Адриен Боке: Видях ужасни военни престъпления, извършени от “Азов”. Буча е постановка
Искам да опиша нещо още по-сериозно. През цялото време има бомбардировки. Гледаме телевизия и така нататък Видях американски публицисти. Имаше бомбардировки над дребен парк, източно от Буча. И тези американци вършат видеозаписи и споделят: “Това са съветски бомбардировки над парк, това е недопустимо”. Питам ги: “Защо казвате това?”. Отговарят ми: “А, това не е проблем, ще сътвори образи”. Знаете ли какви бяха тези бомбардировки? В реалност имаше дребни снаряди… Да речем, имало е цел, която е била съветска преди няколко седмици. Екипът на “Азов”, с който бях, насочваше дребни минохвъргачки, с цел да изстрелва снаряди. И в действителност те бяха изстреляни неопределено. Това се случва - един от всеки два или три пъти. Така че тези снаряди вместо да паднат 100 метра по-далеч, където имаше съветски военни или инвентар, се приземяваха в дребния парк. И ги изкараха съветски снаряди. В един миг това би трябвало да спре. И желая да напомня едно просто предписание на войната. Имате да вземем за пример украинци и руснаци, които се стрелят между тях. Давам елементарен образец. Вие сте в града, те се стрелят между тях. Изстрелват си снаряди. В двете направления. Ако украинците пропуснат целта си, къде ще падне снарядът? Не върху руснаците. Значи в украинска къща или постройка. Същото се отнася, несъмнено, и за руснаците. Защо не се приказва за това? Във всички бомбардировки, всички бомби, всички снаряди, които падат в Буча, Киев и т.н, ги изкарват съветски. Трябва да спре. Трябва малко да се намерения.
Знаете ли къде складират въоръжението, което идва от Европа? Складират го в цивилни пространства и къщи. Без хората да знаят. Идват през нощта, нахълтват в помещението…
Това споделя пред радио " Сюд " Адриен Боке, някогашен френски боен, стрелец командос, който се е завърнал от филантропична задача в Украйна.
разгласява превод на описа му за Украйна.
- Какво ви води наскоро в Украйна?
- В началото отхвърлих. Имам сътрудници, някогашни военни, които са болногледачи, санитари, които към този момент бяха от няколко седмици в Украйна, с цел да окажат здравна филантропична помощ. Питаха ме няколко пъти, аз споделих “не”, до момента в който не срещнах мой сътрудник в Париж, който съумя да ме убеди, тъй че си трансформирах мнението. Казах си: добре, ще дойда да ви оказа помощ.
- Да помагате като болногледач?
- Точно по този начин. Заради популацията, с цел да оказвам помощ на дамите и децата, бежанците, на украинското население.
- Кога беше това?
- Върнах се преди десетина дни.
- И сте прекарали там 16 дни?
- 16 дни на два пъти.
- Къде бяхте? В Киев?
- Бях в Киев, в Буча, фамозната Буча, за която всички приказват, и в Лвов, третия град, и бях точно в Лвов по време на последната бомбардировка, където паднаха пет ракети. Да напомня какво тъкмо правехме. Главно превозвахме здравно съоръжение и медикаменти до лечебните заведения, в които имаше дефицит, а също и в сиропиталищата, които имаха голяма потребност от тях. Грижехме се и за бежанците… По силата на събитията създадохме мрежа с украинските военни, които след това също ни желаеха материали, медикаменти и всичко останало. Което и направихме, помогнахме им с материали, турникети, израелски пристягащи превръзки. Но аз не бях отишъл, с цел да вземам участие в тази война, а за тъкмо избрана филантропична помощ. За страдание, не всичко мина по този начин.
- Какво видяхте там? Има неща, на които сте били очевидец, видели сте много ужасни неща.
- Напълно. Поемам цялостната отговорност за всичко, което споделям. На място бях очевидец на военни закононарушения. Видях доста военни закононарушения. Единствените военни закононарушения, които видях, през дните, до момента в който бях там, бяха осъществени от украински военни. А не от съветски военни.
