За семейството, любовта и баба Гинче
Искам да ви опиша за баба Гинче. Тя е от нашата черква, само че от известно време не може да идва поради здравословни неразположения, които се надявам скоро да се разрешат.
Аз в никакъв случай нищо не съм правила за нея. Дори не сме общували по-отблизо. Не съм отделяла време, с цел да я прослушвам, нито съм я карала до дома и. Но тя ме обича.
Въпреки че не се виждаме в последно време, тя следи какво става с мен и живота ми. Миналата седмица се случи нещо ново и огромно за мен, което беше обвързвано с безредици, театрална тресчица и даже не допусках, че някой схваща терзанията, които бяха зад всичко това.
Тя обаче ми изпрати писмо, в което беше направила подробен анализ и разбор на всичко през нейните очи, цялостно с насърчения и горделивост. Тя се гордее с мен! Представяте ли си? И към писмото имаше ШОКОЛАД!
Това е трето или четвърто писмо, което получавам от нея. Първите бяха стихотворения. Стихотворения за мен!
И двете ми кръвни баби са живи, само че заради стичане на събитията нямам контакт с тях. Тя надали знае това и надали знае, че съм имала потребност от това поощрение.
Може да си кажете, че тя е някаква самотна жена и по тази причина го прави, само че ще побързам да ви кажа, че тя има огромно семейство и всичките и близки са в църквата, тъй че това, което прави към мен не е някаква проекция или отплата на нещо, което и липсва. Не, тя в действителност го прави за мен! И няма различен претекст, с изключение на да ме зарадва.
Понякога същинското ни семейство не е това, което е в формалното ни родословие.
И от време на време намираме същинската обич тук-там, от където не сме я очаквали.
Истинска обич е, когато една жена, с която нямам кръвна връзка и за която нищо не съм направила, се държи с мен като с нейно дете.
Истинска обич е, когато мъж или жена, която не познавам персонално, излезе напред при апел за молитва в църквата и аз изляза зад нея и и положа ръцете си, и рева пред Бог за нейната потребност.
Истинска обич е когато влезеш в служение и до момента в който правиш нещо за пръв път пред църквата, пастора ти те гледа с насълзени очи, изпълнени с бащинска горделивост.
Истинска обич е когато сгафиш и паднеш, когато направиш нещо, за което заслужаваш да бъдеш отритнат, само че вместо това получаваш безусловна поддръжка и нов късмет.
Истинска обич е когато момче от църквата ти е било потиснато и несигурно и внезапно потегля напред и нагоре, а ти се радваш за него повече, в сравнение с би се радвал, в случай че спечелиш някакви пари.
А Той в отговор им сподели: Коя е майка Ми? И кои са братята Ми? И като изгледа седящите към Него, сподели: Ето майка Ми и братята Ми! Защото, който прави Божията воля, той Ми е брат и сестра, и майка.
Марко 3:33-35 VBG
