Доц. д-р Галин Николов, изпълнителен директор на Агенцията по рибарство, пред „Труд“: Бракониерски канал изнася риба до Румъния
Искаме нашите чиновници да имат права да задържат бракониерите
Бракониерите всекидневно атакуват чиновници на ИАРА и се усещат безнаказани. „ Трябва смяна в закона, нашите чиновници да могат да задържат и глобяват бракониерите “, споделя Галин Николов. Той ще внесе предлагането до Министерството на земеделието и храните до броени дни. Вярва, че паламудът се появява един път на седем години и има цикличност, както и че самочувствието на българския риболовец би трябвало да се развива и да се основава на спазването на регламентите и разговора.
– Господин Николов, преди няколко дни пуснахте квотите за калкан, а срокът за подаване на документи за разрешителни от страна на риболовците изтича до края на месеца. Какво е новото тази година?
– За да има бистрота и предвидимост и с цел да знаят хората какви документи да си извадят, тази година във връзка с критериите, по които ще се раздават разрешителните за улов на калкан, не сме променяли съвсем нищо. Целта ни беше да се ориентират какво ще влагат в мрежи и съоръжение. Новото е единствено, че новорегистрирани кораби ще могат да аплайват за разрешителни. Постарали сме се да има цялостна бистрота. Включително авансово направихме срещи с риболовците, като сме обсъждали тези неща. Веднага откакто подписах заповедта, тя беше качена в нашия уебсайт.
– Срещу какво недоволстват риболовците, какво желаят да се промени в раздаването на разрешителни?
– Вероятно желаят да няма квоти, а всеки да може да си лови. Но това не е наше условие, а на Европейския съюз. Това, което успяхме да реализираме предходната година, е, че за пръв път, откогато имаме квота, тя е увеличена на 32 %, което не е по никакъв начин малко, и струваше доста години да се потвърдим. Първо, на база научни проучвания, след това на база, че може да реализираме надзор и заради тази причина извоювахме това нарастване.
– Дефакто какъв брой повече калкан ще се лови през 2018 година?
– 116 кораба най-много получават разрешителни. Предишната квота беше 42 тона, а сега е 57 тона. Това е общо количество за целия интервал на ловене на калкан – за цялата година, и прави с 15 тона повече. В критериите за разпределяне на разрешителни, ние се ръководим от европейски регламенти. А там ясно е записано, че би трябвало да съблюдаваме исторически данни (уловът в годините назад), икономическа взаимозависимост и екологичен метод.
– Преди време се подвигна огромен звук за корабните дневници. Ще би трябвало ли риболовците да си водят при всяко влизане в морето от борда на лодката си статистически лист за това какво и какъв брой са хванали в мрежите?
– В момента чакаме утвърждение от Европейската комисия и в случай че всичко мине обикновено (надявам се в най-скоро време това да стане), риболовците няма да попълнят рибарски дневник, а статистическа извадка, която ще се изисква еднократно в края на месеца. Но при положение, че желаят да продават рибата си, те ще би трябвало да попълнят дневник-декларация за генезис, с цел да могат да я продадат. Досега условието беше при привършване на риболовната интервенция, рибарят да попълни дневник, което фактически е мъчно. На триметрова лодка примерно, която ние дефинираме като транспортен съд, да се написа, в самото море… Затова говорихме с риболовците и те са съгласни да вършат това, само че на сушата. И както споделих, в случай, че ще продават.
– Такива дневници са се водили още от 1939-а година и забавен миг е, че тогава са ловили изчезналата по-късно черноморска скумрия?
– Да, води се, че тя е изчезнала през 1958-а година. Вероятно ще би трябвало още разяснителна акция, с цел да се разбере, че тези дневници ние ги използваме за статистика, която подаваме към Европейската комисия. И тя демонстрира през годините какво се е ловило. Ние управляваме рибния запас. За да можем да го опазваме, би трябвало да знаем какво се лови, кой улов понижава, кой се усилва.
– Дайте, апелирам ви, малко повече уточненост.