- Това не означава…
- Това не значи, че няма съветски военни закононарушения, само че има и украински и за тях не се приказва. Когато се върнах във Франция, бях извънредно шокиран, че даже хора, които са поканени в телевизионни излъчвания, 80 % от тези хора не са ходили там по време на войната, и си разрешават да приказват и така нататък Това не мога да го понеса. Защото сред това, което виждам и слушам в телевизионните излъчвания, и това, което видях там, има бездна. За мен това е непоносимо.
Ще опиша за военните от “Азов”.
- Те на всички места ли са?
- Навсякъде са.
- Не единствено в “Азовстал”?
- Навсякъде са, даже в западната част. Имат неонацистки нашивки. Това, което ме шокира извънредно доста, е, че Европа дава оръжия на военни, които съгласно мен са неонацисти. С неонацистко лого. Не се приказва за това, задоволително е да се види, това е остаряло лого на Секретен сътрудник, което се размахва на всички места в Украйна…
- Вижда се на всички места?
- Навсякъде. И това не основава никакъв проблем. Аз работех с тези хора, давах им медикаменти и така нататък Знаете ли какви бяха диалозите им пред мен? Защото знам малко украински и съветски, а мнозина приказват британски. Те се майтапеха, като си говореха, че в случай че срещнат евреи или чернокожи, ще ги съсекат.
- Без заобикалки. Това споделяха пред вас?
- Това споделяха пред мен. И това беше диалогът, които доста ги развеселяваше. Това споделяха за евреите и чернокожите. Това е първото нещо.
- Какво видяхте?
- Видях съветски военни, които бяха пленени и незабавно бяха измъчвани. Бяха завързани в нещо като хангар. Тези пленени съветски военни пристигаха с дребни камионетки по трима или четирима. Всеки път, когато слизаха тези военни, украинските военни от “Азов” ги питаха: “Кой е офицерът? Кой е офицерът?”. Ще ви обясня за какво. Те или отговаряха, или не отговаряха. Всеки боен, който слизаше от тази камионетка, получаваше по един патрон от Калашников в коляното. Тогава те бяха беззащитни, завързани. За това, което ви описвам, имам видеозаписи, които свидетелстват.
Не бих си разрешил да пусна сходни неща в Ютюб. Имам видеозаписи, те демонстрират съветски военни, които получават патрон в коляното, не е доста ясно за какво, тъй като те не дават отговор на въпросите. И хората, които имаха нещастието да кажат “Аз съм офицерът”, получаваха патрон в главата.
Ето какво стана в Буча. Ето какво става в Украйна, най-малко от страна на батальона “Азов”. Аз бях там, видях какво се случи. За всичко това не се приказва.
Искам да опиша нещо още по-сериозно. През цялото време има бомбардировки. Гледаме телевизия и така нататък Видях американски публицисти. Имаше бомбардировки над дребен парк, източно от Буча. И тези американци вършат видеозаписи и споделят: “Това са съветски бомбардировки над парк, това е недопустимо”. Питам ги: “Защо казвате това?”. Отговарят ми: “А, това не е проблем, ще сътвори образи”. Знаете ли какви бяха тези бомбардировки? В реалност имаше дребни снаряди… Да речем, имало е цел, която е била съветска преди няколко седмици. Екипът на “Азов”, с който бях, насочваше дребни минохвъргачки, с цел да изстрелва снаряди. И в действителност те бяха изстреляни неопределено. Това се случва - един от всеки два или три пъти. Така че тези снаряди вместо да паднат 100 метра по-далеч, където имаше съветски военни или инвентар, се приземяваха в дребния парк. И ги изкараха съветски снаряди.
