Неолибералната доктрина: Цялата патология трябва да бъде утвърдена за норма, а цялата норма – за патология
Ирини Зикидис във:
Тези дни един конкурент прозорливо ми сподели нещо от сорта "Ние поддържаме Украйна, не тъй като я обичаме, а тъй като ненавиждаме Русия. Както вие подкрепяте Русия, не тъй като обичате тая кочина, а тъй като ненавиждате неолибералната теория. " Стиснахме си ръцете.
И хайде в този момент да си напомним за кой ли път какво съставлява неолибералната теория:
Неолибералната теория съставлява днешното западно ляво, а представителите й са наричани още либерали, неолиберали, прогресисти. Дебело наблягам обстоятелството, че единствено в България радетелите на неолибералната идеология се бият в гърдите, че са десни. Тая нелепост я няма на никое място другаде, и на Запад, хората с демократични убеждения, се назовават либерали (не по Хайек!), неолиберали, леви, левичари, прогресисти, марксисти, троцкисти и така нататък Но в никакъв случай десни.
През 60-те години на 20 век, членът на Франкфуртската школа Херберт Маркузе пази тезата, че Маркс е сбъркал субекта на революцията. Според Маркс неизбежният световен спор е сред работническата класа (пролетариата) и паразитиращата на гърба ѝ експлоататорска висша класа. Според Маркузе, обаче, това е неверно, тъй като работническата класа се е дискредитирала, оказвайки се консервативна и даже одобряваща капитализма, сега, в който е извоювала повече богатства и права за себе си.
Ето за какво, Маркузе поправя Маркс, потвърждавайки, че спорът не е съсловен, а сред «опресиращи привилегировани насилници» (консерватори, бели мъже) и «опресирани непривилегировани жертви» (всички малцинства). Маркузе става гуру на западното ляво, което по това време влиза в нечовечен спор с комунизма в източна Европа, обявявайки го за «извращение». Това, апропо, е изключително завалено в България. Голяма част от българите (дори и добре образованите), към момента не осъзнават, че Западът, от закостенял, народен и десен, през днешния ден към този момент е демократичен, световен и ляв. Тези хора споделят „ Глупости, Западът да е ляв?! Че нали отхвърля комунизма?!” Е, тук е огромната изненада. Да, Западът отхвърля комунизма. Източния комунизъм. Комунизмa на Съюз на съветските социалистически републики. Дори го назовава “vulgar Marxism”, и ни упреква, че сме извратили концепциите на Маркс, Троцки, Ленин и Маркузе.
Ето и най-знаменитият откъс на Маркузе: "Буржоазията към момента може да бъде победена. Маркс сбърка, че пролетариатът е достоверната революционна класа. Истинската революционна мощ на днешния ден са другите малцинства, "гетата ", които живеят вън от общия ред. Цялата патология би трябвало да бъде одобрена за норма, а цялата норма – за патология. Сливането на политическия и сексуално-моралния протест е основно за ефикасната съпротива. Тогава най-сетне ще рухне буржоазното общество.»
Тоест, какво се оказва?
Ако преди стотина години прогресивните демократични сили са се борили за такива основополагащи неща като социална взаимност, равни права и отговорности на хора от всяка раса, етнос, пол, изповедание и полови желания, то актуалните западни левичарски идеологии самоуверено нагазиха в тресавището на нелепостта. Ако старите леви имат сериозен принос към днешния разкош, който одобряваме за даденост (справедливо заплащане, двудневни уикенди, осемчасов работен ден, двадесет дневни отпуски, безвредни условия на труд), то новите леви, старбъкс-айфон соушъл джъстис уориъри, въодушевени от Маркузе, от дълго време са теглили една на "работническата класа " и са се насочили да "защитават " напълно други хрумвания и публични групи.
Ако левите в предишното са се борили за класова правдивост, то този дискурс към този момент е сполучливо сменен с идентичностния, а неолибералите започнаха да подтикват нови и нови паразитиращи маси от жертви.
Големият срив, огромната схизма в лявата идеология сред Изтока и Запада, настава на два стадия: след гибелта на Сталин, когато западната левица отхвърля социализма в Източния блок като „ извращение на концепциите на Ленин и Троцки”, и няколко години по-късно, когато контракултурата на 1960-те се трансформира в мейнстрийм просвета, а лявата идеология е пренасочена от обичайна класова политика към политически правилния свят на полова, расова и полова политика.Електоратът в лицето на работническата класа е заменен със сърбащите лате метрополитни гласоподаватели и малцинствата. По този метод Маркузе подменя субектите на революцията - революционери се оказват не бедните и онеправдани служащи, а чернокожите, дамите и гейовете.
