Искаме или не, в края на всяка година се обръщаме

Искаме или не, в края на всяка година се обръщаме обратно за оня къс проблясък - по какъв начин минаха дните й, бяхме ли щастливи в тях? Бяхме ли положителни със себе си, с другите? Какво постигнахме, можем ли да се гордеем със себе си...

Ако този проблясък остави в нас възприятие на доволство. Ако виждаме смислени мигове, нови хора, повече обич, повече осъзнатост - значи времето не е изгубено. Значи има защо да благодарим. Имаме защо да се борим, да продължаваме да мечтаем, да се стремим.

Ако този проблясък ни носи пустош, не трябва да съжаляваме, а да се поучим от ненаправеното, недоизказаното. Да сме по-открити, по-смирени, да намираме мястото, към което душата ни се стреми. Нека не се задоволяваме с това, което течението ни сервира, а да поемаме без боязън по нови направления, да стигаме и прекрачваме границите си, а любовта да ни завръща при околните на сърцето ни.

Желаем ви, другари, да сте здрави, с цел да имате силата и силите да живеете, както желаете, както заслужавате. Грижете се за себе си, за тялото, само че и за душата си. Добротата постоянно се връща, благите думи застигат и нас някой ден. Пускайте хляба си по водата и не чакайте компенсация. Нека не отвръщаме взор, а да подаваме ръка. Не да строим стени, а да проправяме пътечки. По-малко да приказваме за себе си, повече да слушаме, да разбираме другите. Защото в тях се крие и отговорът за нас самите.

И дано се сбъдва тъкмо това, което е толкоз огромно, че го премълчваме. Понякога то е същинската ария на сърцата ни!

Нека това е вашата година, направете я най-специалната от всички до момента!

Цвети и Инна