Искам да умра от смях: Ален Делон пред Slava.bg
" Искам да умря от смях. Буквално. Като най-хубавия ми другар ", описа пред 19 минути и СЛАВА по време на своя финален мастърклас в Кан на 19 май 2019 година Ален Делон, който загубихме през днешния ден, на 88 година И описа историята за гибелта на своя най-близкия си приятел и съпродуцент.
Звъннал му, че отива на обяд със спонсор за четвъртия им филм, откакто " новата вълна " погребва красавеца като " остаряло лице " на двадесет-и-няколко години, той отива на губрет да прави филми в Холивуд, връща се с не изключително огромен триумф, само че с задоволително пари да влага в нови филми, тъй като никой не желае да го снима. Прави три и набира средства за четвърти. Приятелят му се свързва с паралия, подготвен да вложи в продукцията.
Понеже не се обадил нито следобяд, нито вечерта, Ален звъннал у тях идната заран, а дамата на приятеля споделила: " Ами няма го ". " Как, още? ", питал артистът. " Завинаги ", съобщила брачната половинка и разказала историята.
Богаташът се оказал вицаджия, двамата почнали да си разправят анекдоти, а единият по този начин разсмял приятеля на Делон, че той получил раздор на сърцето. Ето по този начин - напълно безусловно - починал от смях.
На финала на историята Делон се насълзи и стартира да бърше очите си. Заряза забележимата грижа за изумително сторйния си за неговите - тогава - 83 години алаброс, за грижливо подбраните сякаш небрежни облекла, малко по-топли, в сравнение с би отивало на май в Кан - нещо обикновено за възрастните хора.
Напомням ви оня текст, написан от мен като свидетел с горещото възприятие от персоналната среща с историческа персона, както съм го разгласил тогава:
Той влиза с грижливо подредена прическа, сако и панталон в разнообразни нюанси на сивото, с бяла риза, под която издайнически се обрисува коремче, когато стои и когато седи левият му крайник стои напред, както на египетските фараони, а не с цел да покаже стилните си кафеви кларкове. Отпива няколко глътки газирана Сан Пелегрино и стартира диалога за живота си и своите 60 години кино със стотина публицисти и кинаджии от целия свят в зала Бунюел на фестивалния комплекс в Кан, а 19 минути е единственият представител на нашата антична, само че бедна страна. Ален Делон, съвсем на 84, който откровено се просълзява на няколко пъти, до момента в който - първо при загатна за Ани Жирардо и техния свръхестествен дует в Роко и неговите братя - там, на върха на миланската катедрала, той пуска една от най-знаменитите сълзи в историята на киното....Народен актьор!
" Дойдох за първи път в Кан през 1957 година. Току-що се бях върнал от работа в Сайгон. Доведе ме една дама и даже не знаех къде се намирам - светът на киното и на звездите беше безусловно непознат за мен - един малчуган, който не знаеше какво търси от живота, с изключение на дами. И дамите ме направиха това, което съм. Запознах се с доста хора тук и по този начин се хванах с актьорството.
" НЕ МИ ИГРАЙ, ГЛЕДАЙ, ГОВОРИ И СЛУШАЙ - БЪДИ СЕБЕ СИ, ЖИВЕй ", беше съветът, който получих преди за първи път да застана пред камерата тъкмо преди 60 години и който ми остана за цялостен живот. Винаги по този начин съм правил функциите си: в никакъв случай не съм играл. Никога не съм бил артист. Актьори бяха Лино Вентура, Бърт Ланкастър. Като боец ги гледах и не можех да си показва, че напълно скоро по-късно ще работя с тях.
КАМЕРАТА ЗА МЕН Е ЖЕНА, КОЯТО ГЛЕДАМ В ОЧИТЕ. Сигурно поради това ме избраха за първата ми роля - 1 от 150 претенденти. Ролята беше второстепенна, само че ми откри света, а ме беше забелязал и Лукино Висконти, който ме взе за идващия филм - Роко и неговите братя. Той просто пристигна и ми сподели: " Ти си Роко ". Честно казано, с бедното детство в Банйол и армията по-късно, историите си наподобяват - моята и на героя. От Висконти запомних друго предписание: " ПРЕД КАМЕРАТА ТРЯБВА ДА съдебна експертиза ЧУВСТВАШ КАТО У ДОМА СИ, ОСОБЕНО В КРЕВАТНИТЕ СЦЕНИ ". Явно съм се показал добре, тъй като ме взе и в Гепардът още 2 години по-късно. Аз пък взех във кино лентата моето куче, на което повторих двете правила, които бях научил за занаята и то игра като същински артист.
