Проф. Любима Деспотова: Най-голяма нужда от палиативни грижи имат хората със сърдечносъдови заболявания
Искаме да преодолеем стигмата и да преодолеем неразбирането какво значи палиативна грижа. За страдание това, което се схваща в България под този термин, е, че това е терминална грижа, а тя е единствено част от всеобхватната палиативна грижа. Това сподели ръководителят на Българско сдружение по продължителни грижи и палиативна медицина (БДПГПМ) проф. Любима Деспотова-Толева по време на конгрес, отдаден на палиативните грижи, проведен от Британско посолство в София и БДПГПМ.
Тя беше безапелационна, че актуалната палиативна грижа ползва холистичен метод, стартира от момента на слагането на диагнозата и се нуждае от подготвени експерти, мултидисциплинарни екипи, стандарт по палиативна медицина и политическа рамка, която да регламентира всички действия в региона на палиативната медицина, започвайки от домашната грижа, първичната помощ, координацията на екипите, до най-високото болнично равнище, с цел да може да се премине от фрагментирана грижа към цялостна система.
Проф. Деспотова съобщи, че статистиката е безапелационна и най-големият брой пациенти, нуждаещи се от палиативни грижи, са тези със сърдечносъдови болести. Едва по-късно идват онкологичните и хроничните пулмопатии и в частност ХОББ, неврологичните болести – Алцхаймер и деменции и мултиплената склероза. „ При децата спектърът е изцяло друг. Повече от 1/4 от пациентите – деца, нуждаещи се от палиативна грижа, са родени с аномалии. Една огромна част от тях са с перинатални събития – всичко, което се случва към раждането и повлиява здравето и бъдещия живот на детето. След това процентите варират съгласно районите по света, като за Европа проблем са менингитите, а онкологичните болести при децата са едвам 5% “, сподели тя.
По думите й обаче по съществуващата и единствена клинична пътека за палиативни грижи в България, която е непокътната единствено и само за онкоболни, до този миг е лекувано единствено едно дете.
„ В България към момента няма оценка за броя пациенти, които биха имали нужда от палиативна грижа. Това се прави със специфични, интернационално приети принадлежности. Т.е. преди да стартираме да приказваме какво и по какъв начин да създадем, би трябвало да изготвим национална оценка какъв брой деца и какъв брой възрастни евентуално биха имали нужда от палиативна грижа “, сподели проф. Деспотова.
Консултантът по палиативни грижи към университетските лечебни заведения в Оксфорд, почетен старши клиничен преподавател по палиативна медицина в Оксфордския университет и шеф на Оксфордския център за обучение и изследователство в региона на палиативните грижи доктор Мери Милър описа, че във Англия броят на хората, които умират в болница, е 45%, в домовете си умират 20% и също толкоз – в старешки домове. Средният престой в старешки дом е към 2 години. По думите й индивидът, където и да се намира, даже и да има финансови усложнения, би трябвало да получи здравна, сложна грижа, която стартира от предварителната защита, диагностиката, лекуването и доближава до палиативните грижи.
В приветствените си думи при началото на форума пък посланикът на Обединеното кралство Натаниел Копси насочи апел към министъра на опазването на здравето за приемането на национални стандарти за палиативни грижи. „ Това е основната стъпка, която ще подсигурява поредност, качество и достъп до тази жизненоважна грижа за всеки пациент в България. Стандартите са основата, върху която можем да градим действителна, устойчива и налична палиативна грижа в България “, сподели Н. Пр. Копси.
В отговор служебният министър на опазването на здравето доцент Михаил Околийски съобщи, че палиативните грижи са индикатор за здравината на една система и че усъвършенстването на палиативните грижи и основаването на стандарти изисква общи старания от страна на държавните институции, здравната общественост, неправителствения бранш и интернационалните сътрудници.
„ Към сегашния миг опитът на страната ни във връзка с продължителните грижи за тежкоболни пациенти е доста стеснен и това е област, която следва да развиваме. Необходими са поредни политики и подготовка на квалифицирани експерти, създаване на услуги, консолидираното им в повсеместен комплекс от обществени и здравни действия “, каза той.