Потисници към този момент са не потомствените наследници на финансови империи от оня прославен 1%, а белият, хетеросексуален, работещ мъж. Работникът става буржоа. Бившата жертва е превърната в принудител. Огромната работническа класа е останала без зъби, юмруци и сърце. Но за какво? Как по този начин работническата класа внезапно става зложелател на новите леви? Много просто – оказало се е, че работническата класа в действителност не оправдава упованията за фундаментална и революционна смяна на обществото, и изповядва консервативни полезности, което кара Маркузе да размени марксовия пролетариат с други революционери.
След като белите, работещи хетеро мъже заменят буржоазията в ролята на омразната потисническа класа, лявото се захваща и с жертвите. Създава се новата йерархична пирамида. Най-отгоре са безконечните насилници – белите хетеро мъже, следвани от белите хетеро дами, следвани от белите гей мъже, следвани от белите гей дами, следвани от белите инвалиди, следвани от чернокожите хетеро мъже, чернокожите хетеро дами, чернокожите гей мъже, чернокожите гей дами, чернокожите инвалиди и мюсюлманите. Отляво имаме една трагикомична борба за това кой е по-по-най прецакан, и до момента в който разногласието дали чернокожият мъж гей неработоспособен е по-онеправдан от чернокожата здрава и хетеро, само че грозна мюсюлманка се води на академично равнище (!!!), то всички са съгласни, че белият хетеро мъж в никакъв случай за нищо не може да е жертва. Един бял мъж на запад може да оцелее единствено посредством самобичуване и опрощение за това, че е бял и хетеросексуален.
Какъв е профилът на либералите през днешния ден? Създаде се една каста от образовани и добре осъществени хора, които, макар безспорните си университетски и професионални триумфи, са тотално лишени от дарба за сериозно и аналитично мислене. В болшинството си те принадлежат към новия, съвременен вид демократична интелигенция, разположила се в една комфортна, съвременна и готина идеологическа рамка. Лесно е да ги разпознаеш - те са въодушевено отдадени на спасяването на планетата, правата на малцинствата, феминизма, Me Too, отворените за бежанци граници - изобщо, всички тези чистички, леко нереални, само че извънредно хуманни градски каузички, които се изповядват от комфортната позиция на потребителския комфорт.
Въпреки своите искания за модерност, осведоменост и напредничавост, обаче, в действителност тези хора живеят в положение на сериозна интелектуална дезориентация и "блоково мислене ". В главите им изцяло умерено съжителстват изцяло изключващи се и даже враждебни в действителния свят хрумвания, като правата на мюсюлманите и правата на гей хората. Ако имаха сериозно мислене, щяха да знаят, че в множеството от страните, от които идват мюсюлмански имигранти, хомосексуализмът се санкционира със гибел, а това значи, че няма по какъв начин да поддържат по едно и също време правата на гей хората и правата на мюсюлманите в Европа, тъй като по-голямата част от мюсюлманите откровено смятат, че гей хората заслужават гибел. И тъй като либералите употребяват прочувствения дискурс, като инструмент за влияние, който изцяло господства над логиката и обстоятелствата, постоянно се случва да катастрофират интелектуално в спор с съперници.
(Тук ще направя едно леко отклоняване, с цел да разясня от какви отчайващо лоботомизирани мушами е формиран нашия демократичен хайлайф – преди седмица той беше извънредно ангажиран да се забавлява по какъв начин Путин чакал Ердоган на срещата в Техеран, без да мъцне една-единствена дума за решенията, които се взеха, и договорите, които се подписаха на тази среща. И надали въобще е схванал нещо за тях.)
Друг въпрос е, че отворените неотдавна засекретени досиета на бащите на днешната западна левица като Маркузе, демонстрират, че са били фрагменти на службите. Аз по-добро доказателство за обществен инженеринг на елитите не знам. Яхнаха, опитомиха и подмениха лявото, с цел да го унищожат.