В един миг това би трябвало да спре. И желая да напомня едно просто предписание на войната. Имате да вземем за пример украинци и руснаци, които се стрелят между тях. Давам елементарен образец. Вие сте в града, те се стрелят между тях. Изстрелват си снаряди. В двете направления. Ако украинците пропуснат целта си, къде ще падне снарядът? Не върху руснаците. Значи в украинска къща или постройка. Същото се отнася, несъмнено, и за руснаците. Защо не се приказва за това? Във всички бомбардировки, всички бомби, всички снаряди, които падат в Буча, Киев и т.н, ги изкарват съветски. Трябва да спре. Трябва малко да се намерения.
- Казвате че, се закононарушенията се правят от двете страни…
- Но, схваща си. Друго нещо. Бях в Лвов, в хотела. Имаше бомбардировка. Една ракета падна на 500 метра от мястото, където спях, всичко експлоадира, стъклата и така нататък Веднага отидох на място и се досетихме, че от петте ракети четири ракети бяха блъснали хранилища с въоръжение, което идва от Европа и е складирано в Лвов, в очакване да бъде закарано в Киев и в подразделенията. Знаете ли къде складират въоръжението, което идва от Европа? Складират го в цивилни пространства и къщи. Без хората да знаят. Идват през нощта, нахълтват в помещението…
- Защото хората ги няма и няма да виждат?
- Не е наложително. Има доста цивилни товарни микробуси. Слагат вътре сандъци с въоръжение, идват в помещението
- И ги поставят в жилищни, населявани здания?
- Абсолютно. Какво се случи в Лвов? С дронове, не знам с какво ги засякоха, бомбардираха ги. Резултатът: осем мъртви цивилни, две деца в болница и ми се коства, че имаше и едно починало дете. " А, руснаците са ги убили… ". Чакайте. Може ли да ми обясните за какво въоръжение, също така въоръжение, които идва от Европа, се складира покрай цивилни? Знаете ли по какъв начин назовавам това? Наричам това потребление на популацията като човешки щит. Съгласен ли сте?
- Уви, това се случва в някои страни, ужасяващо е, прав сте. Кажете ми за Буча, имаше огромна дискусия, защото не съм бил там, ще се въздържа да дам някакво мнение. Имаше трупове, всички отидоха да видят клането на руснаците…
- Това е режисура.
- Постановка ли е съгласно вас?
- Беше постановка…
- Вярно ли е, или не е правилно?
- Вярно е. Но трупове бяха преднамерено оставени, даже някои трупове бяха преместени, с цел да бъдат направени фотоси. Не споделям, че труповете са подправени трупове, това са същински трупове.
- Престъпленията са и от двете страни, би трябвало да го повторим.
- Именно.
- Но вие казвате, че приказват единствено за…
- Не споделям, че Русия не прави военни закононарушения. Внимание! Не споделям, че Русия няма виновност, въобще не споделям това. Това, което ви споделям, е, че в един миг би трябвало да поговорим и за Украйна, за военните закононарушения на Украйна, тъй като има такива. Всички хора, които излизат по малкия екран и споделят противоположното, ги поканвам да дойдат и да отидат на място в Буча и да видят какво се е случило, вместо да приказват напразно, това е нетърпимо.
Нещо друго. Мисля, че би трябвало да си зададем въпроси за военните от “Азов”, тъй като, напомням, въоръжението, което даваме, е основно за тези подразделения.
- Но “Азов” не е ли единствено една доста дребна част…
- Не, ще ви обясня. В основата са пет хиляди. Само че с изключение на тях имате доброволци, записали се доброволци, плюс доброволци, които идват отвред. Така че умножете по три или по четири. Те са почти най-малко 20 хиляди. 20 хиляди за Украйна е голям батальон. Те са разпределени съвсем на всички места със своето нацистко супер лого в цяла Украйна и това не смущава никого. Получават оръжия от Европа, със своето нацистко лого Секретен сътрудник, по-късно ще извършат военни закононарушения.
