Ирена Цакова: Горда съм да бъда от екипа на „Дънди Прешъс Металс“
Ирена Цакова има магистърска степен по инженерна химия и „ Екологичен мониторинг, надзор и здраве “. Девет години работи в отдел „ Опазване на околната среда “ в завода в Кремиковци, преди да стартира работа в Челопеч. Кариерното ѝ израстване в българското сдружение на канадската „ Дънди Прешъс Металс “ стартира с работа по мониторинга и ръководството на околната среда, а по-късно се издига до началник на локалния екип по околна среда, здраве, сигурност и сигурност в Челопеч. Като действен шеф в Крумовград тя управлява сложния развой по обезпечаване на всички нужни разрешителни за плана за рандеман на злато, включително за обезпечаване на сходство с високите и всеобхватни условия при правене на оценката на влияние върху обществената и околната среда. Отговаря и за комплицираните взаимоотношения със заинтригуваните страни на локално равнище. Тя е избирана за една от стоте вдъхновяващи дами в минната промишленост в интернационален мащаб.
-Госпожо Цакова, в добивната промишленост не се срещат постоянно дами на управителни позиции. Кога разбрахте, че това е Вашето предопределение?
Не е тъкмо по този начин – в българската добивна промишленост има много дами на управителни позиции, а що се отнася до екипа на “Дънди Прешъс Металс “, половината от управителните позиции се заемат от дами. Това е едно от достиженията ни за равни благоприятни условия, за които се борим. Аз съм горда да бъда част от този екип и за нас това е нещо естествено. В персонален проект – една огромна част от кариерата ми мина в тежката промишленост, в началото в Кремиковци и по-късно в рудниците в Челопеч и Крумовград. Усещането за предопределение пристигна, когато осъзнах, че работата ми доставя наслаждение. Продължавам да го одобрявам по този начин, което ми дава увереността да предавам това, което съм научила.
-В един стадий от кариерата си отговаряхте за екологичните действия и връзката със заинтригуваните страни, което е много тежка задача във вашия бранш. Какви качества са нужни за това и този опит оказва помощ ли Ви в този момент, когато устойчивото развиване става все по-модерно?
Действително започнах като еколог и от дистанцията на времето мога да кажа, че това е най-романтичният интервал от моята кариера. Защото един еколог би трябвало да е запалянко и да приема провокациите, а за промишленост като нашата това е още по-важно. Тъй като всички ние, човечеството, консумираме и някой би трябвало да се погрижи да оставим след себе си оптимално опазена природата. Другото значимо качество е последователността, да не се отказваш след първия крах. Трябва да мислиш положително и да не спираш да се бориш за това, в което вярваш. По отношение на устойчивото развиване – при еколозите е доста очевидно, тъй като би трябвало да споделяш със заинтригуваните страни. За всяко малко проектче би трябвало да убедиш хората, че то води до нещо положително и е направено с оптималната грижа за околната среда. В нашата минна активност първостепенна значимост има сигурността. Но когато приказваме за работата с външни групи, е обикновено хората на първо време да изискват средата, в която те живеят, да е удобна. Аз имам достойнството и шанса да работя за компания като „ Дънди Прешъс Металс “, която, имайки канадски корени, ни научи на доста положителни практики. Контактуваме с интернационалните специалисти по околна среда и стабилно развиване, които съветват големи интернационалните предприятия. В момента като обществена компания имаме обвързване да докладваме нашите постижения по околна среда, обществена среда и ръководство на компанията. Ежегодно публикуваме отчет.
Но и без да сме го наричали по този начин, ние постоянно сме работили стабилно. Защото не можеш да пазиш околната среда, без да се замислиш какви са потребностите на популацията, на останалия бизнес в региона, на избрани неправителствени организации. Ако това равновесие не е спазено, всяко начинание е обречено на крах.
-Бяхте измежду главните мотори на стартирането на първия нов рудник в България от над 40 години, този в Крумовград, което е много отговорно и стресиращо. Как се справихте и какво Ви оказа помощ?
Реализираният план в Крумовград и работещият към този момент рудник „ Ада тепе “ е нашата горделивост. Трябваха 17 години, до момента в който достигнем до производството, което значи, че минахме един нелек път. В процеса се учехме и ние, и хората в Крумовград, тъй че взаимно извървяхме този път, който не беше принципен, само че по този начин или другояче успяхме. Изисква се доста, доста самообладание, тъй като работата в частта стабилно развиване е като другарството. Не може да станеш за една минута другар с някого, изисква се време да схванеш дали можеш да се довериш, дали поетите задължения се съблюдават, дали сте задоволително правилни един на различен.
