Способността на Ердоган да извлича геополитически дивиденти от всичко е впечатляваща
Искате ли да разберете по какъв начин работи международната политика в новата ера? Погледнете на юг, към отсрещния бряг на Черно море. Способността на турския президент Реджеп Тайип Ердоган да извлича геополитически дивиденти от всичко, което се случва, от дълго време е впечатляваща. И на фона на най-острата интернационална рецесия, която е съпроводена от поляризация, невиждана от десетилетия, и опитите да се набутат всички в другите окопи, способността на Анкара да маневрира в своя изгода е още по-удивителна
Вземете единствено най-новите събития. Възраженията на Турция против участието на Швеция и Финландия в НАТО първоначално бяха възприети от всички като волност или като опит за бърз пазарлък. В последна сметка обаче процесът замря и турските претенции, въпреки и неудовлетворени, в действителност бяха приети за законни.
А това към този момент е задоволително доста, тъй като острите изказвания на Анкара за западните благосклонности към кюрдите са част от кардиналното позициониране на страната на международната сцена като цяло и нейното водачество във вътрешната политика.
Турция основава главоболие на НАТО освен със северноевропейските сътрудници. В същото време Анкара нападна Гърция по най-остър метод, обвинявайки страна – съдружник по алианса в милитаризирането на Егейско море и заплашвайки с съдбоносен отговор.
Най-раздразнителните сътрудници към този момент споделят, че е време да желаяме Турция да излезе от алианса, само че всички схващат, че това е саморазрушително: Анкара има втората по величина войска на НАТО, ситуирана на стратегически най-важното място сега. Нещо повече, самата Турция акцентира, че нейните искания въобще не са ориентирани против Северноатлантическия блок, а в противен случай, те са призовани да подобрят атмосферата в него и да укрепят алианса.
Всичко е обтегнато и със Съединените щати, само че и Анкара, и Вашингтон схващат, че разликата в този момент е съдбовна и за двете страни, поддържането на връзки е доста по-полезно. В Сирия Турция обрисува нова рамка за въздействие, влизайки в спор както с Америка, по този начин и с Русия. Но той заобикаля внезапните завои - челната борба е рискова, тъй че вискозната борба със ситуационни съглашения продължава.
Към това би трябвало да прибавим и доста тежките връзки на турските водачи с Франция, Австрия, Германия (по редица причини), които обаче на всяка крачка приключват с разбирането на европейците, че не могат без тази или онази турска помощ. Да, даже във връзка същите тези мигранти...
И най-после, апотеозът на умеенето е позицията по руско-украинския спор. Турция съумява да бъде надълбоко забъркана и в това време отчетливо дистанцирана. Русия толерира дейните доставки на турско оръжие за Киев, а Украйна толерира обширните връзки на Анкара с Москва. Украинските чиновници непрестанно укоряват другите събеседници от НАТО, че не са задоволително решителни против Кремъл, но няма недоволства против Турция, която взаимодейства тясно и преференциално с Русия.
И в случай че някой ден се стигне до политико-дипломатическата фаза, тогава Анкара ще бъде естественият медиатор.
Нека отдадем респект на политическия гений на турския водач, само че не става дума единствено за ролята на личността. На образеца на Турция може да се опише набор от предпоставки, които разрешават на човек да бъде много сполучлив в такава нееднозначна среда.
Изключително удобното географско състояние на пресечната точка на стопански и стратегически ползи следва да се извади от скобите - това е наследството от нашите прародители. Въпреки че, както демонстрира опитът на доста други страни, човек може да се разпорежда с наследството си и жалко, в собствен ущърб.
Но извънредно диверсифицираната система на връзки е достижение на сегашните управляващи. Ердоган, преди мнозина, осъзна диалектиката на новото време: твърдите съюзи повече лимитират опциите, в сравнение с дават, само че неналичието на институционални връзки с основни сътрудници е изпълнена с повишаване на спорове. Идеално е да се намирате в постоянна система от взаимоотношения, която принуждава другите да смекчават пламенността си със съдружника, само че и да поддържате в нея оптималната независимост на ръцете и дарба да променяте държанието си според от събитията.
Ясно е, че водачите на съответните алианси постоянно са склонни да изискват по-силна дисциплинираност, т.е. да не позволяват прекалено безчинство. Но в този случай има преплитане на спорове, във всеки от които едни и същи играчи могат да имат разнообразни ползи. Тоест разрешават в единия случай да си от общата страна на барикадата, а в другия – не. И това отваря благоприятни условия за свободните сътрудници.
И, несъмнено, най-важното е твърдо да се упорства за съхраняването на националните ползи и неуморно да се моли към стремежите на личните си жители. Това постоянно впечатлява самите тези жители и лишава външните сътрудници от причини.
Времето, когато можеше да се базира на „ общото богатство “ и да се изисква егоизмът да бъде рискуван, отмина. Това не работи даже на равнище изразителност, камо ли като практическа политика. В резултат на това националистическите водачи, които не се двоумят да кажат това, наподобяват почтени и здравословни, за разлика от космополитните лицемери. Ердоган, да вземем за пример, който преди няколко години въплъщаваше най-лошите черти на популистки автократ за събеседниците на Запад, в този момент наподобява като един от дребното освен ефикасни, само че и поредни водачи.
