Шест за щастие: Големият фурор на Iron Maiden в България
Iron Maiden честват 50 години на сцена с турнето “Run For Your Lives ” тази и предходната година. Явно им трябваха 50 години, с цел да се качат от огромните арени и дребните игрища на грамадни игрища. През 2007 тук свириха отново на стадион, само че надежденския Локомотив. Вчера изпълниха националния „ Васил Левски “. И в действителност го изпълниха – имаше над 40 хиляди души, пристигнали да видят най-великата хеви метъл тайфа в историята. За съпоставяне – предходната година на надалеч по-комерсиалните Guns n’ Roses имаше под 30 хиляди. И друго съпоставяне – преди съвсем 20 години на първия концерт на Iron Maiden с Брус Дикинсън тук имаше два пъти по-малко хора, на два пъти по-евтини билети. А в този момент да отидем на концерт.
София, 26 май. Усеща се като края на юни. Жега. Потни бири в ръце на хиляди, които кръжат в центъра с черни тениски с озъбено страшилище и последователно се насочват към стадиона, придърпани от притегателната мощ на Iron Maiden. Този път са десетки хиляди.
Градът втори ден е метъл цитадела. В понеделник е повдигнат Eddie’s Dive Bar при стадион „ Юнак “, където метълите могат да пият супер скъпо бирата на Iron Maiden и да си купят тениски за по 50-60 евро, до момента в който на видео стена текат концертни записи на бандата през годините. Междувременно вечерта музиканти и от двете банди гастролират из софийски питейни заведения. А в деня на концерта президентът Илияна Йотова споделя видео и фотоси от среща с Iron Maiden. Като стана дума за обществени медии – по-малко от 24 часа след концерта изявленията на групата във Фейсбук и Instagram от София имат в пъти повече лайкове и споделяния от тези от началото на турнето в Атина два дни по-рано. Българските почитатели са пъклен лоялни и обичат да ги загатват любимците им пред света.
С другар от Щатите сме сграбчили по два Trooper-а и се насочваме към стадиона. Имам деба вю (кофти спомен) с Anthrax от концерта на Big 4 през 2010 година – влизането беше толкоз постепенно, че до момента в който чаках близо час на опашка пред същия този стадион, американците си изсвириха свиренето и ги видях чак като слизаха от сцената. Сега обаче влизаме мигновено и се нареждаме пред шатрата на озвучителите 10 минути преди траш титаните да излязат пред нас. За разлика от концерта им в Гърция преди два дни, този път са в цялостен състав – барабанистът Чарли Бенанте беше зает с Pantera и не беше с бандата в Атина.
Интересна е историята на Anthrax в България – на първия им концерт тук преди близо 25 години, тогава още с междинния им артист Джон Буш, лятна стихия удави сцената и те по този начин и не свириха. А по-късно идват към този момент за трети път, като и трите им гостувания до момента са в ролята на откриваща тайфа. Отварят с “Among the Living ” – ария, много въртяна около пандемията от Covid-19. И, обикновено за такава всеобща посещаемост, изключвайки някои по-стари почитатели, тълпата реагира неенергично на застаряващите трашъри. Но пък, евентуално поради концепцията на турнето на Iron Maiden, които свирят единствено песни сред 1980 и 1992 година, Anthrax залагат на безусловно типичен сетлист. Всички песни са от 80-арските им албуми, тотални траш класики – “Madhouse ”, “Caught in a Mosh ”, “Metal Thrashing Mad ”. Удрят и за пръв път пред аудитория новата им ария “It`s For the Kids ”, която издадоха в петък. Следват двата обичани на почитателите кавъра – “Antisocial ” и “Got the Time ”, преди да забият финалната “Indians ” и да оставят почитателите да чакат някой ден да дойдат и като хедлайнър в България.
Неслучайно загатвам дъртите фенове – младо момиче минава около нас с дама над междинна възраст, евентуално майка ѝ и слушам репликата: „ Тук всички мъже или са с дълги бели коси, или са плешиви “. Поклащам бялата си грива и се дръзвам с глас.
Iron Maiden изплуват в мрака под големия екран, на който светва обложката на втория им албум “Killers ” (1981) – една от най-яките обложки в метъла въобще и ни опустошават с хеттрик от въпросния запис. Озъбено трио от “Murders in the Rue Morgue ”, “Wrathchild ” и “Killers ”, преди да създадат крачка обратно към дебютния албум и “Phantom of the Opera ”. Веднага вършат усещане три неща:
Първо – Iron Maiden са в убийствена форма. Буквално мачкат и с наличие, и със тон. Второ – новият барабанист Саймън Доусън, който зае мястото зад барабаните на отдръпналия се от концертни участия след прекаран инсулт Нико Макбрейн, е страховит заместител. Вкарва живот и темп и на бандата ѝ се отразява чудесно. На по-силен концерт на Iron Maiden не съм бил от общо седемте, които съм им гледал в последните 30 години.