В началото, когато започнахме връзката с хората в Крумовград, още не бяха осъществени най-големите планове в Челопеч, свързани с рекултивация, филтриране на води, рационализация на технологията в рудника. Когато това се случи, ние към този момент имахме действителен образец, който можехме да покажем на обществеността в Крумовград и да кажем: „ Хора, ние го вършим, това са нашите правила, това са нашите полезности. Не единствено ги заявяваме, само че и ги съблюдаваме в работата си “. Над 90% от работните места да са за хора от общината, да работим с локалния бизнес, да мислим за бъдещето на един рудник, който има 10 години живот, какво ще пристигна по-късно, тъй че бизнесът да продължи да работи. Всичко това е изпълнено. В тази връзка желая да посочи една от новаторските ни начинания – фонда за микро-, дребен и междинен бизнес, който подкрепя бизнесмени в сфери, които не са свързани с добива. Вече сме финансирали 33 плана, основани са 95 работни места. От предходната година прилагаме същия метод в Челопеч, Чавдар и Златица, където бяха субсидирани първите 8 пилотни проектa.
-Колко е значимо доверието в работата Ви?
Аз съм от хората, които се доверяват. Хората всъщност са положителни и положителни, въпросът е да схванеш каква е тяхната нужда и грижа. Ако не го схванеш, а твърдо отстояваш своите убеждения, не можеш да изградиш доверие. Давам образец с Крумовград, където първоначално започнахме с доста положителни планове, само че малко по-агресивно, в сравнение с е належащо, и преди да сме разбрали паниките на хората и по какъв начин да ги адресираме. Заедно с общината, със сдруженията видяхме терзанията за качеството на питейната вода, за застрашените сухоземни костенурки. Вместо обичайното хвостохранилище намерихме новаторско интегрирано решение за предпазване на минните боклуци, което е най-модерното на Балканите, евентуално и в Европа. Този вид разговор, като се изключи че дава отговор на терзанията, те кара да се замисляш и да правиш усъвършенствания в технологиите. Доверието стартира вкъщи, след това в екипа, с който работиш. Никой не може да бъде добър водач, в случай че няма добър екип.
-Пандемията промени ли по някакъв метод възгледите Ви за света и Вашата работа?
Накара ме да заобичам ИT експертите. Преди пандемията непрекъснато ни караха да вършим някакви ъпдейти, образоваха ни на разнообразни софтуери и други неща, които не са свързани с нашата директна работа и които тогава не смятахме за изключително значими. Но когато останахме у дома, бяхме една от най-подготвените компании за отдалечена работа, а екипът, с който аз работя, беше на 100% онлайн. Приех, че съществува действителност и опция да вършим виртуални срещи – които не са ми обичани, тъй като обичам хората да са един до различен, както споделят моите другари в Крумовград: „ Едно кафе, 40 години почитание “. Това несъмнено ми липсва, само че когато би трябвало да сме доста дисциплинирани, а ние като добивно дружество по принцип сме, не е мъчно да прибавим още няколко правила за стерилизация, отдалеченост, носене на маски и така нататък Да, не го приехме на драго сърце, само че го приехме елементарно, тъй като знаехме, че е с грижа за здравето.
Но не всичко е диалози в минната промишленост. Бъдещето е на дигитализацията и ние в рудник „ Челопеч “ на процедура работим от дълго време в тази посока. Имаме 100% благонадежден Wi-Fi и първия дрон в подземния рудник. Под земята имаме машини с дистанционно управление, а към този момент и самостоятелни, с телеуправление за местата, където е мъчно и рисково да влезе човек. Дигитализацията ще освободи повече време на индивида, с цел да може той да мисли и усъвършенства, и това ще бъде методът да реализираме Зелената договорка и да превземем Космоса.
-Възприятието за минната промишленост е като за един мъжки свят. Трудно ли е за дамите да се осъществят в бизнеса у нас и равни ли са опциите в действителност?
При нас в „ Дънди Прешъс Металс “ равноправието на дамите не е нещо нереално. Имаме комисия, която следи по какъв начин се прави подборът и дали мъжете и дамите са с равни условия и възнаграждение за една и съща позиция. Липсата на дискриминация от всевъзможен тип е реализирана. Ако ме питате за желанието на дамите да работят подобен вид специалности, това предпочитание не е толкоз огромно. В Крумовград имаме една дама механошлосер, само че няма напор. Това обаче може да се преодолее с напредването на цифровата промяна. Колкото повече вървим към нея, толкоз повече тази специалност ще става привлекателна и за дамите.
