Искало ли ви се е да влезете в ума на

Искало ли ви се е да влезете в мозъка на обичан публицист и да видите по какъв начин се раждат концепциите му? Откъде потеглят героите му, какво го въодушевява? С „ Личните бележници на Антон Чехов “ можете да извършите таман това – да наблюдавате вълненията на съветския класик и освен да научите повече за креативния му развой, само че и да откриете същински съкровища измежду привидно инцидентните му мемоари. На 2 декември изд. „ Кръг “ разгласява най-хубавото от записките на Антон Чехов в независима книга за първи път на български. Съставител и преводач на изданието е Денис Коробко (носител на премия от Съюза на преводачите в България за работата си по „ Предел на забравата “ от Сергей Лебедев – „ Кръг “, 2020 г.), а в красивата корица и живия вътрешен дизайн читателите ще разпознаят стила на Милена Вълнарова. „ Личните бележници на Антон Чехов “ събира най-характерното и скъпото от записките на Чехов и дава рядка опция на читателя да надникне в богатия вътрешен свят на съветския публицист. „ Иван не харесва София, тъй като мирише на ябълки “, „ Тя подписваше писмата си като Чайка “ или „ 7 дек. 1901 приказвах с Л. Толстой по телефона “ – бележниците на Чехов съхраняват мислите на писателя през последните четиринайсет години от живота му – от 1891-ва до 1904-та. На пръв взор фрагментарна, тази дребна книга предлага повсеместен взор върху живота и мисленето на Антон Павлович и съставлява сама по себе си произведение, в което посредством мислите си пред читателя се разкрива основният воин – самият Чехов. Познавачите на Чехов ще намерят измежду страниците изречения, трансформирали се в основа на негови произведения, само че и облици, които не съумява да въплъти в приключени текстове преди ранната си гибел. Редица мемоари са свързани с повестта „ Три години “. Сред късите бележки има препратки към „ Цариградско грозде “, „ Йонич “, „ Душичка “, „ За любовта “. Появяват се герои от „ Три сестри “ и „ Вишнева градина “, от голям брой написани и ненаписани произведения. Усещането, което прочитът на „ Личните бележници “ оставя, е за другарство със самия Чехов, с разбирането му за света и хората – с цялата фамилиарност, която този неприсъствен диалог разрешава. Книгата е подобаваща за фенове на създателя, само че и за писатели, които желаят да схванат по какъв начин се раждат концепциите на значимия съветския класик. Тя е скъпа и за всеки, който се вълнува от естеството на човешката природа....