Pavell и Venci Venc’: Иде лятото на бунта
Искаме да създадем рок ария с Иван Лечев
Музиката е избавление от немотията и самотата
Нашата философия е да смесим потребното с приятното
Всяка една ария, която вършим е една молитва, която се сбъдва
– Момчета, какви са проектите ви за лятото?
Pavell.: Графикът ни е цялостен до януари 2019-та и единственото, което желая, е да съм жив и здрав и да съумея да осъществя всичко, което съм възнамерявал. Почивката това лято ще е повече за Венци, аз съвсем нямам свободно време, тъй като имам задължения в студиото и с други реализатори на “Вирджиния Рекърдс ”, само че ще си извършвам кражба колкото мога – по два три-дни в месеца.
Venci Venc.: Като цяло, нашата философия е да смесим потребното с приятното. От това лято към този момент съм горделив притежател на бизнес на дребния частен залив Hasienda beach в Лозенец. Там създадохме занималня за пораснали деца и възрастни, споделя се – “Naley Beach Bar Experience ”, където всички другари ще се събираме да играем билярд на маса с крайници, който е българско откритие. Там има също по този начин джаги, кадилаци и динозаври, както и спайдъри – изобщо цялото лято ще бъде една огромна играчка. Може дори да пренесем и студиото тук, с цел да вършим музика с Павката.
– Планирате ли общ план с някой от участниците или менторите в “Гласът на България ” и кой беше вашият любимец в шоуто?
V.: Нашият любимец две години поред е кралят на рока – Мастър Иван Лечев. Искаме да създадем обща ария с него – рок, облечен в нови, съвременни звуци. Подготвили сме и още много планове, като считаме да пускаме постоянно нови песни и с по-улично звучене.
P.: Още от първия ни сезон като водещи – Иван ни е доста на сърце, може би тъй като е най-неочакваният от всички треньори – като избор, а и аз съм роден в семейство на рокаджии. Рокаджия е метод на живот, то си е вяра и ще е велико да създадем нещо дружно!
– Новата ви ария “Хавана ” към този момент завладява класациите и носи доста лятно въодушевление, а видеото й е снимано в Куба. Изненада ли ви с нещо престоят ви там?
P.: В Куба всичко ни изненада, тъй като в никакъв случай не сме били там. С Венци сме родени през 88-ма година – при започване на прехода и не познаваме персонално комунизма, само че сме чували истории за това време, виждали сме остатъчния “материал ” от него, а там още е по този начин. За Куба споделят, че е страната на щастливия комунизъм – там хората в действителност са щастливи, може би с помощта на хубавото време и съществуването на туризъм, който поддържа живота. Те са пъклен небогати и животът им е просто организиран, само че съумяват да живеят по-щастливо от доста българи, имащи по-висок стандарт.
V.: Куба ни изненада несъмнено с обстоятелството, че е място на контрастите – машина на времето, в която най-бедните хора в действителност живеят по най-щастливия метод.
– Какво от Хавана бихте желали да видите в България?
Р.: О, музиката несъмнено! Искаме да забележим толкоз публикувана музикална просвета у българите, каквато е у кубинците. Там музиката е като част от живота и тя е даже преди насъщния, тъй като хората в Куба гладуват – танцувайки! Музиката е едно избавление и от бедност, и от самотност и от всичко отрицателно на този свят – тя е лекарство.
V.: Определено желаеме да забележим тук и тази независимост на популацията, което живее без предубеждения, както и спокойствието, че даже да живееш ден за ден, на следващия ден отново можеш да се събудиш благополучен и ухилен и да живееш, без терзание.
– Харесаха ли ви мулатките и заредихте ли се с пури от Куба?
P.: Да, заредихме се с пури, а кубинките са огън дами! Наистина на тях пристрастеността им е в кръвта и в държанието, те флиртуват, даже единствено произнасяйки името ти. Има доста красиви кубинки. Широко публикуваното мнение, че българките са най-хубави е правилно, тъй като имаме огромен % красиви дами на глава от популацията, само че е реалност, че има доста хубави дами и в Куба.