Казвам ви, аз бях боен. Когато виждам 19-годишен съветски юноша, или въпреки това, който получава два патрона в колената, който се е предал, със завързани ръце е и не дава отговор, и го оставят да му изтече кръвта, това се назовава военно закононарушение. Съгласен ли сте? Имам десетки и десетки видеозаписа, които потвърждават това, което преди малко ви описах, тези военни закононарушения, другояче нямаше да си разреша да дойда във вашето предаване и да популяризирам сходни неща.
- Един въпрос преди да дадем думата на слушателите. Видели сте чужденци, неукраинци, имам поради военни доброволци…
- Наемници. Има доста наемници, французи, американци, те са на украинска земя…
- Говорите за доброволци, или за наемници? Защото има бойци, които отиват по разбиране.
- И от двете. Но аз видях най-много от групи от наемници, независими групи. Тоест може да има петима-шестима наемника, американци, французи, които се събират, които имат оръжия, които Украйна им дава, и тези хора вършат някои неща по заповедите на някои хора в Украйна. Това е действителността. Това се назовава съгласно мен наемнически групи под въздействие.
- Не очаквахте ли да видите това, когато заминавахте?
- Не чаках това. И преди да се върна бях арестуван за 10 часа от военни от “Азов”. Те претърсиха всичко - телефона ми и всички неща…
- Защо?
- Мисля, че ме подозираха. Знаеха, че съм видял някои неща. Искаха да видят дали всичко, което споделям, е правилно. Нямаше проблем, тъй като филантропичната работа, всичко, което правех, беше действително. Така че направиха инспекции и след това ме пуснаха. Но въпреки всичко трябваше да бъде изведен в Словакия като незабавна мярка. Министерството на външните работи беше осведомено какво става. Така че бях изведен в Словакия, след това върнат в Полша, а по-късно в Краков хванах аероплан, с цел да се прибера във Франция. И през днешния ден към този момент не мога да стъпвам в Украйна. Най-малкото поради това, което ви описвам през днешния ден, което е разумно. Но това е действителността и бих желал да има повече хора, като мен или други, които са отишли на място и са видели нещата…
- Вие поемате отговорност за всичко, което казвате…
- И мога да потвърдя всичко, което преди малко ви описах. Това е най-важното.
- Имате видеозаписи…
- Точно по този начин.
Адриен Боке е здравно знамение. Бивш френски стрелец командос, той е неподвижен след подготовка, при която пада и претърпява тежка акцидент. Опериран през 2021 година със стимулатори на гръбначния мозък, в този момент той още веднъж върви. Автор е на книгата " Стани и върви с помощта на науката " ( " Lève-toi et marche grâce à la science " ). Адриен Боке беше посетител в предаването на Андре Беркоф по френското " Радио Сюд ", където описа за персоналната си борба за оцеляване и на първо място за това, което е видял в Украйна, откъдето се е върнал преди десетина дни. Публикуваме диалога с него със съкращения. Разказът му за Украйна стартира в 14:30 минута.
Превод от френски: Галя Дачкова,
Знаете ли къде складират въоръжението, което идва от Европа? Складират го в цивилни пространства и къщи. Без хората да знаят. Идват през нощта, нахълтват в помещението…
Това споделя пред радио " Сюд " Адриен Боке, някогашен френски боен, стрелец командос, който се е завърнал от филантропична задача в Украйна.
разгласява превод на описа му за Украйна.
- Какво ви води наскоро в Украйна?
- В началото отхвърлих. Имам сътрудници, някогашни военни, които са болногледачи, санитари, които към този момент бяха от няколко седмици в Украйна, с цел да окажат здравна филантропична помощ. Питаха ме няколко пъти, аз споделих “не”, до момента в който не срещнах мой сътрудник в Париж, който съумя да ме убеди, тъй че си трансформирах мнението. Казах си: добре, ще дойда да ви оказа помощ.
- Да помагате като болногледач?
- Точно по този начин. Заради популацията, с цел да оказвам помощ на дамите и децата, бежанците, на украинското население.
- Кога беше това?
- Върнах се преди десетина дни.
- И сте прекарали там 16 дни?
- 16 дни на два пъти.