И трето – шоуто се разпростира на великански екран над групата, на който се прожектират анимации и AI-генерирани клипчета, свързани с обложките на албумите и синглите, песни с които ни обстрелват Maiden. И това е ужасно – въпреки всичко точно картините на Дерек Ригс и Еди – популярното „ страшилище на Мейдън “, се трансформират в тотем на групата и карат милиони хлапета да протягат ръка към албумите им през годините. Липсата на грамадни декори, изобразяващи ледове, гробища, египетски пирамиди и знаци или пък футуристични визии, сигурно се вижда от доста, само че и за пръв път в кариерата си (добре де, без концертите им в Южна Америка) Iron Maiden са на напълно стадионно турне пред десетки хиляди и тогава сценографията не би се виждала от по-отдалечените позиции. А и несъмнено е много по-евтино да се транспортира екран, в сравнение с два тира с декори.
Сетлистът продължава с тотални класики като “The Number of the Beast ”, “The Trooper ”, “Powerslave ”. За пръв път от 1988 година насам Iron Maiden са присъединили и чудесната “Infinite Dreams ”. А на епосът по поемата на Самюъл Колдридж " Rime of the Ancient Mariner ", в която Брус пее “Water, water everywhere / And all the boards did shrink / Water, water everywhere / Nor any drop to drink ”, очевидно значително от присъстващите вършат аналог със напълно скорошните наводнения към Велико Търново и Габрово и крещят „ Мафия! Мафия! “ – евентуално за голяма изненада на британците на сцената.
Стандартният сет завършва с химна “Iron Maiden ”, а след малко отдръпване от сцената, Iron Maiden се връщат крайна тройка хеви метъл химни – “Aces High ”, обичаната на българската аудитория “Fear of the Dark ” (може би тъй като това е първият им албум, който се популяризира всеобщо в свободна от тоталитаризма България) и 40-годишната “Wasted Years ”.
Iron Maiden се сбогуват с най-многобройната си българска (и освен – има посетители от цялостен свят) аудитория и не, не е единствено поради юбилейното турне и избора на песни, нито поради реклама тук. Просто към този момент четвърто потомство хора схваща коя е най-великата хеви метъл тайфа в историята. Една тайфа, която е в края на кариерата си и да порасне от арени на игрища и тя да ги пръсне, е ужасно чувство. А дали това ще бъде краят на Iron Maiden? Съмнявам се. Все отново Iron Maiden can`t be fought, Iron Maiden can`t be sought.
София, 26 май. Усеща се като края на юни. Жега. Потни бири в ръце на хиляди, които кръжат в центъра с черни тениски с озъбено страшилище и последователно се насочват към стадиона, придърпани от притегателната мощ на Iron Maiden. Този път са десетки хиляди.
Градът втори ден е метъл цитадела. В понеделник е повдигнат Eddie’s Dive Bar при стадион „ Юнак “, където метълите могат да пият супер скъпо бирата на Iron Maiden и да си купят тениски за по 50-60 евро, до момента в който на видео стена текат концертни записи на бандата през годините. Междувременно вечерта музиканти и от двете банди гастролират из софийски питейни заведения. А в деня на концерта президентът Илияна Йотова споделя видео и фотоси от среща с Iron Maiden. Като стана дума за обществени медии – по-малко от 24 часа след концерта изявленията на групата във Фейсбук и Instagram от София имат в пъти повече лайкове и споделяния от тези от началото на турнето в Атина два дни по-рано. Българските почитатели са пъклен лоялни и обичат да ги загатват любимците им пред света.
С другар от Щатите сме сграбчили по два Trooper-а и се насочваме към стадиона. Имам деба вю (кофти спомен) с Anthrax от концерта на Big 4 през 2010 година – влизането беше толкоз постепенно, че до момента в който чаках близо час на опашка пред същия този стадион, американците си изсвириха свиренето и ги видях чак като слизаха от сцената. Сега обаче влизаме мигновено и се нареждаме пред шатрата на озвучителите 10 минути преди траш титаните да излязат пред нас. За разлика от концерта им в Гърция преди два дни, този път са в цялостен състав – барабанистът Чарли Бенанте беше зает с Pantera и не беше с бандата в Атина.
