Посланикът на Руската федерация в България Анатолий Макаров пред „Труд“: Разчитаме на София за нормализиране на отношенията Русия – ЕС
Истанбулската спогодба не ни е нужна, имаме положителни закони против насилието
2018 година се обрисува като динамична в връзките сред България и Русия. Предстои честване на 140 година от Освобождението на страната ни, за което на 3-ти март в София идва съветският патриарх Кирил. Отправена е покана за посещаване към президента на Русия. А като ръководител на Европейския съвет България може да спомага за стопляне на връзките сред Москва и Брюксел, в това число и за задвижване на енергийни планове. По тези, а и други въпроси, потърсихме мнението на посланика на Русия у нас Анатолий Макаров .
– Г-н Макаров, през днешния ден Русия отбелязва Деня на дипломата. Вас персонално какво Ви подтикна да се отдадете на тази специалност?
– Не мога да кажа, че от дребен съм желал да стана посланик, само че постоянно съм имал интерес към историята и интернационалните каузи. Това любознание се поощряваше в учебно заведение – по това време да си в течение на интернационалните въпроси беше съвременно. Веднъж седмично всеки приготвяше роман за събитията в страната и в света и това в действителност ме увличаше. Да бъдеш посланик по това време, както прочее и през днешния ден, беше влиятелно и уважавано. Така след казармата се озовах в Московския държавен университет за интернационалните връзки, за което ни минимум не скърбя.
– Дипломацията не е ли ненапълно подценявана в актуалния свят, в който постоянно страните вземат външнополитически решения под напън от мощните на деня или пък по силата на участие в разнообразни съюзи и организации?
– Воденето на външна политика допуска отбрана на националните ползи. Но всяка страна сама избира своята политика – дали това ще е битка за благоденствие и преуспяване на жителите й при съблюдаване на нормите на интернационалното право, или сляпо следване на блокова дисциплинираност, без да се зачитат ползите на страната и народа й. Можете да намерите доста образци и за първото, и за второто. При това въобще не желая да кажа, че интернационалните съюзи и организации вредят. Напротив, пред дипломацията през днешния ден стоят огромни и комплицирани задания, които можем да решим единствено взаимно. Такива са интернационалните рецесии, спорове, терористичната опасност, създаване на обективен и резистентен международен ред. Като човек с над 40 години дипломатическа работа мога уверено да кажа, че нашата работа, въпреки и не постоянно да се вижда, не се води на вятъра, а нейните позитивни резултати усъвършенстват живота на милиони хора.
– Една от най-горещите тематики в България сега е Истанбулската спогодба, която европейските ни сътрудници явно чакат да приемем, само че тя провокира съществено разделяне, както в обществото ни, по този начин и измежду политическите сили. Русия, която също е член на Съвета на Европа, не е подписала конвенцията. Защо?
– В Русия считаме, че нашето законодателство подсигурява задоволително отбрана от принуждение в фамилията, по тази причина няма потребност от приемането на спомагателни правни правила. Още повече, че някои положения в конвенцията опонират на кардиналния метод на Русия към отбраната на обичайните полезности. Говоря и за морала, и за фамилията. Затова не сме я приели.
– В доклада за първата година от мандата си президентът Румен Радев прикани „ да изведем българо-руските връзки от ледената ера “. Доколко замръзнали са връзките сред страните ни и очаквате ли и какво оживление, изключително при тази поръчка от държавния ни глава?
– Последните години не бяха най-лесните в връзките сред нашите страни. На процедура замря политическият разговор, деградира търговско-икономическото съдействие. И за всички бе явно, че сходно състояние не дава отговор на ползите на страните ни и не може да продължи постоянно. Започна да го осъзнава и ръководещият хайлайф в България, който видя безперспективността на борбата и се старае да откри градивно съдействие. През последната година тук пристигаха депутати от Държавната дума и сенатори от Съвета на федерацията, в София бе и генералният прокурор на Русия Юрий Чайка – получи се доста продуктивна аудиенция. Заседава работната група по военно-техническо съдействие, срещаха се министрите на енергетиката на страните ни. Имаше контакти по църковна линия. Така че не може да се каже, че руско-българските връзки са изцяло замразени, само че несъмнено има към какво да се стремим.