Днешната левица е проектирана, основана и ръководена от тези, против които си мисли, че се бори, ето за какво изостави тематиката за обществената неправда и се концентрира върху обществения и биологичен пол на легиони виктимизирани юзлеси. Каузата на днешната левица е сменена и сменена с беззъба шитня. Никой към този момент не гледа оня 1%, който ръководи повече от половината благосъстояния в света, тъй като са втренчени в 72-та си пола и прекомерно заети да се вършат на жертви. Новата левица е от дълго време починал пор и мирише на мърша.
Днешната левица, днешната неолиберална идея за мен е отчайваща. Политиката на идентичността постоянно е привлекателна, тъй като разрешава човешката нелепост и мързел да бъдат показани като артикул на потисничеството и историческата несправедливост. Личната отговорност е отстранена от уравнението.
Ето по какъв начин милиони бели, работещи, консервативни, естествени хора в един миг се почувстваха зле, тъй като някак си се оказаха непотребни, комплицирани и уплашени в новия световен свят. И бяхме оповестени за „ фашисти” и „ неудачници в любовта” от „ журналисти” като госпожа Капка Тодорова (кореспондент на "24 часа в Берлин, бел.ред).
Старомодните понятия като национализъм, дисциплинираност, съвест, обич и грижа за фамилията, честност, почитание към традицията, морал, християнска религия и свободна воля – стълбовете на едно общество, бяха срутени. Тяхното място беше заето от крайния индивидуализъм, презрението към традицията и отвод от носене на лична отговорност за личните дейности. За няколко десетилетия беше опустошен остарелия повсеместен честен код.
За страдание, общественият и култураен радикализъм на левицата по никакъв метод не е придружен от съответния стопански радикализъм. Напротив, икономическата политика на лявото се оказва цялостен неуспех.
И по този начин, дано посочим главните дела, за които се бори днешното западно ляво, и които се пробва да прокара и у нас посредством обилно финансираните политически обединения, НПО-та и инфлуенсъри:
Глобализъм и мултикултурализъм - отворени общества без граници; централизиране на властта и взимане на световни решения от дребен, извънредно мощен и богат елит;
Цифровизиране на обществото – голяма база данни с персонални досиета и скоринг система за всеки човек;
Зелена договорка: да, в случай че си мислите, че публикации като вчерашната в CNN за изгодата от яденето на хлебарки е радостен нонсенс, ще ви отчайвам – това е бъдещето. То включва също по този начин ограничение на консумативите (няма по какъв начин, ресурсите са привършени, а Русия не ще да даде своите доброволно), ограничение на пътуванията (квоти за нездравословни емисии);
Биоинженеринг - свободна промяна на пола и полова независимост във всеки един смисъл на думата. Помните ли «сексуално-моралния бунт» на Маркузе?
И в случай че всичко това ви звучи подмолно, просто по-често посещавайте уеб страницата на
Там се назовава.
Е, мен не ме кефи.
-----------
Моето семейство от гръцка страна е потърпевшо извънредно доста от хунтите (тамън две) в Гърция. Вероятно всички сте чували най-малко незадълбочено за атинската Политехника и избитите студенти. Баща ми (командир на рота, партизанско име Арис) е с 4 смъртни присъди, “спечелени” на възраст сред 18 до 23 години. През 1982 получава орден от държавното управление на Папандреу като антифашист, и е вписан измежду имената на националните герои против хунтите. Баба ми и вуйна ми прекарват 11 години в лагерите на гибелта. Аз нямам сили да приказвам за мъченията, през които са минали. Ще изтъквам единствено формалната историография:
Examples of the types of torture commonly used include (amongst others):
- Удари върху стъпалата на краката с пръчки или елементи от железни тръби
- Сексуално принуждение, мъчения и извращения
- Душене и навиране на парцали в устата
- Скачане върху стомаха
- Изваждане на ноктите на краката и ръцете
- Брутални побои
- Заставяне на арестантите да копаят сами гробовете си.
От вуйна ми знам, че когато са извеждали за разстрел някой от мъжкото поделение, дамите по прозорците са крещели “αθάνατος” - “безсмъртен”.
От позицията на човек, израстнал с историите за зверствата, породени на моето семейство от едни от най-мръсните и зверски хунти въобще - гръцките, аз знам държавното управление на коя велика мощ ги е финансирала и подкрепяла. И нямам никакви илюзии за външната политика на тази велика мощ. Но не мога да не кажа, че точно битката на интелектуалците на тази велика мощ са довели до рухването на хунтата, за което ще съм постоянно признателна.
Затова и не ми е мъчно да се пробвам да подкрепям уравновесена позиция, съгласно силиците ми. Това е.