V.: Заредихме се с три хумидора с пури, с които да почерпим наши другари с нещо хубаво и качествено, непосредствено от Хавана. А мулатките са красиви и послушни дами, стига да имаш пари! Даже мислех да си взема мулатка от там и известно време обмислях предлагането на една от тях. (Смеят се.) Българките обаче са много по-горещи дами от кубинките и доста ми липсваше естествената хубост на нашите дами.
– Влюбени ли сте сега?
P.: О, да, влюбен съм!
V.: Най-вече в живота си.
– Според Алфредо Торес българките имат по-красиви лица, до момента в който кубинките ги превъзхождат в телата…
P.: В ханша ги превъзхождат. Нагоооре-надооолу, ханш-ханш! Нали по този начин, беше?!
– Каква беше повода, с цел да решите да пътувате до Хавана?
P.: Ние отидохме там, с цел да сбъднем фантазията на нашия тур-мениджър и другар – Стефан Пачеръзов. Сбъднахме я, след това имаше сълзи от благополучие и доста неспокойствие. В Куба бяхме и с оператора Петко Андонов. Върнахме се изменени от там и с днешна дата четиримата още си подвигаме телефона с обръщението – Ермано (брат -б.а.).
V.: Така е. В Куба също по този начин срещнахме доста хубави хора и създадохме нови другарства както с българи, по този начин и с кубинци.
– Искахте ли препоръки, или насоки от някой, който е бил към този момент в Куба, преди да заминете за там?
P.: Да, запознахме се с Йорданка Христова, малко преди да заминем и й поискахме съвет и ориентир. Тя беше доста дружелюбна и ни описа всичко, което беше и доста потребно за нас. Йорданка е велика! Спести ни доста страдания, като ни сподели, че снимането на клипове на публични места е неразрешено и като ни видят с огромни камери там, ще ни спрат и могат даже да ни конфискуват техниката.
– Вие доста държите на посланията във вашите песни, а кой е най-вдъхновяващият текст, който сте чували?
V.: Джон Ленън – “Imagine ”, Боби Макферин – “Don’t Worry Be Happy ” и “SeTaaBrat ” на Pavell & Venci Venc’. (Смеят се.)
P.: На Еминем – “The Way I Am ”.
– Venci, в случай че ти правеше изявление с Pavell, какво би го попитал?
V.: Дали ще се съгласи да тръгне с мен на еднопосочен трип до Марс, в случай че съумея да намеря два билета и там да създадем фийлд композинг. После ще изпратим песента по радио талази надолу до нашата планета, ще бъде марсиански рап, нещо нечувано!
P.: С Венци отивам с еднопосочен билет докъдето и да е, в случай че е за правене на музика – потеглям на всички места. С него си прилягам най-вече в живота като човек, тъй че – Марс, Юпитер, Слънцето, където кажеш, бро!
– Pavell, а ти какво би попитал Venci?
P.: Изми ли си зъбите тази заран? Това е кодиран въпрос и значи – пил ли си уиски тази заран? Понякога като стане сутринта, Венци споделя, че отива да се нажабурка и да си пийне уиски, с цел да убие микробите. А ние му споделяме – О, ти отново си миеш зъбите! Истината е, че рядко ни остава уиски, само че се майтапим по този метод.)
– А до каква степен стигнахте с покупката на аероплан за майките ви?
P.: До ляво крило и задна перка! С две думи – още малко остава! (Смеят се.)
V.: Действаме по въпроса! Все още не можем да се оправим с фактор гориво и чакаме Илон Мъск да изобрети електрически, с цел да понижим разхода, само че към този момент имаме водач за самолета – Божидар от Слатина. Той е един същински български воевода с по-голям мустак от мен, в този момент ни оказва помощ за бара на морето, само че от него ще стане горделив водач!
– Какви качества цените най-вече един в различен?
V.: Определено добротата, съществуването на голяма съкровищница от приемливост и самообладание, както и факторът “пичага ” в доста висока степен.
P.: В него – мустака! (Смее се.) “Шизофренията ” му, свободолюбието и невъзможността да се подчинява – това е най-силното му качество. Много неща и условия се пробват да ни подчинят, само че е хубаво човек да не се подчинява на нищо друго, с изключение на на личната си религия за вярно и неверно.
– Рапът е музика на протеста. Срещу какво се бунтувате?
V.: Определено сме от хората, които като видят нещо, което не харесват – не лаят против него, а се пробват да го трансформират. Всяка наша ария пробва да промени нещо. Това лято в Hasienda е “Rebel Summer ” – лятото на протеста.
