Загубата на Германия бе колкото изумителна, толкова и предвещана
Испания може и да стори същото предишния път, само че това беше изключение. А да, в действителност и Италия го направи четири години преди този момент. Този път обаче събитията са изцяло разнообразни. Е, напълно същата орис споходи и Франция през 2002 година, но въпреки всичко това е Франция.
Германия, естествено, е друга. Германия няма да подходи също толкоз безконтролно и да допусне същата неточност. Би било неуместно, даже и след отрезвителното проваляне с 0:1 от Мексико на старта на отбора на Мондиал 2018 в неделя, да се твърди уверено, че настоящият международен първенец няма да излезе от групата си. Когато бе посочено на селекционера Йоахим Льов, че три от последните първенци са претърпели тъкмо тази орис, той принизи този факт като нищожен и просто куриоз: „ Нямам визия за какво може да се е случило това, но ние ще се класираме за идващия кръг.”
Неговата убеденост и самообладание са разбираеми. Германия разполага с прекомерно огромно качество, с цел да се препъне още на първото затруднение. Загубата от Мексико е удар, тестване, само че няма причина да се окаже съдбовна. Предстоят още два мача против положителни, само че несъвсем страховити противници като Швеция и Южна Корея, с цел да се поправят нещата и да се доближи въпреки всичко до осминафиналния стадий.
Би било ненапълно тежък удар завършването на 2-ро място в групата, тъй като това може да донесе конфликт с Бразилия още на осминафиналите, но още не е изключено международните първенци да се изкачат първи или, в случай че не съумеят, след това да отстранят бразилците, в случай че се наложи. Надеждите на Дойче маншафт да стане първият тим, защитил международната си купа след А Селесао бразилейра през 1962 година, не са се изпарили измежду тътена на стадион „ Лужники”. Това, че бе позволена загуба, не е злополучие.
Повод за паника обаче сигурно е методът, по който бе позволена. Не става въпрос просто за гледката в последните минути на един разкапващ се от обезсърчение тим, който се слави с хладнокръвието си през годините. Дори и сдържаният и деликатен в думите си Льов разказа своите играчи като „ хаотични” и призна, че „ пространственото систематизиране не бе идеално”, което е спортно-техническият термин за това, че отборът му е бил изцяло разпръснат по терена. Само Джером Боатенг остана в отбрана, дребничкият десен бек Йошуа Кимих явно заигра като нападател, а полузащитата изгуби всякаква форма, дисциплинираност и ред.
Това единствено по себе си е задоволително обезпокоително. Още по-значителното в тази ситуация е, че Мексико бе възнамерявал до последния подробност дейностите си в тъкмо такава обстановка. От шест месеца селекционерът на „ ацтеките” Хуан Карлос Осорио работи по образец тъкмо за този мач и, въпреки да призна за леки пипвания поради травми или неприятна форма на някои от играчите му, знаеше тъкмо по какъв начин ще работи, с цел да изведе своите до победа над международния отличник.
Мерките му в действителност бяха простички. Започна с две светкавици по крилата: на едното бе осигурилият „ една от най-големите победи в историята ни” Ирвинг Лосано, а на другото – Мигел Лаюн, претрупан със задачата да стартира гръмотевичните контраатаки против отбраната на Германия, която Осорио очакваше да натисне по-напред от рационалното. По-тънкият му ход бе да дръпне Карлос Вела малко по-назад от нормалното, с цел да преследва централните полузащитници на противника Сами Кедира и Тони Кроос и да им попречи да влязат в темп. Наставникът бе предизвестил Вела, че задачата му е сложна: „ Искахме от него да даде всичко от себе си за 60 минути. Задачата бе изнурителна физически. Това бе целият ни залог.”
Осорио бе прекарал предходния ден в трениране на играчите си тъкмо по какъв начин да заловен в крачка на контра своите съперници даже когато „ се пазиме с четирима полузащитници”. „ Точно по този метод съвсем вкарахме втори гол”, показа селекционерът, визирайки обстановката, когато Вила бе на сантиметри от поемането на пас от Хавиер Ернандес и евентуално щеше да реши мача.
Докато Осорио обясняваше на конференцията подготовката си за триумфа, нямаше по какъв начин да не усети човек поразителната му вътрешен глас. „ Знаехме промените им при закъснение в резултата. Бяхме готови включително и за метода им на приложимост на Марио Гомес на върха на атаката”, сподели наставникът.