Интересна е историята на Anthrax в България – на първия им концерт тук преди близо 25 години, тогава още с междинния им артист Джон Буш, лятна стихия удави сцената и те по този начин и не свириха. А по-късно идват към този момент за трети път, като и трите им гостувания до момента са в ролята на откриваща тайфа. Отварят с “Among the Living ” – ария, много въртяна около пандемията от Covid-19. И, обикновено за такава всеобща посещаемост, изключвайки някои по-стари почитатели, тълпата реагира неенергично на застаряващите трашъри. Но пък, евентуално поради концепцията на турнето на Iron Maiden, които свирят единствено песни сред 1980 и 1992 година, Anthrax залагат на безусловно типичен сетлист. Всички песни са от 80-арските им албуми, тотални траш класики – “Madhouse ”, “Caught in a Mosh ”, “Metal Thrashing Mad ”. Удрят и за пръв път пред аудитория новата им ария “It`s For the Kids ”, която издадоха в петък. Следват двата обичани на почитателите кавъра – “Antisocial ” и “Got the Time ”, преди да забият финалната “Indians ” и да оставят почитателите да чакат някой ден да дойдат и като хедлайнър в България.
Неслучайно загатвам дъртите фенове – младо момиче минава около нас с дама над междинна възраст, евентуално майка ѝ и слушам репликата: „ Тук всички мъже или са с дълги бели коси, или са плешиви “. Поклащам бялата си грива и се дръзвам с глас.
Iron Maiden изплуват в мрака под големия екран, на който светва обложката на втория им албум “Killers ” (1981) – една от най-яките обложки в метъла въобще и ни опустошават с хеттрик от въпросния запис. Озъбено трио от “Murders in the Rue Morgue ”, “Wrathchild ” и “Killers ”, преди да създадат крачка обратно към дебютния албум и “Phantom of the Opera ”. Веднага вършат усещане три неща:
Първо – Iron Maiden са в убийствена форма. Буквално мачкат и с наличие, и със тон. Второ – новият барабанист Саймън Доусън, който зае мястото зад барабаните на отдръпналия се от концертни участия след прекаран инсулт Нико Макбрейн, е страховит заместител. Вкарва живот и темп и на бандата ѝ се отразява чудесно. На по-силен концерт на Iron Maiden не съм бил от общо седемте, които съм им гледал в последните 30 години.
И трето – шоуто се разпростира на великански екран над групата, на който се прожектират анимации и AI-генерирани клипчета, свързани с обложките на албумите и синглите, песни с които ни обстрелват Maiden. И това е ужасно – въпреки всичко точно картините на Дерек Ригс и Еди – популярното „ страшилище на Мейдън “, се трансформират в тотем на групата и карат милиони хлапета да протягат ръка към албумите им през годините. Липсата на грамадни декори, изобразяващи ледове, гробища, египетски пирамиди и знаци или пък футуристични визии, сигурно се вижда от доста, само че и за пръв път в кариерата си (добре де, без концертите им в Южна Америка) Iron Maiden са на напълно стадионно турне пред десетки хиляди и тогава сценографията не би се виждала от по-отдалечените позиции. А и несъмнено е много по-евтино да се транспортира екран, в сравнение с два тира с декори.
Сетлистът продължава с тотални класики като “The Number of the Beast ”, “The Trooper ”, “Powerslave ”. За пръв път от 1988 година насам Iron Maiden са присъединили и чудесната “Infinite Dreams ”. А на епосът по поемата на Самюъл Колдридж " Rime of the Ancient Mariner ", в която Брус пее “Water, water everywhere / And all the boards did shrink / Water, water everywhere / Nor any drop to drink ”, очевидно значително от присъстващите вършат аналог със напълно скорошните наводнения към Велико Търново и Габрово и крещят „ Мафия! Мафия! “ – евентуално за голяма изненада на британците на сцената.
Стандартният сет завършва с химна “Iron Maiden ”, а след малко отдръпване от сцената, Iron Maiden се връщат крайна тройка хеви метъл химни – “Aces High ”, обичаната на българската аудитория “Fear of the Dark ” (може би тъй като това е първият им албум, който се популяризира всеобщо в свободна от тоталитаризма България) и 40-годишната “Wasted Years ”.
Iron Maiden се сбогуват с най-многобройната си българска (и освен – има посетители от цялостен свят) аудитория и не, не е единствено поради юбилейното турне и избора на песни, нито поради реклама тук. Просто към този момент четвърто потомство хора схваща коя е най-великата хеви метъл тайфа в историята. Една тайфа, която е в края на кариерата си и да порасне от арени на игрища и тя да ги пръсне, е ужасно чувство. А дали това ще бъде краят на Iron Maiden? Съмнявам се. Все отново Iron Maiden can`t be fought, Iron Maiden can`t be sought.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