По улиците на трагедията - фаталните пътища на България
Ирина Шуликова - Костадинова, особено за Faktor.bg от Франция
През 2021 година, на всеки милион българи 81 са изгубили живота си в злополука. Цифрите са оповестени в статистика, показана от Европейската комисия. България стои на второ място в черната ранглиста в Евросъюза. Броят на смъртните случаи се е нараснал с 21 % през 2021 година През 2023 година броят на починалите в страната към 30 май са 187. Пиша тази публикация към този момент трети ден и променям цифрата на починалите няколко пъти. Върти се като водомер на всяко презареждане на уеб страницата на Министерство на вътрешните работи - 181, 183, 187…Измамно времето ме кара да си мисля, че колкото по-бързо я напиша, толкоз по-малко българи ще са умрели на пътя.
Докато у нас безрезултатно години наред се опитваме да се измъкнем от челните места на черната ранглиста, във Франция, в неделя, 28 май, министър-председателят Елизабет Борн заяви, че след поредност от катастрофи в страната, наказванията за шофиране под въздействието на опиати " безспорно ще бъдат увеличени " още през юли. " През юли ще свикам съвещание на междуведомствената комисия по пътна сигурност и ще би трябвало да разгледаме още веднъж наказванията, които без подозрение ще бъдат увеличени за тези, които карат под въздействието на опиати ", съобщи тя. Навсякъде по света има смъртоносни пътни произшествия, само че мащабите са разнообразни. В България цифрите са пагубни за популацията.
Сравнението сред Франция и България е належащо, с цел да се подчертае още по-ясно неналичието на съответна държавност у нас. Двете европейски страни, както и доста други, имат един същ проблем, само че до момента в който в западната ни съседка държавното управление ползва скорострелно решението, у нас държавното управление чака да бъде молено от почернените родственици на жертвите във войната по пътищата. Близките на починалите са принудени да стачкуват и да затварят пътища, с цел да изпратят другояче очевидното обръщение, че България има голям проблем за решение, поради който измира нейната юноша. Успехът обаче на протестиращите у нас въобще не е обезпечен. Смущаващо е, че скръбта на опечалените фамилии попада в радара на политически партии, които възнамеряват да политизират детските гробове, с цел да засилят властта си на политическата сцена. Прокуратурата се е окупирала в това отношение все едно не съществува, а жертвите всеки ден се усилват.
Някои от протестиращите носят тениски с надпис “Системата ни убива ”, само че в действителност системата не е изключително сензитивна към сходни заявления на омерзение. Какво е системата? Системата са хората, които сякаш ръководят България, само че от край време за всеобщо отчаяние са заети с по-сериозни проблеми за решение от това да мислят за умрелите дечица по пътя. Децата на системата от дълго време са изпратени на безвредно разстояние от страната, оглавяваща смъртните ранглисти на европейските пътища. Надеждата на хората е, че ръководещите, наричани още “тези, от които зависи смяната ”, са задоволително стимулирани. По нищо не проличава обаче блян към действителна смяна. И в случай че не са в чужбина, то “скъпите ” за българския хайлайф наследници се возят в условия на цялостна сигурност в огромни и здрави коли, карани от експерти, а протоколът за сигурност е доста по-сериозен от това, което ще чуете в интервютата. Децата на ръководещите не чакат рейса в 22 ч. по тъмни булеварди, където карат пияни и дрогирани дилъри от Студентски град. Не се движат пеш и непридружени до момента в който инцидентно не ги отстрелят с следващия остарял, само че модифициран голф, платен от Германия, с пренавит километраж, докаран в Горубляне, продаден на локален джигит. В реалност, в случай че съдим по закъснелите реакции на ръководещите, даже може да възникне догатката, че митингите се възприемат по-скоро като досадна самодейност, тъй като страната си има доста други по-сериозни грижи. Тениските на протестиращите не са неприятна концепция, само че умерено надписът може да се замести със слогана “В България всеки самичък да се избавя ”.
