Искаме да останем в България и светът да разбере за

Искаме да останем в България и светът да разбере за съществуването ѝ. Да имаме собствени ученици и да им предадем опита ни.  За това мечтаят спечелили в третата Национална олимпиада по езикова просвета. Euronews Bulgaria бе един от медийните сътрудници на това събитие. В нашето студио са част от спечелилите – Тихомир Алексиев, Ана-Мария Антонова, Александрина Димова и Радост Йовкова.

Тихомир Алексиев: Проблемът в България е, че родният ни език се трансформира в непознат език. Езикът е знак на нацията.

В българският език разпоредбите се помнят наизуст. Правим справка в речника или в уеб страницата " kaksepishe " на Павлина Върбанова.

Ана-Мария Антонова: Считам, че човек е редно да се провокира с научаването на нови езици, само че би трябвало да познаваме нашият, тъй като той е в основата на всичко което ни следва.

Определено прави усещане на нашите преподаватели когато приказваме вярно. 

Начинът по който приказваме и пишем в България е разнороден заради регионалните диалекти. Трябва да се натъртва повече на нормата и на книжовния език.

Радост Йовкова: За нас българският език постоянно е бил преди всичко.

Това да си образован, да имаш висока степен на езикова просвета, не постоянно е толкоз елементарно, само че е предизвикателно и забавно. Може да се каже, че това е като наша визитна картичка.

Александрина Димова: Правилото за цялостния и късия член въобще не е толкоз мъчно, колкото наподобява на пръв взор. Когато думата може да се замести с „ той “ – използваме цялостен член, а когато се замества с „ него “ – къс член. Това е предписание, с което хората могат да си оказват помощ. Също по този начин, в случай че думата е след претекст, в никакъв случай не се написа цялостен член. А след глаголните форми на „ съм “ (е, бил и т.н.) постоянно се написа цялостен член.

Целия диалог вижте във видеото.