„Екзорсистът“ и истинската история, по която е направен
Истината за случая е доста по-различна от разказаното в едноименните книга и филм
Прочетете още
В края на 40-те години на предишния век в Съединени американски щати, свещеници на Римокатолическата черква правят серия от екзорсизми на анонимно момче, записано в документите по случая с псевдонима Роланд Доу или Роби Манхайм. 14-годишното момче е хипотетичната жертва на обладаване от духове и събитията са протоколирани от присъстващия духовник - Реймънд Дж.Бишоп.
Последвалите свръхестествени изказвания към събитията са употребявани като детайли в романа на Уилям Питър Блати от 1971 година „ Екзорсистът “ и след няколко години в едноименния филм, който и до през днешния ден остава едно от най-смразяващите кино творби. През декември 2021 година The Skeptical Inquirer и The Guardian оповестиха за хипотетичната същинска идентичност на Роланд Доу/Роби Манхайм - това е Роналд Едуин Хънкелер (1 юни 1935 – 10 май 2020).
Момчето, чиято злокобна история въодушевява основателите на кино лентата и книгата „ Екзорсистът “, става инженер в НАСА. Работи по програмата „ Аполо “ и патентова технология по собствен личен дизайн, която оказва помощ на галактическите совалки да устоят на рисковата топлота при политане и наново влизане в атмосферата.
През август 1949 година поредност от публикации описват странната история за младеж, минал през редица паранормални прекарвания. Родителите се обадили за помощ на духовник. Според отчетите момчето (наричано по това време Роланд Доу, с цел да се отбрани самоличността му) и фамилията му почнали да чуват драскащи звуци от стените и видели разнообразни предмети да скачат по пода, когато момчето е в стаята. Притесненията станали още по-силни, тъй като всяка нощ леглото на юношата се клатело неудържимо.
Въпреки че може би е било по-добре да потърсят източник на въглероден окис в дома, фамилията избира надалеч по-съмнителния развой по филтриране и изпъждане на демони и моли свещеника да остане през нощта. Свещеникът – за който в останалите документи по случая се споделя, че се е отнесъл скептично към събитията – го прави и става очевидец на драскането по стените, виещи се из стаята чаршафи и други мистериозни гледки. Божият наместник малко по-късно вика и фамилния доктор.
Историята стига до пресата и тя залива вестниците с материали за момчето, което било „ освободено “ от „ дяволската хватка “ след 20-30 екзорсистки сеанса, направени от католически духовник.
„ Във всички, като се изключи последния, момчето избухваше в гневен изблик на викове, хули и изговаряне на латински изречения – език, който в никакъв случай не беше изучавал – всякога, когато свещеникът доближи кулминационната точка на ритуала “, написа по това време изданието Washington.
В публикациите обстоятелствата се прекрояват и доукрасяват и към този момент става дума за кревати, летящи из стаята преди сеанса.
Идва книгата с преекспонираната истина, а малко-по-късно и злокобният филм.
Истинската история на Роналд Едуин Хънкелер е много по-реална и тъжна. Роланд Доу (чието същинско име е Роналд Едуин Хънкелер) е израснал като проблематично момче в извънредно религиозно семейство. Странните детайлности – най-малко тези, които могат да бъдат тествани – се изясняват с лекост от някои очевидци. Един младши духовник, който е бил очевидец на събитията, изяснява изненадващото изричане на латински изречения. Журналист, в изявление за Strange Magazin през 1999 година пита отчето дали момчето е говорело на други езици, с изключение на британски, по време на пристъпите си. Свещеникът дава отговор - единствено латински, само че обяснението на духовното лице е, че детето е повтаряло заучени в църквата изречения, нещо като подражаване на чуто.
Нямало действителна смяна в гласа на момчето, нито пък някаква свръхестествена мощ в тялото му. За придвижването на леглото отчето изяснява, че да, то в действителност се е движело и прибавя: „ беше на колелца като всяко легло, когато се облегнах на него - се реалокира “.
Хънкелер съумява да избяга от позора и хорската мълва с помощта на псевдонима, употребен от вестниците по това време. Той дълго се радва на спокоен и сполучлив живот като инженер на НАСА. Умира от инсулт през 2020 година на 86-годишна възраст. Хънкелер има принос в програмата Аполо. Работи в галактическата организация до пенсионирането си през 2001 година
Въпреки триумфа и естествения си живот, той в никакъв случай не се отървал изцяло от възприятието, че предишното му ще бъде разкрито.