- Къде бяхте? В Киев?
- Бях в Киев, в Буча, фамозната Буча, за която всички приказват, и в Лвов, третия град, и бях точно в Лвов по време на последната бомбардировка, където паднаха пет ракети. Да напомня какво тъкмо правехме. Главно превозвахме здравно съоръжение и медикаменти до лечебните заведения, в които имаше дефицит, а също и в сиропиталищата, които имаха голяма потребност от тях. Грижехме се и за бежанците… По силата на събитията създадохме мрежа с украинските военни, които след това също ни желаеха материали, медикаменти и всичко останало. Което и направихме, помогнахме им с материали, турникети, израелски пристягащи превръзки. Но аз не бях отишъл, с цел да вземам участие в тази война, а за тъкмо избрана филантропична помощ. За страдание, не всичко мина по този начин.
- Какво видяхте там? Има неща, на които сте били очевидец, видели сте много ужасни неща.
- Напълно. Поемам цялостната отговорност за всичко, което споделям. На място бях очевидец на военни закононарушения. Видях доста военни закононарушения. Единствените военни закононарушения, които видях, през дните, до момента в който бях там, бяха осъществени от украински военни. А не от съветски военни.
- Това не означава…
- Това не значи, че няма съветски военни закононарушения, само че има и украински и за тях не се приказва. Когато се върнах във Франция, бях извънредно шокиран, че даже хора, които са поканени в телевизионни излъчвания, 80 % от тези хора не са ходили там по време на войната, и си разрешават да приказват и така нататък Това не мога да го понеса. Защото сред това, което виждам и слушам в телевизионните излъчвания, и това, което видях там, има бездна. За мен това е непоносимо.
Ще опиша за военните от “Азов”.
- Те на всички места ли са?
- Навсякъде са.
- Не единствено в “Азовстал”?
- Навсякъде са, даже в западната част. Имат неонацистки нашивки. Това, което ме шокира извънредно доста, е, че Европа дава оръжия на военни, които съгласно мен са неонацисти. С неонацистко лого. Не се приказва за това, задоволително е да се види, това е остаряло лого на Секретен сътрудник, което се размахва на всички места в Украйна…
- Вижда се на всички места?
- Навсякъде. И това не основава никакъв проблем. Аз работех с тези хора, давах им медикаменти и така нататък Знаете ли какви бяха диалозите им пред мен? Защото знам малко украински и съветски, а мнозина приказват британски. Те се майтапеха, като си говореха, че в случай че срещнат евреи или чернокожи, ще ги съсекат.
- Без заобикалки. Това споделяха пред вас?
- Това споделяха пред мен. И това беше диалогът, които доста ги развеселяваше. Това споделяха за евреите и чернокожите. Това е първото нещо.
- Какво видяхте?
- Видях съветски военни, които бяха пленени и незабавно бяха измъчвани. Бяха завързани в нещо като хангар. Тези пленени съветски военни пристигаха с дребни камионетки по трима или четирима. Всеки път, когато слизаха тези военни, украинските военни от “Азов” ги питаха: “Кой е офицерът? Кой е офицерът?”. Ще ви обясня за какво. Те или отговаряха, или не отговаряха. Всеки боен, който слизаше от тази камионетка, получаваше по един патрон от Калашников в коляното. Тогава те бяха беззащитни, завързани. За това, което ви описвам, имам видеозаписи, които свидетелстват.
Не бих си разрешил да пусна сходни неща в Ютюб. Имам видеозаписи, те демонстрират съветски военни, които получават патрон в коляното, не е доста ясно за какво, тъй като те не дават отговор на въпросите. И хората, които имаха нещастието да кажат “Аз съм офицерът”, получаваха патрон в главата.
Ето какво стана в Буча. Ето какво става в Украйна, най-малко от страна на батальона “Азов”. Аз бях там, видях какво се случи. За всичко това не се приказва.
