„Закон за внуците“: Как Испания опитва да върне потомци на избягали от режима на Франко
Испания получава огромен брой молби за поданство от потомци на емигранти, избягали от гражданската война в страната през 30-те години на предишния век и от диктатурата на Франсиско Франко, в границите на скица, ориентирана към превъзмогване на историческите несправедливости.
Така нареченият „ закон за внуците “ разрешава на децата и внуците на испанци, които са изгубили или са се отказали от поданството си, откакто са напуснали страната по „ политически, идеологически или свързани с убежденията аргументи “, да получат назад поданство.
Мярката обгръща и тези, които са избягали от гонене, учредено на полова ориентировка или полова еднаквост. Инициативата е част от закон от 2022 година, въведен от социалистическия министър-председател Педро Санчес, чиято цел е да поправи грешките от гражданската война от 1936-1939 година и последвалата я брутална тирания до гибелта на военачалник Франко през 1975 година
По данни на Генералния съвет за испанско поданство в чужбина, който е държавен съвещателен орган, Испания е получила 2,3 милиона молби за поданство по тази скица. Крайният период изтече на 22 октомври.
Само в Аржентина са постъпили към един милион молби на фона на икономическите разтърсвания в страната. Голям брой молби са подадени и от Бразилия, Куба, Мексико и Венецуела. Консултативният орган счита, че обработката на молбите може да отнеме до четири години и че броят на испанското население в чужбина може да се усили фрапантно.
Ако процентът на утвърдените молби се резервира от предишното – а отводите нормално са единствено един или два % – броят на испанските жители, живеещи в чужбина, „ може да се удвои “, съобщи ръководителят на органа Виолета Алонсо пред вестник La Nueva Espana.
Нарастването на броя на молбите може да усили и локалното население на Испания, което е към 49 милиона души, в случай че доста нови жители решат да се реалокират в страната.
По оценки на историците половин милион души са избягали от Испания по време на гражданската война, почнала с боен протест, воден от Франко против определеното ляво държавно управление на Втората република – Народния фронт. Повечето от тях отпътуват за Франция, Мексико и други латиноамерикански страни, с цел да избегнат репресиите.
Но забележителен брой от тях отиват в Съветския съюз, който е един от главните поддръжници на републиканската страна по време на спора. След войната държавното управление на Франко преследва съперниците и техните фамилии, като разчита на изтезания и репресии, с цел да резервира контрола, което провокира спомагателна емиграция.
Въпреки че законът има за цел да „ уреди дълга “ към франкисткото минало на Испания, в някои случаи той се ползва и за потомците на хора, напуснали страната по политически аргументи в бурния интервал преди гражданската война.
Един от тях е Хуан Пабло Ферейра, 66-годишен антрополог в северната аржентинска провинция Жужуй. Неговият дядо е напуснал Галисия в Северозападна Испания, с цел да избегне включването си в колониалните войни на страната в Мароко при започване на XX век. „ Смятам се за галисиец от диаспората “, споделя той пред Агенция Франс Прес.
„ Искам да остана обвързвана с него, изключително с Галисия, само че го върша и за дъщерите си, с цел да имат още един инструмент, с който да се оправят в живота. “
Освен прочувствените връзки, испанският паспорт предлага и осезаеми изгоди: право на живот и работа в Испания и в други страни от Европейския съюз, както и по-лесно пътешестване.
Според Henley Passport Index испанският паспорт разрешава безвизов достъп до 187 страни. В последните месеци преди затварянето на прозореца за кандидатстване в испанските консулства в цяла Латинска Америка се образуваха дълги опашки.
Сега Испания е изправена пред предизвикването да обработи повече от два милиона досиета за поданство. По време на среща този месец Алонсо и министърът на външните работи Хосе Мануел Албарес разискаха опцията за разкриване на нови консулства и увеличение на броя на чиновниците, които да обработват молбите.
Материалът на AFP е оповестен на уеб страницата на Българската национална телевизия. Заглавието е на редакцията на ДЕБАТИ.БГ.