Служебният министър на труда и обществената политика доктор Хасан Адемов пък съобщи, че в Закона за здравето е написана интегрираната медико-социална грижа, само че тя е останала единствено в границите на законодателното решение и не е приложена на практика. Д-р Адемов предложи на доцент Околийски да стартират взаимни старания в посока законодателна наредба на приютите.
Тя беше безапелационна, че актуалната палиативна грижа ползва холистичен метод, стартира от момента на слагането на диагнозата и се нуждае от подготвени експерти, мултидисциплинарни екипи, стандарт по палиативна медицина и политическа рамка, която да регламентира всички действия в региона на палиативната медицина, започвайки от домашната грижа, първичната помощ, координацията на екипите, до най-високото болнично равнище, с цел да може да се премине от фрагментирана грижа към цялостна система.
Проф. Деспотова съобщи, че статистиката е безапелационна и най-големият брой пациенти, нуждаещи се от палиативни грижи, са тези със сърдечносъдови болести. Едва по-късно идват онкологичните и хроничните пулмопатии и в частност ХОББ, неврологичните болести – Алцхаймер и деменции и мултиплената склероза. „ При децата спектърът е изцяло друг. Повече от 1/4 от пациентите – деца, нуждаещи се от палиативна грижа, са родени с аномалии. Една огромна част от тях са с перинатални събития – всичко, което се случва към раждането и повлиява здравето и бъдещия живот на детето. След това процентите варират съгласно районите по света, като за Европа проблем са менингитите, а онкологичните болести при децата са едвам 5% “, сподели тя.
По думите й обаче по съществуващата и единствена клинична пътека за палиативни грижи в България, която е непокътната единствено и само за онкоболни, до този миг е лекувано единствено едно дете.
„ В България към момента няма оценка за броя пациенти, които биха имали нужда от палиативна грижа. Това се прави със специфични, интернационално приети принадлежности. Т.е. преди да стартираме да приказваме какво и по какъв начин да създадем, би трябвало да изготвим национална оценка какъв брой деца и какъв брой възрастни евентуално биха имали нужда от палиативна грижа “, сподели проф. Деспотова.
Консултантът по палиативни грижи към университетските лечебни заведения в Оксфорд, почетен старши клиничен преподавател по палиативна медицина в Оксфордския университет и шеф на Оксфордския център за обучение и изследователство в региона на палиативните грижи доктор Мери Милър описа, че във Англия броят на хората, които умират в болница, е 45%, в домовете си умират 20% и също толкоз – в старешки домове. Средният престой в старешки дом е към 2 години. По думите й индивидът, където и да се намира, даже и да има финансови усложнения, би трябвало да получи здравна, сложна грижа, която стартира от предварителната защита, диагностиката, лекуването и доближава до палиативните грижи.
В приветствените си думи при началото на форума пък посланикът на Обединеното кралство Натаниел Копси насочи апел към министъра на опазването на здравето за приемането на национални стандарти за палиативни грижи. „ Това е основната стъпка, която ще подсигурява поредност, качество и достъп до тази жизненоважна грижа за всеки пациент в България. Стандартите са основата, върху която можем да градим действителна, устойчива и налична палиативна грижа в България “, сподели Н. Пр. Копси.
В отговор служебният министър на опазването на здравето доцент Михаил Околийски съобщи, че палиативните грижи са индикатор за здравината на една система и че усъвършенстването на палиативните грижи и основаването на стандарти изисква общи старания от страна на държавните институции, здравната общественост, неправителствения бранш и интернационалните сътрудници.
„ Към сегашния миг опитът на страната ни във връзка с продължителните грижи за тежкоболни пациенти е доста стеснен и това е област, която следва да развиваме. Необходими са поредни политики и подготовка на квалифицирани експерти, създаване на услуги, консолидираното им в повсеместен комплекс от обществени и здравни действия “, каза той.
Служебният министър на труда и обществената политика доктор Хасан Адемов пък съобщи, че в Закона за здравето е написана интегрираната медико-социална грижа, само че тя е останала единствено в границите на законодателното решение и не е приложена на практика. Д-р Адемов предложи на доцент Околийски да стартират взаимни старания в посока законодателна наредба на приютите.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