– В отчета за положението на националната сигурност на България Русия е посочена измежду заканите за страната ни. Възможно ли е и това да е измежду аргументите за „ ледената ера “ в връзките ни?
– Въпросната част от отчета нямаше по какъв начин да не провокира учудването ни. Откакто съм в България съумях да посетя доста градове. Провел съм и доста срещи с представители на управлението на страната ви, а също и с елементарни жители, и в никакъв случай не съм усещал никакъв боязън от Русия. Не имам вяра, че тези, които са дали своят вот този отчет, в действителност считат Русия за опасност за националната сигурност на България. По-скоро ми се коства, че тук е проработила „ блоковата дисциплинираност “. Надявам се тази неконструктивна политика в бъдеще до отстъпи място на открития и изпълнен с доверие разговор. Ние сме подготвени за това, макар сходни вражески жестове.
– Премиерът Бойко Борисов се разгласи за „ нормализиране на връзките “ на Европейски Съюз с Русия. Като сегашен ръководител на Съвета на Европейски Съюз с какво България би могла да способства за тази нормализация?
– Няма да укривам – ние в действителност разчитаме, че българското председателство на Европейския съвет ще способства за нормализацията на връзките сред Русия и Европейски Съюз. В същото време оставаме реалисти и не чакаме, че този развой ще е бърз, изключително поради обстоятелството, че по-голяма част от решенията не зависи единствено от България и се взима на равнище Европейски Съюз. Така че нямаме повишени упования. Важното е, че виждаме позитивната конфигурация на българското държавно управление. От своя страна ще подкрепим съответни стъпки, в случай че такива бъдат подхванати от България по време на „ евродежурството “ й или по-късно.
– Очаквате ли България да употребява позицията си на европредседател, с цел да даде подтик на взаимни с Русия планове, главно енергийни, за които президентът Владимир Путин изиска „ железобетонни гаранции “ от Европейски Съюз – да вземем за пример отклонение на „ Турски поток “, който да премине и през нашата страна?
– Реализацията на такива огромни планове като „ Турски поток “ не е непосредствено обвързвана с председателството на която и да е страна от Европейски Съюз. И в този момент, като ръководител, и по-късно България може да сложи пред Еврокомисията въпроса за продължаването на този газопровод през нейна територия, в това число и за основаване на газов хъб във Варна. Вашата страна има цялостно право на това. Но на нас са ни нужни твърди гаранции от страна на Еврокомисията, които не отстъпват по непоклатимост на железобетонна структура. И в този аспект българското държавно управление би трябвало да постави избрани старания в структурите на Европейски Съюз. Европредседателството дава неповторим късмет на България да спомага за възобновяване на пълномащабния енергодиалог Русия-ЕС, без който комплексното изследване на обособени взаимни планове ще бъде затруднено. Строителството на „ Турски поток “ върви с цялостна мощ и даже изпреварва графика. Русия разполага с задоволително запаси, с цел да запълни с газ освен първото отклонение на газопровода, което стига до Турция, само че и второто, което е планувано за потребителите в Югоизточна Европа. Това би бил автентичен принос за диверсификация на енергийните доставки в страните от Европейски Съюз, за която толкоз се приказва в европейските столици. Да не приказвам за икономическите изгоди за България, ако тръбата мине по нейна територия. Но дали Брюксел е подготвен този път да спомага на България – това е въпрос към Еврокомисията.
– Вече стана ясно, че президентът Владимир Путин няма да може да посети България на 3-ти март за честванията на 140 година от Освобождението на България. Но можем ли да чакаме по-късно през годината визити на най-високо политическо равнище – както на президент или министър председател на Русия у нас, по този начин и на български президент или министър председател в Русия?