– Разбира се. Трябва да се знае, че има и наклонност в цикличност. Една година излиза един тип риба, идната – различен. В последните години главно се лови цаца, чернокоп – дребния лефер, барбун, рапан и бяла мида.
– Има оферти да давате лицензи на всички, които желаят да ловят бялата мида и да разрешите потреблението на дребни драги. Какво ще извършите – ще им разрешите ли?
– Ние не сме отказали лиценз на безусловно никого. Всеки, който е подал документи, е получил подобен. Що се отнася до драгите, не бих могъл да се наемам, тъй като това би трябвало да се съгласува с Министерството на околната среда и водите.
– Какво му липсва на българския риболовец, с цел да има задоволително самочувствие и да спре да се съпоставя с сътрудниците си в Гърция или Турция?
– Може би неналичието на риба в морето. Нашето море е доста по- друго от всички останали. Първо, по причина на това, че е затворено море, второ, че е със слаба соленост и по-малко биоразнообразие откъм типове риби. Това е главната болежка на риболовците: че няма риба. Всъщност има, само че е в по-малки количества и като многообразие. Поради слабата соленост, рибата в Черно море е с доста по-добри вкусови качества, примерно от тази в Егейско море. А риболовците по целия свят работят по един и същи метод. Особено в Европейски Съюз, ние сме длъжни да съблюдаваме европейските регламенти. Както ние ги съблюдаваме, по този начин ги съблюдават и в Румъния, и Гърция, и другите държави- членки. А появяването на рибата в действителност е цикличност.
– Тази година да вземем за пример – имаше ли паламуд?
– Не, тази година да вземем за пример, нямаше паламуд. Старите риболовци споделят, че паламудът се появява на седем години, такива са рибарските поверия.
– Защо желаете да криминализирате бракониерството, т.е. бракониерите да лежат в пандиза?
– Нападенията над нашите чиновници са всекидневие. Това, че не го разгласяваме непрекъснато, е в наш ущърб. Нашите чиновници имат малко права, т.е. ние ще се борим за смяна в закона те да имат права като горските чиновници, с цел да могат да задържат и глобяват бракониерите. В доста от случаите се получава по този начин, че бракониерът бяга, а ние няма какво да създадем. Оттам бракониерите се усещат безнаказани и нашата концепция е да прекратим тези нападения в другите водоеми. Но концепцията не е единствено наша, тя пристигна от фенове рибари, с които продължаваме да вършим срещи.
– Казват, че езерото „ Мандра “ край Бургас е едно от най-привлекателните за противозаконен лов на риба с мрежи. Така ли е?
– В езерата се разрешава любителски лов на риба. Трябва да имат постоянни билети и да съблюдават разпоредбите, да не ловят маломерни риби и т. н. Но, примерно, от езерото „ Мандра “ в действителност вадим с километри мрежи, залагат ги бракониерите, които са най-вече от малцинствата. Ловят каракуда, платика и шаран. Вадят се големи количества, които, по наши данни, се оферират на пазара. Също по наши данни, рибата отива за вътрешността на страната и за Румъния. Прекупвачи я изкупуват на безценица, а след това я препродават, като по този метод подбиват цената на легалните производители.
– Но не предприемате ли някакви ограничения против сходни дейности на прекупвачите?
– Точно това ще създадем в околните дни. В тази връзка сме подхванали ограничения и при започване на февруари ще имаме срещи с сътрудниците от Румъния, особено за износа на незаконна риба. Ние желаеме да прекратим този канал, имаме съдействие с Национална агенция за приходите, Агенция „ Митници “, Агенцията по храните и в същото време да се вземат същите ограничения и от Румънска страна. Иначе, навътре в страната считам, че сме пресекли бракониерските канали.
– Какво мислите за „ софийския калкан “ и по какъв начин се борите с продавачите на вмирисана риба по пътищата през летните месеци?
– Наистина, вместо калкан доста постоянно се продава ватос (морска лисица) по пътищата, от незаконните търговци, които носят рибата в багажниците на колите си и я оферират за прясна. Ватосът наподобява на калкана, само че въобще всички риби може да си наподобяват за хора, които не ги познават, и те би трябвало да бъдат доста деликатни.