Казусът с войната по пътищата на пръв взор наподобява елементарен за решение, само че в действителност е изключително сложен. Иска ни се да имаме вяра, че в случай че джигитите по пътищата се уплашат от по-тежки санкции и отнемане от независимост при приложимост на алкохол и опиати зад кормилото, ще се самодисциплинират и ще карат по-отговорно. Дори и да последваме образеца на Франция и държавното управление в действителност се заеме с това да бъдат въведени промени в закона и наказванията при съществени нарушаване на правилника за придвижване станат по-сериозни, системата ще бъде ли способна да ги приложи ефикасно? Държавата разполага ли с задоволително надзор по пътищата? Засега отговорът е очевидно не.
Проблемите за решение са доста. Например, пътищата в страната са неприятни. Отдавна обсъждан от медиите, само че в никакъв случай съзнателно разискван в общественото пространство проблем са огромното количество неработещите камерите по пътищата. Друг главен проблем е корупцията както на високо, по този начин и на ниско равнище. Доказателствата за съществуването ѝ се крият точно в някои от случаите на пътя, когато служителите на реда пристигнали на местопроизшествието не управляват задоволително усърдно вземането на проби за алкохол и дрога и по-късно в съда виновността на причинителя остава недоказуема. Друг проблем е, че България е директна страна, през която минават доста задгранични тирове камиони, рейсове. Както е известно, съвсем липсва правилник за прекосяването на тежкотоварни транспортни средства и те постоянно се движат дружно с леките коли. Публична загадка е, че тези водачи карат извънредно нападателно и евентуално повода е в това, че не се опасяват от следствията. Друг проблем е, че най-старият автопарк в Европа е у нас. Вероятно е належащо да се преразгледат съществено и процедурите за взимане на шофьорска брошура.
След съдбовния случай за Ани и Явор на 8 май тази година цяла България поетапно се подвигна на стачка. Протестите продължава с спирания и до 28 май, когато 13 града се включват в демонстрациите с обсада на пътища. Близките на жертвите на ПТП желаят правдивост, по-бързо решение на правосъдните проблеми и по-тежки наказания за водача, изключително когато е открита консумация на дрога и алкохол. Протестиращите желаят присъда за “умишлено ликвидиране ”, когато правилникът за придвижване по пътищата е съществено нарушен и в резултат на това има породена злополука и гибел.
Изглежда сме привикнали с възпоменателните монументи на всички места по пътищата у нас, само че те впечатляват мощно задграничните посетители. Трагично е, че в избрани сектори на всеки километър има кръст със фотография на починал юноша, а от време на време и на цяла група младежи. На нас наподобява от дълго време не ни прави усещане, тъкмо както не се трогваме и от труповете на размазани бездомни кучета по автомагистралите, а просто ги подминаваме. Подминаваме и лобните места на децата на България без да гледаме, с цел да не си скапваме настроението. Изолираме се за малко от действителността до момента в който не минем разсеяно с гневна скорост през натрупа на следващото сгазено куче.
Намаляването на смъртните случаи при пътнотранспортни катастрофи в България е огромен проблем, който изисква съгласувани старания от всички заинтригувани страни, в това число президентството и министерствата, правоприлагащи органи, просветителни институции, органи, отговарящи за пътната инфраструктура, производители на транспортни средства и водачите. Чрез приоритизиране на образованието по пътна сигурност, прецизно използване на разпоредбите за придвижване, възстановяване на инфраструктурата и разбиране на софтуерния прогрес, може да се доближи до основаване на условия за по-безопасни пътища. Трябва да се направи всичко належащо, с цел да се предотвратят тези нещастия и да се построи бъдеще, в което смъртните случаи при автомобилни произшествия да намалеят фрапантно, а не всяко пътешестване да се трансформира в повсеместна опасност по пътищата на родината ни. Стига несъмнено, ръководещите в България да стартират да се разпознават с “обикновеното ” население.