За мене обаче 1963 година беше срещата с Жан Габен, с който направихме страхотни филми, като съгласно мен най-хубавият ни е Двама мъже в града. Това е доста хубав филм, нищо че ме гилотинират най-после. Изобщо, споделят, че загивам най-красиво в света. За първи път изиграх гибел в Инсомния - първата моя продукция. Бях на 29. А към този момент продуцент. Това беше методът да се усещам необут - на сценариста, на режисьора, на актьорите и ми хареса. Имам 25 кино лентата като продуцент от 1964 година насам.
После имах проблем: НИКОЙ НЕ МЕ ИСКАШЕ В НОВАТА ВЪЛНА И АЗ ЗАМИНАХ ЗА АМЕРИКА ДА ПРАВЯ ФИЛМИ. СТАНАХА 3. ПОСЛЕ СИ ТРЪГНАХ, А МЕ ИСКАХА ДА ОСТАНА, ЗАЩОТО МИ ЛИПСВАШЕ ФРАНЦИЯ - НАИСТИНА! ДА ЖИВЕЯ В АМЕРИКА НЕ Е МОЯТА ЧАША ЧАЙ, КАКТО съдебна експертиза КАЗВА НА АНГЛИЙСКИ.
Точно в точния момент пристигна още една доста значима за мен среща - с Жан Пиер Мелвил. Той ми сподели сюжета на Самурай и сподели, че го е направил особено за мен и без мен филм просто няма да има. Стана първият от трите ни дружно, щяхме да имаме и четвърти - Арсен Льопен, в случай че не се беше случила една от най-смешните и от най-страшните истории, които знам. Жан Пиер отишъл на среща за обед в парижко бистро с продуцент. Онзи го разсмял и приятелят ми починал на масата, до момента в който се смеел. Какъв по-хубав метод човек да почине!
После пристигна Басейнът. Трябваше да спася Роми Шнайдер, която беше изгубила вяра и в кариерата, и в живота. Предлагаха ми най-различни партньорки: имаше една Анджи - БЕШЕ ЛЮБОВНИЦА НА ОНЯ АМЕРИКАНЕЦА, ПРЕЗИДЕНТА - КАК МУ БЕШЕ ИМЕТО....КЕНЕДИ. После ме виждаха с Моника Вити. Казах: " Роми или няма филм ". Направихме го и беше същински успех. Но по персонални аргументи, за които се сещате, не мога да го виждам.
Дойдоха най-славните ми години и един от най-хубавите филми, които съм правил - Мосю Клайн. Взех американски болшевик за режисьор и сценаристът ми беше болшевик, а аз - голист, с изключение на продуцент и основен воин. През 1976 година дойдохме с него в Кан. И нищо....
Ето ме в този момент тук, да получавам премия за изцяло творчество, след която излъчват моя Мосю Клайн. И която толкоз пъти отказвах. И ще ви кажа за какво не я желаех.
АЗ НЕ СЪМ АВТОР, АЗ СЪМ ПЪРВА ЦИГУЛКА НА ГОЛЕМИ РЕЖИСЬОРИ, ХОРА ЗА КОИТО Въдворяване и изселване (отделение в МВР-ДС) РАЗКАЗВАМ. ТОЗИ ПЪТ РЕШИХ ДА ПРИЕМА НЕ ЗАРАДИ СЕБЕ СИ, А ЗАРАДИ ТЯХ, ЗА ДА ИМА ПАМЕТ ЗА ТЕЗИ ВЕЛИКИ ХОРА. "
По- късно същата вечер Кан унизи Ален Делон, с който фестивалът е имал комплицирани връзки през годините. Сложи бенефиса му не в огромната зала, а във втората по сан - Дебюси. Но го принуди да изкачи всичките стъпала с аления килим пред топ салона, където паралелно на 19 май 2019 година от 19 часа беше прожекцията на кино лентата Марадона. Да направи реклама на " сътрудниците ", на феста, да изкачи безбройните стъпала при всичките си години, след това - надали не като апаш, да се измъкне и от фоайето на Люмиер и през това на първия етаж на Двореца на фестивалите и конгресите, да се вмъкне през страничния вход на Дебюси и да влезе, откъдето и публиката, пресичайки цялата зала.
Какво беше планувал обаче за всички нас, които присъствахме на бенефиса му?
Кръгла огромна значка, на която написа с огромни букви STAR - звезда.
Още вардя - за шанс, поканата от оня 19.05.19. Срещите с историята би трябвало да се съхраняват в паметта, следите от тях би трябвало да остават. Защото, както споделя Лили Иванова - не знам от кое място го е чула: " Няма незаменими хора, само че има неповторими ".