Разбира се, доста е елементарно да се биеш в гърдите след към този момент приключен факт и да обясниш победа не като разследване от купища фактори, включително шанса, а като единствения вероятен излаз от някакъв ослепителен проект. Всички треньори знаят тъкмо по какъв начин ще протече даден мач… с изключение на когато не протече по този начин.
Осорио просто предприе изчислен риск. Идеята му можеше и да не сработи: в случай че директният свободен удар на Кроос малко след гола на Лосано бе влезнал, вместо да се отбие о гредата, проектът можеше и да се разпадне. Това, че сполучи, може да бъде посочено от Льов пък като малшанс.
Селекционерът на Германия обаче би трябвало да е угрижен повече от това, че съперникът му можа да построи подробен и изкусен проект за противопоставяне, че имаше такава ясна концепция за слабостите на международния първенец и за всяка реакция на Льов, както и най-много за това по какъв начин да ги употребява. При това от месеци обратно.
Има едно нещо, което свързва сриналите се при отбраната на купата си Франция от 2002, Италия от 2010 и Испания от 2014 година. И трите тима продължаваха да разчитат на доста от същите играчи, които им бяха помогнали да завоюват света четири години по-рано. И трите изглеждаха захабени, предвидими, в застой, преяли със популярност, до момента в който противниците им в това време бяха израсли и развили се до степен да ги застигнат и най-после и задминат.
Да, Льов евентуално е прав – няма някаква съответна причина да се мисли, че тъкмо същото нещо неизбежно ще сполети и Германия в Русия. Неделната загуба може даже да се окаже потребна за отмиване на самодоволството и високомерието, за което Матс Хумелс бе предизвестил още след слабото показване в контролите против Саудитска Арабия и Австрия преди Мондиала. Въобще не би трябвало да се случва и трето предизвестие като пристигналото против Мексико.
Все още за Германия има време да си стъпи на краката. Само тъй като Франция, Италия и Испания не са могли да защитят короната си не значи, че автоматизирано същата орис ще застигне и Дойче маншафт. Същото обаче важи и в противоположния смисъл: единствено тъй като Германия е съумяла преди четири години не значи, че автоматизирано ще успее и в този момент. Историята не всеки път се повтаря, което е източник колкото на разтуха, толкоз и на паника.
Рори Смит, „ Ню Йорк Таймс”
Германия, естествено, е друга. Германия няма да подходи също толкоз безконтролно и да допусне същата неточност. Би било неуместно, даже и след отрезвителното проваляне с 0:1 от Мексико на старта на отбора на Мондиал 2018 в неделя, да се твърди уверено, че настоящият международен първенец няма да излезе от групата си. Когато бе посочено на селекционера Йоахим Льов, че три от последните първенци са претърпели тъкмо тази орис, той принизи този факт като нищожен и просто куриоз: „ Нямам визия за какво може да се е случило това, но ние ще се класираме за идващия кръг.”
Неговата убеденост и самообладание са разбираеми. Германия разполага с прекомерно огромно качество, с цел да се препъне още на първото затруднение. Загубата от Мексико е удар, тестване, само че няма причина да се окаже съдбовна. Предстоят още два мача против положителни, само че несъвсем страховити противници като Швеция и Южна Корея, с цел да се поправят нещата и да се доближи въпреки всичко до осминафиналния стадий.
Би било ненапълно тежък удар завършването на 2-ро място в групата, тъй като това може да донесе конфликт с Бразилия още на осминафиналите, но още не е изключено международните първенци да се изкачат първи или, в случай че не съумеят, след това да отстранят бразилците, в случай че се наложи. Надеждите на Дойче маншафт да стане първият тим, защитил международната си купа след А Селесао бразилейра през 1962 година, не са се изпарили измежду тътена на стадион „ Лужники”. Това, че бе позволена загуба, не е злополучие.
Повод за паника обаче сигурно е методът, по който бе позволена. Не става въпрос просто за гледката в последните минути на един разкапващ се от обезсърчение тим, който се слави с хладнокръвието си през годините. Дори и сдържаният и деликатен в думите си Льов разказа своите играчи като „ хаотични” и призна, че „ пространственото систематизиране не бе идеално”, което е спортно-техническият термин за това, че отборът му е бил изцяло разпръснат по терена. Само Джером Боатенг остана в отбрана, дребничкият десен бек Йошуа Кимих явно заигра като нападател, а полузащитата изгуби всякаква форма, дисциплинираност и ред.