– Неведнъж съм казвал, а и моите български сътрудници са съгласни, че паузата в разговора на най-високо равнище сред страните продължава към този момент прекомерно дълго. Да напомня, че президент на Русия за финален път бе в България през януари на далечната 2008 година В тази връзка считам за извънредно значимо да спомагам за активизация на контактите сред държавните и държавните ръководители на нашите страни. И, повярвайте ми, поставям доста старания. Смятам, че такива срещи ще се състоят още тази година. Но поради идните избори за президент на Русия на 18 март да се приказва за съответни периоди все още не е допустимо.
– Напоследък Русия постоянно е упреквана в интервенция в избори в непознати страни. Очаквате ли интервенция в идния избор във Вашата страна или пък хакерски офанзиви?
– До момента не е показано нито едно доказателство за това Русия да се е намесвала в избирателен развой където и да било. Затова не желая да се спирам на тази тематика, това е чиста измама. Искам единствено да изкажа страдание, че нашите американски сътрудници към този момент наподобява се чудят в какво да ни обвинят, употребявайки безусловно непродуктивната реторика от Студената война и гневния макартизъм. Президентските избори без пресилване са най-важното политическо събития в Русия през тази година. И не е учудващо, че някои вражески към нас сили могат да бъдат изкушени да повлияят на техните резултати. Ние пък се стараем да не допуснем сходни опити и да проведем намерено и почтено гласоподаване.
– Наложените на Русия наказания на Съединени американски щати и Европейски Съюз не престават към този момент четвърта година. Междувременно описите със глобени биват разширявани, появяват се и нови описи. Мислите ли, че в обозримо бъдеще има възможност глобите да бъдат анулирани? Колко време може да издържи Русия в сходна изолираност?
– Провежданата от Вашингтон и Брюксел политика на подриване на икономическите и политически връзки с Русия си е техен избор. Но е време Съединени американски щати и Европейски Съюз да се замислят над това какъв брой безсмислена е рестриктивната акция, която не дава и няма да даде резултати. Единственият резултат са нови финансови загуби за бизнеса. Ясно е, че глобите удариха всички – и Русия, и самите им основатели. Но не може да става и дума за изолираност на Русия. Достатъчно е да се види спектърът от интернационалните контакти на управлението на Русия – на равнище президент, държавно управление, парламент. Светът не се изчерпва със Съединени американски щати и Европейски Съюз и множеството страни са задоволително мъдри, с цел да не се причисляват към този безразсъден санкционен режим, който не води до средата. А другояче ние изцяло се приспособихме към глобите. В някои браншове те дадоха подтик за развиване на производството. Това е изключително очевидно в агропромишления комплекс, в който реализираме отлични индикатори. По всички индикатори съветската стопанска система се е приспособила изцяло към новата обстановка. Не бива да се не помни, че американците и европейците губят повече от своите наказания, изключително в вероятност.
– Откакто оглавихте посолството на Русия в София преди съвсем година и половина непрекъснато пътувате из страната ни. Какво Ви направи най-силно усещане при тези обиколки?
– Във вашата страна се усещам толкоз уютно, колкото в никоя друга, като вкъщи – без пресилване. Почти незабавно, откакто дойдох в София, започнах да пътувам из България. И това беше неповторим опит – да се потопиш в същинския живот на страната, да схванеш с какво се занимават и защо мислят елементарните българи, несъмнено и да почувстваш цялата хубост на България. Приятно ме изненада това, че нито един път не съм се сблъсквал с отрицателно отношение към моята страна. Точно противоположното – на всички места ме одобряват топло. Така че най-силно усещане в България ми направиха хората – неравнодушни, дружелюбни, знаещи и уважаващи историята си и Русия.
Нашият посетител
Анатолий Макаров е роден през 1951 година На дипломатическа работа е от 1977 година Работил е в посолството на Русия в Холандия и в непрекъснатото посланичество на Русия към Европейски Съюз, бил е и дипломат в Южна Африка. Преди назначението си в България беше шеф на Департамента за работа със съотечественици зад граница към съветското Министерство на външните работи. Поста на дипломат в София пое през октомври 2016 г.