Източник:
Тези дни един конкурент прозорливо ми сподели нещо от сорта "Ние поддържаме Украйна, не тъй като я обичаме, а тъй като ненавиждаме Русия. Както вие подкрепяте Русия, не тъй като обичате тая кочина, а тъй като ненавиждате неолибералната теория. " Стиснахме си ръцете.
И хайде в този момент да си напомним за кой ли път какво съставлява неолибералната теория:
Неолибералната теория съставлява днешното западно ляво, а представителите й са наричани още либерали, неолиберали, прогресисти. Дебело наблягам обстоятелството, че единствено в България радетелите на неолибералната идеология се бият в гърдите, че са десни. Тая нелепост я няма на никое място другаде, и на Запад, хората с демократични убеждения, се назовават либерали (не по Хайек!), неолиберали, леви, левичари, прогресисти, марксисти, троцкисти и така нататък Но в никакъв случай десни.
През 60-те години на 20 век, членът на Франкфуртската школа Херберт Маркузе пази тезата, че Маркс е сбъркал субекта на революцията. Според Маркс неизбежният световен спор е сред работническата класа (пролетариата) и паразитиращата на гърба ѝ експлоататорска висша класа. Според Маркузе, обаче, това е неверно, тъй като работническата класа се е дискредитирала, оказвайки се консервативна и даже одобряваща капитализма, сега, в който е извоювала повече богатства и права за себе си.
Ето за какво, Маркузе поправя Маркс, потвърждавайки, че спорът не е съсловен, а сред «опресиращи привилегировани насилници» (консерватори, бели мъже) и «опресирани непривилегировани жертви» (всички малцинства). Маркузе става гуру на западното ляво, което по това време влиза в нечовечен спор с комунизма в източна Европа, обявявайки го за «извращение». Това, апропо, е изключително завалено в България. Голяма част от българите (дори и добре образованите), към момента не осъзнават, че Западът, от закостенял, народен и десен, през днешния ден към този момент е демократичен, световен и ляв. Тези хора споделят „ Глупости, Западът да е ляв?! Че нали отхвърля комунизма?!” Е, тук е огромната изненада. Да, Западът отхвърля комунизма. Източния комунизъм. Комунизмa на Съюз на съветските социалистически републики. Дори го назовава “vulgar Marxism”, и ни упреква, че сме извратили концепциите на Маркс, Троцки, Ленин и Маркузе.
Ето и най-знаменитият откъс на Маркузе: "Буржоазията към момента може да бъде победена. Маркс сбърка, че пролетариатът е достоверната революционна класа. Истинската революционна мощ на днешния ден са другите малцинства, "гетата ", които живеят вън от общия ред. Цялата патология би трябвало да бъде одобрена за норма, а цялата норма – за патология. Сливането на политическия и сексуално-моралния протест е основно за ефикасната съпротива. Тогава най-сетне ще рухне буржоазното общество.»
Тоест, какво се оказва?
Ако преди стотина години прогресивните демократични сили са се борили за такива основополагащи неща като социална взаимност, равни права и отговорности на хора от всяка раса, етнос, пол, изповедание и полови желания, то актуалните западни левичарски идеологии самоуверено нагазиха в тресавището на нелепостта. Ако старите леви имат сериозен принос към днешния разкош, който одобряваме за даденост (справедливо заплащане, двудневни уикенди, осемчасов работен ден, двадесет дневни отпуски, безвредни условия на труд), то новите леви, старбъкс-айфон соушъл джъстис уориъри, въодушевени от Маркузе, от дълго време са теглили една на "работническата класа " и са се насочили да "защитават " напълно други хрумвания и публични групи.
Ако левите в предишното са се борили за класова правдивост, то този дискурс към този момент е сполучливо сменен с идентичностния, а неолибералите започнаха да подтикват нови и нови паразитиращи маси от жертви.
Големият срив, огромната схизма в лявата идеология сред Изтока и Запада, настава на два стадия: след гибелта на Сталин, когато западната левица отхвърля социализма в Източния блок като „ извращение на концепциите на Ленин и Троцки”, и няколко години по-късно, когато контракултурата на 1960-те се трансформира в мейнстрийм просвета, а лявата идеология е пренасочена от обичайна класова политика към политически правилния свят на полова, расова и полова политика.Електоратът в лицето на работническата класа е заменен със сърбащите лате метрополитни гласоподаватели и малцинствата. По този метод Маркузе подменя субектите на революцията - революционери се оказват не бедните и онеправдани служащи, а чернокожите, дамите и гейовете.