Обикновено рибата е била надълбоко замразена, те я размразяват и оферират за прясна. Често сме хващали гръцки сафрид, който се продава като наш, сякаш одеве изваден от морето. Но хубавото тук е, че работим дружно с сътрудниците от Агенцията по храните в доста добър синхрон и то освен на територията на Бургас, а в цялата страна.
– Имате ли бързи коли и лодки, въобще запас за битка с бракониерите?
– Откровено казано не разполагаме нито с ресурса, нито с хората. Но програмата за морско дело ни дава тази опция и ние аплайваме за закупуване на нови катери, лодки и съоръжение, с което се надяваме да преборим бракониерския улов. Искаме да купим най-малко един чисто нов катер. За момента имаме три дребни, които предвиждаме да модернизираме. Допълнително предвиждаме да закупим дребни лодки, които ще работят на пристанищата, и с тях ще можем да пресичаме бракониерството на бяла мида.
– Не предвиждате ли нещо по-модерно и за чиновниците? Понякога бракониерите сякаш са по-добре оборудвани?
– Да, по този начин е. И за това настрана желаеме да закупим съоръжение за чиновниците – термовизионни камери, камери за нощно виждане. Защото в действителност сега се получава по този начин, че бракониерите са по-добре оборудвани от нас. Макар, че сме виждали и бракониери да ловят в езерата с гуми от трактори, даже с гардероб… Те са толкоз изобретателни, че по всевъзможен метод могат да си пуснат мрежите. На язовир Искър и в Черно море (ловиха бяла мида), сме хващали бракониери с водно колело.
– Рибарите споделят „ Рибата къща няма, търси си страна “, по този начин ли е?
– Бих се надявал в случай че е по този начин, само че не можем да вървим против природата, която е над всичко.
Нашият посетител
Галин Николов работи в ИАРА от 2009 година и е минал през всички вероятни постове в йерархията. От контрольор, специалист, заместител шеф, до неин изпълнителен шеф от март предходната година. Доцент е, учител във Факултет “Биология и аквакултура ” към Тракийския университет в Стара Загора, където чете лекции и досега.
Бракониерите всекидневно атакуват чиновници на ИАРА и се усещат безнаказани. „ Трябва смяна в закона, нашите чиновници да могат да задържат и глобяват бракониерите “, споделя Галин Николов. Той ще внесе предлагането до Министерството на земеделието и храните до броени дни. Вярва, че паламудът се появява един път на седем години и има цикличност, както и че самочувствието на българския риболовец би трябвало да се развива и да се основава на спазването на регламентите и разговора.
– Господин Николов, преди няколко дни пуснахте квотите за калкан, а срокът за подаване на документи за разрешителни от страна на риболовците изтича до края на месеца. Какво е новото тази година?
– За да има бистрота и предвидимост и с цел да знаят хората какви документи да си извадят, тази година във връзка с критериите, по които ще се раздават разрешителните за улов на калкан, не сме променяли съвсем нищо. Целта ни беше да се ориентират какво ще влагат в мрежи и съоръжение. Новото е единствено, че новорегистрирани кораби ще могат да аплайват за разрешителни. Постарали сме се да има цялостна бистрота. Включително авансово направихме срещи с риболовците, като сме обсъждали тези неща. Веднага откакто подписах заповедта, тя беше качена в нашия уебсайт.
– Срещу какво недоволстват риболовците, какво желаят да се промени в раздаването на разрешителни?
– Вероятно желаят да няма квоти, а всеки да може да си лови. Но това не е наше условие, а на Европейския съюз. Това, което успяхме да реализираме предходната година, е, че за пръв път, откогато имаме квота, тя е увеличена на 32 %, което не е по никакъв начин малко, и струваше доста години да се потвърдим. Първо, на база научни проучвания, след това на база, че може да реализираме надзор и заради тази причина извоювахме това нарастване.
– Дефакто какъв брой повече калкан ще се лови през 2018 година?