Дано Господ да е чул Ален Делон и да му е разрешил мечтаната гибел - да почине от смях!
Борис Ангелов
създател: СЛАВА
...
Звъннал му, че отива на обяд със спонсор за четвъртия им филм, откакто " новата вълна " погребва красавеца като " остаряло лице " на двадесет-и-няколко години, той отива на губрет да прави филми в Холивуд, връща се с не изключително огромен триумф, само че с задоволително пари да влага в нови филми, тъй като никой не желае да го снима. Прави три и набира средства за четвърти. Приятелят му се свързва с паралия, подготвен да вложи в продукцията.
Понеже не се обадил нито следобяд, нито вечерта, Ален звъннал у тях идната заран, а дамата на приятеля споделила: " Ами няма го ". " Как, още? ", питал артистът. " Завинаги ", съобщила брачната половинка и разказала историята.
Богаташът се оказал вицаджия, двамата почнали да си разправят анекдоти, а единият по този начин разсмял приятеля на Делон, че той получил раздор на сърцето. Ето по този начин - напълно безусловно - починал от смях.
На финала на историята Делон се насълзи и стартира да бърше очите си. Заряза забележимата грижа за изумително сторйния си за неговите - тогава - 83 години алаброс, за грижливо подбраните сякаш небрежни облекла, малко по-топли, в сравнение с би отивало на май в Кан - нещо обикновено за възрастните хора.
Напомням ви оня текст, написан от мен като свидетел с горещото възприятие от персоналната среща с историческа персона, както съм го разгласил тогава:
Той влиза с грижливо подредена прическа, сако и панталон в разнообразни нюанси на сивото, с бяла риза, под която издайнически се обрисува коремче, когато стои и когато седи левият му крайник стои напред, както на египетските фараони, а не с цел да покаже стилните си кафеви кларкове. Отпива няколко глътки газирана Сан Пелегрино и стартира диалога за живота си и своите 60 години кино със стотина публицисти и кинаджии от целия свят в зала Бунюел на фестивалния комплекс в Кан, а 19 минути е единственият представител на нашата антична, само че бедна страна. Ален Делон, съвсем на 84, който откровено се просълзява на няколко пъти, до момента в който - първо при загатна за Ани Жирардо и техния свръхестествен дует в Роко и неговите братя - там, на върха на миланската катедрала, той пуска една от най-знаменитите сълзи в историята на киното....Народен актьор!
" Дойдох за първи път в Кан през 1957 година. Току-що се бях върнал от работа в Сайгон. Доведе ме една дама и даже не знаех къде се намирам - светът на киното и на звездите беше безусловно непознат за мен - един малчуган, който не знаеше какво търси от живота, с изключение на дами. И дамите ме направиха това, което съм. Запознах се с доста хора тук и по този начин се хванах с актьорството.
" НЕ МИ ИГРАЙ, ГЛЕДАЙ, ГОВОРИ И СЛУШАЙ - БЪДИ СЕБЕ СИ, ЖИВЕй ", беше съветът, който получих преди за първи път да застана пред камерата тъкмо преди 60 години и който ми остана за цялостен живот. Винаги по този начин съм правил функциите си: в никакъв случай не съм играл. Никога не съм бил артист. Актьори бяха Лино Вентура, Бърт Ланкастър. Като боец ги гледах и не можех да си показва, че напълно скоро по-късно ще работя с тях.
КАМЕРАТА ЗА МЕН Е ЖЕНА, КОЯТО ГЛЕДАМ В ОЧИТЕ. Сигурно поради това ме избраха за първата ми роля - 1 от 150 претенденти. Ролята беше второстепенна, само че ми откри света, а ме беше забелязал и Лукино Висконти, който ме взе за идващия филм - Роко и неговите братя. Той просто пристигна и ми сподели: " Ти си Роко ". Честно казано, с бедното детство в Банйол и армията по-късно, историите си наподобяват - моята и на героя. От Висконти запомних друго предписание: " ПРЕД КАМЕРАТА ТРЯБВА ДА съдебна експертиза ЧУВСТВАШ КАТО У ДОМА СИ, ОСОБЕНО В КРЕВАТНИТЕ СЦЕНИ ". Явно съм се показал добре, тъй като ме взе и в Гепардът още 2 години по-късно. Аз пък взех във кино лентата моето куче, на което повторих двете правила, които бях научил за занаята и то игра като същински артист.
