата.
Докато се отдалечавах, я чух по какъв начин вика:
- Камала, ами тиксото?
У мен беше.
Върнах се на пътя и потеглих към най-близкия супермаркет. Беше събота заран, еквивалентът на час пик в питателните магазини. Спрях на паркинга, вмъкнах колата си на едно от дребното свободни места и сграбчих дъската за гладене, тиксото и табелата за акцията, която изглеждаше леко износена от разнасянето и внасянето в колата.
Ако мислите, че кандидатирането за пост звучи блестящо, бих желала да ме бяхте видели по какъв начин вървя през паркинга с дъска за гладене под мишница. Спомням си децата, които я гледаха и сочеха любопитно, и майките, които ги побутваха да вървят. Не можех да ги обвинявам. Сигурно съм изглеждала не на място - в случай че не и напълно луда.
Но дъската за гладене е идеална за стояща катедра. Поставих я пред входа на супермаркета, покрай количките отстрани, и залепих табелата с надпис " КАМАЛА ХАРИС - ГЛАС ЗА СПРАВЕДЛИВОСТ ". Когато акцията едвам започваше, с приятелката ми Андреа дю Стийл бяхме стъкмили първото ми документално послание - една черно-бяла страница с къса биография и обобщение на моите позиции. По-късно Андреа щеше да открие " Emerge America " - организация, която набира и образова дами демократи, които да се кандидатират за изборни длъжности в цялата страна. Сложих няколко купчини от моята брошура върху дъската за гладене и до нея клипборда с регистрационния лист. После се захванах за работа.
Пазаруващите изкарваха количките си през автоматизираните порти, присвивайки очи на слънчевата светлина в опит да си напомнят къде са паркирали колата си. И тогава, отляво:
- Здравейте! Аз съм Камала Харис. Кандидатирам се за областен прокурор и се надявам да получа вашата поддръжка.
В интерес на истината, щях да се задоволя, в случай че просто запомнеха името ми. В началото на акцията направихме анкета, с цел да забележим какъв брой души в окръг Сан Франциско бяха чували за мен. Отговорът беше едни зашеметяващи 6 %. Тоест шест от всеки 100 души бяха чували за мен преди. Чудех се дали майка ми не беше измежду тези, на които са звънели на инцидентен принцип?
Но не бях се заела с това, мислейки, че ще бъде елементарно. Знаех, че ще би трябвало да работя интензивно, с цел да показва себе си и това, за което се застъпвах, пред доста хора, които нямаха визия коя съм.
Кандидатирайки се за първи път, човек може да изпитва несръчност при взаимоотношението с непознати и това е разбираемо. Не е елементарно да започнеш диалог с някой, който минава около теб на улицата, или да се опиташ да завържеш диалог на спирката напът за у дома след работа, или пък да влезеш в магазин и да се опиташ да заговориш притежателя.
Получих своя дял от вежливи - и понякога не толкоз вежливи - отводи, като че ли бях чиновник от телемаркетинга, който се обажда по време на вечеря. Но доста по-често срещах хора, които бяха приветливи, отворени и нетърпеливи да приказват за проблемите, засягащи всекидневието им и очакванията им за фамилията и общността им - без значение дали това означаваше репресии против домашното принуждение, или основаване на по-добри благоприятни условия за рисковите деца. Години по-късно към момента се сблъсквам с хора, които си спомнят нашите диалози на тези автобусни спирки.
Може да звучи необичайно, само че нещото, на което ми подсещаше най-вече, беше подборът на журито. Когато работех като прокурор, прекарвах доста време в правосъдната зала, разговаряйки с хора от разнообразни елементи на общността, които бяха призовани да извършват отговорностите на правосъдни заседатели. Моята работа беше да им задавам въпроси в границите на няколко минути и въз основа на това да се опитам да схвана техните цели и вероятности.
Агитацията беше нещо сходно, само че без опълчването на юриста на съперника. Обичах да се наемам. Понякога някоя майка излизаше от магазина за хранителни артикули с малко дете на седалката на количката и по-късно се оказваше, че сме прекарали към двайсет минути в диалог за нейния живот, нейните битки и костюма за Хелоуин на щерка й. Преди да се разделим, я поглеждах в очите и споделях: " Надявам се да получа вашата поддръжка ". Удивително е какъв брой постоянно хората споделяха, че никой преди не ги е молил за това персонално.
И въпреки всичко за мен това не беше естествено. Обичах да приказвам за работата, която следва да се свърши. Но гласоподавателите желаеха да чуят освен това от политики. Искаха да опознаят мен - коя съм, какъв е бил животът ми, прекарванията, които са ме формирали. Искаха да схванат коя съм надълбоко в себе си. Но аз бях възпитана да не приказвам за себе си. Бях отгледана с убеждението, че има нещо нарцистично в това. Нещо суетно. И по този начин, макар че разбирах какво мотивираше въпросите им, лиши известно време, преди да привикна. В първата ми конкуренция за областен прокурор имаше голям брой претенденти и балотажът беше неминуем. Но нашето допитване (което бе доста усъвършенствано с времето) сподели, че в случай че стигнем до балотаж, можем да спечелим пет седмици по-късно.
Прекарах изборния ден по улиците, ръкувайки се с хората от ранни зори до затварянето на изборните секции. Кризет - една от най-близките ми приятелки - се притече на помощ в последния миг на пропагандата. Чувствах се като на последната четвърт миля1 от спринта в края на маратона - вълнуващо по собствен личен метод. Когато резултатите започнаха да идват, излязохме на вечеря със фамилията ми, другари и старшите чиновници в акцията.
Мениджърът на акцията ми, Джим Стърнс, беше в предизборния офис, където наблюдаваше преброяването и обявяваше числата. Докато се хранехме, моят безценен другар Марк Лено, който тогава беше член на Калифорнийския сенат, следеше преброяването дружно с Мая, консултантът на акцията ми Джим Ривалдо и приятеля ми Матю Ротшилд. С постъпването на данните от всеки сектор и сред хапките спагети те актуализираха резултатите върху хартиената завивка.
Съвременните акции разчитат на огромни данни, разбори и усъвършенствани модели за изборна интензивност. Но моят опит демонстрира, че един другар, химикалка и купичка спагети са също толкоз ефикасни.
Приготвяхме се да тръгнем, когато Мая ме хвана за ръката. Беше постъпила нова актуализация.
" О, Боже, направи го! - възкликна тя. - Стигна до балотажа! "
Сама пресметнах, с цел да съм сигурна, че е права. Спомням си, че гледах Мая, Мая гледаше мен и двете възкликнахме: " Не е за поверие - в действителност сме вътре! ".
Балотажът се организира пет седмици по-късно. Този ден валеше дъжд и го прекарах подгизнала, до момента в който се ръкувах с гласоподавателите по спирките. Онази нощ, както се надявах, спечелихме решителна победа.
Направихме празненство в щаба на предизборната акция и аз излязох да приказвам на фона на " We Arethe Champions ", ехтяща в залата.
Поглеждайки към тълпата - другари, семейство, наставници, доброволци от акцията, - видях една общественост. Имаше хора от най-бедните квартали и от най-богатите. Полицейски чиновници дружно със покровители, борещи се за промяна в полицията; младежи, аплодиращи дружно с възрастните жители. Това беше отражение на нещо, в което постоянно съм вярвала: когато става въпрос за фактически значимите неща, имаме доста повече общо между тях от това, което ни разделя.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