Истанбул съществува в деликатен баланс. Всеки ден из криволичещите му

Истанбул съществува в внимателен баланс. Всеки ден из криволичещите му улици, из кафенетата и заведенията за хранене, из градския превоз и джамиите 15 милиона души живеят своите животи. В същото време из краката им се мотаят към четвърт милион улични котки.

Но това не са бездомни животни, както споделя фотографът Марсел Хейнен. Това са „ хибриди “. Тоест пухкавите жители на Истанбул не са на един или различен собственик, само че не са и бездомни, тъй като за тях се грижат всички.

Хейнен е създател на книгата. Пред BBC той споделя, че на никое място не е виждал сходно страхопочитание към тези животни.

„ Във всеки регион има общински ветеринарни клиники, които правят безвъзмездна кастрация. Често в частните кабинети цените са понижени за бездомни котки и локалните хора с удоволствие ги заплащат “, споделя Фатих Даглъ.

Той е създател на в Истанбул – друга причудлива самодейност, която обаче ясно демонстрира отношението към животните.

Но обичта на Истанбул към котките не е от през вчерашния ден. Още по времето на Османската империя, споделя Хейнен, е имало специалност „ гледач на котки “.

„ Задачата им е била да хранят животните, като от локалните хора също се е очаквало да оказват помощ за това “, споделя фотографът.

Според Даглъ традицията може да се наблюдава още по-назад във времето – до епохата на античната страна Финикия. Тогава е било признато на всички търговски кораби да има котки, които да пазят хората и товарите от плъхове.

Натоварени на корабите, огромна част от котките „ слизали “ точно на истанбулските пристанища. По това време градът не се споделя по този начин, само че както е известно, в средата на III век той се трансформира в столица на Източната Римска империя, а след това – на Византия.

Оттогава са минали 1800 години, имало е войни, катаклизми и рецесии, само че връзката сред Истанбул и котките се е запазила. Днес градът е толкоз известен със своята обич към мъркащите животни, че е прочут и с прозвището „ CatStanbul “. Някои туристи посещават града точно, с цел да видят и тази негова страна. През 2016 година даже е основан документален филм за котките на Истанбул.

Както споделя един от участниците във кино лентата: „ Котките са повече от животни. Те са знак на невероятния безпорядък на Истанбул – на културата му, на неговата уникалност “.

И защото е признато, че тази среда е безвредна за котките, те са и доста по-смели. В Истанбул не е извънредно да седнеш на скамейка до латентен котарак, който въобще не се смущава от наличието ти. Или пък напълно по роднински да се намести в скута ти, до момента в който си в ресторант или кафене.

„ Рядко се случва град да е прочут с нещо сходно. По предписание градовете се строят от хора за хора – с улици, здания и мостове от тухли, бетон, желязо и стъкло. Но да имаш и друго живо създание, което търси своето място в този безпорядък, е извънредно особено. А е още по-хубаво, когато локалните хора се грижат за тях по подобен метод “, споделя Хейнен.

В Истанбул котките като че ли сами са отвоювали позицията си. И по-късно са се трансформирали в звезди. Покрай „ Света София “ да вземем за пример може да бъде срещнат котаракът Суло, прочут с това, че доста обича да театралничи за фотоси. В други квартали негови събратя спят по пейки, стъпала или даже в лични къщички. В тогавашния султански замък Топкапъ сарай има дребни котешки порти, с цел да могат животните да се движат безпроблемно.

И защото котките от дълго време са се трансформирали в атракция на града, доста магазини и кафенета си отглеждат лични, с цел да примамват клиенти. Животните са се трансформирали в нещо като „ туристически посланици “ на Истанбул. И посетителите знаят, че измежду най-обичайните прекарвания в града е котка да се отърка в краката им.