2018 година се обрисува като динамична в връзките сред България и Русия. Предстои честване на 140 година от Освобождението на страната ни, за което на 3-ти март в София идва съветският патриарх Кирил. Отправена е покана за посещаване към президента на Русия. А като ръководител на Европейския съвет България може да спомага за стопляне на връзките сред Москва и Брюксел, в това число и за задвижване на енергийни планове. По тези, а и други въпроси, потърсихме мнението на посланика на Русия у нас Анатолий Макаров .
– Г-н Макаров, през днешния ден Русия отбелязва Деня на дипломата. Вас персонално какво Ви подтикна да се отдадете на тази специалност?
– Не мога да кажа, че от дребен съм желал да стана посланик, само че постоянно съм имал интерес към историята и интернационалните каузи. Това любознание се поощряваше в учебно заведение – по това време да си в течение на интернационалните въпроси беше съвременно. Веднъж седмично всеки приготвяше роман за събитията в страната и в света и това в действителност ме увличаше. Да бъдеш посланик по това време, както прочее и през днешния ден, беше влиятелно и уважавано. Така след казармата се озовах в Московския държавен университет за интернационалните връзки, за което ни минимум не скърбя.
– Дипломацията не е ли ненапълно подценявана в актуалния свят, в който постоянно страните вземат външнополитически решения под напън от мощните на деня или пък по силата на участие в разнообразни съюзи и организации?
– Воденето на външна политика допуска отбрана на националните ползи. Но всяка страна сама избира своята политика – дали това ще е битка за благоденствие и преуспяване на жителите й при съблюдаване на нормите на интернационалното право, или сляпо следване на блокова дисциплинираност, без да се зачитат ползите на страната и народа й. Можете да намерите доста образци и за първото, и за второто. При това въобще не желая да кажа, че интернационалните съюзи и организации вредят. Напротив, пред дипломацията през днешния ден стоят огромни и комплицирани задания, които можем да решим единствено взаимно. Такива са интернационалните рецесии, спорове, терористичната опасност, създаване на обективен и резистентен международен ред. Като човек с над 40 години дипломатическа работа мога уверено да кажа, че нашата работа, въпреки и не постоянно да се вижда, не се води на вятъра, а нейните позитивни резултати усъвършенстват живота на милиони хора.
– Една от най-горещите тематики в България сега е Истанбулската спогодба, която европейските ни сътрудници явно чакат да приемем, само че тя провокира съществено разделяне, както в обществото ни, по този начин и измежду политическите сили. Русия, която също е член на Съвета на Европа, не е подписала конвенцията. Защо?
– В Русия считаме, че нашето законодателство подсигурява задоволително отбрана от принуждение в фамилията, по тази причина няма потребност от приемането на спомагателни правни правила. Още повече, че някои положения в конвенцията опонират на кардиналния метод на Русия към отбраната на обичайните полезности. Говоря и за морала, и за фамилията. Затова не сме я приели.
– В доклада за първата година от мандата си президентът Румен Радев прикани „ да изведем българо-руските връзки от ледената ера “. Доколко замръзнали са връзките сред страните ни и очаквате ли и какво оживление, изключително при тази поръчка от държавния ни глава?
– Последните години не бяха най-лесните в връзките сред нашите страни. На процедура замря политическият разговор, деградира търговско-икономическото съдействие. И за всички бе явно, че сходно състояние не дава отговор на ползите на страните ни и не може да продължи постоянно. Започна да го осъзнава и ръководещият хайлайф в България, който видя безперспективността на борбата и се старае да откри градивно съдействие. През последната година тук пристигаха депутати от Държавната дума и сенатори от Съвета на федерацията, в София бе и генералният прокурор на Русия Юрий Чайка – получи се доста продуктивна аудиенция. Заседава работната група по военно-техническо съдействие, срещаха се министрите на енергетиката на страните ни. Имаше контакти по църковна линия. Така че не може да се каже, че руско-българските връзки са изцяло замразени, само че несъмнено има към какво да се стремим.