- Натрупали сте много опит, а преди време бяхте определена за една от стоте най-вдъхновяващи дами в международната минна промишленост. Можете ли да се сравнявате със международния хайлайф в бизнеса и какво е мястото на Дънди в добивната галактика?
Трябва да гледате на мен като на сборен облик на всички вдъхновяващи дами, които работят в „ Дънди “ и поради които имаме триумф, това е оценка за всички нас. В интернационален проект, в случай че гледаме мащабите, „ Дънди “ е бутикова компания, само че е неповторима, тъй като е оценена доста високо. Например в класацията на „ Стандарт енд Пуърс “ за стабилно развиване за 2021 година нашата компания е класирана в топ 15 от над 700 компании. Фактът, че сме оценени толкоз високо измежду толкоз доста световноизвестни компании в промишлеността, значи, че работата на всички членове на екипа е високо оценена. За неповторимото място на „ Дънди “ ще прибавя и обстоятелството, че преди пандемията стотици задгранични представители идваха в Челопеч, с цел да видят новаторските решения, които прилагаме, и да ги внедрят след това и при тях. Дори и в този момент, отдалечено, продължаваме да споделяме нашия опит с сътрудници. Това е значимо, тъй като минната промишленост е в развой на фундаментална смяна, тя става загрижена промишленост, която прави доста за общностите, в които работи, и не подценява безстопанствен интерес.
-Обичайно, колкото по-отговорна работа има човек, толкоз по-малко време му остава за персонален живот. Очевидно сте сполучлив управител, само че това има ли „ фамилна цена “, или успявате да лавирате в забързаното всекидневие?
Когато децата ми бяха по-малки, беше по-трудно. Същевременно фактът, че мястото, където работя, е отдалечено от там, където живеем, докара до по-добра дисциплинираност и извънреден ред, който сме имали вкъщи. Благодарна съм на брачна половинка си Венцислав Цаков. Синовете ми са към този момент огромни и се осъществиха сполучливо, тъй че съм удовлетворена. Пътуването сред другите местоположения изисква време и постоянно не съм у дома, само че постоянно има опция в почивните дни да отделя време на фамилията. Напоследък на внуците, които извънредно доста обичам. В последна сметка е въпрос на организация и дисциплинираност да направиш по този начин, че за всичко да има време и благоприятни условия. Може би това, че работя в тежката промишленост, където се изисква доста дисциплинираност, ни оказа помощ.
Източник: БГлобал
-Госпожо Цакова, в добивната промишленост не се срещат постоянно дами на управителни позиции. Кога разбрахте, че това е Вашето предопределение?
Не е тъкмо по този начин – в българската добивна промишленост има много дами на управителни позиции, а що се отнася до екипа на “Дънди Прешъс Металс “, половината от управителните позиции се заемат от дами. Това е едно от достиженията ни за равни благоприятни условия, за които се борим. Аз съм горда да бъда част от този екип и за нас това е нещо естествено. В персонален проект – една огромна част от кариерата ми мина в тежката промишленост, в началото в Кремиковци и по-късно в рудниците в Челопеч и Крумовград. Усещането за предопределение пристигна, когато осъзнах, че работата ми доставя наслаждение. Продължавам да го одобрявам по този начин, което ми дава увереността да предавам това, което съм научила.
-В един стадий от кариерата си отговаряхте за екологичните действия и връзката със заинтригуваните страни, което е много тежка задача във вашия бранш. Какви качества са нужни за това и този опит оказва помощ ли Ви в този момент, когато устойчивото развиване става все по-модерно?