Искам да опиша нещо още по-сериозно. През цялото време има бомбардировки. Гледаме телевизия и така нататък Видях американски публицисти. Имаше бомбардировки над дребен парк, източно от Буча. И тези американци вършат видеозаписи и споделят: “Това са съветски бомбардировки над парк, това е недопустимо”. Питам ги: “Защо казвате това?”. Отговарят ми: “А, това не е проблем, ще сътвори образи”. Знаете ли какви бяха тези бомбардировки? В реалност имаше дребни снаряди… Да речем, имало е цел, която е била съветска преди няколко седмици. Екипът на “Азов”, с който бях, насочваше дребни минохвъргачки, с цел да изстрелва снаряди. И в действителност те бяха изстреляни неопределено. Това се случва - един от всеки два или три пъти. Така че тези снаряди вместо да паднат 100 метра по-далеч, където имаше съветски военни или инвентар, се приземяваха в дребния парк. И ги изкараха съветски снаряди.
В един миг това би трябвало да спре. И желая да напомня едно просто предписание на войната. Имате да вземем за пример украинци и руснаци, които се стрелят между тях. Давам елементарен образец. Вие сте в града, те се стрелят между тях. Изстрелват си снаряди. В двете направления. Ако украинците пропуснат целта си, къде ще падне снарядът? Не върху руснаците. Значи в украинска къща или постройка. Същото се отнася, несъмнено, и за руснаците. Защо не се приказва за това? Във всички бомбардировки, всички бомби, всички снаряди, които падат в Буча, Киев и т.н, ги изкарват съветски. Трябва да спре. Трябва малко да се намерения.
- Казвате че, се закононарушенията се правят от двете страни…
- Но, схваща си. Друго нещо. Бях в Лвов, в хотела. Имаше бомбардировка. Една ракета падна на 500 метра от мястото, където спях, всичко експлоадира, стъклата и така нататък Веднага отидох на място и се досетихме, че от петте ракети четири ракети бяха блъснали хранилища с въоръжение, което идва от Европа и е складирано в Лвов, в очакване да бъде закарано в Киев и в подразделенията. Знаете ли къде складират въоръжението, което идва от Европа? Складират го в цивилни пространства и къщи. Без хората да знаят. Идват през нощта, нахълтват в помещението…
- Защото хората ги няма и няма да виждат?
- Не е наложително. Има доста цивилни товарни микробуси. Слагат вътре сандъци с въоръжение, идват в помещението
- И ги поставят в жилищни, населявани здания?
- Абсолютно. Какво се случи в Лвов? С дронове, не знам с какво ги засякоха, бомбардираха ги. Резултатът: осем мъртви цивилни, две деца в болница и ми се коства, че имаше и едно починало дете. " А, руснаците са ги убили… ". Чакайте. Може ли да ми обясните за какво въоръжение, също така въоръжение, които идва от Европа, се складира покрай цивилни? Знаете ли по какъв начин назовавам това? Наричам това потребление на популацията като човешки щит. Съгласен ли сте?
- Уви, това се случва в някои страни, ужасяващо е, прав сте. Кажете ми за Буча, имаше огромна дискусия, защото не съм бил там, ще се въздържа да дам някакво мнение. Имаше трупове, всички отидоха да видят клането на руснаците…
- Това е режисура.
- Постановка ли е съгласно вас?
- Беше постановка…
- Вярно ли е, или не е правилно?
- Вярно е. Но трупове бяха преднамерено оставени, даже някои трупове бяха преместени, с цел да бъдат направени фотоси. Не споделям, че труповете са подправени трупове, това са същински трупове.
- Престъпленията са и от двете страни, би трябвало да го повторим.
- Именно.
- Но вие казвате, че приказват единствено за…
- Не споделям, че Русия не прави военни закононарушения. Внимание! Не споделям, че Русия няма виновност, въобще не споделям това. Това, което ви споделям, е, че в един миг би трябвало да поговорим и за Украйна, за военните закононарушения на Украйна, тъй като има такива. Всички хора, които излизат по малкия екран и споделят противоположното, ги поканвам да дойдат и да отидат на място в Буча и да видят какво се е случило, вместо да приказват напразно, това е нетърпимо.