P.: Наистина основата на рапа, исторически видяно е протестът. Ние се бунтуваме против всичко, което не ни харесва – стандартите, сребролюбието, подправените профили, против кифли и батки. Много огромна част от музиката ни е молитва, тя варира от тематики за любовта и влюбването, до другарството и мотивацията, като станеш заран да излезеш и да “превземеш ” света.
– Имате ли доста другари и познати, които не виждат смисъл и мотивация в това да останат в България?
P.: Не, само че като всички естествени хора и ние имаме няколко познати, които желаят да заминат, като мислят, че на открито ще намерят благополучие и част от тях в действителност ще го намерят. Според статистиката – огромна част от народа ни напуща страната, само че по-интересното за мен е да забележим каква част се връща.
V.: В момента съм в компания с една страхотна млада дама – Белла Шербан, която е дизайнер на бижута и преди малко се прибра от Милано. Каза, че е завършила с живота си там. Млада, различна българка, която желае да способства нашата страна да върви напред и нагоре. Само от нас зависи дали ще бъдем хора, които могат да ценят качествата на другите, или ще продължим с байганьовщината.
– Правили ли сте ария, в която да изразите отношението си към родните политици и харесвате ли някой от тях?
V.: Нито един не одобрявам, само че най-вече не одобрявам Валери Симеонов. Партията, която ще създадем с Павел след 10 години, е единствената, която одобрявам.
P.: Имам едно независимо парче отпреди доста години, което беше единствено за политиката. Оттогава не съм намирал ентусиазъм в тази тематика, само че може би, като протест, ще пристигна и този миг. У нас политиката я свързват с това, че тя е отговорна за живота на хората, а аз имам вяра, че хората са отговорни за живота на хората.
– Коя е тематиката, или събитието, което ви развълнуваха най-силно напоследък?
P.: Въпреки, че не съм задоволително осведомен с обстоятелствата, чух за една българска майка, чиито деца били отнети от страната в Норвегия. Мисля, че разликата сред народите в техните критерии за вярно и неверно не би трябвало да става причина за такива фрапантни ограничения. В Норвегия, в случай че повишиш звук, или удариш детето си, а съседът те види, то той може да подаде сигнал и да дойдат да ти го вземат. Ако би трябвало да сме почтени, кой у нас не е бил плеснат или не му е бил повишаван звук в детството?! Аз също съм изял два шамара в живота си, само че да те разделят от родителите ти за сходно нещо, просто ми се коства прекомерно. Разликата в действителност е в нашите разбирания и не би трябвало да се стига до там!
V.: Определено пътуването ни до Хавана, само че има и една друга изненада в персонален проект, която ще разкрия скоро…
– Последните татуси, които си направихте?
V.: Венецът на главата, който си татуирах, е въплъщение на името ми – Венци и Слава. Поставих го като един урок върху кожата ми – може всички да ми споделят разнообразни неща в живота, само че най-важният човек, който да чувам, съм аз самият.
P.: Беше толкоз от дълго време, само че мисля, че последно си направих един знак на Батман на лявата ръка – сред палеца и показалеца. Татуирах си и няколко – “ха-ха-ха ”, написани с емблематичния за Жокера шрифт. Ха-ха-ха – с цел да не се взимам прекомерно насериозно и да ми припомня, че във всичко има смешка. Може би даже съществуването на Вселената е нечия шега…
– В какво вярвате?
P.: В Батман!
V.: Вярвам в себе си и в положителното.
Нашите посетители
Pavell и Venci Venc’ са измежду най-ярките нови звезди на родната музикална сцена. Въпреки че двамата са водещи на шоуто “Гласът на България ”, те самите избират за себе си по-трудния път към триумфа. Известността им идва с доста труд – малко по малко, а не ги сполетява внезапно, както става с участниците в музикалното риалити. Pavell и Venci се срещат през 2012 година и незабавно откриват общата си пристрастеност към музиката Обединява ги и сходната философия за живота. След като геният им е видян от Саня Армутлиева – те подписват контракт с “Virginia records ”, а през днешния ден към този момент вършат шлагери освен за себе си, само че и за доста свои сътрудници. Не инцидентно двамата са най-номинираните актьори на тазгодишните награди на “БГ радио ”.