Потисници към този момент са не потомствените наследници на финансови империи от оня прославен 1%, а белият, хетеросексуален, работещ мъж. Работникът става буржоа. Бившата жертва е превърната в принудител. Огромната работническа класа е останала без зъби, юмруци и сърце. Но за какво? Как по този начин работническата класа внезапно става зложелател на новите леви? Много просто – оказало се е, че работническата класа в действителност не оправдава упованията за фундаментална и революционна смяна на обществото, и изповядва консервативни полезности, което кара Маркузе да размени марксовия пролетариат с други революционери.
След като белите, работещи хетеро мъже заменят буржоазията в ролята на омразната потисническа класа, лявото се захваща и с жертвите. Създава се новата йерархична пирамида. Най-отгоре са безконечните насилници – белите хетеро мъже, следвани от белите хетеро дами, следвани от белите гей мъже, следвани от белите гей дами, следвани от белите инвалиди, следвани от чернокожите хетеро мъже, чернокожите хетеро дами, чернокожите гей мъже, чернокожите гей дами, чернокожите инвалиди и мюсюлманите. Отляво имаме една трагикомична борба за това кой е по-по-най прецакан, и до момента в който разногласието дали чернокожият мъж гей неработоспособен е по-онеправдан от чернокожата здрава и хетеро, само че грозна мюсюлманка се води на академично равнище (!!!), то всички са съгласни, че белият хетеро мъж в никакъв случай за нищо не може да е жертва. Един бял мъж на запад може да оцелее единствено посредством самобичуване и опрощение за това, че е бял и хетеросексуален.
Какъв е профилът на либералите през днешния ден? Създаде се една каста от образовани и добре осъществени хора, които, макар безспорните си университетски и професионални триумфи, са тотално лишени от дарба за сериозно и аналитично мислене. В болшинството си те принадлежат към новия, съвременен вид демократична интелигенция, разположила се в една комфортна, съвременна и готина идеологическа рамка. Лесно е да ги разпознаеш - те са въодушевено отдадени на спасяването на планетата, правата на малцинствата, феминизма, Me Too, отворените за бежанци граници - изобщо, всички тези чистички, леко нереални, само че извънредно хуманни градски каузички, които се изповядват от комфортната позиция на потребителския комфорт.
Въпреки своите искания за модерност, осведоменост и напредничавост, обаче, в действителност тези хора живеят в положение на сериозна интелектуална дезориентация и "блоково мислене ". В главите им изцяло умерено съжителстват изцяло изключващи се и даже враждебни в действителния свят хрумвания, като правата на мюсюлманите и правата на гей хората. Ако имаха сериозно мислене, щяха да знаят, че в множеството от страните, от които идват мюсюлмански имигранти, хомосексуализмът се санкционира със гибел, а това значи, че няма по какъв начин да поддържат по едно и също време правата на гей хората и правата на мюсюлманите в Европа, тъй като по-голямата част от мюсюлманите откровено смятат, че гей хората заслужават гибел. И тъй като либералите употребяват прочувствения дискурс, като инструмент за влияние, който изцяло господства над логиката и обстоятелствата, постоянно се случва да катастрофират интелектуално в спор с съперници.
(Тук ще направя едно леко отклоняване, с цел да разясня от какви отчайващо лоботомизирани мушами е формиран нашия демократичен хайлайф – преди седмица той беше извънредно ангажиран да се забавлява по какъв начин Путин чакал Ердоган на срещата в Техеран, без да мъцне една-единствена дума за решенията, които се взеха, и договорите, които се подписаха на тази среща. И надали въобще е схванал нещо за тях.)
Друг въпрос е, че отворените неотдавна засекретени досиета на бащите на днешната западна левица като Маркузе, демонстрират, че са били фрагменти на службите. Аз по-добро доказателство за обществен инженеринг на елитите не знам. Яхнаха, опитомиха и подмениха лявото, с цел да го унищожат.
Днешната левица е проектирана, основана и ръководена от тези, против които си мисли, че се бори, ето за какво изостави тематиката за обществената неправда и се концентрира върху обществения и биологичен пол на легиони виктимизирани юзлеси. Каузата на днешната левица е сменена и сменена с беззъба шитня. Никой към този момент не гледа оня 1%, който ръководи повече от половината благосъстояния в света, тъй като са втренчени в 72-та си пола и прекомерно заети да се вършат на жертви. Новата левица е от дълго време починал пор и мирише на мърша.