– 116 кораба най-много получават разрешителни. Предишната квота беше 42 тона, а сега е 57 тона. Това е общо количество за целия интервал на ловене на калкан – за цялата година, и прави с 15 тона повече. В критериите за разпределяне на разрешителни, ние се ръководим от европейски регламенти. А там ясно е записано, че би трябвало да съблюдаваме исторически данни (уловът в годините назад), икономическа взаимозависимост и екологичен метод.
– Преди време се подвигна огромен звук за корабните дневници. Ще би трябвало ли риболовците да си водят при всяко влизане в морето от борда на лодката си статистически лист за това какво и какъв брой са хванали в мрежите?
– В момента чакаме утвърждение от Европейската комисия и в случай че всичко мине обикновено (надявам се в най-скоро време това да стане), риболовците няма да попълнят рибарски дневник, а статистическа извадка, която ще се изисква еднократно в края на месеца. Но при положение, че желаят да продават рибата си, те ще би трябвало да попълнят дневник-декларация за генезис, с цел да могат да я продадат. Досега условието беше при привършване на риболовната интервенция, рибарят да попълни дневник, което фактически е мъчно. На триметрова лодка примерно, която ние дефинираме като транспортен съд, да се написа, в самото море… Затова говорихме с риболовците и те са съгласни да вършат това, само че на сушата. И както споделих, в случай, че ще продават.
– Такива дневници са се водили още от 1939-а година и забавен миг е, че тогава са ловили изчезналата по-късно черноморска скумрия?
– Да, води се, че тя е изчезнала през 1958-а година. Вероятно ще би трябвало още разяснителна акция, с цел да се разбере, че тези дневници ние ги използваме за статистика, която подаваме към Европейската комисия. И тя демонстрира през годините какво се е ловило. Ние управляваме рибния запас. За да можем да го опазваме, би трябвало да знаем какво се лови, кой улов понижава, кой се усилва.
– Дайте, апелирам ви, малко повече уточненост.
– Разбира се. Трябва да се знае, че има и наклонност в цикличност. Една година излиза един тип риба, идната – различен. В последните години главно се лови цаца, чернокоп – дребния лефер, барбун, рапан и бяла мида.
– Има оферти да давате лицензи на всички, които желаят да ловят бялата мида и да разрешите потреблението на дребни драги. Какво ще извършите – ще им разрешите ли?
– Ние не сме отказали лиценз на безусловно никого. Всеки, който е подал документи, е получил подобен. Що се отнася до драгите, не бих могъл да се наемам, тъй като това би трябвало да се съгласува с Министерството на околната среда и водите.
– Какво му липсва на българския риболовец, с цел да има задоволително самочувствие и да спре да се съпоставя с сътрудниците си в Гърция или Турция?
– Може би неналичието на риба в морето. Нашето море е доста по- друго от всички останали. Първо, по причина на това, че е затворено море, второ, че е със слаба соленост и по-малко биоразнообразие откъм типове риби. Това е главната болежка на риболовците: че няма риба. Всъщност има, само че е в по-малки количества и като многообразие. Поради слабата соленост, рибата в Черно море е с доста по-добри вкусови качества, примерно от тази в Егейско море. А риболовците по целия свят работят по един и същи метод. Особено в Европейски Съюз, ние сме длъжни да съблюдаваме европейските регламенти. Както ние ги съблюдаваме, по този начин ги съблюдават и в Румъния, и Гърция, и другите държави- членки. А появяването на рибата в действителност е цикличност.
– Тази година да вземем за пример – имаше ли паламуд?
– Не, тази година да вземем за пример, нямаше паламуд. Старите риболовци споделят, че паламудът се появява на седем години, такива са рибарските поверия.
– Защо желаете да криминализирате бракониерството, т.е. бракониерите да лежат в пандиза?
– Нападенията над нашите чиновници са всекидневие. Това, че не го разгласяваме непрекъснато, е в наш ущърб. Нашите чиновници имат малко права, т.е. ние ще се борим за смяна в закона те да имат права като горските чиновници, с цел да могат да задържат и глобяват бракониерите. В доста от случаите се получава по този начин, че бракониерът бяга, а ние няма какво да създадем. Оттам бракониерите се усещат безнаказани и нашата концепция е да прекратим тези нападения в другите водоеми. Но концепцията не е единствено наша, тя пристигна от фенове рибари, с които продължаваме да вършим срещи.