Музиката е избавление от немотията и самотата
Нашата философия е да смесим потребното с приятното
Всяка една ария, която вършим е една молитва, която се сбъдва
– Момчета, какви са проектите ви за лятото?
Pavell.: Графикът ни е цялостен до януари 2019-та и единственото, което желая, е да съм жив и здрав и да съумея да осъществя всичко, което съм възнамерявал. Почивката това лято ще е повече за Венци, аз съвсем нямам свободно време, тъй като имам задължения в студиото и с други реализатори на “Вирджиния Рекърдс ”, само че ще си извършвам кражба колкото мога – по два три-дни в месеца.
Venci Venc.: Като цяло, нашата философия е да смесим потребното с приятното. От това лято към този момент съм горделив притежател на бизнес на дребния частен залив Hasienda beach в Лозенец. Там създадохме занималня за пораснали деца и възрастни, споделя се – “Naley Beach Bar Experience ”, където всички другари ще се събираме да играем билярд на маса с крайници, който е българско откритие. Там има също по този начин джаги, кадилаци и динозаври, както и спайдъри – изобщо цялото лято ще бъде една огромна играчка. Може дори да пренесем и студиото тук, с цел да вършим музика с Павката.
– Планирате ли общ план с някой от участниците или менторите в “Гласът на България ” и кой беше вашият любимец в шоуто?
V.: Нашият любимец две години поред е кралят на рока – Мастър Иван Лечев. Искаме да създадем обща ария с него – рок, облечен в нови, съвременни звуци. Подготвили сме и още много планове, като считаме да пускаме постоянно нови песни и с по-улично звучене.
P.: Още от първия ни сезон като водещи – Иван ни е доста на сърце, може би тъй като е най-неочакваният от всички треньори – като избор, а и аз съм роден в семейство на рокаджии. Рокаджия е метод на живот, то си е вяра и ще е велико да създадем нещо дружно!
– Новата ви ария “Хавана ” към този момент завладява класациите и носи доста лятно въодушевление, а видеото й е снимано в Куба. Изненада ли ви с нещо престоят ви там?
P.: В Куба всичко ни изненада, тъй като в никакъв случай не сме били там. С Венци сме родени през 88-ма година – при започване на прехода и не познаваме персонално комунизма, само че сме чували истории за това време, виждали сме остатъчния “материал ” от него, а там още е по този начин. За Куба споделят, че е страната на щастливия комунизъм – там хората в действителност са щастливи, може би с помощта на хубавото време и съществуването на туризъм, който поддържа живота. Те са пъклен небогати и животът им е просто организиран, само че съумяват да живеят по-щастливо от доста българи, имащи по-висок стандарт.
V.: Куба ни изненада несъмнено с обстоятелството, че е място на контрастите – машина на времето, в която най-бедните хора в действителност живеят по най-щастливия метод.
– Какво от Хавана бихте желали да видите в България?
Р.: О, музиката несъмнено! Искаме да забележим толкоз публикувана музикална просвета у българите, каквато е у кубинците. Там музиката е като част от живота и тя е даже преди насъщния, тъй като хората в Куба гладуват – танцувайки! Музиката е едно избавление и от бедност, и от самотност и от всичко отрицателно на този свят – тя е лекарство.
V.: Определено желаеме да забележим тук и тази независимост на популацията, което живее без предубеждения, както и спокойствието, че даже да живееш ден за ден, на следващия ден отново можеш да се събудиш благополучен и ухилен и да живееш, без терзание.
– Харесаха ли ви мулатките и заредихте ли се с пури от Куба?
P.: Да, заредихме се с пури, а кубинките са огън дами! Наистина на тях пристрастеността им е в кръвта и в държанието, те флиртуват, даже единствено произнасяйки името ти. Има доста красиви кубинки. Широко публикуваното мнение, че българките са най-хубави е правилно, тъй като имаме огромен % красиви дами на глава от популацията, само че е реалност, че има доста хубави дами и в Куба.
V.: Заредихме се с три хумидора с пури, с които да почерпим наши другари с нещо хубаво и качествено, непосредствено от Хавана. А мулатките са красиви и послушни дами, стига да имаш пари! Даже мислех да си взема мулатка от там и известно време обмислях предлагането на една от тях. (Смеят се.) Българките обаче са много по-горещи дами от кубинките и доста ми липсваше естествената хубост на нашите дами.
