Iron Maiden е група, която не се нуждае от представяне

Iron Maiden е група, която не се нуждае от показване и която разполага с един от най-качествените музикални каталози в света на хеви метъла.

Английските митове издават музика към този момент над 40 години и са основали класики като Run To The Hills, Fear Of The Dark, Can I Play With Madness и The Trooper. Изненадващо или не обаче, никоя от тези хитови песни не е достигала върха в английските ранглисти. Всъщност Iron Maiden могат да се похвалят с един-единствен сингъл, заемал първото място в чартовете, и той е много непредвиден – става въпрос за ария, която разделя мнението на почитателите, която е попадала под ударите на цензурата и която музикантите дори са се отказали да свирят онлайн.

Става въпрос за Bring Your Daughter to the Slaughter – ария без непотребни заобикалки и лирични отклонения, в която става въпрос просто за полови подвизи с нечия щерка. Забравете величествените мелодии и изкусните, повлияни от литературата текстове, на които се радваме в някои от най-грандиозните песни на Maiden. Тук всичко е много по-директно и евентуално точно това оказва помощ на песента да стане №1. Но по какъв начин се случва неправдоподобното издигане на Bring Your Daughter в класациите?

Тя е втори сингъл от албума No Prayer for the Dying (1990), считан за може би най-ниската точка в творчеството на групата и зачеркнат от мнозина от почитателите. В началото въобще не е планувано това да бъде ария на Maiden, защото фронтменът Брус Дикинсън я е написал и планувал за първия си солов албум. Тя става и част от саундтрака на кино лентата „ Кошмари на Елм Стрийт 5 “ и там наподобява доста повече на мястото си, в сравнение с в репертоара на Maiden.

Тогава останалите от групата са се разпилели в разнообразни направления и Дикинсън се нуждае от сътрудник, с който да запише музикалната си концепция. Певецът се обръща към своя остарял приятел Яник Гърс, който по-късно се причислява към Maiden като китарист. За Bring Your Daughter to the Slaughter двамата желаят да създадат нещо, което не дава отговор на идентичността на Maiden и е в контрастност с огромните композиции от предния албум Seventh Son of a Seventh Son.

Яник Гърс си спомня, че първоначално композицията му звучи като нещо на AC/DC и че записите се получават извънредно бързо. Дикинсън приключва текста „ за към три минути “ с простичкия и цикличен припев, а двамата съзнателно оставят целия запис в напълно примитивен тип.

Когато песента е издадена и проехтява в „ Кошмари на Елм Стрийт 5: Детето на сънищата “, тя не провокира изключително възторжени реакции. Самият филм е унищожен от рецензията, а саундтракът му не трогва аудиторията. Нещо повече – Bring Your Daughter to the Slaughter печели вниманието на антинаградите „ Златна малинка “ и е определена за най-лоша кино ария на 1989 година

Композицията на Дикинсън обаче печели утвърждението на най-важните за него хора. От една страна, звукозаписната компания, която издава саундтрака на „ Кошмари на Елм Стрийт “ желае да бъде записан още материал и по този начин се стига до дебютния солов албум на артиста Tattooed Millionaire.
От друга страна, басистът, създател и създател на музиката на Iron Maiden Стив Харис напряко се влюбва в Bring Your Daughter to the Slaughter. По някаква причина Харис е уверен, че групата наложително би трябвало да направи личен запис на песента, да я издаде като своя и дори да базира на нея цялостната идея на идващия си албум.

Макар че в оня интервал бандата се любува на възторг в родината си с последния си албум Seventh Son of a Seventh Son, тя към момента няма особени триумфи в Щатите, където метъл сцената е доминирана от по-агресивни младоци като Metallica и Megadeth. Затова Iron Maiden вземат решение да се пробват в малко по-друга стилистика с по-суров метод към композициите и записите. Те наемат мобилното студио на Rolling Stones и стартират да записват албума, който са измислили едвам за няколко седмици. Ускореният и необикновен за групата развой води до недоволството на китариста Ейдриън Смит, който напуща и е сменен от Яник Гърс тъкмо преди да стартират записите.

Албумът No Prayer for the Dying получава съществени рецензии, когато излиза, само че се радва на мощен старт в класациите и доближава до №2 на Острова, а Bring Your Daughter to the Slaughter е издадена като сингъл на Коледа през 1990-а и става първата хеви метъл ария отпред на английските чартове. Възникналата дискусия към сингъла в действителност оказва помощ. Daughter… не е включена в плейлиста на BBC Radio 1, най-вероятно поради подстрекателството към принуждение в заглавието и половия подтекст в лириките. Видеоклипът пък е тежко орязан при излъчването си в музикалната стратегия Top of the Pops. Видеото включва фрагменти на групата, примесени с епизоди от остарелия хорър филм „ Градът на мъртвите “, който очевидно не се е харесал на редакторите на програмата. „ Показаха минута и 10 секунди от ария, която продължава 4 минути и половина “, спомня си Брус Дикинсън. Цензурата обаче наостря вниманието към песента, а и се отразява добре на репутацията на Iron Maiden, тъй като ги кара да наподобяват още по-готини в очите на своята публика.
Същото нещо се случва и две години по-късно, когато най-продаваният албум на бандата The Number of the Beast е отлъчен от религиозни фундаменталисти и това го прави още по-атрактивен за слушателите.

До един миг Bring Your Daughter to the Slaughter е постоянно свирена на концертите на Maiden, само че когато Брус Дикинсън напуща групата през 1993-та, с цел да се отдаде на независимата си кариера, песента изчезва от сетлиста – въпреки всичко тя е прекомерно тясно обвързвана с вокалиста и би било необичайно да се извършва в негово неявяване.

Дори когато Дикинсън се завръща няколко години по-късно, хитовата и толкоз оспорвана ария рядко попада в сетлистовете. Не е публично изяснено за какво Iron Maiden не са склонни да я включват в концертите си, само че повода може да се допусна. Такава ария, съдържаща в заглавието си кръвопролитие над дами, заплашва да им сътвори проблеми в днешно време, по тази причина и те избират да я оставят напълно в предишното.

Слушателите пък още са разграничени в мнението си за нея, само че тя постоянно ще си остане първият (и най-вероятно единствен) сингъл, който изкачва Maiden до №1 – освен в метъла, само че и в цялата английска музика.