Това единствено по себе си е задоволително обезпокоително. Още по-значителното в тази ситуация е, че Мексико бе възнамерявал до последния подробност дейностите си в тъкмо такава обстановка. От шест месеца селекционерът на „ ацтеките” Хуан Карлос Осорио работи по образец тъкмо за този мач и, въпреки да призна за леки пипвания поради травми или неприятна форма на някои от играчите му, знаеше тъкмо по какъв начин ще работи, с цел да изведе своите до победа над международния отличник.
Мерките му в действителност бяха простички. Започна с две светкавици по крилата: на едното бе осигурилият „ една от най-големите победи в историята ни” Ирвинг Лосано, а на другото – Мигел Лаюн, претрупан със задачата да стартира гръмотевичните контраатаки против отбраната на Германия, която Осорио очакваше да натисне по-напред от рационалното. По-тънкият му ход бе да дръпне Карлос Вела малко по-назад от нормалното, с цел да преследва централните полузащитници на противника Сами Кедира и Тони Кроос и да им попречи да влязат в темп. Наставникът бе предизвестил Вела, че задачата му е сложна: „ Искахме от него да даде всичко от себе си за 60 минути. Задачата бе изнурителна физически. Това бе целият ни залог.”
Осорио бе прекарал предходния ден в трениране на играчите си тъкмо по какъв начин да заловен в крачка на контра своите съперници даже когато „ се пазиме с четирима полузащитници”. „ Точно по този метод съвсем вкарахме втори гол”, показа селекционерът, визирайки обстановката, когато Вила бе на сантиметри от поемането на пас от Хавиер Ернандес и евентуално щеше да реши мача.
Докато Осорио обясняваше на конференцията подготовката си за триумфа, нямаше по какъв начин да не усети човек поразителната му вътрешен глас. „ Знаехме промените им при закъснение в резултата. Бяхме готови включително и за метода им на приложимост на Марио Гомес на върха на атаката”, сподели наставникът.
Разбира се, доста е елементарно да се биеш в гърдите след към този момент приключен факт и да обясниш победа не като разследване от купища фактори, включително шанса, а като единствения вероятен излаз от някакъв ослепителен проект. Всички треньори знаят тъкмо по какъв начин ще протече даден мач… с изключение на когато не протече по този начин.
Осорио просто предприе изчислен риск. Идеята му можеше и да не сработи: в случай че директният свободен удар на Кроос малко след гола на Лосано бе влезнал, вместо да се отбие о гредата, проектът можеше и да се разпадне. Това, че сполучи, може да бъде посочено от Льов пък като малшанс.
Селекционерът на Германия обаче би трябвало да е угрижен повече от това, че съперникът му можа да построи подробен и изкусен проект за противопоставяне, че имаше такава ясна концепция за слабостите на международния първенец и за всяка реакция на Льов, както и най-много за това по какъв начин да ги употребява. При това от месеци обратно.
Има едно нещо, което свързва сриналите се при отбраната на купата си Франция от 2002, Италия от 2010 и Испания от 2014 година. И трите тима продължаваха да разчитат на доста от същите играчи, които им бяха помогнали да завоюват света четири години по-рано. И трите изглеждаха захабени, предвидими, в застой, преяли със популярност, до момента в който противниците им в това време бяха израсли и развили се до степен да ги застигнат и най-после и задминат.
Да, Льов евентуално е прав – няма някаква съответна причина да се мисли, че тъкмо същото нещо неизбежно ще сполети и Германия в Русия. Неделната загуба може даже да се окаже потребна за отмиване на самодоволството и високомерието, за което Матс Хумелс бе предизвестил още след слабото показване в контролите против Саудитска Арабия и Австрия преди Мондиала. Въобще не би трябвало да се случва и трето предизвестие като пристигналото против Мексико.
Все още за Германия има време да си стъпи на краката. Само тъй като Франция, Италия и Испания не са могли да защитят короната си не значи, че автоматизирано същата орис ще застигне и Дойче маншафт. Същото обаче важи и в противоположния смисъл: единствено тъй като Германия е съумяла преди четири години не значи, че автоматизирано ще успее и в този момент. Историята не всеки път се повтаря, което е източник колкото на разтуха, толкоз и на паника.
Рори Смит, „ Ню Йорк Таймс”
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