През 2021 година, на всеки милион българи 81 са изгубили живота си в злополука. Цифрите са оповестени в статистика, показана от Европейската комисия. България стои на второ място в черната ранглиста в Евросъюза. Броят на смъртните случаи се е нараснал с 21 % през 2021 година През 2023 година броят на починалите в страната към 30 май са 187. Пиша тази публикация към този момент трети ден и променям цифрата на починалите няколко пъти. Върти се като водомер на всяко презареждане на уеб страницата на Министерство на вътрешните работи - 181, 183, 187…Измамно времето ме кара да си мисля, че колкото по-бързо я напиша, толкоз по-малко българи ще са умрели на пътя.
Докато у нас безрезултатно години наред се опитваме да се измъкнем от челните места на черната ранглиста, във Франция, в неделя, 28 май, министър-председателят Елизабет Борн заяви, че след поредност от катастрофи в страната, наказванията за шофиране под въздействието на опиати " безспорно ще бъдат увеличени " още през юли. " През юли ще свикам съвещание на междуведомствената комисия по пътна сигурност и ще би трябвало да разгледаме още веднъж наказванията, които без подозрение ще бъдат увеличени за тези, които карат под въздействието на опиати ", съобщи тя. Навсякъде по света има смъртоносни пътни произшествия, само че мащабите са разнообразни. В България цифрите са пагубни за популацията.
Сравнението сред Франция и България е належащо, с цел да се подчертае още по-ясно неналичието на съответна държавност у нас. Двете европейски страни, както и доста други, имат един същ проблем, само че до момента в който в западната ни съседка държавното управление ползва скорострелно решението, у нас държавното управление чака да бъде молено от почернените родственици на жертвите във войната по пътищата. Близките на починалите са принудени да стачкуват и да затварят пътища, с цел да изпратят другояче очевидното обръщение, че България има голям проблем за решение, поради който измира нейната юноша. Успехът обаче на протестиращите у нас въобще не е обезпечен. Смущаващо е, че скръбта на опечалените фамилии попада в радара на политически партии, които възнамеряват да политизират детските гробове, с цел да засилят властта си на политическата сцена. Прокуратурата се е окупирала в това отношение все едно не съществува, а жертвите всеки ден се усилват.
Някои от протестиращите носят тениски с надпис “Системата ни убива ”, само че в действителност системата не е изключително сензитивна към сходни заявления на омерзение. Какво е системата? Системата са хората, които сякаш ръководят България, само че от край време за всеобщо отчаяние са заети с по-сериозни проблеми за решение от това да мислят за умрелите дечица по пътя. Децата на системата от дълго време са изпратени на безвредно разстояние от страната, оглавяваща смъртните ранглисти на европейските пътища. Надеждата на хората е, че ръководещите, наричани още “тези, от които зависи смяната ”, са задоволително стимулирани. По нищо не проличава обаче блян към действителна смяна. И в случай че не са в чужбина, то “скъпите ” за българския хайлайф наследници се возят в условия на цялостна сигурност в огромни и здрави коли, карани от експерти, а протоколът за сигурност е доста по-сериозен от това, което ще чуете в интервютата. Децата на ръководещите не чакат рейса в 22 ч. по тъмни булеварди, където карат пияни и дрогирани дилъри от Студентски град. Не се движат пеш и непридружени до момента в който инцидентно не ги отстрелят с следващия остарял, само че модифициран голф, платен от Германия, с пренавит километраж, докаран в Горубляне, продаден на локален джигит. В реалност, в случай че съдим по закъснелите реакции на ръководещите, даже може да възникне догатката, че митингите се възприемат по-скоро като досадна самодейност, тъй като страната си има доста други по-сериозни грижи. Тениските на протестиращите не са неприятна концепция, само че умерено надписът може да се замести със слогана “В България всеки самичък да се избавя ”.