Нещо друго. Мисля, че би трябвало да си зададем въпроси за военните от “Азов”, тъй като, напомням, въоръжението, което даваме, е основно за тези подразделения.
- Но “Азов” не е ли единствено една доста дребна част…
- Не, ще ви обясня. В основата са пет хиляди. Само че с изключение на тях имате доброволци, записали се доброволци, плюс доброволци, които идват отвред. Така че умножете по три или по четири. Те са почти най-малко 20 хиляди. 20 хиляди за Украйна е голям батальон. Те са разпределени съвсем на всички места със своето нацистко супер лого в цяла Украйна и това не смущава никого. Получават оръжия от Европа, със своето нацистко лого Секретен сътрудник, по-късно ще извършат военни закононарушения.
Казвам ви, аз бях боен. Когато виждам 19-годишен съветски юноша, или въпреки това, който получава два патрона в колената, който се е предал, със завързани ръце е и не дава отговор, и го оставят да му изтече кръвта, това се назовава военно закононарушение. Съгласен ли сте? Имам десетки и десетки видеозаписа, които потвърждават това, което преди малко ви описах, тези военни закононарушения, другояче нямаше да си разреша да дойда във вашето предаване и да популяризирам сходни неща.
- Един въпрос преди да дадем думата на слушателите. Видели сте чужденци, неукраинци, имам поради военни доброволци…
- Наемници. Има доста наемници, французи, американци, те са на украинска земя…
- Говорите за доброволци, или за наемници? Защото има бойци, които отиват по разбиране.
- И от двете. Но аз видях най-много от групи от наемници, независими групи. Тоест може да има петима-шестима наемника, американци, французи, които се събират, които имат оръжия, които Украйна им дава, и тези хора вършат някои неща по заповедите на някои хора в Украйна. Това е действителността. Това се назовава съгласно мен наемнически групи под въздействие.
- Не очаквахте ли да видите това, когато заминавахте?
- Не чаках това. И преди да се върна бях арестуван за 10 часа от военни от “Азов”. Те претърсиха всичко - телефона ми и всички неща…
- Защо?
- Мисля, че ме подозираха. Знаеха, че съм видял някои неща. Искаха да видят дали всичко, което споделям, е правилно. Нямаше проблем, тъй като филантропичната работа, всичко, което правех, беше действително. Така че направиха инспекции и след това ме пуснаха. Но въпреки всичко трябваше да бъде изведен в Словакия като незабавна мярка. Министерството на външните работи беше осведомено какво става. Така че бях изведен в Словакия, след това върнат в Полша, а по-късно в Краков хванах аероплан, с цел да се прибера във Франция. И през днешния ден към този момент не мога да стъпвам в Украйна. Най-малкото поради това, което ви описвам през днешния ден, което е разумно. Но това е действителността и бих желал да има повече хора, като мен или други, които са отишли на място и са видели нещата…
- Вие поемате отговорност за всичко, което казвате…
- И мога да потвърдя всичко, което преди малко ви описах. Това е най-важното.
- Имате видеозаписи…
- Точно по този начин.
Адриен Боке е здравно знамение. Бивш френски стрелец командос, той е неподвижен след подготовка, при която пада и претърпява тежка акцидент. Опериран през 2021 година със стимулатори на гръбначния мозък, в този момент той още веднъж върви. Автор е на книгата " Стани и върви с помощта на науката " ( " Lève-toi et marche grâce à la science " ). Адриен Боке беше посетител в предаването на Андре Беркоф по френското " Радио Сюд ", където описа за персоналната си борба за оцеляване и на първо място за това, което е видял в Украйна, откъдето се е върнал преди десетина дни. Публикуваме диалога с него със съкращения. Разказът му за Украйна стартира в 14:30 минута.
Превод от френски: Галя Дачкова,
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