Мария Габриел: За нас в България мъжете и жените са физически пол
Истанбулската спогодба е най-значимият интернационален контракт, който обезпечава систематична отбрана на жертвите, изясни пред бТВ българският еврокомисар Мария Габриел.
„ Той поставя акцент от предварителната защита до наказателните ограничения против нарушителите, до криминализирането на домашното принуждение – над дами, над мъже и над деца. Това е инструмент, който не е панацея, само че може да форсира от част от процедурите “, сподели тя, като уточни, че „ огромна част от жертвите се сблъскват с това безвремие, което доста постоянно, за жалост, като следствие има назад връщане към порочния кръг на насилието “.
Тази спогодба дава подтик да актуализираме законодателството си и излъчва доста мощен сигнал към всички, които могат да вземат присъединяване в битката с този феномен, уточни Габриел. По думите ѝ документът „ споделя на жертвите: „ Имайте смелостта да не мълчите “, защото мълчанието е най-големият проблем.
„ От друга страна би трябвало да проработят всички, участващи в този развой – от жертвата, през спешния център, психическата помощ, неправителствените организации и стигнем до повече образования за служителите на реда да разпознават доста бързо формите на принуждение и жертвите, до прокурорите, до правосъдните санкции, които би трябвало да бъдат бързи “, сподели Габриел.
За терзанията за трети пол еврокомисарят уточни, че в конвенцията, особено в член 3, „ ясно е казано, че за всичко, което визира тази спогодба, пол значи обществени функции и характерности, които несъмнено общество счита за присъщи за мъжете и дамите. Ние сме това „ несъмнено общество “. За нас в България мъжете и дамите са физически пол. Тази спогодба по никакъв метод не цели да промени това, което ние имаме като модел. Но тя ни дава опция да си кажем, че за насилието толерантността е нулева “.
Що се отнася до образованието на деца, Габриел разяснява, че в текста е казано: „ когато е уместно, съобразено с потребностите на учениците “. „ Ето, още веднъж ролята, която е дадена на националната страна – в случай че България реши, че има нужда от повече образование за такива стратегии, тя ще ги вкара. И съответно в тази спогодба се приказва за стратегии, отнасящи се до обществените характерности за мъже и дами, битката със стандартите “.
Стана ясно, че има потребност от същински спор по тематиката, който да разреши всички общности – религиозната, академичната, неправителственият бранш, институциите, от които зависи решаването на този проблем, да седнат с доста ясни тези, рационално и умерено да обсъдят другите отзиви, сподели тя.
Габриел уточни, че е имало време това да се случи, защото междуведомствената група е основана още след подписването на документа през април 2016 година Но може би в действителност в границите на обществото имаше потребност от повече такива диспути, сподели тя.
„ Той поставя акцент от предварителната защита до наказателните ограничения против нарушителите, до криминализирането на домашното принуждение – над дами, над мъже и над деца. Това е инструмент, който не е панацея, само че може да форсира от част от процедурите “, сподели тя, като уточни, че „ огромна част от жертвите се сблъскват с това безвремие, което доста постоянно, за жалост, като следствие има назад връщане към порочния кръг на насилието “.
Тази спогодба дава подтик да актуализираме законодателството си и излъчва доста мощен сигнал към всички, които могат да вземат присъединяване в битката с този феномен, уточни Габриел. По думите ѝ документът „ споделя на жертвите: „ Имайте смелостта да не мълчите “, защото мълчанието е най-големият проблем.
„ От друга страна би трябвало да проработят всички, участващи в този развой – от жертвата, през спешния център, психическата помощ, неправителствените организации и стигнем до повече образования за служителите на реда да разпознават доста бързо формите на принуждение и жертвите, до прокурорите, до правосъдните санкции, които би трябвало да бъдат бързи “, сподели Габриел.
За терзанията за трети пол еврокомисарят уточни, че в конвенцията, особено в член 3, „ ясно е казано, че за всичко, което визира тази спогодба, пол значи обществени функции и характерности, които несъмнено общество счита за присъщи за мъжете и дамите. Ние сме това „ несъмнено общество “. За нас в България мъжете и дамите са физически пол. Тази спогодба по никакъв метод не цели да промени това, което ние имаме като модел. Но тя ни дава опция да си кажем, че за насилието толерантността е нулева “.
Що се отнася до образованието на деца, Габриел разяснява, че в текста е казано: „ когато е уместно, съобразено с потребностите на учениците “. „ Ето, още веднъж ролята, която е дадена на националната страна – в случай че България реши, че има нужда от повече образование за такива стратегии, тя ще ги вкара. И съответно в тази спогодба се приказва за стратегии, отнасящи се до обществените характерности за мъже и дами, битката със стандартите “.
Стана ясно, че има потребност от същински спор по тематиката, който да разреши всички общности – религиозната, академичната, неправителственият бранш, институциите, от които зависи решаването на този проблем, да седнат с доста ясни тези, рационално и умерено да обсъдят другите отзиви, сподели тя.
Габриел уточни, че е имало време това да се случи, защото междуведомствената група е основана още след подписването на документа през април 2016 година Но може би в действителност в границите на обществото имаше потребност от повече такива диспути, сподели тя.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