Действително започнах като еколог и от дистанцията на времето мога да кажа, че това е най-романтичният интервал от моята кариера. Защото един еколог би трябвало да е запалянко и да приема провокациите, а за промишленост като нашата това е още по-важно. Тъй като всички ние, човечеството, консумираме и някой би трябвало да се погрижи да оставим след себе си оптимално опазена природата. Другото значимо качество е последователността, да не се отказваш след първия крах. Трябва да мислиш положително и да не спираш да се бориш за това, в което вярваш. По отношение на устойчивото развиване – при еколозите е доста очевидно, тъй като би трябвало да споделяш със заинтригуваните страни. За всяко малко проектче би трябвало да убедиш хората, че то води до нещо положително и е направено с оптималната грижа за околната среда. В нашата минна активност първостепенна значимост има сигурността. Но когато приказваме за работата с външни групи, е обикновено хората на първо време да изискват средата, в която те живеят, да е удобна. Аз имам достойнството и шанса да работя за компания като „ Дънди Прешъс Металс “, която, имайки канадски корени, ни научи на доста положителни практики. Контактуваме с интернационалните специалисти по околна среда и стабилно развиване, които съветват големи интернационалните предприятия. В момента като обществена компания имаме обвързване да докладваме нашите постижения по околна среда, обществена среда и ръководство на компанията. Ежегодно публикуваме отчет.
Но и без да сме го наричали по този начин, ние постоянно сме работили стабилно. Защото не можеш да пазиш околната среда, без да се замислиш какви са потребностите на популацията, на останалия бизнес в региона, на избрани неправителствени организации. Ако това равновесие не е спазено, всяко начинание е обречено на крах.
-Бяхте измежду главните мотори на стартирането на първия нов рудник в България от над 40 години, този в Крумовград, което е много отговорно и стресиращо. Как се справихте и какво Ви оказа помощ?
Реализираният план в Крумовград и работещият към този момент рудник „ Ада тепе “ е нашата горделивост. Трябваха 17 години, до момента в който достигнем до производството, което значи, че минахме един нелек път. В процеса се учехме и ние, и хората в Крумовград, тъй че взаимно извървяхме този път, който не беше принципен, само че по този начин или другояче успяхме. Изисква се доста, доста самообладание, тъй като работата в частта стабилно развиване е като другарството. Не може да станеш за една минута другар с някого, изисква се време да схванеш дали можеш да се довериш, дали поетите задължения се съблюдават, дали сте задоволително правилни един на различен.
В началото, когато започнахме връзката с хората в Крумовград, още не бяха осъществени най-големите планове в Челопеч, свързани с рекултивация, филтриране на води, рационализация на технологията в рудника. Когато това се случи, ние към този момент имахме действителен образец, който можехме да покажем на обществеността в Крумовград и да кажем: „ Хора, ние го вършим, това са нашите правила, това са нашите полезности. Не единствено ги заявяваме, само че и ги съблюдаваме в работата си “. Над 90% от работните места да са за хора от общината, да работим с локалния бизнес, да мислим за бъдещето на един рудник, който има 10 години живот, какво ще пристигна по-късно, тъй че бизнесът да продължи да работи. Всичко това е изпълнено. В тази връзка желая да посочи една от новаторските ни начинания – фонда за микро-, дребен и междинен бизнес, който подкрепя бизнесмени в сфери, които не са свързани с добива. Вече сме финансирали 33 плана, основани са 95 работни места. От предходната година прилагаме същия метод в Челопеч, Чавдар и Златица, където бяха субсидирани първите 8 пилотни проектa.
-Колко е значимо доверието в работата Ви?
Аз съм от хората, които се доверяват. Хората всъщност са положителни и положителни, въпросът е да схванеш каква е тяхната нужда и грижа. Ако не го схванеш, а твърдо отстояваш своите убеждения, не можеш да изградиш доверие. Давам образец с Крумовград, където първоначално започнахме с доста положителни планове, само че малко по-агресивно, в сравнение с е належащо, и преди да сме разбрали паниките на хората и по какъв начин да ги адресираме. Заедно с общината, със сдруженията видяхме терзанията за качеството на питейната вода, за застрашените сухоземни костенурки. Вместо обичайното хвостохранилище намерихме новаторско интегрирано решение за предпазване на минните боклуци, което е най-модерното на Балканите, евентуално и в Европа. Този вид разговор, като се изключи че дава отговор на терзанията, те кара да се замисляш и да правиш усъвършенствания в технологиите. Доверието стартира вкъщи, след това в екипа, с който работиш. Никой не може да бъде добър водач, в случай че няма добър екип.
-Пандемията промени ли по някакъв метод възгледите Ви за света и Вашата работа?