– Влюбени ли сте сега?
P.: О, да, влюбен съм!
V.: Най-вече в живота си.
– Според Алфредо Торес българките имат по-красиви лица, до момента в който кубинките ги превъзхождат в телата…
P.: В ханша ги превъзхождат. Нагоооре-надооолу, ханш-ханш! Нали по този начин, беше?!
– Каква беше повода, с цел да решите да пътувате до Хавана?
P.: Ние отидохме там, с цел да сбъднем фантазията на нашия тур-мениджър и другар – Стефан Пачеръзов. Сбъднахме я, след това имаше сълзи от благополучие и доста неспокойствие. В Куба бяхме и с оператора Петко Андонов. Върнахме се изменени от там и с днешна дата четиримата още си подвигаме телефона с обръщението – Ермано (брат -б.а.).
V.: Така е. В Куба също по този начин срещнахме доста хубави хора и създадохме нови другарства както с българи, по този начин и с кубинци.
– Искахте ли препоръки, или насоки от някой, който е бил към този момент в Куба, преди да заминете за там?
P.: Да, запознахме се с Йорданка Христова, малко преди да заминем и й поискахме съвет и ориентир. Тя беше доста дружелюбна и ни описа всичко, което беше и доста потребно за нас. Йорданка е велика! Спести ни доста страдания, като ни сподели, че снимането на клипове на публични места е неразрешено и като ни видят с огромни камери там, ще ни спрат и могат даже да ни конфискуват техниката.
– Вие доста държите на посланията във вашите песни, а кой е най-вдъхновяващият текст, който сте чували?
V.: Джон Ленън – “Imagine ”, Боби Макферин – “Don’t Worry Be Happy ” и “SeTaaBrat ” на Pavell & Venci Venc’. (Смеят се.)
P.: На Еминем – “The Way I Am ”.
– Venci, в случай че ти правеше изявление с Pavell, какво би го попитал?
V.: Дали ще се съгласи да тръгне с мен на еднопосочен трип до Марс, в случай че съумея да намеря два билета и там да създадем фийлд композинг. После ще изпратим песента по радио талази надолу до нашата планета, ще бъде марсиански рап, нещо нечувано!
P.: С Венци отивам с еднопосочен билет докъдето и да е, в случай че е за правене на музика – потеглям на всички места. С него си прилягам най-вече в живота като човек, тъй че – Марс, Юпитер, Слънцето, където кажеш, бро!
– Pavell, а ти какво би попитал Venci?
P.: Изми ли си зъбите тази заран? Това е кодиран въпрос и значи – пил ли си уиски тази заран? Понякога като стане сутринта, Венци споделя, че отива да се нажабурка и да си пийне уиски, с цел да убие микробите. А ние му споделяме – О, ти отново си миеш зъбите! Истината е, че рядко ни остава уиски, само че се майтапим по този метод.)
– А до каква степен стигнахте с покупката на аероплан за майките ви?
P.: До ляво крило и задна перка! С две думи – още малко остава! (Смеят се.)
V.: Действаме по въпроса! Все още не можем да се оправим с фактор гориво и чакаме Илон Мъск да изобрети електрически, с цел да понижим разхода, само че към този момент имаме водач за самолета – Божидар от Слатина. Той е един същински български воевода с по-голям мустак от мен, в този момент ни оказва помощ за бара на морето, само че от него ще стане горделив водач!
– Какви качества цените най-вече един в различен?
V.: Определено добротата, съществуването на голяма съкровищница от приемливост и самообладание, както и факторът “пичага ” в доста висока степен.
P.: В него – мустака! (Смее се.) “Шизофренията ” му, свободолюбието и невъзможността да се подчинява – това е най-силното му качество. Много неща и условия се пробват да ни подчинят, само че е хубаво човек да не се подчинява на нищо друго, с изключение на на личната си религия за вярно и неверно.
– Рапът е музика на протеста. Срещу какво се бунтувате?
V.: Определено сме от хората, които като видят нещо, което не харесват – не лаят против него, а се пробват да го трансформират. Всяка наша ария пробва да промени нещо. Това лято в Hasienda е “Rebel Summer ” – лятото на протеста.
