Истанбулската конвенция налагала хомосексуалността и подронвала турските семейни ценности. Но

" Истанбулската спогодба налагала хомосексуалността и подронвала турските фамилни полезности. Но какви ли са тези полезности? Защото в Турция " семейство " значи само едно: думата има мъжът ", казва известна турска писателка.

Протест против убийствата на дами в Турция

Турция беше първата страна, която ратифицира Истанбулската спогодба. Президентът Ердоган обаче реши да отдръпна страната от съглашението с аргумента, че то не дава отговор на обичайните полезности на страната. Същевременно Турция е страна, в която се правят голям брой. В множеството случаи насилниците остават ненаказани от правораздаването. Според организацията „ Ще спрем убийствата на дами “, единствено през 2020 година в страната са били регистрирани 300 убийства на дами. А 171 смъртни случая, в това число и хипотетични самоубийства, са били категоризирани като „ съмнителни “.

Ето какво споделя известната писателка Асли Ердоган за ситуацията на дамите в Турция. Нейно изявление беше оповестено във „ Франкфуртер Алгемайне Зонтагсцайтунг “:
Редакцията предлага
„ Сигурна съм, че доста мъже възприемат излизането от Конвенцията като победа. Този факт оправдава насилията, които те правят. Наскоро в турските обществени медии имаше една акция " 12 април - ден за изнасилвания ". Някаква групичка от 17-годишни момчета призоваваше на този ден да се изнасилват дами. После пред полицията споделиха, че просто желали да се прочуят. Това приказва доста за Турция. Доста мъже не считат дамата за човешко създание, а по-скоро за някакъв предмет, който могат да разрушат. И за какво ли да се чудим? Режимът на Ердоган ползва непропорционално принуждение в опита си да управлява обществото. А по този начин обществото стига до извода, че насилието е единственият метод да упражняваш надзор. И че мощният има право да господства. В резултат - от ден на ден насилия против дами, деца, че и против животни. “

Каква е турската ценностна система?

Турската писателка прецизира, че Ердоган обмислял някаква негова си „ Анкарска спогодба “, която да отговаряла на „ турската ценностна система “:

„ Той и неговите последователи имат личен мироглед за това каква би трябвало да бъде една жена. Но доста дами не са такива, тъй че той се пробва да ги притисне до стената и да ги пречупи. Жената трябвало да бъде брачна половинка и майка. Да, дано има някакво обучение, дано върви да работи, тъй като нали в Турция имаме икономическа рецесия. Най-важното обаче било тя да остане обвързана със фамилията - единствено по този начин дамата имало право на битие. Истанбулската спогодба заплашва тази идея, тъй като изисква от страната да пази всяка жена от принуждение - без значение дали е омъжена или не. Според мен, това условие ужасно нервира Ердоган. За него позитивно е въпрос на чест да напусне конвенцията. В декларацията се споделя, че конвенцията легализирала хомосексуалността и подронвала обичайните фамилни полезности в Турция. Това е една от обичаните му формулировки. Но аз се запитвам: Какви ли ще са тези полезности? Защото в Турция „ семейство “ значи единствено едно: думата има мъжът. То е един от основните източници на подтисничество и принуждение. Правителството обаче желае да резервира тъкмо тази идея. “

Репортерката на немския вестник Карен Крюгер напомня, че други страни като Полша,, Унгария и Чехия също слагат под въпрос Истанбулската спогодба. В отговор Асли Ердоган споделя:

„ Навсякъде, където на власт са популисти или крайнодесни партии, чиято идеология слага властта на мъжа в центъра, правата на дамите са се трансформирали в полесражение. Тези хора желаят сами да дефинират какво значи това да си жена и какво е фамилията. “

" Европейски Съюз към този момент не се интересува от човешките права в Турция "

С този афиш една жена търси отбрана от мъжа си

По същата тематика пред берлинския „ Тагесцайтунг “ приказва художничката-авангардистка Хале Тенгер. Тя напомня, че Турция от много време се задушава в прегръдката на една доминирана от мъжете просвета, която пазят десните партии:

„ Когато неотдавна беше обявено, че, експлицитното пояснение гласеше: „ Ние ще се оправяме по този начин, както считаме за вярно. Ще подпишем единствено такова съглашение, каквото желаеме, и ще се оттеглим от него, когато си желаеме. “ Неслучайно някой хора към този момент приказват за фашизъм. “

В края на изявлението Хале Тенгер насочва рецензии и против Европа:

„ Ако Европейски Съюз не се беше толкоз подплашил от притока на мигранти към Европа, в този момент нямаше да се окаже под подобен напън. Нямаше да се бои да реагира сериозно на това, което се случва напоследък в Турция. Честно казано, от тукашната си позиция аз считам, че Европейски Съюз към този момент не се интересува от демокрацията и човешките права в Турция. Смятам обаче, че тази дипломация ще има тежки негативни последици и за самия Европейски Съюз. “



Вижте и това видео на Дъждовни води:
" Моят мъж ми аргументи толкоз доста страдалчество "