Накара ме да заобичам ИT експертите. Преди пандемията непрекъснато ни караха да вършим някакви ъпдейти, образоваха ни на разнообразни софтуери и други неща, които не са свързани с нашата директна работа и които тогава не смятахме за изключително значими. Но когато останахме у дома, бяхме една от най-подготвените компании за отдалечена работа, а екипът, с който аз работя, беше на 100% онлайн. Приех, че съществува действителност и опция да вършим виртуални срещи – които не са ми обичани, тъй като обичам хората да са един до различен, както споделят моите другари в Крумовград: „ Едно кафе, 40 години почитание “. Това несъмнено ми липсва, само че когато би трябвало да сме доста дисциплинирани, а ние като добивно дружество по принцип сме, не е мъчно да прибавим още няколко правила за стерилизация, отдалеченост, носене на маски и така нататък Да, не го приехме на драго сърце, само че го приехме елементарно, тъй като знаехме, че е с грижа за здравето.
Но не всичко е диалози в минната промишленост. Бъдещето е на дигитализацията и ние в рудник „ Челопеч “ на процедура работим от дълго време в тази посока. Имаме 100% благонадежден Wi-Fi и първия дрон в подземния рудник. Под земята имаме машини с дистанционно управление, а към този момент и самостоятелни, с телеуправление за местата, където е мъчно и рисково да влезе човек. Дигитализацията ще освободи повече време на индивида, с цел да може той да мисли и усъвършенства, и това ще бъде методът да реализираме Зелената договорка и да превземем Космоса.
-Възприятието за минната промишленост е като за един мъжки свят. Трудно ли е за дамите да се осъществят в бизнеса у нас и равни ли са опциите в действителност?
При нас в „ Дънди Прешъс Металс “ равноправието на дамите не е нещо нереално. Имаме комисия, която следи по какъв начин се прави подборът и дали мъжете и дамите са с равни условия и възнаграждение за една и съща позиция. Липсата на дискриминация от всевъзможен тип е реализирана. Ако ме питате за желанието на дамите да работят подобен вид специалности, това предпочитание не е толкоз огромно. В Крумовград имаме една дама механошлосер, само че няма напор. Това обаче може да се преодолее с напредването на цифровата промяна. Колкото повече вървим към нея, толкоз повече тази специалност ще става привлекателна и за дамите.
- Натрупали сте много опит, а преди време бяхте определена за една от стоте най-вдъхновяващи дами в международната минна промишленост. Можете ли да се сравнявате със международния хайлайф в бизнеса и какво е мястото на Дънди в добивната галактика?
Трябва да гледате на мен като на сборен облик на всички вдъхновяващи дами, които работят в „ Дънди “ и поради които имаме триумф, това е оценка за всички нас. В интернационален проект, в случай че гледаме мащабите, „ Дънди “ е бутикова компания, само че е неповторима, тъй като е оценена доста високо. Например в класацията на „ Стандарт енд Пуърс “ за стабилно развиване за 2021 година нашата компания е класирана в топ 15 от над 700 компании. Фактът, че сме оценени толкоз високо измежду толкоз доста световноизвестни компании в промишлеността, значи, че работата на всички членове на екипа е високо оценена. За неповторимото място на „ Дънди “ ще прибавя и обстоятелството, че преди пандемията стотици задгранични представители идваха в Челопеч, с цел да видят новаторските решения, които прилагаме, и да ги внедрят след това и при тях. Дори и в този момент, отдалечено, продължаваме да споделяме нашия опит с сътрудници. Това е значимо, тъй като минната промишленост е в развой на фундаментална смяна, тя става загрижена промишленост, която прави доста за общностите, в които работи, и не подценява безстопанствен интерес.
-Обичайно, колкото по-отговорна работа има човек, толкоз по-малко време му остава за персонален живот. Очевидно сте сполучлив управител, само че това има ли „ фамилна цена “, или успявате да лавирате в забързаното всекидневие?
Когато децата ми бяха по-малки, беше по-трудно. Същевременно фактът, че мястото, където работя, е отдалечено от там, където живеем, докара до по-добра дисциплинираност и извънреден ред, който сме имали вкъщи. Благодарна съм на брачна половинка си Венцислав Цаков. Синовете ми са към този момент огромни и се осъществиха сполучливо, тъй че съм удовлетворена. Пътуването сред другите местоположения изисква време и постоянно не съм у дома, само че постоянно има опция в почивните дни да отделя време на фамилията. Напоследък на внуците, които извънредно доста обичам. В последна сметка е въпрос на организация и дисциплинираност да направиш по този начин, че за всичко да има време и благоприятни условия. Може би това, че работя в тежката промишленост, където се изисква доста дисциплинираност, ни оказа помощ.
Източник: БГлобал
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