– В отчета за положението на националната сигурност на България Русия е посочена измежду заканите за страната ни. Възможно ли е и това да е измежду аргументите за „ ледената ера “ в връзките ни?
– Въпросната част от отчета нямаше по какъв начин да не провокира учудването ни. Откакто съм в България съумях да посетя доста градове. Провел съм и доста срещи с представители на управлението на страната ви, а също и с елементарни жители, и в никакъв случай не съм усещал никакъв боязън от Русия. Не имам вяра, че тези, които са дали своят вот този отчет, в действителност считат Русия за опасност за националната сигурност на България. По-скоро ми се коства, че тук е проработила „ блоковата дисциплинираност “. Надявам се тази неконструктивна политика в бъдеще до отстъпи място на открития и изпълнен с доверие разговор. Ние сме подготвени за това, макар сходни вражески жестове.
– Премиерът Бойко Борисов се разгласи за „ нормализиране на връзките “ на Европейски Съюз с Русия. Като сегашен ръководител на Съвета на Европейски Съюз с какво България би могла да способства за тази нормализация?
– Няма да укривам – ние в действителност разчитаме, че българското председателство на Европейския съвет ще способства за нормализацията на връзките сред Русия и Европейски Съюз. В същото време оставаме реалисти и не чакаме, че този развой ще е бърз, изключително поради обстоятелството, че по-голяма част от решенията не зависи единствено от България и се взима на равнище Европейски Съюз. Така че нямаме повишени упования. Важното е, че виждаме позитивната конфигурация на българското държавно управление. От своя страна ще подкрепим съответни стъпки, в случай че такива бъдат подхванати от България по време на „ евродежурството “ й или по-късно.
– Очаквате ли България да употребява позицията си на европредседател, с цел да даде подтик на взаимни с Русия планове, главно енергийни, за които президентът Владимир Путин изиска „ железобетонни гаранции “ от Европейски Съюз – да вземем за пример отклонение на „ Турски поток “, който да премине и през нашата страна?
– Реализацията на такива огромни планове като „ Турски поток “ не е непосредствено обвързвана с председателството на която и да е страна от Европейски Съюз. И в този момент, като ръководител, и по-късно България може да сложи пред Еврокомисията въпроса за продължаването на този газопровод през нейна територия, в това число и за основаване на газов хъб във Варна. Вашата страна има цялостно право на това. Но на нас са ни нужни твърди гаранции от страна на Еврокомисията, които не отстъпват по непоклатимост на железобетонна структура. И в този аспект българското държавно управление би трябвало да постави избрани старания в структурите на Европейски Съюз. Европредседателството дава неповторим късмет на България да спомага за възобновяване на пълномащабния енергодиалог Русия-ЕС, без който комплексното изследване на обособени взаимни планове ще бъде затруднено. Строителството на „ Турски поток “ върви с цялостна мощ и даже изпреварва графика. Русия разполага с задоволително запаси, с цел да запълни с газ освен първото отклонение на газопровода, което стига до Турция, само че и второто, което е планувано за потребителите в Югоизточна Европа. Това би бил автентичен принос за диверсификация на енергийните доставки в страните от Европейски Съюз, за която толкоз се приказва в европейските столици. Да не приказвам за икономическите изгоди за България, ако тръбата мине по нейна територия. Но дали Брюксел е подготвен този път да спомага на България – това е въпрос към Еврокомисията.
– Вече стана ясно, че президентът Владимир Путин няма да може да посети България на 3-ти март за честванията на 140 година от Освобождението на България. Но можем ли да чакаме по-късно през годината визити на най-високо политическо равнище – както на президент или министър председател на Русия у нас, по този начин и на български президент или министър председател в Русия?