Източник: Списание 8
Прочетете още
В края на 40-те години на предишния век в Съединени американски щати, свещеници на Римокатолическата черква правят серия от екзорсизми на анонимно момче, записано в документите по случая с псевдонима Роланд Доу или Роби Манхайм. 14-годишното момче е хипотетичната жертва на обладаване от духове и събитията са протоколирани от присъстващия духовник - Реймънд Дж.Бишоп.
Последвалите свръхестествени изказвания към събитията са употребявани като детайли в романа на Уилям Питър Блати от 1971 година „ Екзорсистът “ и след няколко години в едноименния филм, който и до през днешния ден остава едно от най-смразяващите кино творби. През декември 2021 година The Skeptical Inquirer и The Guardian оповестиха за хипотетичната същинска идентичност на Роланд Доу/Роби Манхайм - това е Роналд Едуин Хънкелер (1 юни 1935 – 10 май 2020).
Момчето, чиято злокобна история въодушевява основателите на кино лентата и книгата „ Екзорсистът “, става инженер в НАСА. Работи по програмата „ Аполо “ и патентова технология по собствен личен дизайн, която оказва помощ на галактическите совалки да устоят на рисковата топлота при политане и наново влизане в атмосферата.
През август 1949 година поредност от публикации описват странната история за младеж, минал през редица паранормални прекарвания. Родителите се обадили за помощ на духовник. Според отчетите момчето (наричано по това време Роланд Доу, с цел да се отбрани самоличността му) и фамилията му почнали да чуват драскащи звуци от стените и видели разнообразни предмети да скачат по пода, когато момчето е в стаята. Притесненията станали още по-силни, тъй като всяка нощ леглото на юношата се клатело неудържимо.
Въпреки че може би е било по-добре да потърсят източник на въглероден окис в дома, фамилията избира надалеч по-съмнителния развой по филтриране и изпъждане на демони и моли свещеника да остане през нощта. Свещеникът – за който в останалите документи по случая се споделя, че се е отнесъл скептично към събитията – го прави и става очевидец на драскането по стените, виещи се из стаята чаршафи и други мистериозни гледки. Божият наместник малко по-късно вика и фамилния доктор.
Историята стига до пресата и тя залива вестниците с материали за момчето, което било „ освободено “ от „ дяволската хватка “ след 20-30 екзорсистки сеанса, направени от католически духовник.
„ Във всички, като се изключи последния, момчето избухваше в гневен изблик на викове, хули и изговаряне на латински изречения – език, който в никакъв случай не беше изучавал – всякога, когато свещеникът доближи кулминационната точка на ритуала “, написа по това време изданието Washington.
В публикациите обстоятелствата се прекрояват и доукрасяват и към този момент става дума за кревати, летящи из стаята преди сеанса.
Идва книгата с преекспонираната истина, а малко-по-късно и злокобният филм.
Истинската история на Роналд Едуин Хънкелер е много по-реална и тъжна. Роланд Доу (чието същинско име е Роналд Едуин Хънкелер) е израснал като проблематично момче в извънредно религиозно семейство. Странните детайлности – най-малко тези, които могат да бъдат тествани – се изясняват с лекост от някои очевидци. Един младши духовник, който е бил очевидец на събитията, изяснява изненадващото изричане на латински изречения. Журналист, в изявление за Strange Magazin през 1999 година пита отчето дали момчето е говорело на други езици, с изключение на британски, по време на пристъпите си. Свещеникът дава отговор - единствено латински, само че обяснението на духовното лице е, че детето е повтаряло заучени в църквата изречения, нещо като подражаване на чуто.
Нямало действителна смяна в гласа на момчето, нито пък някаква свръхестествена мощ в тялото му. За придвижването на леглото отчето изяснява, че да, то в действителност се е движело и прибавя: „ беше на колелца като всяко легло, когато се облегнах на него - се реалокира “.
Хънкелер съумява да избяга от позора и хорската мълва с помощта на псевдонима, употребен от вестниците по това време. Той дълго се радва на спокоен и сполучлив живот като инженер на НАСА. Умира от инсулт през 2020 година на 86-годишна възраст. Хънкелер има принос в програмата Аполо. Работи в галактическата организация до пенсионирането си през 2001 година
Въпреки триумфа и естествения си живот, той в никакъв случай не се отървал изцяло от възприятието, че предишното му ще бъде разкрито.
Източник: Списание 8
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