Днешната левица, днешната неолиберална идея за мен е отчайваща. Политиката на идентичността постоянно е привлекателна, тъй като разрешава човешката нелепост и мързел да бъдат показани като артикул на потисничеството и историческата несправедливост. Личната отговорност е отстранена от уравнението.
Ето по какъв начин милиони бели, работещи, консервативни, естествени хора в един миг се почувстваха зле, тъй като някак си се оказаха непотребни, комплицирани и уплашени в новия световен свят. И бяхме оповестени за „ фашисти” и „ неудачници в любовта” от „ журналисти” като госпожа Капка Тодорова (кореспондент на "24 часа в Берлин, бел.ред).
Старомодните понятия като национализъм, дисциплинираност, съвест, обич и грижа за фамилията, честност, почитание към традицията, морал, християнска религия и свободна воля – стълбовете на едно общество, бяха срутени. Тяхното място беше заето от крайния индивидуализъм, презрението към традицията и отвод от носене на лична отговорност за личните дейности. За няколко десетилетия беше опустошен остарелия повсеместен честен код.
За страдание, общественият и култураен радикализъм на левицата по никакъв метод не е придружен от съответния стопански радикализъм. Напротив, икономическата политика на лявото се оказва цялостен неуспех.
И по този начин, дано посочим главните дела, за които се бори днешното западно ляво, и които се пробва да прокара и у нас посредством обилно финансираните политически обединения, НПО-та и инфлуенсъри:
Глобализъм и мултикултурализъм - отворени общества без граници; централизиране на властта и взимане на световни решения от дребен, извънредно мощен и богат елит;
Цифровизиране на обществото – голяма база данни с персонални досиета и скоринг система за всеки човек;
Зелена договорка: да, в случай че си мислите, че публикации като вчерашната в CNN за изгодата от яденето на хлебарки е радостен нонсенс, ще ви отчайвам – това е бъдещето. То включва също по този начин ограничение на консумативите (няма по какъв начин, ресурсите са привършени, а Русия не ще да даде своите доброволно), ограничение на пътуванията (квоти за нездравословни емисии);
Биоинженеринг - свободна промяна на пола и полова независимост във всеки един смисъл на думата. Помните ли «сексуално-моралния бунт» на Маркузе?
И в случай че всичко това ви звучи подмолно, просто по-често посещавайте уеб страницата на
Там се назовава.
Е, мен не ме кефи.
-----------
Моето семейство от гръцка страна е потърпевшо извънредно доста от хунтите (тамън две) в Гърция. Вероятно всички сте чували най-малко незадълбочено за атинската Политехника и избитите студенти. Баща ми (командир на рота, партизанско име Арис) е с 4 смъртни присъди, “спечелени” на възраст сред 18 до 23 години. През 1982 получава орден от държавното управление на Папандреу като антифашист, и е вписан измежду имената на националните герои против хунтите. Баба ми и вуйна ми прекарват 11 години в лагерите на гибелта. Аз нямам сили да приказвам за мъченията, през които са минали. Ще изтъквам единствено формалната историография:
Examples of the types of torture commonly used include (amongst others):
- Удари върху стъпалата на краката с пръчки или елементи от железни тръби
- Сексуално принуждение, мъчения и извращения
- Душене и навиране на парцали в устата
- Скачане върху стомаха
- Изваждане на ноктите на краката и ръцете
- Брутални побои
- Заставяне на арестантите да копаят сами гробовете си.
От вуйна ми знам, че когато са извеждали за разстрел някой от мъжкото поделение, дамите по прозорците са крещели “αθάνατος” - “безсмъртен”.
От позицията на човек, израстнал с историите за зверствата, породени на моето семейство от едни от най-мръсните и зверски хунти въобще - гръцките, аз знам държавното управление на коя велика мощ ги е финансирала и подкрепяла. И нямам никакви илюзии за външната политика на тази велика мощ. Но не мога да не кажа, че точно битката на интелектуалците на тази велика мощ са довели до рухването на хунтата, за което ще съм постоянно признателна.
Затова и не ми е мъчно да се пробвам да подкрепям уравновесена позиция, съгласно силиците ми. Това е.
Източник:
Източник: glasove.com
КОМЕНТАРИ