– Казват, че езерото „ Мандра “ край Бургас е едно от най-привлекателните за противозаконен лов на риба с мрежи. Така ли е?
– В езерата се разрешава любителски лов на риба. Трябва да имат постоянни билети и да съблюдават разпоредбите, да не ловят маломерни риби и т. н. Но, примерно, от езерото „ Мандра “ в действителност вадим с километри мрежи, залагат ги бракониерите, които са най-вече от малцинствата. Ловят каракуда, платика и шаран. Вадят се големи количества, които, по наши данни, се оферират на пазара. Също по наши данни, рибата отива за вътрешността на страната и за Румъния. Прекупвачи я изкупуват на безценица, а след това я препродават, като по този метод подбиват цената на легалните производители.
– Но не предприемате ли някакви ограничения против сходни дейности на прекупвачите?
– Точно това ще създадем в околните дни. В тази връзка сме подхванали ограничения и при започване на февруари ще имаме срещи с сътрудниците от Румъния, особено за износа на незаконна риба. Ние желаеме да прекратим този канал, имаме съдействие с Национална агенция за приходите, Агенция „ Митници “, Агенцията по храните и в същото време да се вземат същите ограничения и от Румънска страна. Иначе, навътре в страната считам, че сме пресекли бракониерските канали.
– Какво мислите за „ софийския калкан “ и по какъв начин се борите с продавачите на вмирисана риба по пътищата през летните месеци?
– Наистина, вместо калкан доста постоянно се продава ватос (морска лисица) по пътищата, от незаконните търговци, които носят рибата в багажниците на колите си и я оферират за прясна. Ватосът наподобява на калкана, само че въобще всички риби може да си наподобяват за хора, които не ги познават, и те би трябвало да бъдат доста деликатни.
Обикновено рибата е била надълбоко замразена, те я размразяват и оферират за прясна. Често сме хващали гръцки сафрид, който се продава като наш, сякаш одеве изваден от морето. Но хубавото тук е, че работим дружно с сътрудниците от Агенцията по храните в доста добър синхрон и то освен на територията на Бургас, а в цялата страна.
– Имате ли бързи коли и лодки, въобще запас за битка с бракониерите?
– Откровено казано не разполагаме нито с ресурса, нито с хората. Но програмата за морско дело ни дава тази опция и ние аплайваме за закупуване на нови катери, лодки и съоръжение, с което се надяваме да преборим бракониерския улов. Искаме да купим най-малко един чисто нов катер. За момента имаме три дребни, които предвиждаме да модернизираме. Допълнително предвиждаме да закупим дребни лодки, които ще работят на пристанищата, и с тях ще можем да пресичаме бракониерството на бяла мида.
– Не предвиждате ли нещо по-модерно и за чиновниците? Понякога бракониерите сякаш са по-добре оборудвани?
– Да, по този начин е. И за това настрана желаеме да закупим съоръжение за чиновниците – термовизионни камери, камери за нощно виждане. Защото в действителност сега се получава по този начин, че бракониерите са по-добре оборудвани от нас. Макар, че сме виждали и бракониери да ловят в езерата с гуми от трактори, даже с гардероб… Те са толкоз изобретателни, че по всевъзможен метод могат да си пуснат мрежите. На язовир Искър и в Черно море (ловиха бяла мида), сме хващали бракониери с водно колело.
– Рибарите споделят „ Рибата къща няма, търси си страна “, по този начин ли е?
– Бих се надявал в случай че е по този начин, само че не можем да вървим против природата, която е над всичко.
Нашият посетител
Галин Николов работи в ИАРА от 2009 година и е минал през всички вероятни постове в йерархията. От контрольор, специалист, заместител шеф, до неин изпълнителен шеф от март предходната година. Доцент е, учител във Факултет “Биология и аквакултура ” към Тракийския университет в Стара Загора, където чете лекции и досега.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