– Неведнъж съм казвал, а и моите български сътрудници са съгласни, че паузата в разговора на най-високо равнище сред страните продължава към този момент прекомерно дълго. Да напомня, че президент на Русия за финален път бе в България през януари на далечната 2008 година В тази връзка считам за извънредно значимо да спомагам за активизация на контактите сред държавните и държавните ръководители на нашите страни. И, повярвайте ми, поставям доста старания. Смятам, че такива срещи ще се състоят още тази година. Но поради идните избори за президент на Русия на 18 март да се приказва за съответни периоди все още не е допустимо.
– Напоследък Русия постоянно е упреквана в интервенция в избори в непознати страни. Очаквате ли интервенция в идния избор във Вашата страна или пък хакерски офанзиви?
– До момента не е показано нито едно доказателство за това Русия да се е намесвала в избирателен развой където и да било. Затова не желая да се спирам на тази тематика, това е чиста измама. Искам единствено да изкажа страдание, че нашите американски сътрудници към този момент наподобява се чудят в какво да ни обвинят, употребявайки безусловно непродуктивната реторика от Студената война и гневния макартизъм. Президентските избори без пресилване са най-важното политическо събития в Русия през тази година. И не е учудващо, че някои вражески към нас сили могат да бъдат изкушени да повлияят на техните резултати. Ние пък се стараем да не допуснем сходни опити и да проведем намерено и почтено гласоподаване.
– Наложените на Русия наказания на Съединени американски щати и Европейски Съюз не престават към този момент четвърта година. Междувременно описите със глобени биват разширявани, появяват се и нови описи. Мислите ли, че в обозримо бъдеще има възможност глобите да бъдат анулирани? Колко време може да издържи Русия в сходна изолираност?
– Провежданата от Вашингтон и Брюксел политика на подриване на икономическите и политически връзки с Русия си е техен избор. Но е време Съединени американски щати и Европейски Съюз да се замислят над това какъв брой безсмислена е рестриктивната акция, която не дава и няма да даде резултати. Единственият резултат са нови финансови загуби за бизнеса. Ясно е, че глобите удариха всички – и Русия, и самите им основатели. Но не може да става и дума за изолираност на Русия. Достатъчно е да се види спектърът от интернационалните контакти на управлението на Русия – на равнище президент, държавно управление, парламент. Светът не се изчерпва със Съединени американски щати и Европейски Съюз и множеството страни са задоволително мъдри, с цел да не се причисляват към този безразсъден санкционен режим, който не води до средата. А другояче ние изцяло се приспособихме към глобите. В някои браншове те дадоха подтик за развиване на производството. Това е изключително очевидно в агропромишления комплекс, в който реализираме отлични индикатори. По всички индикатори съветската стопанска система се е приспособила изцяло към новата обстановка. Не бива да се не помни, че американците и европейците губят повече от своите наказания, изключително в вероятност.
– Откакто оглавихте посолството на Русия в София преди съвсем година и половина непрекъснато пътувате из страната ни. Какво Ви направи най-силно усещане при тези обиколки?
– Във вашата страна се усещам толкоз уютно, колкото в никоя друга, като вкъщи – без пресилване. Почти незабавно, откакто дойдох в София, започнах да пътувам из България. И това беше неповторим опит – да се потопиш в същинския живот на страната, да схванеш с какво се занимават и защо мислят елементарните българи, несъмнено и да почувстваш цялата хубост на България. Приятно ме изненада това, че нито един път не съм се сблъсквал с отрицателно отношение към моята страна. Точно противоположното – на всички места ме одобряват топло. Така че най-силно усещане в България ми направиха хората – неравнодушни, дружелюбни, знаещи и уважаващи историята си и Русия.
Нашият посетител
Анатолий Макаров е роден през 1951 година На дипломатическа работа е от 1977 година Работил е в посолството на Русия в Холандия и в непрекъснатото посланичество на Русия към Европейски Съюз, бил е и дипломат в Южна Африка. Преди назначението си в България беше шеф на Департамента за работа със съотечественици зад граница към съветското Министерство на външните работи. Поста на дипломат в София пое през октомври 2016 г.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