Всичко това не е гаранция за триумф в дълготраен проект – Турция да вземем за пример има доста проблеми, най-вече стопански. А количеството на упоритостите към този момент прилича прекомерно надуван борсов балон. Но в днешния свят непосредствените резултати явно се правят оценка повече от дълготрайните изгоди. Последните просто не се броят.
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Facebook ни лимитира поради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще доближават до различната позиция за събитията!?
Вземете единствено най-новите събития. Възраженията на Турция против участието на Швеция и Финландия в НАТО първоначално бяха възприети от всички като волност или като опит за бърз пазарлък. В последна сметка обаче процесът замря и турските претенции, въпреки и неудовлетворени, в действителност бяха приети за законни.
А това към този момент е задоволително доста, тъй като острите изказвания на Анкара за западните благосклонности към кюрдите са част от кардиналното позициониране на страната на международната сцена като цяло и нейното водачество във вътрешната политика.
Турция основава главоболие на НАТО освен със северноевропейските сътрудници. В същото време Анкара нападна Гърция по най-остър метод, обвинявайки страна – съдружник по алианса в милитаризирането на Егейско море и заплашвайки с съдбоносен отговор.
Най-раздразнителните сътрудници към този момент споделят, че е време да желаяме Турция да излезе от алианса, само че всички схващат, че това е саморазрушително: Анкара има втората по величина войска на НАТО, ситуирана на стратегически най-важното място сега. Нещо повече, самата Турция акцентира, че нейните искания въобще не са ориентирани против Северноатлантическия блок, а в противен случай, те са призовани да подобрят атмосферата в него и да укрепят алианса.
Всичко е обтегнато и със Съединените щати, само че и Анкара, и Вашингтон схващат, че разликата в този момент е съдбовна и за двете страни, поддържането на връзки е доста по-полезно. В Сирия Турция обрисува нова рамка за въздействие, влизайки в спор както с Америка, по този начин и с Русия. Но той заобикаля внезапните завои - челната борба е рискова, тъй че вискозната борба със ситуационни съглашения продължава.
Към това би трябвало да прибавим и доста тежките връзки на турските водачи с Франция, Австрия, Германия (по редица причини), които обаче на всяка крачка приключват с разбирането на европейците, че не могат без тази или онази турска помощ. Да, даже във връзка същите тези мигранти...
И най-после, апотеозът на умеенето е позицията по руско-украинския спор. Турция съумява да бъде надълбоко забъркана и в това време отчетливо дистанцирана. Русия толерира дейните доставки на турско оръжие за Киев, а Украйна толерира обширните връзки на Анкара с Москва. Украинските чиновници непрестанно укоряват другите събеседници от НАТО, че не са задоволително решителни против Кремъл, но няма недоволства против Турция, която взаимодейства тясно и преференциално с Русия.
И в случай че някой ден се стигне до политико-дипломатическата фаза, тогава Анкара ще бъде естественият медиатор.
Нека отдадем респект на политическия гений на турския водач, само че не става дума единствено за ролята на личността. На образеца на Турция може да се опише набор от предпоставки, които разрешават на човек да бъде много сполучлив в такава нееднозначна среда.
Изключително удобното географско състояние на пресечната точка на стопански и стратегически ползи следва да се извади от скобите - това е наследството от нашите прародители. Въпреки че, както демонстрира опитът на доста други страни, човек може да се разпорежда с наследството си и жалко, в собствен ущърб.
Но извънредно диверсифицираната система на връзки е достижение на сегашните управляващи. Ердоган, преди мнозина, осъзна диалектиката на новото време: твърдите съюзи повече лимитират опциите, в сравнение с дават, само че неналичието на институционални връзки с основни сътрудници е изпълнена с повишаване на спорове. Идеално е да се намирате в постоянна система от взаимоотношения, която принуждава другите да смекчават пламенността си със съдружника, само че и да поддържате в нея оптималната независимост на ръцете и дарба да променяте държанието си според от събитията.
Ясно е, че водачите на съответните алианси постоянно са склонни да изискват по-силна дисциплинираност, т.е. да не позволяват прекалено безчинство. Но в този случай има преплитане на спорове, във всеки от които едни и същи играчи могат да имат разнообразни ползи. Тоест разрешават в единия случай да си от общата страна на барикадата, а в другия – не. И това отваря благоприятни условия за свободните сътрудници.
И, несъмнено, най-важното е твърдо да се упорства за съхраняването на националните ползи и неуморно да се моли към стремежите на личните си жители. Това постоянно впечатлява самите тези жители и лишава външните сътрудници от причини.
Времето, когато можеше да се базира на „ общото богатство “ и да се изисква егоизмът да бъде рискуван, отмина. Това не работи даже на равнище изразителност, камо ли като практическа политика. В резултат на това националистическите водачи, които не се двоумят да кажат това, наподобяват почтени и здравословни, за разлика от космополитните лицемери. Ердоган, да вземем за пример, който преди няколко години въплъщаваше най-лошите черти на популистки автократ за събеседниците на Запад, в този момент наподобява като един от дребното освен ефикасни, само че и поредни водачи.
Всичко това не е гаранция за триумф в дълготраен проект – Турция да вземем за пример има доста проблеми, най-вече стопански. А количеството на упоритостите към този момент прилича прекомерно надуван борсов балон. Но в днешния свят непосредствените резултати явно се правят оценка повече от дълготрайните изгоди. Последните просто не се броят.
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Facebook ни лимитира поради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще доближават до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