За мене обаче 1963 година беше срещата с Жан Габен, с който направихме страхотни филми, като съгласно мен най-хубавият ни е Двама мъже в града. Това е доста хубав филм, нищо че ме гилотинират най-после. Изобщо, споделят, че загивам най-красиво в света. За първи път изиграх гибел в Инсомния - първата моя продукция. Бях на 29. А към този момент продуцент. Това беше методът да се усещам необут - на сценариста, на режисьора, на актьорите и ми хареса. Имам 25 кино лентата като продуцент от 1964 година насам.
После имах проблем: НИКОЙ НЕ МЕ ИСКАШЕ В НОВАТА ВЪЛНА И АЗ ЗАМИНАХ ЗА АМЕРИКА ДА ПРАВЯ ФИЛМИ. СТАНАХА 3. ПОСЛЕ СИ ТРЪГНАХ, А МЕ ИСКАХА ДА ОСТАНА, ЗАЩОТО МИ ЛИПСВАШЕ ФРАНЦИЯ - НАИСТИНА! ДА ЖИВЕЯ В АМЕРИКА НЕ Е МОЯТА ЧАША ЧАЙ, КАКТО съдебна експертиза КАЗВА НА АНГЛИЙСКИ.
Точно в точния момент пристигна още една доста значима за мен среща - с Жан Пиер Мелвил. Той ми сподели сюжета на Самурай и сподели, че го е направил особено за мен и без мен филм просто няма да има. Стана първият от трите ни дружно, щяхме да имаме и четвърти - Арсен Льопен, в случай че не се беше случила една от най-смешните и от най-страшните истории, които знам. Жан Пиер отишъл на среща за обед в парижко бистро с продуцент. Онзи го разсмял и приятелят ми починал на масата, до момента в който се смеел. Какъв по-хубав метод човек да почине!
После пристигна Басейнът. Трябваше да спася Роми Шнайдер, която беше изгубила вяра и в кариерата, и в живота. Предлагаха ми най-различни партньорки: имаше една Анджи - БЕШЕ ЛЮБОВНИЦА НА ОНЯ АМЕРИКАНЕЦА, ПРЕЗИДЕНТА - КАК МУ БЕШЕ ИМЕТО....КЕНЕДИ. После ме виждаха с Моника Вити. Казах: " Роми или няма филм ". Направихме го и беше същински успех. Но по персонални аргументи, за които се сещате, не мога да го виждам.
Дойдоха най-славните ми години и един от най-хубавите филми, които съм правил - Мосю Клайн. Взех американски болшевик за режисьор и сценаристът ми беше болшевик, а аз - голист, с изключение на продуцент и основен воин. През 1976 година дойдохме с него в Кан. И нищо....
Ето ме в този момент тук, да получавам премия за изцяло творчество, след която излъчват моя Мосю Клайн. И която толкоз пъти отказвах. И ще ви кажа за какво не я желаех.
АЗ НЕ СЪМ АВТОР, АЗ СЪМ ПЪРВА ЦИГУЛКА НА ГОЛЕМИ РЕЖИСЬОРИ, ХОРА ЗА КОИТО Въдворяване и изселване (отделение в МВР-ДС) РАЗКАЗВАМ. ТОЗИ ПЪТ РЕШИХ ДА ПРИЕМА НЕ ЗАРАДИ СЕБЕ СИ, А ЗАРАДИ ТЯХ, ЗА ДА ИМА ПАМЕТ ЗА ТЕЗИ ВЕЛИКИ ХОРА. "
По- късно същата вечер Кан унизи Ален Делон, с който фестивалът е имал комплицирани връзки през годините. Сложи бенефиса му не в огромната зала, а във втората по сан - Дебюси. Но го принуди да изкачи всичките стъпала с аления килим пред топ салона, където паралелно на 19 май 2019 година от 19 часа беше прожекцията на кино лентата Марадона. Да направи реклама на " сътрудниците ", на феста, да изкачи безбройните стъпала при всичките си години, след това - надали не като апаш, да се измъкне и от фоайето на Люмиер и през това на първия етаж на Двореца на фестивалите и конгресите, да се вмъкне през страничния вход на Дебюси и да влезе, откъдето и публиката, пресичайки цялата зала.
Какво беше планувал обаче за всички нас, които присъствахме на бенефиса му?
Кръгла огромна значка, на която написа с огромни букви STAR - звезда.
Още вардя - за шанс, поканата от оня 19.05.19. Срещите с историята би трябвало да се съхраняват в паметта, следите от тях би трябвало да остават. Защото, както споделя Лили Иванова - не знам от кое място го е чула: " Няма незаменими хора, само че има неповторими ".
Дано Господ да е чул Ален Делон и да му е разрешил мечтаната гибел - да почине от смях!
Борис Ангелов
създател: СЛАВА
...
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