P.: Наистина основата на рапа, исторически видяно е протестът. Ние се бунтуваме против всичко, което не ни харесва – стандартите, сребролюбието, подправените профили, против кифли и батки. Много огромна част от музиката ни е молитва, тя варира от тематики за любовта и влюбването, до другарството и мотивацията, като станеш заран да излезеш и да “превземеш ” света.
– Имате ли доста другари и познати, които не виждат смисъл и мотивация в това да останат в България?
P.: Не, само че като всички естествени хора и ние имаме няколко познати, които желаят да заминат, като мислят, че на открито ще намерят благополучие и част от тях в действителност ще го намерят. Според статистиката – огромна част от народа ни напуща страната, само че по-интересното за мен е да забележим каква част се връща.
V.: В момента съм в компания с една страхотна млада дама – Белла Шербан, която е дизайнер на бижута и преди малко се прибра от Милано. Каза, че е завършила с живота си там. Млада, различна българка, която желае да способства нашата страна да върви напред и нагоре. Само от нас зависи дали ще бъдем хора, които могат да ценят качествата на другите, или ще продължим с байганьовщината.
– Правили ли сте ария, в която да изразите отношението си към родните политици и харесвате ли някой от тях?
V.: Нито един не одобрявам, само че най-вече не одобрявам Валери Симеонов. Партията, която ще създадем с Павел след 10 години, е единствената, която одобрявам.
P.: Имам едно независимо парче отпреди доста години, което беше единствено за политиката. Оттогава не съм намирал ентусиазъм в тази тематика, само че може би, като протест, ще пристигна и този миг. У нас политиката я свързват с това, че тя е отговорна за живота на хората, а аз имам вяра, че хората са отговорни за живота на хората.
– Коя е тематиката, или събитието, което ви развълнуваха най-силно напоследък?
P.: Въпреки, че не съм задоволително осведомен с обстоятелствата, чух за една българска майка, чиито деца били отнети от страната в Норвегия. Мисля, че разликата сред народите в техните критерии за вярно и неверно не би трябвало да става причина за такива фрапантни ограничения. В Норвегия, в случай че повишиш звук, или удариш детето си, а съседът те види, то той може да подаде сигнал и да дойдат да ти го вземат. Ако би трябвало да сме почтени, кой у нас не е бил плеснат или не му е бил повишаван звук в детството?! Аз също съм изял два шамара в живота си, само че да те разделят от родителите ти за сходно нещо, просто ми се коства прекомерно. Разликата в действителност е в нашите разбирания и не би трябвало да се стига до там!
V.: Определено пътуването ни до Хавана, само че има и една друга изненада в персонален проект, която ще разкрия скоро…
– Последните татуси, които си направихте?
V.: Венецът на главата, който си татуирах, е въплъщение на името ми – Венци и Слава. Поставих го като един урок върху кожата ми – може всички да ми споделят разнообразни неща в живота, само че най-важният човек, който да чувам, съм аз самият.
P.: Беше толкоз от дълго време, само че мисля, че последно си направих един знак на Батман на лявата ръка – сред палеца и показалеца. Татуирах си и няколко – “ха-ха-ха ”, написани с емблематичния за Жокера шрифт. Ха-ха-ха – с цел да не се взимам прекомерно насериозно и да ми припомня, че във всичко има смешка. Може би даже съществуването на Вселената е нечия шега…
– В какво вярвате?
P.: В Батман!
V.: Вярвам в себе си и в положителното.
Нашите посетители
Pavell и Venci Venc’ са измежду най-ярките нови звезди на родната музикална сцена. Въпреки че двамата са водещи на шоуто “Гласът на България ”, те самите избират за себе си по-трудния път към триумфа. Известността им идва с доста труд – малко по малко, а не ги сполетява внезапно, както става с участниците в музикалното риалити. Pavell и Venci се срещат през 2012 година и незабавно откриват общата си пристрастеност към музиката Обединява ги и сходната философия за живота. След като геният им е видян от Саня Армутлиева – те подписват контракт с “Virginia records ”, а през днешния ден към този момент вършат шлагери освен за себе си, само че и за доста свои сътрудници. Не инцидентно двамата са най-номинираните актьори на тазгодишните награди на “БГ радио ”.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