Казусът с войната по пътищата на пръв взор наподобява елементарен за решение, само че в действителност е изключително сложен. Иска ни се да имаме вяра, че в случай че джигитите по пътищата се уплашат от по-тежки санкции и отнемане от независимост при приложимост на алкохол и опиати зад кормилото, ще се самодисциплинират и ще карат по-отговорно. Дори и да последваме образеца на Франция и държавното управление в действителност се заеме с това да бъдат въведени промени в закона и наказванията при съществени нарушаване на правилника за придвижване станат по-сериозни, системата ще бъде ли способна да ги приложи ефикасно? Държавата разполага ли с задоволително надзор по пътищата? Засега отговорът е очевидно не.
Проблемите за решение са доста. Например, пътищата в страната са неприятни. Отдавна обсъждан от медиите, само че в никакъв случай съзнателно разискван в общественото пространство проблем са огромното количество неработещите камерите по пътищата. Друг главен проблем е корупцията както на високо, по този начин и на ниско равнище. Доказателствата за съществуването ѝ се крият точно в някои от случаите на пътя, когато служителите на реда пристигнали на местопроизшествието не управляват задоволително усърдно вземането на проби за алкохол и дрога и по-късно в съда виновността на причинителя остава недоказуема. Друг проблем е, че България е директна страна, през която минават доста задгранични тирове камиони, рейсове. Както е известно, съвсем липсва правилник за прекосяването на тежкотоварни транспортни средства и те постоянно се движат дружно с леките коли. Публична загадка е, че тези водачи карат извънредно нападателно и евентуално повода е в това, че не се опасяват от следствията. Друг проблем е, че най-старият автопарк в Европа е у нас. Вероятно е належащо да се преразгледат съществено и процедурите за взимане на шофьорска брошура.
След съдбовния случай за Ани и Явор на 8 май тази година цяла България поетапно се подвигна на стачка. Протестите продължава с спирания и до 28 май, когато 13 града се включват в демонстрациите с обсада на пътища. Близките на жертвите на ПТП желаят правдивост, по-бързо решение на правосъдните проблеми и по-тежки наказания за водача, изключително когато е открита консумация на дрога и алкохол. Протестиращите желаят присъда за “умишлено ликвидиране ”, когато правилникът за придвижване по пътищата е съществено нарушен и в резултат на това има породена злополука и гибел.
Изглежда сме привикнали с възпоменателните монументи на всички места по пътищата у нас, само че те впечатляват мощно задграничните посетители. Трагично е, че в избрани сектори на всеки километър има кръст със фотография на починал юноша, а от време на време и на цяла група младежи. На нас наподобява от дълго време не ни прави усещане, тъкмо както не се трогваме и от труповете на размазани бездомни кучета по автомагистралите, а просто ги подминаваме. Подминаваме и лобните места на децата на България без да гледаме, с цел да не си скапваме настроението. Изолираме се за малко от действителността до момента в който не минем разсеяно с гневна скорост през натрупа на следващото сгазено куче.
Намаляването на смъртните случаи при пътнотранспортни катастрофи в България е огромен проблем, който изисква съгласувани старания от всички заинтригувани страни, в това число президентството и министерствата, правоприлагащи органи, просветителни институции, органи, отговарящи за пътната инфраструктура, производители на транспортни средства и водачите. Чрез приоритизиране на образованието по пътна сигурност, прецизно използване на разпоредбите за придвижване, възстановяване на инфраструктурата и разбиране на софтуерния прогрес, може да се доближи до основаване на условия за по-безопасни пътища. Трябва да се направи всичко належащо, с цел да се предотвратят тези нещастия и да се построи бъдеще, в което смъртните случаи при автомобилни произшествия да намалеят фрапантно, а не всяко пътешестване да се трансформира в повсеместна опасност по пътищата на родината ни. Стига несъмнено, ръководещите в България да стартират да се разпознават с “обикновеното ” население.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